№ 307
гр. Пазарджик, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20235220200810 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. К. П., ЕГН ********** , чрез адв. Ст. П.
против Електронен фиш за налагане на глоба с К № 4419825, издаден от
ОДМВР- Пазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран за
извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал.1, т.2 от с.з. с глоба в размер на 50 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на
критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на
акта .
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, процесуалният му
представител депозира становище ( л. 71-73) с доразвити доводи за отмяна на
ЕФ. Претендира разноски
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирала е писмено
становище, че жалбата е неоснователна и електронният фиш следва да бъде
потвърден ( л.18-19). Претендира разноски.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 26.10.2020г. с преносима система за контрол на скоростта на МПС -
ATCC -ARH CAM S1 било заснето движение в гр. Пазарджик, на бул. „Ст.
Стамболов“ , с посока - към кръстовище с ул. „Д. Греков“, на лек автомобил с
рег. номер **** със скорост 64 км/ч при действащо ограничение за движение
в населено място до 50 км/ч.
Установен бил собственикът на автомобила жалбоподателката (л.25 и с
обжалвания ЕФ последната е санкциониран за управление на МПС с
превишена скорост - 61 км/ч ( редуцирана спрямо установената след зачетен
толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1
от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 50 лв.
Основното поддържано възражение е, че за процесното нарушение,
санкционируемо с глоба 50 лева , не може да се издаде ЕФ . По този въпрос
има установена противоречива съдебна практика, като Съдът споделя тезата,
която отхвърля твърдението във възражението. То се базира на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН, според който за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон,
овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Разпоредбата на ал.2 урежда ред за налагането на глоби на
местонарушението при маловажни случаи, когато нарушението е установено
в присъствието на контролен орган. Предвидена е възможност за налагане на
глоба от 10.00 до 50.00 лв. с фиш, който не е електронен такъв и която глоба,
независимо от определения размер в диапазона от 10.00 до 50.00 лв. е
необжалваема, но само в случай, че нарушителят е съгласен да заплати
глобата. Необжалваемостта в случая е последица от липсата на спор между
нарушител и администрация относно извършването на нарушението, което
предпоставя заплащането на глобата. В този случай административно-
наказателното производство приключва с издаване на фиша, който е със
статут на влязло в сила наказателно постановление.
Въпреки, че в ал. 4 на чл. 39 се съдържа понятието „необжалваем
2
минимум по ал.2“ , самата ал. 2 не предвижда и такъв. Тъкмо това
предпоставя неяснотата относно глобите от 10.00 лв. до 50.00 лв., които
погрешно се приемат за необжалваем минимум, при положение, че не е
изключена възможността за оспорването им, а само е предвиден
допълнителен облекчен ред за налагането им и то при съгласие на
нарушителя с нарушението и плащането на глобата. Несъгласието на
нарушителя с такава глоба активира провеждането на процедурата по
съставянето на АУАН, с който се образува административно-наказателно
производство по общия ред .
Необходимо е рамките на този аналитичен анализ да се разширят със
съответния исторически и логически подход, като се държи сметка за духа на
закона и целите на създателя му. Явно е, че въвеждането на разпоредбата на
чл. 39, ал.4 ЗАНН е плод на една ясна и конструктивна концепция за
законодателни промени. При приемането й през 2011г. разпоредбата на чл.
39, ал.4 от ЗАНН е била съобразена с действащата разпоредба на чл. 59, ал. 3
от ЗАНН, която също е изменена ( ДВ бр. 10, 2011г.) спрямо редакцията си от
2002г. , но само за да се отнася до „ електронните фишове“. Изменението е
само в този смисъл. Текстът от 2011г. предвижда, че „ не подлежат на
обжалване наказателните постановления и електронните фишове, с които
е наложена глоба в размер до 10 лева включително, постановено е в полза на
държавата отнемане на вещи на стойност до 10 лева включително или е
присъдено обезщетение за причинени вреди на същата стойност, освен ако в
специален закон е предвидено друго“. С разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН,
действаща към онзи момент, не се изключва и възможността за издаване на
електронни фишове под 50.00 лв., включително и за налагане на глоби в
размер на 10.00 лв. Затова, с оглед и семантичното тълкуване на понятието,
употребено в чл. 39, ал.4 ЗАНН „необжалваем“ – несъмнено е, че то се е
отнасяло до глоба в размер на 10.00 лв. При въвеждането й разпоредбата на
чл. 39, ал.4 ЗАНН е била съобразена с действащия тогава чл. 59, ал. 3 ЗАНН,
отменен на 09.10.2012г. След тази отмяна, не е въвеждана забрана за
обжалване на наказателно постановление или електронен фиш, независимо от
размера на наложената санкция.
Останалите съображения също подкрепят извода, че чл.39, ал.4 от
ЗАНН не забранява издаване на ЕФ за глоби от 10-50 лева. Към момента на
приемане на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е действала не само
3
разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН, но са приети и разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 и на ал. 13 (пред. ал. 5) от ЗДвП. С чл. 189, ал.13 ЗДвП е въведена
необжалваемост на наказателни постановления и електронни фишове, с които
е наложена глоба до 50.00 лв. вкл. С Решение 1/ 01.03.2012 г. на КС на
Република България тази норма бе обявена за противоконституционна.
Текстът й обаче към момента на въвеждането й само доказва, че
законодателят е признал възможността за издаване на електронни фишове, с
които е наложена глоба до 50.00 лв. и дори е решил да бъдат необжалваеми,
което решение е отменено от КС.
Част от коментираната нормативна концепция е приетият със същия
изменителен закон ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г. ) чл. 85а от ЗАНН,
според който, доколкото в този закон няма особени правила за
административно-наказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Нормата въвежда субсидиарно приложение на
специалните норми от ЗДвП, но само по отношение правилата, касаещи
нарушенията, установени по посочения в чл. 39, ал.4 ЗАНН , за които се
издава ЕФ.
Обратното ( абсурдно; доколкото е и от специален към общ закон)
препращане е регламентирано с чл. 189, ал. 14 от ЗДвП - „за неуредените в
този закон случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на
наказателните постановления и фишове и по изпълнението на наложените
наказания се прилагат разпоредбите на ЗАНН“.
Накрая, контрапункт на поддържаната от жалбоподателя позиция, че за
глоби до 50 лева е недопустимо издаване на ЕФ, е аrgumentum a fortiori /
аргумент за по-силното основание като метод на правоприлагане по
аналогия/. Според правилото „който е длъжен да извърши по-голямото, той
има правото да върши по-малкото“ , тоест , ако процедурата по издаване на
ЕФ ( при който, както дори ВАС призна с Тълкувателно решение
1/26.02.2014г. „са силно стеснени възможностите за защита на собственика на
МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител“) може
да се приложи за реализиране на административно-наказателна отговорност
чрез налагане на глоби над 50 лева , то на по-силното основание би следвало
да се прилага и за глоби до 50 лева, тъй като размерът не засяга в такава
4
степен ( както тези над 50 лв.) имуществената сфера на нарушителя .
Предвид изложеното горе ( в част от което са споделени директно
мотиви от съдебни решения, противни на поддържаните във възражението ,
обективирано в становището на л. 71,гърба и л. 72 по делото) нормативният
регулатор не изключва издаването на процесния фиш.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като
формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно
определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 -
„Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението
се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
5
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4
ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се
издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
6
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата
и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала
след включването й от оператор. Това действие от страна на оператора - по
стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе
дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на ЗДвП - мобилни
автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно
чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Принадлежността на
процесното устройство към точно този вид средство за измерване е
призната на база на установената дефиниция и данните в документите на
л. л.36 и л. 64.65 и 66 ( уостоверение за одобрен тип средство за измерване
и протокол за проверка за изпитване )
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява
нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно
призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата,
както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са
действащи нормативни източници към момента на установяване
нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които
има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим
и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата
и инструкцията л.36 и сл. и л. 44 и сл. за експлоатация на процесното средство
за измерване ).
7
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на
установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани
всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на
хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен съответния
фотос – л. 28 и сл.. Всеки съдържа визуализация на момента на заснемането,
който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя автомобила в
близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му
номер достатъчно ясно ( последното изискване е също на производителя в
инструкцията и при липса на възможност за разчитане на регистрационния
номер поради повреда или замърсяване системата се отчита резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата
за видеонаблюдение в карето под единият фотос – л.30 са разположени
относимите към нарушението параметри . Това го прави напълно годно
доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, а възраженията в
обратния смисъл, представени със становището на л.73, гърба –
неоснователни. Част от относимите към нарушението и за доказване
параметри, които са обективирани във фотоса на л. 30, са : посоката, обхвата
на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се
осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със
системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни -
дата и час, местоположение , конкретно отстояние на уреда от автомобила
към момента на отчитане на скоростта,налично ограничение .
Спазено изискването на производителя, свързано с отстояние на АТСС от
мястото на измерване. Както вече се посочи, този параметър се генерира
автоматично от системата и за него са налични данни във фотоса на л. 30 –
108 метра. Според представеното Ръководство от производителя за АТСС
от процесния вид - действително следва да има избор на местоположение за
измерване на скоростта . В т.4.1, пункт 4 са въведени конкретните изисквания
за това отстояние, като изрично е отразено, че автоматичното разпознаване на
номерата е до ~150м, а оптималната зона за мерене е от 70 до 130 метра. От
това следва ,че при конкретно отстояние 108 метра – изискванията са спазени
и това се доказва от факта, че има надлежно отчитане на скоростта и
заснемане. Както е уточнено в последните изречения на пункт ІV вр. пункт ІІІ
на т.4.1- ако не е спазено съотношението между разстоянието от камерата до
8
центъра на лентата за измерване не се отчитат валидни резултати и няма
запис. В случая такива са били отчетени.
На всеки от фотосите на л. 28 и сл. процесното МПС е заснето в
достатъчно близък план, позволяващ безкритичното възприемане на видимия
регистрационен номер на автомобила, в който смисъл възраженията на в
исменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя ( л. 73,
т.3 ) са напълно неоснователни. щосе отнася до следващото възражение в
същия раздел на становището ( съща стр. по делото), то касае ситуация, която
въобще не се обективира от процесните изображения , на които ясно се вижда
само един заснет автомобил, като се има предвид и отразеното в протокола по
чл. 10 , че контролът е бил само в една посока: „П“ ( приближаващи“).
Относно зоната за измерване , в предния абзац на настоящия коментар се
съдържа отговор, че измерването е станало изцяло в определения и според
ръководството диапазон.
Налични по делото ( виж фотос на л. 30) са правно-релевантните данни,
че процесният автомобил е регистриран поради движението си със скорост
от 64 км/ч ( при предвидена и от производителя на измервателния уред като
компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 61 км/ч
с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на
нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен
измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия
автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено
доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси ,
отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и
конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег.
номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано
техническо средство, което е поставено на позиционирания патрулен
автомобил. При позиционирането му и преди активиране на системата за
контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в
съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване
9
акцентира и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е
попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата
протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( виж на л. 26) , тоест
спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на
нарушението, чиито час попада в периода от време, през който
автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим по
зададените параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния
автомобил, в който е било поставено АТС С-то с неговия регистрационен
номер и разположение. В протокола надлежно са отразени: „ режим на
измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно, както е отразено
под карето, в спрян служебен автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата) ;
въведеното ограничение на скоростта с пътния знак, мястото на контрола с
конкретния км на посочения път, времето на контрол и всички други,
относими към процесното измерване задължителни параметри. Съвсем ясно
и конкретно е обозначено мястото на контрол– което е напълно идентично с
отразеното в ЕФ и възраженията в тази обратния смисъл са голословни.
При наличното отразяване „ режим на измерване“ – „С“ – тоест
устройството е било стационарно към момента на измерване , е напълно
ирелевантно дали то е било в или извън паркиран служебени като се вижда от
създадения негов фотос на л.27 автомобил. Важното е, че е било
стационарно, а не в движещ се служебен автомобил ( виж на л. 36, гърба
„описание на типа „ в приложеното Ръководство). И е така, защото - според
ал. 2 на чл.11 „В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във
време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат
действия за реализиране на административно-наказателната отговорност за
извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във
време на движение, електронни фишове не се издават“. Напълно логично е
предписаното с ал.2 –когато такъв контрол се осъществява с АТСС във време
на движение , нарушителите се спират на място и се предприемат действия по
реализиране на административно-наказателна отговорност, като фишове не се
съставят. И е така, тъй като, когато и измервателният уред също в движение,
скоростта няма да е достоверно установена. В случая несъмнено е
установено( от отразеното в надлежно попълнение протокол на л. 5) , че
режимът на измерване е стационарен, поради което и неоснователно се
претендира , че е нарушена процедурата по издаване на ЕФ.
10
Не съставлява съществено нарушение на процедурата ( виж възражение
на л. 73, гърба) липсата на отразяване в протокола на номера на първото и
последното статично изображение , тъй като тези данни нямат пряко
отношение към процесното нарушение и неговото установяване.
Липсата в протокола на „ служител, настроил ползваната АТСС не „
засяга редовността на процедурата по установяване на нарушението. Факт,
доказан с протокола на л. 34 по делото е, че съставителят на протокола по
чл. 10 е преминал обучение за работа с техническата АТСС и сам е бил
обучител .
Както вече се посочи горе по повод коментара във връзка с друго
възражение, при неспазване на необходимите изисквания за настройка на
работата на системата самият производител в приложеното Ръководство е
посочил, че тя няма да отчете валидни резултати. Нещо повече , както е
отразено в Ръководството , дори ако самата камера ( отделен компонент от
АТСС) не е правилно настроена за фокусиране на рег. номер, той няма да се
разчете и нарушението няма да се установи по отношение на конкретно МПС.
Както е отразено - скоростомерът ,като друг компонент на АТСС,
автоматично разпознава рег. номера на табелите, ако са били видими за
камерата. Отразено също, че: дори при промяна по време на измерване на
скоростта на местоположението на уреда, функцията измерване на скоростта
автоматично се прекратява; като само валидно заснетите изображения се
генерират, в табличен вид .
Виж относно възраженията, касаещи Ръководството с процесната
АТСС – решение 684/30.04.21 на АС Пазарджик по канд 668/21.
По делото е наличен фотос -л. 27, който да онагледява поставянето на
измервателния уред , съгласно изискването на чл. 10 от Наредбата : „При
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда“.
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо
извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред. Пътният
11
участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е бил обозначен
по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г с оглед изменението
на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според което не се изисква
поставяне на пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане, следва извода, че данните от ползвания
измервателен уред са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е
гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
дадено при първоначалното сертифициране ( л. 36 и чл. 4, ал.2 от Наредба
8121з-532/12,05,15г) и последващата периодична проверка - л. 64-66 и чл. 4,
ал.3 от Наредба 8121з-532/12,05,15г).
Дори ЕФ да е връчен значителен период след датата на нарушението ,
това само по себе си не засяга права на нарушителя. ЕФ е за нарушение от
26.10.20г. и е връчен на 26.05.23(л.33). Предвид ТЪЛКУВАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1/ 27.02.2015 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II
колегия на ВАС, не са изтекли нито сроковете по чл. 34 от ЗАНН за
съставянето му, нито тези по чл. 80 НК ( последният в случая тригодишен за
общата и четири и половина за абсолютната ). В случая от връчването е
последвала само жалбата, но не и декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП.
Установен е бил и собственика в лицето на посочената в СРПМС – л.25
жалбоподателката, която и в това си качество е санкционирана с процесния
фиш.
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от гледна
точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който, при това,
за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение. То е
описано по време, място и начин на извършването му, достатъчно ясно и
детайлно, че да прави възможна, в гарантирания от закона обем, защитата
против него. Този извод е важим и по отношение на мястото на нарушението,
което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл. 10 от
Наредбата.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност
на нарушението по възприетата от административния орган правна
квалификация - първо и второ - основателността на ангажираната
административно -наказателна отговорност чрез налагане на предвидената в
твърд размер ( съобразно стойностите на превишението) глоба - по чл.182,
12
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за
потвърждаването му, поради което основателна е и претенцията за разноски в
полза на ОД МВР Пазарджик (становището на л. 18 и сл.) и присъждане на на
юрисконсулско възнаграждение в хипотезата на чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл.
144 от АПК вр. Чл. 78 ГПК и чл. 32, ал.3 , пр.2 ГПК и предвид представеното
пълномощно.Следва да се присъди, предвид чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ , вр. Чл. 37 ЗПП и предвид проведеното само
едно съдебно заседание и обема на доказателствения материал,
възнаграждение за юрисконсулт - 120 лева, в тежест на жалбоподателя.
Претенцията на последния за присъждане на разноски за адвокат, предвид
решението за потвърждаване на издадения против него ЕФ, е неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба с. К № 4419825
на ОДМВР- Пазарджик, с който на Д. К. П., ЕГН ********** , на осн. чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Пазарджик
сума в размер на 120 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13