Определение по дело №1345/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2791
Дата: 27 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20223100501345
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2791
гр. Варна, 26.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501345 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба, депозирана от В. АНГ.
Д., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. П.Х., срещу
Определение № 5321 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 5391/22г. по
описа на ВРС, 11-ти с-в, с което е прекратено производството и делото се
изпраща по родова подсъдност на ОС-Варна.
В жалбата се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че искът
по чл.29 СК е оценяем. Излага се, че искът е неоценяем, а практиката в този
смисъл е трайна. Сочи се, че предвид това е незаконосъобразно е прието, че
родово компетентен да се произнесе по спора е окръжен съд като първа
инстанция. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото на ВРС.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, както и в срока по чл. 275 ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт.
Поради изложеното, жалбата е допустима, а по същество – основателна,
поради следното:

Производството пред ВРС е образувано по съединени в условията на
евентуалност искове от В. АНГ. Д. срещу ответницата Т. В. Д., главният от
които за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
е собственик на придобитите с дарение от родителите му два автомобила по
време на брака, а именно: Лек автомобил: Шкода Йети, per. № В9996СА,
двигател: CBZC19553;, рама: TMBJF75L9D6025268 и Лек автомобил
Мерцедес Ц 220 ЦДИ, per. № В 4811НТ; двигател: 64696330454996; рама:
WDB2032081F745825., както и че ищецът е собственик на 5/31 ид.ч. от
следния недвижим имот, придобити чрез трансформация на лични средства:
Апартамент *******************; МЕЗОНЕТ, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 10135.2560.287.1.16, на две нива, с площ от 103,25
1
кв.м., състоящ се от кухня, дневна, две спални, два санитарни възела, , при
съседи с идентификатори №№ : на същия етаж: 10135.2560.287.1.7,
10135.2560.287.1.15, под обекта: 10135.2560.287.1.14, над обекта - няма; ,
ведно с принадлежаща му изба № 1с полезна площ от 8,01 кв.м., както и
ведно с 6,9750 % ид.ч. от общите части на сградата, от правото на строеж,
ведно с прилежащите към апартамента 28,57 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 10135.2560.287, целият с площ от 352 кв.м., при граници по
скица:10135.2560.282, 10135.2560.289, 10135.2560.288, 10135.2560.285,
10135.2560.284, 10135.2560.283., за сумата от 76500 евро, от които 67000 евро
- банков кредит, а сумата от 9500 евро - дарение от родителите му. В
евентуалност, при отхвърляне на иска за установяване на изключителната
собственост на ищеца, придобита чрез трансформация на лични средства, да
бъде прието за установено, че делът на ищеца от имуществото, придобито по
време на брака, е 9/10 ид.ч. от движими вещи, и от 26/31 ид.ч. от
горепосочения недвижим имот. С атакуваното определение ВРС приел, че
цената на предявения в евентуалност иск възлиза на 118 111,96лв. предвид
представеното с исковата молба удостоверение за данъчна оценка, която е
140 825,80 лв. Затова и доколкото всички съединени искове следва да бъдат
разгледани в рамките на едно производство, то и цената на предявеният в
евентуалност иск определя подсъдността и на главния иск по чл.23 СК.
Основанието за прекратяване е посочено чл.104 т.6 ГПК.
Определението е незаконосъобразно.
По отношение претенциите по чл.29, ал.3 СК не намира приложение
нито една от хипотезите, уредени с чл.69 ал.1 ГПК. В случая се касае за
неоценяем иск. /по аргумент виж Определение № 28 от 10.03.2021 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 444/2021 г., I г. о., ГК/. Тъй като се касае за неоценяем иск,
следвайки общото правило на чл.103 ГПК и при отсъствието на което и да е
от основанията по чл.104 ГПК, доколкото главният установителен иск по
чл.23 СК е родово подсъден на районен съд, компетентен да разгледа
претенцията по чл.29 ал.3 СК като първа инстанция се явява съответният
районен съд, а окръжният съд е функционално компетентен да се произнесе
като въззивна инстанция.
Определението за прекратяване на производството пред ВРС и
изпращането му по подсъдност на ОС-Варна е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а делото върнато на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5321 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д.№
2
5391/22г. по описа на ВРС, 11-ти с-в, с което производството пред РС-Варна е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на ОС-Варна.
ВРЪЩА делото на компетентния съд- РС-Варна за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявените обективно съединени искове
с правно основание чл.23 и чл.29 СК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3