М О Т И В И към Н
О Х Д № 639/10г..
Производството е по реда на чл.370 и следващите от НПК
.
Срещу подс. М.И.М. и Т.Г.К. е повдигнато обвинение по
чл.195 ал.1 т.3 и 7 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.28 ал. от НК за подс.К. и по чл.195
ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 от НК за подс.М. затова, че на 15/16.12.2009 г. в
с.Едрево в съучастие като съизвършители и чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот са отнели чужди движими вещи на обща стойност 350
лв. от владението на И.С.М. без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвоят,като подс.К. е действувал при условията на повторност при
немаловажен случай .
В съдебното заседание след приключване на съдебното следствие
представителя на РП-Казанлък поддържа обвинението и пледира съдът да признае
подс. за виновни пкато им определи наказание при баланс между смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
В съдебното заседание подс.М.И.М. се признава за
виновен като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Пдс.Т.Г.К. в съдебното заседание също се признава за
виновен като признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитника на двамата подсъдими след приключване на на
съдебното следствие пледира съдът да ги признае за виновни като постанови една
справедлива присъда.
Съдът като взе предвид събраните на досъдебното
производство доказателства по реда на НПК-показания на свидетели, писмени и
експертното заключение на съдебно-оценъчната експертиза и направените от
подс.самопризнания приема за установено следното ;
На 15срещу 16.12.2009 г. двамата подс. проникнали в
двора на дома на св.М. ***.След това счупили стъкло на прозореца на къщата и
проникнали в нея.
От къщата двамата подс. отнели цветен телевизор марка ‘Нео’-21 инча сив на цвят с дистанционно управление, карта за ‘Булсатком’ и дистанционно за ‘Булсатком’.След
това се покатерили по асмата на втория етаж, счупили стъклото на прозореца и
проникнали вътре, откъдето отнели цветен телевизор марка ‘JVC’-
14 инча с дистанционно, една парна ютия и осветително тяло с фотоклетка.
На 16.12.09 г. брата на св.М. се обадил на последния, че
в дома му има извършена кражба.
По-късно двамата подсъдими продали телевизора марка ‘Нео’
на св.М. Илиев за сумата от 100 лв..
След разкриване на престъплението с протокол за
доброволно предаване от 17.03.2010 г. св.И. предал на
органите на МВР закупения от него телевизор заедно с дистанционно управление за
него.
На 17.03.2010 г. св.В.И., с която подс. М. живеел на семейни начала предала на
органите на МВР отнетия телевизор марка ‘JVC’ с
дистанционното управление.
С разписка от 29.03.2010 г. отнетите вещи били върнати на
св.И.М..
От експертното заключение на съдебно-оценъчната
експертиза се установява,че стойността на отнетите вещи е за сумата от 350 лв..
Описаната фактическа обстановка се установява от
показанията на св.И.М., М. И., Хр.Хр. и В.И., от писмените доказателства по делото-два протокола за
доброволно предаване от 17.03.2010 г., разписка за върнати вещи от 29.03.10 г. и
експертното заключение на съдебно-оценъчната екпертиза, които
подкрепят изцяло направените от подсъдимите самопризнания.
Имайки предвид установената по безспорен начин
фактическа обстановка съдът намира, че подс.М.И.М. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.20 ал.2 от НК, а
подс. Т.Г.К. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.195
ал.1 т.3 и 7 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.28 ал.1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От обективна страна при условията на едновременно
извършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, чрез отнемането на вещите подс.
са осъществили изпълнителното деяние на престъплението кражба. Посредством
него са отнели чужди движими вещи /показанията на св.И.М./,
имащи определена стойност /екс.заключение на съд.оценъчната експертиза/.
По този начин подс. са прекъснали връзката между
вещите и техния собственик, като са установили своя трайна фактическа власт и са
имали възможност да се разпореждат с тях, както в своя,
така и в полза на трето лице, което и направили-продали ги.
При осъществяване на изпълнителното деяние подс. са
разрушили прегради здраво направени за защита на имот.По този начин подс. са си
създали лесен достъп до инкриминираните вещи.
Подс. са знаели и съзнавали,че без да разрушаването на
тези прегради не биха могли да реализират целта си-да отнемат вещите.
Поради това деянието им следва да се квалифицира по
чл.195 ал.1 т.3 от НК.
Преди осъществяване на 15/16.12.2009 г. подс.К. е
бил осъден със влязла в законна сила присъда на 22.11.2008 г. по НОХД
865/08 г. по описа на Казанлъшкия РС за същото такова деяние.
Поради това,че не са изтекли пет години по смисъла на
чл.30 от НК то сегашната му престъпна дейност следва да се квалифицира като
повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК а деянието и по т.7 на чл.195 ал.1 от НК.
Деянието с оглед на обстоятелството, че е извършено
най-често срещаното престъпление в нашето общество както и със оглед на обстоятелството, че
е извършено в изпитателния срок от четири години по НОХД 865/08г. правят
случая немаловажен.
От установената фактическа обстановка и от
обективираните действия на подс.,следва извода,че към момента на деянието са
действували умишлено.
Подс. са съзнавали обществено-опасния характер на
деянието си,предвиждали са настъпването на обществено-опасните последици от
него искали са тяхното настъпване и са се стремили към тях.
Касае се за форма на вината-пряк умисъл.
В този смисъл е и практиката на ВКС-Постановление 6-71
на Пленума на ВС и др..
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание
цитираните по-горе законови текстове съдът счита,че подс.М.И.М. и Т.Г.К. следва
да бъдат признати за виновни и наказани.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе
предвид обществената опасност на деянието и личната опасност на всеки един от
подс. оцени отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства съгласно изискванията
на закона.
Като отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подс.М.М. съдът приема,извършено е престъпление от вида престъпления против
собствеността- кражба което е най-често извършваното престъпление в нашето
общество и недобрите му характеристични данни.
Що са отнася до смекчаващите вината обстоятелства
съдът приема-направените самопризнания ,критичното му отношение към извършената
и невисоката стойност на отнетите вещи.
Следователно наказанието му следва да се определи при
баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства но чрез
приложението на чл.55 от НК предвид императивния характер на нормата на чл.373
ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК,като на основание чл.2 ал.2 от НК
съдът прилага по благоприятната норма действаща към момента на деянието в
сравнение с действащата към момента на постановяване на съдебния акт и с оглед
постигане целите на чл.36 от НК-шест месеца лишаване от свобода.
За поправянето и преди всичко за превъзпитанието на
подс.М. съдът намира,че същото не следва да се изтърпява ефективно а на
основание чл.66 ал.1 от НК следва да се отложи за срок от три години.
Предвид на обстоятелството,че подс.М. е бил осъждан
преди малко повече от пет години,съдът намира,че спрямо него ще следва да се
приложи разпоредбата на чл.67 ал.3 от НК като в изпитателния срок му бъде
определена пробация с пробационни мерки;
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
шест месеца-четири пъти седмично.
2.Задължителни срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца.
Като отегчаващи вината обстоятелства по отношение на
подс.Т.К. съдът приема-извършено е престъпление против собствеността /кражба/
най-често извършваното престъпление в нашето общество,обремененото му съдебно
минало и лошите му характеристични данни.
За смекчаващи вината обстоятелства съдът
приема-направеното самопризнание,критичното му отношение към
извършеното,невисоката стойност на отнетите вещи и младата му възраст.
Следователно наказанието му следва да се определи при
баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства но чрез
приложението на чл.55 от НК предвид императивния характер на нормата на чл.373
ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК,като на основание чл.2 ал.2 от НК
съдът прилага по благоприятната норма действаща към момента на деянието в
сравнение с действащата към момента на постановяване на съдебния акт и с оглед
постигане целите на чл.36 от НК-шест месеца лишаване от свобода.
Следователно наказанието му следва да се определи при
баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства но чрез
приложението на чл.55 от НК предвид императивния характер на нормата на чл.373
ал.2 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК,като на основание чл.2 ал.2 от НК
съдът прилага по благоприятната норма действаща към момента на деянието в
сравнение с действащата към момента на постановяване на съдебния акт и с оглед
постигане целите на чл.36 от НК-три месеца лишаване от свобода при първоначален
строг режим на основание чл.61 т.2 ЗИНЗС-затворническо общежитие от закрит
тип-затвор.
Наказанието е определено към предвидения в закона
минимум като е взето предвид обстоятелството,че до настоящия момент подс. К. не
е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода.
Не са налице основанията на чл.66 ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на така определеното наказание тъй като деянието е извършено през
изпитателния срок на наказанието наложено на подс.К. по НОХД 865/08г. по описа
на Казанлъшкия РС.
Следва на основание чл.68 ал.1 от НК отложеното
наказание по НОХД 865/08г. по описа на Казанлъшкия РС от една година лишаване
от свобода да бъде изтърпяно отделно при първоначален строг режим на основание
чл.61 т.3 ЗИНЗС-затворническо общежитие от закрит тип-затвор.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.М.И.М. и Т.Г.К.
следва да заплатят направените по делото разноски в размер от 50
лв.-съразмерно.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ;