№ 6930
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100106774 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Х. И. Б. срещу Прокуратурата
на РБ за осъждането й да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като
наказателното производство приключило с влязла в сила оправдателна
присъда.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че на 02.09.2015 г.
бил привлечен като обвиняем за извършено от него на 03.11.2014 г.
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5 вр. ал. 1 от НК – причиняване на средна
телесна повреда на Т.Б.Д..
На 28.01.2016 г. бил разпитан като обвиняем, а на 11.10.2016 г.
разследването му било предявено. На 23.11.2016 г. СРП внесла в СРС
обвинителен акт за извършено от Б. престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5 от
НК.
По образуваното НОХД № 20841/2016 г. по описа на СРС били
проведени 14 съдебни заседания, на които Б. присъствал лично. С присъда от
15.05.2019 г. ищецът бил признат за невиновен в повдигнатото му обвинение.
СРП подала протест срещу оправдателната присъда. С окончателно решение
от 30.08.2021 г. състав на СГС потвърдил оправдателната присъда.
За престъплението, в което ищецът бил обвинен се предвиждало
1
наказание до шест години лишаване от свобода. През периода на висящност на
наказателното производство ищецът търпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни емоционални преживявания, стрес, притеснения,
тревожност и несигурност, проблеми със съня, страх от осъждане. Нарушен
бил обичайният му ритъм на живот и напрежение, че при осъдителна присъда
и лишаване от свобода няма да може да упражнява професията си. По време
на наказателното производство многократно се влошавало здравословното му
състояние - получавал психически сривове, главоболие, сърцебиене и
повишаване на кръвното налягане. Опетнено било и доброто му име в
обществото, засегнали се честта и достойнството му на почтен човек и
гражданин. Коренно се променило и отношението на познатите му, които
започнали да го отбягват. Това породило у ищеца чувство на потиснатост и го
поставило в социална изолация.
Моли Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева от неоснователно повдигане
и поддържане на обвинение, ведно със законната лихва от 30.08.2021 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на РБ е подал отговор, в който възразява
срещу основателността на иска. Ищецът извършил деянието, в което е
обвинен, но престъплението било от частен характер и това била причината за
оправдаването на Б.. Оспорва описаните в исковата молба отрицателни
последици за емоционалното и здравословното състояние на ищеца. Счита
претендирания размер на обезщетението за прекомерен. Неимуществените
вреди не се отличавали с интензитет, предвид липсата на взета мярка за
неотклонение на Б..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
От данните по приложеното по делото НОХД № 20841/2016 г. по описа
на СРС се установява, че на 21.11.2014 г. в 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 49974/2014 г.
по описа на СРП е образувана преписка по подаден на 04.11.202014 г. сигнал
от Т.Б.Д. срещу Х. И. Б. за нанесен му удар по главата. През януари 2015 г. е
била образувана друга преписка и с постановление от 26.10.2015 г. пр.пр. №
49974/2014 г. е присъединена към пр.пр. № 689/2015 г. по описа на СРП.
В хода на досъдебното производство Х. Б. е давал обяснения, разпитван
е като свидетел, участвал е в очна ставка с пострадалия Т.Д., а след повдигане
2
на обвинение с постановление от 02.09.2015 г., на 28.01.2016 г. е разпитан като
обвиняем. След предявяване на разследването на 11.10.2016 г. е изготвено
заключително мнение за предаване на съд на Х. И. Б. за извършено от него
престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5 от НК на 03.11.2014 г. – нанасяне на
средна телесна повреда на Т.Б.Д., изразяваща се в счупване на носните кости, в
съвкупност с нарушено външно дишане поради деформация на носната
пирамида, което ще е до края на живота на Д. и с това му е причинил
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 29.11.2016 г. в СРС е внесен обвинителен акт. След проведени
четиринадесет съдебни заседания от 24.02.2017 г., на 15.05.2019 г. е
постановена оправдателна присъда.
След подаден от СРП протест производството е пренесено пред СГС,
където е образувано ВНОХД № 4262/2019 г. Проведени са две съдебни
заседания и с окончателно решение от 30.08.2021 г. съдът е потвърдил
оправдателната присъда.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Ж.П. и Л.Т..
Свидетелят П. познавала Х. Б. като свой съсед от 2009 - 2010 г. П. често
отсъствала и Х. й помагал за детето. Х. бил с чувство за хумор. Съседите се
събирали в близко до блока заведение. След съседско сбИ.е някои от
комшиите се отдръпнали. Знае за воденото срещу Х. наказателно дело. Сочели
ищеца с пръст, наричали го престъпник, а от това страдали и съпругата и
детето на Х.. Голяма част от съседите имали лошо отношение към ищеца и той
вече не се събирал със съседите си. Преди това поздравявал всички, но вече
изпаднал в изолация. П. го виждала и да плаче. Чувала е, че през 2010 г. Х. е
бил осъждан, но това не се отразявало на съседските отношения и никой не
напомнял на Х. за това. Делата били свършили, когато Х. станал съсед на
свидетеля П..
Свидетелят Т. разказва, че познавал Х. Б. от повече от 30 години. Знае за
наказателно преследване срещу него, като го защитавал по две наказателни
дела. Първото се водело през 2006-2007 г. И приключило с присъда и
наложено наказание пробация. През 2009 г. на Х. се родило дете и това
коренно променило живота му. Като републикански и балкански шампион по
плуване, Х. се отдал на професията си да обучава деца по плуване, забравил за
3
предишния си начин на живот и бил грижовен съпруг и баща.
През 2015 г. на ищеца повдигнали ново обвинение – за нанесена на
съсед на Х. средна телесна повреда. Делото продължило 6 години и завършило
с оправдателна присъда през 2021 г. Това обвинение Х. понесъл много тежко.
Затворил се в себе си и се притеснявал, че всички ще го смятат за престъпник.
Съседът му, който се смятал за пострадал, започнал да говори срещу него. Х.
се притеснявал как ще изглежда в очите на хората и затова започнал да страни
от всички. Детето му било достатъчно голямо и ищецът допълнително се
притеснявал от това, че околните смятат баща му за престъпник. Познати и
приятели на Х. го смятали за престъпник, защото имало повдигнато
обвинение. Изолирали Х. и не желаели да го приемат вече в компанията си.
След приключване на делото Х. не възстановил контактите си, а
продължил да страни от околните. Към 2015 г. ищецът бил треньор по плуване
на деца, както и брокер на недвижими имоти. Престанал да се занимава с
недвижим имоти, защото в офиса се е разбрало за висящото дело.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Отговорността на държавата произтича от общото задължение на нейните
органи да зачитат правата и законните интереси на гражданите и
юридическите лица и има обективен характер. Тя възниква при наличие на
изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната
отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се
вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице,
причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая отговорността на държавата е ангажирана за причинени на
ищеца неимуществени вреди от действия на органите на прокуратурата –
повдигане на обвинение за извършване на престъпление, за което е
постановена оправдателна присъда.
Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за
възникване на отговорността е на ищеца.
Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи
4
вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите,
когато досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител
при достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което
единствено ищецът би могъл да извърши. В този случай той търпи вреди от
момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за
конкретното престъпно деяние. В този смисъл е решение № 50009/08.02.2023
г. по гр.д. № 932/2022 г. на ВКС, III г.о. и цитираната в него съдебна практика.
Установява се, че на 10.11.2014 г. и на 17.12.2014 г. Х. И. Б. е дал
писмени обяснения по подадената срещу него жалба от Т.Д.. Първата
прокурорска преписка е образувана на 21.11.2014 г. и тази дата следва да се
счита за начало на наказателното производство, от което ищецът твърди да е
претърпял вреди.
Неоснователно е възражението на представителя на прокуратурата, че
искът е неоснователен, защото Б. е извършил деянието. Липсва влязла в сила
осъдителна присъда или друг акт, който да обвързва съда да приеме, че
деянието е извършено. Това обстоятелство се явява и неотносимо, тъй като в
настоящото производство от значение е единствено има ли повдигнато
обвинение, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда. Тези
два факта са безспорни, поради което подлежи на изследване дали ищецът е
претърпял описаните в исковата молба вредоносни последици от това
обвинение.
Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ вр. чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Приложимите
критерии са свързани с тежестта на обвинението, продължителността на
наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в обществения
статус и репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на
воденото наказателно производство върху душевното състояние на обвинения,
извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди, свързани със
страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни
ограничения в личния, обществения и професионалния живот.
На Х. Б. е било повдигнато обвинение за извършване на едно
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест
години.
5
Наказателната репресия спрямо Б. е продължила повече от шест години,
през които е изпитвал страх от неоснователно осъждане в престъпление, което
е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Наложена му е най-леката мярка за
неотклонение – подписка. Не е ограничавано правото му на свободно
придвижване, включително извън страната. На всяко от проведените общо 16
съдебни заседания по НОХД № 20841/2016 г. по описа на СРС и ВНОХД №
4262/2019 г. ищецът е присъствал лично и с поведението си не е давал повод за
ненужно удължаване на наказателното производство. Обстоятелството, че
досъдебната фаза се е развила в рамките на две години не освобождава
ответника от отговорност за общата продължителност на производството.
Представителят на СРП е поддържал внесения в СРС обвинителен акт, правил
е доказателствени искания, а след постановяване на оправдателна присъда е
подал протест, поддържан от прокурора при СГП.
Естествена реакция е ограничаването на социалните контакти поради
чувството на срам, обида и унижение. От показанията на свидетеля Т. се
установява, че той е приятел на ищеца и е бил негов защитник както по водено
през 2006 г. – 2007 г., така и по обвинението в причиняване на средна телесна
повреда на Т.Д.. След като получил наказание пробация, Б. се променил.
Родило му се дете и работел като треньор по плуване и брокер на недвижими
имоти. Обвинението през 2015 г. се отразило тежко на ищеца. Освен че
изпаднал в изолация от приятелския си кръг, Б. се притеснявал, че
порасналото му вече дете чува подмятания на съседи, че е син на престъпник.
Характерът на негативните последици за обществено-социалния живот
на Б. се установяват от показанията и на двамата разпитани свидетели.
Ищецът се е затворил и сам е ограничил контактите си, за да не става обект на
обсъждания за престъплението, което му е приписано. От друга страна обаче,
приятели на Б. са започнали да странят от него и са избягвали да го канят на
общите им срещи. Считали са го за престъпник само поради повдигането на
обвинение (според показанията на свидетеля Т.).
Обстоятелството, че ищецът е бил осъждан в случая не обосновава
намален интензитет на вредите. Наложеното наказание е изиграло своята роля
и след 2009 г. не е имал престъпни прояви, създал е семейство и е полагал
труд като треньор по плуване и брокер на недвижими имоти. На колегите му в
агенцията станалото достояние повдигнатото обвинение и това е била
6
причината Б. да напусне второто си работно място. До 2015 г. ищецът е водил
почтен начин на живот, а по характер е бил отзивчив, контактен и с чувство за
хумор.
От събраните по делото доказателства не се доказа твърдяното
влошаване на здравословното състояние на ищеца. Временен физически
дискомфорт и проблеми със съня са обичайна последица от психическото
напрежение и притеснение и съдът ги отчита при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Трайни и значителни негативни
последици за здравето на Б. не се установиха.
Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди следва да служи и икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането на ПРБ да обезщети незаконно обвинения само по себе си също
има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и
източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че справедлив размер на обезщетението е сумата от 8 000 лева.
За горницата до 30 000 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца
разноските за производството и да му възстанови заплатената държавна такса.
Ищецът има право и на разноски за възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Представителят на
ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Заплатеното от Б. адвокатско възнаграждение от 700 лева не се отличава с
прекомерност, а е и под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г., която не е задължителна, но служи като ориентир за оценка на
адвокатския труд. Възнаграждението от 700 лева не само не е прекомерно, но
и занижено с оглед оказаната от адв. М. правна защита и съдействие на ищеца.
Съразмерно на уважената част от иска, на ищеца се дължат 196.67 лева
разноски, от които 10 лева държавна такса и 186.67 лева адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата
на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Х.
И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* сумата от 8 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
повдигане и поддържане на обвинение за извършване на престъпление по чл.
129, ал. 2, пр. 5 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на
30.08.2021 г. присъда по НОХД № 20841/2016 г. по описа на СРС, 112 състав,
ведно със законната лихва върху тази сума от 30.08.2021 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от
30 000 лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 196.67 лева
разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8