Определение по дело №4265/2017 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 1160
Дата: 27 март 2018 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20172330104265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1160/27.3.2018г.

 

 

Номер                                                    27.03.2018 г.                                       Град Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                           ХІV граждански състав

На двадесет и седми март                                         две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                  Председател: ГАЛЯ РУСЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Русева 

гр.д.№ 4265 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от Д. Иванвоа Г. против И.Д.Г., с която се претендира постановяване на решение, с което бъде допусната съдебна делба между страните по отношение на описани в исковата молба движими вещи, придобити в режим на СИО, при равни квоти – по ½ ид.ч. Представят се писмени доказателства. Прави се искане за разпит на двама свидетели.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който искът за делба на движимите вещи частично се оспорва. Предявява се насрещна искова молба, с която се претендира допускане до делба на две МПС, придобити по време на брака на страните в режим на СИО. Представят се доказателства, правят се искания – за разпит на двама свидетели и за задължаване на ищцата да представи доказателства по реда на чл. 190 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор по насрещната искова молба от ищцата, в който твърденията в същата се оспорват. Признава се иска за делба за едното МПС, посочено в насрещния иск, а за другото се твърди, че не е придобито в режим на СИО, а е лична собственост на ищцата. Правят се искания.

            Съдът, като прецени, че исковата молба и насрещната искова молба са редовни и предявеният иск е допустим, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

             Представените от страните писмени доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.

             Основателно е искането на страните за ангажиране на гласни доказателства и същото следва да се уважи, като им се даде възцможност да водят свидетели в с.з.

             Допустимо и относимо е искането на ответника по чл. 190 от ГПК в насрещната искова молба, но същото следва да се уважава, тъй като с отговора по насрещния иск ищцата е представила исканото доказателство.

             Не следва да се уважава и искането за прилагане на гр.д. № 359/2017 г. на ЯРС – за развод, тъй като същото няма отношение към спора, а препис от решението е приложено по делото.

             На ищцата следва да се укаже да уточни в чие държание се намират процесните вещи, описани от нея в исковата молба.

             Предвид горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.04.2018 г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

                УКАЗВА на ищцата в тридневен срок от съобщението в пидсмена молба с препис за другата страна да уточни в чие държание се намират процесните вещи, описани от нея в исковата молба.

            На осн.чл. 341, ал.2 от ГПК, ВКЛЮЧВА В ДЕЛБЕНАТА МАСА и вещите, описани в насрещната искова молба.

                ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

             ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да доведат в с.з. свидетели за установяване на посочените от тях факти.

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 190 от ГПК.

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за прилагане на гр.д. № 359/2017 г. на ЯРС.

             СЪОБЩАВА на страните проекта за ДОКЛАД на делото:

  Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС. Производството е в първа фаза по допускане на съдебна делба.

 Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи и че по време на бнрака са придобили в режим на СИО с общи средства движими вещи, подробно описани в исковата молба, като една част от същите се намират в бившето семейно жилище на страните в гр. Ямбол, ул. „Черно море“ № 20, друга част, свързани с търговската дейност и обзавеждането на магазин за хранителни стоки в гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ № 64, се намират в същия, а трета част от вещите, свързани с дейността и обзавеждането на Бистро „Киди“ в гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ бл. 64, се намират в това заведение. Иска се делбата на посочените вещи да се допусне при равни квоти – по ½ ид.ч.

Ответникът не оспорват иска за делба на движимите вещи, находящи се в бившето семейно жилище, и не възразява същата да се допусне между страните при равни квоти. По отношение на движимите вещи, посочени като такива за обзавеждането и търговската дейност на магазина за хранителни стоки и бистрото, находящи се на адрес гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог“ № 64, искът за делба се оспорва като недопустим и неоснователен, тъй като се твърди, че тези вещи са собственост на ЕТ „Ива – М – И.Г.“, като търговската дейност изключва наличието на съвместен принос. За част от тези вещи се твърди, че са амортизирани , а за друга част – че са предоставени безплатно на ЕТ от разлеични фирми, чиито стоки се продават в бистрото и магазина и че след затварянето им през 2017 г. фирмите са си ги взели обратно. За друга част от вещите се сочи, че са предбрачно имущество и не са СИО, а за вещта под № 29 – че е собственост на трето лице. Моли се искът за делба по отношение на всички вещи, с изключение на тези, находящи се в семейното жилище, да се отхвърли. Иска се да се допуснат до делба два леки автомобила, единият от които се ползва от ищцата, а другият – от ответника, при равни квоти, с оглед на това, че са придобити по време на брака.

Ищцата оспорва предявения иск за делба по отношение на лекия автомобил, за който се сочи, че е в нейно владение, с твърдението, че същият е придобит с лични средства, дарени от баща й, поради което не е СИО. Оспорва твърденията, че движимите вещи за търговската дейност на магазина и на бистрото не са СИО, тъй като като са придобити с общи средства, а не със средства на дейността на фирмата на ответника, а освен това, ищцата има правото да претендира част от стойността на тези вещи, тй като е допринесла в придобиването им с труд, средства, с грижи за децата и работа в домакинството, както и с работа в двата обекта. Оспорват се твърденията, че част от вещите в магазина и бистрото не съществуват, тъй като не са били СИО, а са били дадени от фирми, които са си ги взели обратно, като се сочи, че при прекратяването на дейността на ЕТ е бил съставен приемо-предавателен протокол и в същия тези вещи са били описани като налични, както и всички останали вещи, които се претендират от магазина и бистрото. В този смисъл се сочи невярност на твърденията за амортизирани вещи, както и за вещи, които са придобити с извънбрачни средства, или от трети лица.

Страните се спорят, че процесните движими вещи, описани в исковата молба като находящи се в бившето семейното жилище на адрес гр. Ямбол, ул. „Черно море“ № 20, се намират във владението на ищцата и че са придобити по време на брака. Не спорят и че по време на брака е придобит и л.а. „Опел Астра 1,6 И“ с ДК № 8217 АК, който е във владението на ответника. Спорят относно съсобствеността върху останалите движими вещи, описани в исковата молба, както  и по отношение на л.а. „Форд Фокус“ с ДК № У 5605 АМ, за който не се спори, че е във владението на ищцата.

В тежест на ищцата е да докаже, че вещите, за които ответникът твърди, че са амортизирани, са в годно състояние; че вещите, за които се твърди, че са били дадени от фирми и са били взети впоследствие, са били собственост на ЕТ и че съществуват в момента и се намират във владението на ответника; че е налице съвместен принос в придобиването на тези вещи. Ищцата следва да докаже и извънбрачния произход на средствата за закупуването на ползваното от нея МПС, както и в чие държане се намират посочените от нея вещи в исковата молба, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за тези факти, с изключение на произхода на средствата за закупуване на ползвания от нея лек автомобил.

 В тежест на ответника е да докаже, че процесните движими вещи, описани в исковата молба като находящи се в магазина и бистрото, са придобити по време на брака и в резултат от търговската дейност на ЕТ, както и че са били включени в търговското предприятие, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за тези факти.

             НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба /която влиза в сила веднага, не подлежи на обжалване и при която се заплаща половината от дължимата държавна такса/, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ответника се връчи и препис от отговора по насрещния иск и приложенията към него.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: