Решение по дело №1723/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3710
Дата: 29 ноември 2022 г. (в сила от 29 ноември 2022 г.)
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20223110101723
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3710
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110101723 по описа за 2022 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по предявени от „**” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. *, срещу ответника Г. Р. Г., с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86
от ЗЗД за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца, следните
суми: сумата от 300,41 лева, представляваща незаплатена стойност на
ползвани В и К услуги за периода от 01.10.2018г. до 28.04.2021 г. по партида с
абонатен № *, за обект, находящ се в гр. *, за които суми са издадени фактури
в периода 05.11.2018 г. – 29.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 37,62 лв., представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от
05.12.2018 г. до 22.05.2021 г.за които суми е издадена по реда на чл. 410 от
ГПК заповед за изпъленение № 2018/31.05.2021г. по ч.гр.д. №7423/2021 г. по
описа на ВРС, 50 състав.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, поради което делото с определение № 8992/17.08.2022 год. е
насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 04.11.2022г., като редовно
призования ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
1
съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че ответникът в
качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за
имот, находящ се в гр. *, с абонатен № *, е ползвал предоставени от ищеца
услуги, които не е заплатил. Твърди се, че за периода от 01.10.2018г. до
28.04.2021 г. ответникът дължи 300,41 лева, представляваща главница, по
партида сумата от 37,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху
посочената главница, начислено за периода от 05.12.2018 г. до 22.05.2021 г.
Сочи се, че консумираното количество вода е отчетено чрез електронен
карнет. Ответникът не бил оспорил чрез писмено възражение посочените
задължения в сроковете по чл. 40, ал. 2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. на
МРРБ. Поради неплащане на горните суми, ищецът е подал заявление и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл.
415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на
вземането си. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 422 от ГПК ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията за
потребени и незаплатени водоснабдителни и канализационни услуги в обекта
на потребление на ответника.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и
претенциите следва да се уважат по този ред.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в
производството по установителния иск, а също така и в производството по
заповедното производство.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно представения списък по
чл. 80 от ГПК в размер на 375 лв. за исковото производство /за платена
държавна такса от 75лв., 150 лева за заплатен депозит за особен представител
и 150лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/ и
75 лева за заповедното производство /25лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. юрисконсулстско възнаграждение/.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Р.
Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. *, дължи на „*“ ООД
2
с ЕИК * със седалище и адрес гр. *, следните суми сумата от 300,41 лева
/триста лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща незаплатена
стойност на ползвани В и К услуги за периода от 01.10.2018г. до 28.04.2021 г.
по партида с абонатен № *, за обект, находящ се в гр. *, за които суми са
издадени фактури в периода 05.11.2018 г. – 29.04.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.05.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 37,62 лв.
/тридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху посочената главница, начислено за периода от
05.12.2018 г. до 22.05.2021 г.за които суми е издадена по реда на чл. 410 от
ГПК заповед за изпъленение № 2018/31.05.2021г. по ч.гр.д. №7423/2021 г. по
описа на ВРС, 50 състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Р. Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
*, да заплати на „*“ ООД с ЕИК * със седалище и адрес гр. *, сумата от 375
лева (триста седемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни
разноски в исковото производство, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3