О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Номер275 Година 2016,02.02. гр.
Бургас
Бургаски окръжен съд гражданско
отделение
на втори февруари две хиляди и шестнадесета година
в закрито заседание
в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Членове :
Секретар :
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
номер 1437 по описа за 2015
година
и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по повод
предявена искова молба от ТД на
НАП-Бургас с адрес *** чрез Костадинка Стайкова Тодорова – главен публичен
изпълнител срещу В.Х.В.с ЕГН:**********
и в качеството му на ЕТ „В.В.“ с ЕИК: *********, Ц.Й.В.с ЕГН:********** с
адрес: *** и двамата с адрес ***, и Р.Р.Д.с ЕГН: ********** с искане да
бъде обявен за недействителен по
отношение на държавата договор за покупко-продажба на самостоятелен обект с
идентификатор 07079.615.229.2.3.,
находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.615.229, с предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво, с площ по
документи – 65,98кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение № 3 с площ
12.30кв.м. и 11% ид.ч., равняващи се на 15.95 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.615.229.2.4, под обекта – 07079.615.229.2.1, над обекта -
07079.615.229.2.5., сключен между В. и Ц. Въчеви и Р.Д..
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към разглеждане на делото съгласно раздел III на Глава 13 от Част Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл. 140
от ГПК подготовка на делото в настоящото закрито заседание, включваща,
процесуалните действия, посочени в този законов текст.
При
проверка редовността на предявените искове съгласно предл. 1 на ал. 1 на чл.
140 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящото дело
с оглед предмета му – обявяване за недействителна по отношение на държавата
разпоредителна сделка, сключена между първия и втория ответник, като продавачи
и третия ответник-като купувач, не е въведено нарочно особено исково
производство и следователно делото следва да се разглежда по правилата на общия
исков процес на ГПК.
При проверка редовността на
исковата молба, съдът установи следното: По делото е
представена скица по делото, както и исковата молба е вписана в Имотния
регистър. Възражението на ответницата Р.Д. за нередовност на исковата молба,
поради непредставена заповед за назначаване на Костадинка Тодорова за главен
публичен изпълнител, е неоснователно. По делото е приложено пълномощно №
750/29.10.2014г., по силата на което Изпълнителният директор на НАП е
упълномощил Костадинка Тодорова – главен публичен изпълнител при ТД на НАП, да
представлява Агенцията пред всички съдилища по всички дела, поради което
исковата молба е подадена от лице, имащо представителна власт, съгласно чл. 32,
т. 3, чл. 33 от ГПК във вр. с чл. 12 от ЗНАП., като не е нужен друг документ.
Предвид горното исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.
127 и чл. 128 от ГПК.
Исковата молба е изпратена на всеки
ответник. В. и Ц. Въчеви са подали в законоустановения срок отговор на исковата
молба. Третият ответник също в установения едномесечен срок от получаването на
исковата молба и депозирал писмен отговор. При това положение книжата по
настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно.
При
проверка допустимостта на предявените искове съгласно предл. 2 на чл. 1 на чл.
140 ГПК съдът констатира следното: Исковете
са предявени съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност на чл. 104, т. 4 ГПК и с чл. 109 от ГПК.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки за разглеждането на спора.
Не е констатирано наличие на други отрицателни процесуални предпоставки или
отсъствие на положителни такива, относно съществуването или надлежното
упражняване на правото на иск, водещи до недопустимост на предявените искове.
При това положение предявеният конститутивен иск е допустим.
С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта
на предявените искове, съдът намира,че следва да пристъпи към насрочване
на делото в открито съдебно заседание на
основание чл.140, ал. 3 от ГПК.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за
доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата,
заявени от страните и искането за привличане на трето лице помагач.
Проект
за доклад:
Ищецът твърди, че е извършена ревизия на В.В. като физическо лице и в качеството
му на едноличен търговец съгласно заповед за възлагане 1302054/11.09.2013г., и
други последващи заповеди, с които бил удължен срок за извършване на ревизията.
След извършената ревизия бил издаден Ревизионен акт *********/10.07.2014г., с
който са били установени данъчни задължения в общ размер на 126 080,08лв.,
от които главница 95 856 ,65лв. и 30 223,43лв. лихви. Твърди се, че ревизионният
акт е влязъл в сила, като към 04.09.2015г. установените и изискуеми публични
вземания са в размер на 185 837,34лв., от които главници
140 863,92лв. и лихви 44 973,32лв.
Твърди се, че след връчване на
ревизионния акт в особено големи размери /126 080,08лв/ и с цел да осуети
възможността публичните задължения да бъдат събрани принудително чрез продажба
на активи, В.В. продал собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 07079.615.229.2.3.,
находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.615.229, с предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво, с площ по
документи – 65,98кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение № 3 с площ
12.30кв.м. и 11% ид.ч., равняващи се на 15.95 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.615.229.2.4, под обекта – 07079.615.229.2.1, над обекта -
07079.615.229.2.5, предмет на договор за покупко-продажба с НА № 108, том 30,
дело 4943 от 13.08.2014г. на нотариус Диана Райнова. Купувачът на имота Р.Д.
била трето лице по смисъла на закона.
Ищецът счита, че са налице елементите
от фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Ответницитите В. и Ц. Въчеви са
депозирали идентичен отговор на исковата молба. Оспорва се основателността на
иска. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Липсвало намерение от страна на прехвърлителя да увреди публичния
взискател – кредитор. В обстоятелствената част на исковата молба не се
съдържали твърдения за намерение за увреждане на публичния изпълнител. Не се
оспорва, че ищецът е кредитор на ответника въз основа на РА №
*********/10.07.2014г.
Твърди се, че В. не е имал умисъл за
увреждане на кредитора НАП, тъй като към момента на сделката той не е знаел, че
има данъчни задължения. Подчертава се, че изброените от ищеца изпълнителни
титули касаят основно задължения, възникнали след датата на сделката, чиято
относителна недействителност се иска, поради което се счита, че са ирелевантни
спрямо предмета на спора.
Оспорва се твърдението, че В., след
връчване на ревизионния акт, с цел да осуети възможността публичните задължения
да бъдат събрани принудително чрез продажба на активи, е продал собствения си
недвижим имот. Посочва се, че Ревизионният акт, заповедите за възлагане на
ревизия не са били никога връчвани лично на В., а и сделката била платена по
банков път и публичният изпълнител е имал възможността директно да запорира
банковата сметка, без да прибягва до публични продани.
Твърди се, че заповеди за възлагане на
ревизия от 2011г., както и данъчни задължения на дружеството в размер на
88 314,49лв. не съществуват.
Посочва се, че случаите, в които
законодателят е предвидил, че относително недействителни са сделки, при които
се уврежда кредитора (без да се търси умисъл) изискват кумулативното наличие на
поне още едно обстоятелство – безвъзмездност на сделката, когато дадено
надхвърля значително полученото, свързаност на лицата по сделката. Процесната
сделка не попадала в нито една от хипотезите на чл. 216 от ДОПК, което водило
до пълната неоснователност на иска. Ангажира доказателства.
Отговор е постъпил и от ответницата Р.Д..
Не се оспорва факта, че тя е придобила процесния имот срещу заплатена от нея
договорена цена от 88 700лв., която била заплатена по банкова път. Оспорва
се твърдението на ищеца, че сделката била във вреда на публичния изпълнител.
Оспорва се твърдението, че прехвърлителят е знаел, че има приключило ревизионно
производство. Нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК изисквала не просто
знание, а и намерение на двете страни да увредят кредитора. Не било достатъчно
както твърдял ищеца, сделката само да уврежда кредитора, но трябвало да е
налице и намерение за увреждане. Оспорва се наличието на предпоставката по чл.
216, ал. 1 от ДОПК относно момента на сделката и знанието за открито съдебно
ревизионно производство. Заповедта за откриване на ревизия била връчена на лице
Атанаска Михайлова, което не било редовно връчване на Данъчен ревизионен акт по
ДОПК.
На следващо място се посочва, че
сделката била изцяло пазарна. Страните по сделката не се познавали преди
сключването й. Ответницата Д. не знаела за задълженията на продавача, че е имал
задължения към НАП и висящи ревизионни производства, като контактът между
страните станал чрез посредничеството на агенция за недвижими имоти.
В заключение се твърди, че ответницата
Д. ползва имота за задоволяване на жилищни нужди, без да е променила постоянния
си адрес. Ангажира доказателства.
Правна
квалификация на исковете:
Ищецът е предявил конститувен иск с
правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за предизвикване на едностранна
правна промяна в чужда правна сфера, а именно обявяване за относително
недействителна разпоредителна сделка спрямо държавата.
По делото не
са налице признания на права.
По делото не се
спори за следните обстоятелства: че е сключен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 07079.615.229.2.3.,
находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.615.229, с предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво, с площ по
документи – 65,98кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение № 3 с площ
12.30кв.м. и 11% ид.ч., равняващи се на 15.95 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.615.229.2.4, под обекта – 07079.615.229.2.1, над обекта -
07079.615.229.2.5, обективиран в НА № 108, том 30, дело 4943 от 13.08.2014г. на
нотариус Диана Райнова; че първият и вторият ответник са продавачи, а третият
ответник е купувач на имота; че е осъществена данъчна ревизия спрямо ответника В.;
че има установени данъчни задължения към ответника В..
Разпределение
на доказателствена тежест:
Съгласно чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения.
В
тежест на ищеца е да установи наличието на фактическия
състав по чл. 216, ал.
1, т. 4 ДОПК, пораждащ правото на иск за обявяване за
относително недействителни
спрямо държавата на съответните действия и сделки с
намерение да се увреди публичния взискател, а именно:
- че е връчена заповедта за възлагане на ревизия на ЕТ „В.В.“, респ., че са
установени публични
задължения на ЕТ „В.В.“ спрямо държавата;
- че актът, установяващ
публични задължения, е връчен
на ЕТ „В.В.“;
- че след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, респ. след
датата на установяване на публичното задължение, ЕТ „В.В.“ е
сключил сделки
с намерение да се увреди ищеца.
- Ответниците следва да докажат факта, че купувачът е заплатил на продавача
сумата, посочена в договора за покупко-продажба.
Специалният
закон (чл. 216 от ДОПК) изключва
приложението на общия (чл. 135 от ЗЗД), освен ако
изрично не е препратено към общия. С нормата на чл. 216, ал. 3, ДОПК се препраща към
нормите на чл.
134 и чл.
135 ЗЗД, но само за случаите извън тези по алинея първа. В нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4, ДОПК липсва
правилото на чл.
135, ал. 1, изр. второ, ЗЗД съгласно което, когато действието е възмездно,
лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.
Следователно субективният елемент на фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се изчерпва
с намерението за увреждане само у длъжника - Решение № 69 от
22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 534/2011 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Любка Илиева. Решение № 436 от 22.12.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова;
Няма обстоятелства, които да са служебно или
общоизвестни, поради което да се явяват ненуждаещи се от доказване.
По отношение на
доказателствените искания:
Ищецът е представил писмени
доказателства, които следва да се приемат, предвид разпределената
доказателствена тежест.
Ответниците са поискали разпит на
свидетели при режим на довеждане, по които съдът ще се произнесе след
становището на ищеца в открито съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от ТД на
НАП-Бургас с адрес *** чрез Костадинка Стайкова Тодорова – главен публичен
изпълнител срещу В.Х.В.с ЕГН:**********
и в качеството му на ЕТ „В.В.“ с ЕИК: *********, Ц.Й.В.с ЕГН:**********
с адрес: *** и двамата с адрес ***, и Р.Р.Д.с ЕГН: ********** с искане да
бъде обявена за недействителна по
отношение на държавата договор за покупко-продажба на самостоятелен обект с
идентификатор 07079.615.229.2.3.,
находящ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор
07079.615.229, с предназначение-жилище, апартамент, на едно ниво, с площ по
документи – 65,98кв.м., ведно с прилежащи части: складово помещение № 3 с площ
12.30кв.м. и 11% ид.ч., равняващи се на 15.95 кв.м. ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
07079.615.229.2.4, под обекта – 07079.615.229.2.1, над обекта -
07079.615.229.2.5., сключен между В. и Ц. Въчеви и Р.Д..
ДОКЛАДВА на страните гр.дело №1696/2015 год. съобразно проекта за доклад в мотивната
част на настоящото определение.
УКАЗВА на ответниците, че по искането им разпит на свидетели, съдът ще се
произнесе след становището на ищеца в открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за 29.02.2016 год. от …13,30
часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящото определение, а
на ищецът и препис от
писмения отговор на ответника.
Определението е окончателно.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: