РЕШЕНИЕ
№ 767/25.11.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова.......……………………………………и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №505 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба от Г.А.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис .., подадена чрез пълномощник, против Решение №Ц1012-26-133-1 от 05.06.2020г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-00743207/06.04.2020г. на контролен орган при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е немотивирано и незаконосъобразно. Сочи се, че правилно административният орган установил периодите, през които оспорващата била валидно регистрирана като самоосигуряващо се лице, но незаконосъобразно кредитирал критерии, които не удостоверявали правнозначими факти относно реалното съществуване на дейността, за която се дължали осигурителни вноски от самоосигуряващи лица. Счита се, че подаването на декларация от самоосигуряващите се по реда на чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, по своята същност било равнозначно на регистриране на трудов договор по чл.61-63 от Кодекса на труда. Смята се, че кредитираните задължителни предписания за заличаване на данни били недопустими, понеже данните по чл.5, ал.4 от КСО били резултат от регистрацията като земеделски производител на лицето, а не правопораждащ или правопроменящ юридически факт. Заличаването на данните по декларация образец №1 „данни за осигурено лице“, относно самоосигуряващото се лице Г.А.К. за периода 18.04.2019г. – 29.02.2020г., както и на данните по декларация ОКД – 5 и удостоверения приложение №9 към болнични листове и удостоверения приложение №11, по своята същност означавало заличаване на изпълнено законово задължение за внасяне на осигурителна вноска и заличаване на юридическите факти, удостоверяващи настъпването на осигурителен риск. Твърди се, че „кредитираните“ предписания превишават пределите на компетентност на длъжностните лица и били противоконституционни. Счита се, че разпоредбите на Наредба №3/29.01.1399г. на министъра на МЗХ кореспондират единствено с НООСЛБГРЧМЛ и не кореспондират с никой от другите цитирани законови и подзаконови нормативни актове. Недопустим бил извода, че щом дейност не отговаряла на ветеринарно-медицинските изисквания, то тя не съществувала. С решението било кредитирано установяване на отрицателни факти по административен ред.
По изложените съображения се моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание жалбата се допълва от процесуалния представител на жалбоподателката, който счита, че оспореният акт и потвърдените с него задължителни предписания са нищожни. Предписанията били издадено извън компетентността на контролния орган на ТП на НОИ. Противоречали както на Конституцията, така и на Хартата за правата на човека, където всеки можел да заяви изгодно за себе си обстоятелство и да го декларира под страх от наказателна отговорност. Всяко друго въздействие и нарушаване на това право, чл.143, ал.1 от Наказателният кодекс квалифицира като принуда. Смята, че няма предвиден законов ред, по който осигурителните права да бъдат игнорирани без подаването на декларация от самоосигуряващото се лице. Единственото изискване за качеството на самоосигуряващо се лице била регистрацията по надлежния ред, внасянето на осигурителните вноски и подаването на декларация по наредбата.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, се представлява от процесуален представител, който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. От доказателствата по делото било видно, че жалбоподателката нямала регистриран животновъден обект, тип „ферма“, съгласно чл. 137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност, поради което не попадала в обхвата на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, и тъй като нямала право да предлага на пазара произведената от нея животинска продукция с оглед разпоредбата на чл. 13, ал.4 от Закона за животновъдството, тя не се считала за осигурено лице. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От представени по делото доказателства – Удостоверения (приложение №9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от НПОПДОО) от Г.А.К. до Директора на ТП на НОИ – Хасково относно правото за изплащане на парично обезщетение, се установява, че жалбоподателката е ползвала отпуск поради временна неработоспособност както следва: по болничен лист (БЛ) № Е20197507475, издаден на 10.06.2019г. – от 08.06.2019г. до 22.07.2019г.; по БЛ № Е20197750107, издаден на 02.08.2019г. – от 31.07.2019г. до 10.09.2019г.; по БЛ № Е20198947535, издаден на 27.12.2019г. – от 11.09.2019г. до 20.10.2019г.,
Представено е и Удостоверение - Приложение №11 чл.11, ал.1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по чл.50 ал.1 от КСО и с искане за изплащането му, считано от 21.10.2019г.
С оглед правилното определяне на правото на парично обезщетение на лицето, Директорът на ТП на НОИ – Хасково изпратил писмо изх.№9101-26-331/18.02.2020г. до Директора на ОД“ Земеделие“ – Хасково, с което поискал представяне на заверени копия на всички анкетни карти и формуляри, и информация за регистрацията на Г.А.К. като земеделски стопанин, съгласно Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделските стопани.
Във връзка с отправеното писмено искане в писмо изх.№ РД-12-02-173-1/26.02.2020г. Директорът на ОДЗ – Хасково посочил, че Г.А.К. била регистрирана като земеделски стопанин на дати 18.04.2019г. и 22.10.2019г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година. Към писмото приложил заверени копия на анкетни карти и анкетни формуляри за 2019г. и 2020г.
Анкетните карти и анкетните формуляри за 2019г. и 2020г. са представени по делото, като от тях е видно, (л.16 и 19 гр.) че жалбоподателката е декларирала за отглеждане 20 бр. птици – кокошки носачки, в имот в гр.Хасково.
На 05.03.2020г. в ТП на НПИ – Хасково е заведен Сигнал №Ц-1043-26-4 от Началник на сектор „КП“ до Началник отдел „КПК“, в който е посочено, че в ТП на НОИ – Хасково за лицето Г.А.К., в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице - земеделски производител, били представени Приложения №9 към болнични листове за периода от 08.06.2019г. до 22.07.2019г. и от 31.07.2019г. до 20.10.2019г., Приложение №11 за периода от 21.10.2019г. до 21.07.2020г. В сигнала е описана информацията за лицето, получена от ОДЗ – Хасково, като е посочено, че от направена справка №22А – „Данни от Регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица“ се установило, че Г.А.К. обявила започване на дейност в качеството си на земеделски производител, считано от 18.04.2019г. Отправя се молба за извършване на проверка на самоосигуряващото се лице и да бъде установено дали същото упражнявало трудова дейност в качеството си на земеделски производител и отговаря на условията на чл.10, чл.48а от КСО, за да има право на парично обезщетение.
Във връзка с определяне на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност от фондовете на ДОО, на 12.03.2020г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково, с писмо изх.№Ц9101-26-72/12.03.2020г., адресирано до Директора на ОДБХ – Хасково е поискал да бъде предоставена информация от базата данни на системата на БАБХ за идентификация и регистрация на животни, от която да било видно дали животновъдният обект, в който се отглеждали животни бил с цел добив на суровини и храни за лична консумация - тип лично стопанство, или с цел предлагане на пазара - тип ферма, регистрирана по реда на чл.137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност.
В писмо изх.№ I - 496/19.03.2020г., в отговор на запитването на Директора на ТП на НОИ – Хасково, Директорът на ОДБХ – Хасково посочил, че лицето Г.А.К. няма вписан/регистриран животновъден обект.
На 06.04.2020г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО на Г.А.К. са дадени Задължителни предписания (ЗД) №ЗД-1-26-00743207/06.04.2020г. от контролен орган в ТП на НОИ – Хасково, с които се предписва: 1. „осигурителят/самоосигуряващия се Г.А.К. с посочен ЕИК /ЕГН/ да подаде в ТД на НАП – Пловдив, офис - Хасково Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице Г.А.К., съдържащи заличаващи данни за периода от 18.04.2019г. до 29.02.2020г. - като се посочи в т.12 вид осигурен - код 13“. 2. Да се заличи подадената декларация ОКД-5, подадена в ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково за Г.А.К. с декларирана дата на започване на трудова дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, от 18.04.2019г.“ 3. Да се подаде в ТП на НОИ – Хасково удостоверение по образец съгласно приложение №9 с попълнен код „заличаване“, както следва: 3.1. относно изплащане на парично обезщетение с вх.№ Р14-26-000-00-**********/19.07.2019г. към Болничен лист №Е20197507475 за „бременност“ с период на временна неработоспособност от 08.06.2019г. до 22.07.2019г. вкл.; 3.2. относно изплащане на парично обезщетение с вх.№ Р14-26-000-00-**********/21.08.2019г. към Болничен лист №Е20197750107 за „майчинство“ с период на временна неработоспособност от 31.07.2019г. до 10.09.2019г. вкл.; 3.3. относно изплащане на парично обезщетение с вх.№ Р14-26-000-00-**********/23.01.2020г. към Болничен лист №Е20198947535 за „майчинство“ с период на временна неработоспособност от 11.09.2019г. до 20.10.2019г. вкл.; 4. Да се подаде в ТП на НОИ – Хасково удостоверение по образец съгласно приложение №11 с попълнен код „заличаване“ относно заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и ал.5 от КСО с вх.№ Р14-26-000-00-**********/07.02.2020г. от дата 21.10.2019г.“
В Мотивите на ЗД е посочено, че от направена справка в регистър „Лакорда“ било установено, че съгласно Закона за регистър Булстат Г.А.К. била вписана с правна форма „самоосигуряващо се лице“, с посочен ЕИК, със седалище и адрес на управление в гр.Хасково, с КИД 2008: – отглеждане на домашни птици, с управляващ Г.А.К.. От справка в „Регистър на земеделските стопани“ било видно, че лицето имало качеството на регистриран земеделски стопанин за периода от 18.04.2018г. до настоящия момент по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като било регистрирано като земеделски стопанин, съгласно Наредба №3/21.01.1999г. за създаване и поддържане на регистъра за земеделски стопани през стопанската 2018-2019г. с дата на регистрация 18.04.2019г. и стопанската 2019-2020г. с дата на регистрация 22.10.2019г. От направена справка №22А – „Данни от Регистъра на осигурителите за самоосигуряващите се лица“ се установило, че Г.А.К. декларирала, че като земеделски стопанин упражнявала дейност от 18.04.2019г. със заявени вид на осигуряване за общо заболяване и майчинство и за инвалидност поради общо заболяване старост и смърт. Към момента на издаване на предписанието нямало данни за прекъсване на дейността. В ЗД е отбелязана получената от ОДБХ – Хасково информация за лицето, касаеща регистрацията му като земеделски стопанин и липсата на регистриран животновъден обект. Направен е извода, че от получения отговор на БАБХ било очевидно, че Г.А.К. не произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба, предвид което същата не отговаряла на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин. За да отговаряла на дефиницията, трябвало да изпълни и двете условия – да произвеждала растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да била регистрирана по съответния ред. Предвид изложеното Г.А.К., нямала основание за осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 и направената регистрация по реда на Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лице (НООСЛБГРЧМЛ), както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО данни, като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин, и внесените в приход на бюджета на ДОО осигурително вноски, били неоснователни и не пораждали права по КСО за лицето. В ЗП е пояснено, че Г.А.К. към датата на настъпване на риска „бременност“ – 08.06.2019г., и риска „майчинство“ – 31.07.2019г., 11.09.2019г. и 21.10.2019г., не била осигурено лице по КСО, тъй като не отговаряла на визираната в §1, т.5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин. На основание гореизложеното, подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицето Г.А.К. за периода 18.04.2019г. до 29.02.2020г. следвало да бъдат заличени. Срокът за заличаването е определен на 20 дни.
Задължителни предписания №ЗД-1-26-00743207/06.04.2020г. са връчени на адресата си, посредством упълномощено лице, на 04.05.2020г., видно от известие за доставяне ИД PS 6300 013AXF G.
На 08.05.2020г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково от Г.А.К. е била подадена жалба против ЗД.
С оспореното пред съда Решение №Ц1012-26-133-1/05.06.2020г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата Г.А.К. против ЗД №ЗД-1-26-00743207/06.04.2020г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково. В решението, след анализ на приложимата според административния орган нормативна уредба, е направен извод, че Г.А.К. имала регистрация като земеделски стопанин по смисъла и реда на Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделските стопани, на дата 18.04.2019г., но същевременно за да била осигурено лице за риска „общо заболяване и майчинство“, било необходимо да са изпълнени и следните условия: да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, регистрирана по съответния ред; да е подала декларация по чл.1, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ; да е започнала упражняване на трудова дейност по чл.4 от КСО от датата, от която да е декларирала, че ще се осигурява за риска „общо заболяване и майчинство“; да е внесла дължимите осигурителни вноски. От приложените по преписката доказателства било видно, че К. нямала вписан/регистриран животновъден обект, което от своя страна доказвало, че не попадала в обхвата на §1, т.5 от ДР на КСО, тъй като не произвеждала растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, поради което не подлежала на осигуряване.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл. 117, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. От компетентен орган по смисъла на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО са издадени и потвърдените с решението задължителни предписания.
Неоснователно е оплакването за нищожност на решението като потвърждаващо нищожни задължителни предписания. Доводът, че същите са нищожни, поради това, че с тях жалбоподателката против волята ѝ се принуждава да подаде декларация за неизгодни за себе си факти и обстоятелства, респ. че тази принуда осъществява състав на престъпно деяние, не може да бъде споделен. По дефиниция всеки административен акт е властническо волеизявление. В случаите, когато то засяга неблагоприятно правната сфера на адресата си, винаги е налице елемент на принуда, но разбирана в смисъл на дължимо поведение, съобразно разпореденото с акта и на плоскостта на неравнопоставеност между страните по административното правоотношение. В тази връзка няма как да се приеме, че с издаването на процесните задължителни предписания, контролният орган, действайки в изпълнение на законово предоставени му правомощия, осъществява престъпление, нито може да се приеме, че като е потвърдил същите, решаващият орган е издал нищожен административен акт.
Обжалваното решение е обективирано в изискуемата писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването му и е подписано от издателя си.
Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е съответно и на материалния закон.
Спорният въпрос в случая се свежда до това дали жалбоподателката попада в кръга на лицата по §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО и в тази връзка подлежи ли на осигуряване.
По смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
По силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители като съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Според §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Анализът на горецитираните разпоредби сочи, че в кръга
на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които
произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по
установения ред.
В случая се установява от събраните по делото доказателства и не е спорно, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин по реда на НАРЕДБА № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани като дейността, за която е регистрирана е отглеждане на домашни птици. Не е спорно също, че от жалбоподателката е подадена декл. Обр.1 като самоосигуряващо се лице и за процесния период са внасяни осигурителни вноски. Регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/29.01.1999г., респ. по реда на ЗПЗП обаче, не е достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо че за лицето са подавани данни по чл.5 ал.4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски.
За целите на осигуряването законодателят в §1, ал.,1 т.5 от ДР на КСО е въвел изискването произвежданата продукция (растителна и/или животинска) да е предназначена за продажба, за което земеделският стопанин да има съответната регистрация.
В случая жалбоподателката твърди, респ. от ответника не се оспорва, че отглежда птици - 20 бр. кокошки, както и че извършва от дома си продажби на яйца и живи птици т.е. произвежданата продукция е предназначена за продажба. Във връзка с последното обстоятелство, приложение следва да намери Закона за животновъдството (ЗЖ), който в чл. 13, ал.3 въвежда изискване към обектите за отглеждане на селскостопански животни за регистрация по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). В ал.4 и ал.5 от разпоредбата животновъдните обекти са разграничени на лични стопанства и ферми в зависимост от целта, с която се отглеждат животните, а именно за добив на животинска продукция, предназначена за лична консумация или за добив на такава, предназначена за продажба. В първия случай животновъдния обект се определя като лично стопанство и се забранява на собственика му да предлага добитата продукция на пазара, а във втория случай животновъдния обект се определя като ферма.
Според
предвиденото в чл.137 ал.1 от ЗВМД (в редакцията, действаща към момента на
регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин 18.04.2019г. и
20.10.2019г.) собствениците или
ползвателите на животновъдни обекти имат задължение да подадат заявление за
регистрация на обекта до директора на съответната ОДБХ.
В случая се установява, че жалбоподателката няма регистриран животновъден обект по реда на чл.137 от ЗВМД, което сочи, че продава продукцията от отглежданите от нея птици без да е регистрирана по установения ред. Липсата на подобна регистрация, независимо от това, че е регистрирана по Наредба № 3/29.01.1999г., изключва жалбоподателката от кръга на лицата по §1, ал.1 т.5 от ДР на КСО, което обосновава извод, че последната не е осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и законосъобразно са й дадени предписания за заличаване на данни за процесния период.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.К. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис 8, против Решение №Ц1012-26-133-1 от 05.06.2020г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково.
ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр.Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: