РЕШЕНИЕ
№ 5262
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20231110209159 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 272 гр.София, 19.06.2023г. , издадено от
Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с което на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева на дружеството „Б. Е.“
АД, ЕИК: ............. за административно нарушение по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ
вр. чл.19, ал.1, т.1 вр. чл.51 от ЗЧРБ вр. чл.8, ал.1 от ЗЧРБ вр. чл.6, ал.1, т. „б“
от Регламент (ЕС) 2016/399 вр. с Решение на МС № 284/12.04.2023г. (обн. в
ДВ бр.36/2023г.).
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се
релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска
се отмяната на НП. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
представлява и не релевира допълнителни съображения по съществото на
спора.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който
инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната
въззивна жалба. Претендират се разноски.
1
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана на 27.06.2023г. в законоустановеният
14 дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно
постановление, връчен на 22.06.2023г., подлежащ на законов съдебен
контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание
чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
На физическото лице M. K. M., роден на 22.08.1979г., гражданин на
Уганда е била издадена „единна виза“, тип С №............. на 05.05.2023г. от
консулството на Франция в Уганда, валидна от 10.05.2023г. до 09.06.2023г. с
разрешен срок на пребиваване от 15 дни.
На 13.05.2023г., около 15:00 часа превозвачът „Б. Е.“ АД с полет FB 432
пристигнал от Париж на летище гр.София. При проверката на ГКПП –
Аерогара София се установило, че лицето M. K. M. притежавало издадени от
превозвача „Б. Е.“ превозни документи – билет и бордна карта, без да се
извърши предварителна проверка за документи, превозвайки го от Париж до
София без валидна виза или разрешение за пребиваване. На гражданина M. K.
M. бил издаден административен отказ за влизане в Р България от
13.05.2023г. в 17:02 часа.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
еднопосочен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени
по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на
свидетелите А. Р. Д.-В. и К. К. А. – служители при ГПУ-София към
РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, които съдът кредитира изцяло, като пълни,
последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа
обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради
липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва
да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”. Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели
кореспондират на писмените доказателства по делото, доколкото всички
доказателствени материали са свързани с изясняването на фактическата
обстановка по случая.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
2
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица
по закон, съгласно приложените на л.32 – л.40 от СП заповеди, длъжностни
характеристики и други.
Съдът намира, че АУАН и НП отговарят от външна страна по форма
и съдържание на изискванията по чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН.
Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно, ясно и
подробно описано в акта за установяване на административните нарушение,
като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление.
Нарушението е подведено правилно под съответната норма на материалния
закон.
АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на
неговите права и правото му на защита.
Съдът намира, че административно-наказващия орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Административно-наказателното производство е образувано в сроковете
по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото в отговорност на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената
материално-правна норма е посочена правилно.
В контекста на изложеното, съдът намира, с оглед събраните по делото
доказателства, че правилно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството жалбоподател, тъй като Република
България е страна - членка на ЕС, но не е страна – членка на Шенгенското
пространство и няма вътрешни граници с другите държави от него
съгласно Регламент (ЕС) № 562/2006 г. и Регламент (ЕС) № 399/2016 г. на
Европейския парламент и съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза
за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските
граници). В този смисъл са и решение № 7215/02.12.2021 г. по КНАХД №
9729/2021 г. на АССГ, XV-ти касационен с-в; решение № 1167/24.02.2022
г. по КНАХД № 12009/2021 г. по описа на АССГ, XV-ти касационен с-в.
При полет от летище в Шенгенското пространство към летище на
територията на Република България, съответният пътник пресича
външна граница, а при кацане в Република България следва да
притежава валиден документ за пътуване и виза, даваща му право да
пребивава законно на територията на Европейския съюз (извън страните
3
от Шенгенското пространство).
В този смисъл е и практиката на АССГ, а именно: Решение № 15 от
04.01.2022 г., постановено по КНАХД № 7412/2021 г. по описа на АССГ,
XШ-ти касационен състав; Решение № 7673 от 17.12.2021 г., постановено
по КНАХД № 7922/2021 г. по описа на АССГ, XVIII-ти касационен
състав; и други.
Регламент (ЕО) 562/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 15
март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на
движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници)
предвижда премахването на граничен контрол на лица, които пресичат
вътрешните граници между държавите - членки на Европейския съюз и
установяване на правила за граничния контрол на лица, които пресичат
външните граници на държавите-членки на Европейския съюз.
Според чл. 2 от Регламент (ЕО) 562/2006 г. на Европейския парламент и
на Съвета „вътрешни граници“ са: а) общите сухопътни граници,
включително реки и езера, на държавите-членки; б) летищата на държавите-
членки за вътрешни полети; според т. 3 „вътрешен полет“ е всеки полет,
изключително от или към териториите на държавитечленки без кацане на
територията на трета държава. Горните норми следва да се тълкуват ведно с
легалните дефиниции на тези понятия, посочени в Конвенцията за прилагане
на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г., където в чл. 1 е посочено,
че „вътрешни граници“ са общите сухопътни граници на договарящите
страни, както и техните летища за вътрешни полети и морските им
пристанища, които се използват изключително за редовни транспортни
превози от или към други пристанища на територията на договарящите
страни без прекачване на пристанища извън тези територии; външни граници
са сухопътните и морските граници, както и летищата и морските пристанища
на договарящите страни, доколкото те не представляват вътрешни граници,
вътрешен полет е всеки полет, изключително от или към територията на
договарящите страни, без кацане на територията на трета държава.
В настоящият случай се доказа, че на лицето M. K. M. роден на
22.08.1979г., гражданин на Уганда, е била издадена „единна виза“, тип С
№................. на 05.05.2023г. от консулството на Франция в Уганда, валидна от
10.05.2023г. до 09.06.2023г. с разрешен срок на пребиваване от 15 дни. Тази
виза е важала само за страните-членки на Шенгенското пространство. Р
България не е била включена в това пространство към 13.05.2023г., за да се
приеме за основателен извода, че посочения чуждестранен гражданин е могъл
да навлезе на територията на страната ни с издадения му от Консулството на
Франция в Уганда документ за временен престой. При кацането на
гражданина на Уганда в Република България същият е пресякъл външната
граница на ЕС, без да притежава право на законно пребиваване в страната-
членка на ЕС, която е извън Шенгенското пространство.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ превозвач, който
превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България
чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и
4
валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква,
както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания,
добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали
изображението на снимката позволява установяване на самоличността на
притежателя.
Според чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ чужденец, който влиза в Република
България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза когато е необходима.
Съгласно чл. 9 ЗЧРБ визата е разрешение за влизане и пребиваване или
летищен транзит.
Нормата на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ предвижда, че чужденец може да влезе в
Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го
документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква.
Съгласно § т. 3 ДР на ЗЧРБ „паспорт или заместващ го документ за
пътуване“ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната
държава, в който може да бъде положена виза и който дава право на
чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза, в държавата на
произход или в трета държава, снимката в него позволява установяване
самоличността на притежателя му, не съдържа преправки, зачертавания,
заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на снимката,
положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на
притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл.
Разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ЗЧРБ уреждат случаите, в които не се
изисква виза, при които не е необходима виза за влизане в страната ни, а
именно не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) №
539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в
международен договор, по който Република България е страна, или в акт на
Министерския съвет (какъвто в случая е актът - Решение на Министерски
съвет № 284 от 12.04.2023г., обн. в ДВ 36/2023г.).
Съгласно Решение на Министерски съвет № 284 от 12.04.2023г., обн. в
ДВ 36/2023г. за изменение и допълнение на Решение № 459
на Министерския съвет от 2014г. за одобряване прилагането на Решение №
565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014г. (ДВ, бр.
56 от 2014г.) и за отмяна на Решение № 48 на Министерския съвет от 2012г.
за прилагане на безвизов режим към притежателите на валидни единни
(шенгенски) визи, валидни визи за дългосрочно пребиваване и разрешения за
пребиваване, издавани от държавите членки, които изцяло прилагат
достиженията на правото от Шенген, както и от Швейцария и Лихтенщайн
(ДВ, бр. 9 от 2012 г.) е регламентирано, че в Република България ще считат за
равностойни на своите национални визи за транзитно преминаване или за
планиран престой на своята територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на
период от 180 дни, следните документи, издавани от държавите членки, които
прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, независимо от
гражданството на техните притежатели:
5
а) „единна виза“ по смисъла на чл. 2, т. 3 от Визовия кодекс е валидна за
две или за многократни влизания, и след като е била използвана веднъж за
влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото от Шенген;
Издадената „единна виза“, тип С №....... на 05.05.2023г. от консулството
на Франция в Уганда, валидна от 10.05.2023г. до 09.06.2023г. в полза на
лицето M. K. M., роден на 22.08.1979г., гражданин на Уганда не отговаря на
изискванията на чл. 2, т. 3 от Визовия кодекс да е валидна за две (най-малко)
или за многократни влизания и (кумулативно) след като е била
използвана веднъж за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията
на правото от Шенген.
Превозвачът е бил длъжен да извърши внимателна проверка на пътника
дали притежава валидна виза или разрешение да пребиваване, преди да
издаде превозен документ - билет и бордна карта. Като не е осъществил тази
проверка, дружеството жалбоподател е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1, т.
1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.
След като нарушението е доказано по несъмнен начин, както и участието
на нарушителя в него, то съвсем законосъобразно административно-
наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност
на превозвача и е наложил санкция по реда на чл. 51 от ЗЧРБ в предвидения
от закона минимален размер 2 000.00 лева лева.
Доколкото отговорността на ЮЛ по ЗАНН е обективна, не се налага
изследването на въпросите за вината към административното нарушение.
За пълнота следва да се отбележи, че процесното нарушение не следва да
се третира като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не разкрива
значителни отлики спрямо нарушенията от същия вид. С оглед особения
характер на защищаваните обществени отношения свързани с
пропускателния режим в страната чрез граничните власти, както и поради
степента на обществена опасност на нарушението, настоящата инстанция
намира, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да
понесе разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от
съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема
на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 272 гр.София,
19.06.2023г., издадено от Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-
ГДГП-МВР, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева
на дружеството „Б.Е.“ АД, ЕИК: .................. за административно нарушение
по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ вр. чл.19, ал.1, т.1 вр. чл.51 от ЗЧРБ вр. чл.8, ал.1
от ЗЧРБ вр. чл.6, ал.1, т. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/399 вр. с Решение на МС
№ 284/12.04.2023г. (обн. в ДВ бр.36/2023г.)..
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВНИКА „Б. Е.“ АД, ЕИК: ...................... ДА
ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ГРАНИЧНО
ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ – гр.София при РДГП-АЕРОГАРИ-
ГДГП-МВР чрез законният й представител на основание чл.143, ал.3 от АПК
вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7