Р Е Ш Е Н И Е
Номер ….
26.02.2021 г. Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.02. Година 2021
в публичното заседание, в следния
състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Стойка Иванова,
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно
търговско дело № 1590 по описа за 2020 година, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.
258 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „З.Д.Б.Ж.З.“ АД против решение
№ 260009/ 31.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 2801/2019г. по описа на Районен съд – гр.К., с което е осъден въззивника да заплати на въззиваемия
сумата от 5 000 лева, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявени като
частичен иск от цялостната му претенция в размер на 20 000 лева,
представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за причинените на Х.П.Д., предявени като
частичен иск от цялостната му претенция в размер на 200 000 лева, травма
на главата, травма на шията, мозъчно сътресение, контузия на дясна колянна става, усложнена с хемартроза,
кръвонасядане на дясната подбедрица
вследствие пътно транспортно произшествие настъпило на 17.10.2018г. на ПП –
I-5, при разклона на град Ш., причинено от
К.А.К.при управление лек автомобил марка „А.“, с рег. № СТ *** НН, по
отношение на който автомобил е била сключена и е действала към датата на
произшествието валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите със застраховател "З.Д.Б.Ж.З." АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2018г до окончателното й
изплащане. Присъдени са и разноските по делото.
Обжалва
се първоинстанционното решение в частта му, с която
застрахователят е осъден да заплати на Х.П.Д. сумата от 5000 лв. в частта за
горницата от 2500 лв. до 5000 лв., представляващи застрахователно обезщетение
за настъпили неимуществени вреди, причинени от застрахователно събитие,
настъпило на 17.10.2018г. на ПП І-5, при разклона на град Ш., както и в частта,
с която застрахователят е осъден да заплати законна лихва за периода от
17.10.2018г. до окончателното изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение за горницата на законната лихва, дължима върху присъдената сума над
2500 лв. от дължимото застрахователно обезщетение и в частта за разноските. Изложени
са подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение. Направено е искане да се отмени решението в обжалваните части.
Претендират се разноските по делото.
В
законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба,
с който въззиваемият взема становище по наведените в
жалба оплаквания. Моли да се остави без уважение жалбата, като неоснователна и
недоказана.
Въззивният съд след като обсъди
установените по делото обстоятелства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52
от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
Видно от представеното
по делото досъдебно производство №284-ЗМ 1262/2018г. по описа на РУ – К. се
установява, че на 17.10.2018г. около 11.00 ч. по първокласен път ПП-I-5 в
посока от град К. за град Г. се движил лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № СТ *** ВР,
управляван от Х. П. Д.. По същото време по третокласен път III-5601 в посока от
село Ш. към град Ш. се движил лек автомобил марка „А.“ с рег. №СТ *** НН
управляван от К.А.К.. На кръстовището между първокласния път ПП-I-5 и
третокласния път III-5601, лек автомобил марка „А.“ не спрял на знак „Б2 –Спри!
Пропусни движещите се по пот предимство“, излязъл на главния път ПП-I-5, отнел
предимството на движещия се по главния път ПП-I-5 лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. №
СТ *** ВР, като между двете моторни – превозни средства настъпил удар.
С постановление за
прекратяване на наказателното производство по пр.вх.№ 3780/2018г- по описа на
Районна прокуратура – К., досъдебно производство №284-ЗМ 1262/2018г. по описа
на РУ – К. е прекратено наказателното производство, водено за престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Ц.К.и Д.В.К.. От покаянията
на свидетелката Койчева се установява, че на 17.10.2018г пътувала от Ш.
„спусках се към разклона между Ш. и Ш. и спрях на стопа“. Тогава видяла, че
срещу нея идва кола, където пак има „стоп“. Автомобилът бил марка „А.“ тъмен на
цвят. Направил й впечатление, защото не спрял на стопа. Видяла, че отляво идва
друга кола „всичко се случи много бързо и удари другата кола, която не спря“.
Твърди, че отляво е главен път с
предимство Колата, която не била спряла на стопа била ударена отдясно на калника. След катастрофата А.то
останало на главния път, а другата кола изхвърчала от пътя. Пътниците в А.то
били мъж и жена. Мъжът не бил контактен и имал рана на главата. На жената
помогнали да излезе от колата. В другия автомобил имало момче “което се беше
хванало за главата и после разбрах, че е Х.“.
Свидетелката Дончева
/майка на ищеца/ заявява, че инцидента станал на 17.10.2018г. към 11.00,
„някъде до Ш.“. Около 12.30 и се обадила сестра от спешното и след половин час
отишла в болницата. Синът и бил настанен в хирургията и се оплаквал, че много
го боли главата и коляното „не можеше да стане“. Бил в болницата една седмица и
като го изписали му казали да спазва режим. Сочи, че синът и лежал, не искал да
се храни, било му лошо и имал болки. След като го изписали от болницата ходили
на травматолог и невролог. „Един месец беше доста зле вкъщи“. Сочи, че около
три – четири месеца „наведеше ли се все му причерняваше“. През повечето време
лежал не искал да идват да го виждат. Заявява, че лед инцидента станал по –
раздразнителен. Това състояние продължило около месец „виеше му се свят,
затвореното помещение го стресираше, беше се уплашил“. Помагала му да облича,
било му забранено да гледа телевизия, телефони. Заявява, че легловия
режим продължил около месец като през първите дни синът й залитал като
свидетелката го придружавала до тоалетна. Твърди, че коляното го боляло доста
време, не можел да пази равновесие и го завели на травматолог.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-автотехническа експертиза, от което се
установява, че 17.08.2018г. около
11.часа в светлата част на денонощието, при условията на нормална видемост, на сух пътен участък от първокласен път ПП-I-5, в посока запад /от град К. –
към град Г./ се е движил лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № СТ *** ВР, управляван от Х.П.Д.. По същото
време по третокласен път III-5601 се движил лек автомобил марка „А.“, с рег. №
СТ *** НН, управляван от Коста Кондов. В зоната на км.189 на кръстовището между
първокласен път ПП-I-5 и третокласен път III-5601 на десен завой с радиус 274
м. между тях настъпва сблъсък, при което двамата водачи и пътуващата на предна
дясна седалка в лек автомобил марка „А.“ К.
получават телесни увреждания, а на превозните средства са нанесени
материални щети. Скоростта на движение на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № СТ ***
ВР, непосредствено преди настъпването на
ПТП е 71 км.ч. Посочено е, че при
определената скорост на движение 71 км.ч. водача на лек автомобил „Ф.Г.“ не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. Основните технически
причини за настъпването на ПТП е навлизането на лек автомобил марка „А.“ без
водача да се съобрази с местоположението и скоростта на движение на лек
автомобил „Ф.Г.“. От заключението се установява, че водача на лек автомобил
марка „А.“ е имал техническа възможност да възприеме движещият се по
първокласен път лек автомобил „Ф.Г.“, да се съобрази с неговото местоположение
и скорост на движение и да предотврати настъпването на ПТП, като за целта е
следвало да предприеме навлизане на първокласния път след преминаването на лек
автомобил „Ф.Г.“.
По делото е назначена и изслушана
комплексна съдебно – медицинска експертиза, от заключението на което се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил
следните травми и увреждания : травма на главата, травма на шията, мозъчно
сътресение, контузия на дясна колянна става,
усложнена с хемартроза, кръвонасядане
на дясната подбедрица. Посочено е, че след
инцидента ищецът е бил настанен в
Хирургично отделение на МБАЛ „Х.С., където е приложено 5 дневно стационарно
лечение – постелен режим и покой. Посочено е, че по отношение на невротравмата първият месец след нея е придружен с болки и
затруднено самообслужване. По отношение
на травмата на дясното коляно е установена, че на 26.10.2028г. е извършена вътреставна пункция, при която е евакуирана кръвениста синовиална течност в
количество 18 сс. Травмата на коляното и подколенницата е била придружена с болки и затруднения при
движението. Вещите лица сочат, че контузията на главата е отзвучала в 10 дневен
период. Контузията на врата до 14 ден. Мозъчното сътресение отзвучава и
оздравява до 4 седмици. Контузията на подбедрицата
има възстановителен период 10- 14 дни. Контузията на колянната
става придружено с посттравматична хемарартроза се възстановява за 2-3 седмици. Посочено е, че
за черепно-мозъчната травма се налага почивка, покой. Постелен
режим в първата седмица след травмата В последствие следващите три седмици -
без цигари, алкохол, прием на храни с
кофеин, режим на ставане и лягане. Без директно слънчево греене и физически
труд. Забранява се глане на телевизия и компютри.
Посочено е, че месец и половина след травмата
е посетен невролог и е предписано лечение с насоченост за лечение на
последици от черепно мозъчната травма. По отношение на контузията на коляното и
подколенницата
е осъществен преглед на 26.10.2018г. и същия ден е извършена вътреставна пункция.
След нея е препоръчана терапия с хепароид, аналгетик, наколенка, покой.
По делото не е спорно,че е налице валидно застрахователно правоотношение
по отношение собствеността и ползването на лек автомобил „А.“, с рег. № СТ ***
НН, съгласно застрахователна полица „Гражданска отговорност"№ВG/30/118000125318 валидна
от 04.01.2018 г. до 03.01.2019 г.
По делото е представена и кореспонденцията
между ищеца Х.П.Д. и ответника -
застраховател във връзка с изплащането на застрахователно обезщетение, като
видно от известие за доставяне, на 26.03.2019 г. е получена от застрахователя
молбата на Д. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Образувана е
щета с реф. 002722/2018г.-02. С уведомление от ответното дружество до ищеца от
26.06.2019г., е отказано изплащане претенцията на ищеца.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Настоящия
съдебен състав намира, че решението на първата инстанция е правилно и
законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло изводите на СтРС относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение; деяние,
противоправност на деянието, вина, причинна връзка и
вреди, съпричиняване от страна на пострадалия, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
По
възраженията на въззивника:
Според
въззивния съд, КРС е извършил правилна преценка на
доказателствата по делото, на база на които е формирал обосновано заключение
относно размера на подлежащото на заплащане застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания в резултат на настъпилото ПТП, следва да се
определи по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на
конкретните обективно съществуващи обстоятелства, установени по делото. Следва
да се отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му,
влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване,
изпитаните болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент,
жизнеспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните
компании, социално икономическите условия в страната, както и да се обсъдят
всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай. В резултат на ПТП на ищеца е
причинено телесно увреждане – травма на главата, травма на шията, мозъчно
сътресение, контузия на дясна колянна става,
усложнена с хемартроза, кръвонасядане
на дясната подбедрица,
които са причинили разстройство на здравето, така и във възстановителния период, продължил 2-3 седмици според заключението на комплексната съдебно медицинската
експертиза. Процесното ПТП се е отразило и на психическо и емоционално
равновесие при ищеца, стрес вследствие ПТП - то,
макар и за кратък период от време.
Съдът напълно споделя извода който е направил КРС, че докато охлузванията и кръвонасяданията
действително са такива увреди, които не се характеризират със силна по
интензитет и продължителност болка, то същото не може да се каже за контузията
на главата и шията, контузията на подбедрицата, контузията на колянната
става придружено с посттравматична хемарартроза, наложили и болнично
и домашно лечение и носене на наколенка.
По
направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат:
Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато
пострадалото лице със
своето поведение е създало предпоставки за настъпване на
вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. В случая е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.
В конкретния
случай по безспорен начин е установено, че К.К.не е спрял на знак „Б2 –Спри! Пропусни движещите се по път
с предимство“ като е навлязъл с лек автомобил марка „А.“ на първокласния път
без да се съобрази с местоположението и
скоростта на движение на лек автомобил „Ф.Г.“ както и да предприеме навлизане
на първокласния път след преминаването на лек автомобил „Ф.Г.“. Поради тази причина надвишаването на
скоростта на лек автомобил „Ф.Г.“ с 11 км./ч. не би се отразила на вредоносния
резултат. Ето защо възражението
на ответника за съпричиняване от страна на починалото
лице е неоснователен.
Предвид горното съдът
намира, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Съдът, на осн. чл. 235,
ал.3, във вр. с чл.377 от ГПК съобрази факта, че при
депозирането на въззивната жалба, на 23.09.2020 г. е
заплатил на ищеца сумата от 3276,67 лв. от които: 2500 лв.– обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, сумата 285 лв. разноски съобразно
горната сума и сумата 491,67 лв. законна лихва върху сумата от 2500 лв. за
периода 17.10.2018 г. до 23.09.2020 г..
Предвид горното, предявения от ищеца иск за неимуществени
вреди следва да се отхвърли:
-
зa
сумата до 2 500 лв. от присъдените 5000
лв., частичен иск от сумата 20 000 лв., поради направено в хода на делото
плащане,
-
за законна лихва
върху сумата от 2500 лв. за периода 17.10.2018 г. до окончателноно
изплащане,
-
присъдените
разноски до размера на 285 лв. от присъдените 570 лв..
В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските: С оглед изхода на спора на въззиваемия
следва да се да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 786 лв., съгласно
представения по делото списък по чл. 80 от ГПК. Направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на проц.
представител на въззиваемия е неоснователно, тъй като
е съобразено с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
С оглед цената на иска в
размер на 5000 лв., настоящето въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260009/31.08.2020 г., постановено по гр.д. № 2801/2019г. по описа
на Районен съд – гр.К. В ЧАСТТА В КОЯТО Е осъдено З.Д.Б.Ж.З.“ АД, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ********, с адрес на управление гр. С.,
***********, да заплати на Х.П.Д., ЕГН ********** , с адрес *** на основание чл.432,
ал.1 от КЗ:
-
сумата до 2 500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева), от присъдените 5 000
лв., представляващо обезщетение за
неимуществени вреди, предявени като частичен иск от цялостната му претенция в
размер на 20 000 лева, вследствие пътно транспортно
произшествие настъпило на 17.10.2018 г.,
-
законната лихва
върху сумата от 2500 лв., считано от 17.10.2018г до 23.09.2020 г.,
- в частта му за разноските
с които е осъден ответника да заплати на ищеца
сумата до 285 лв. от присъдените
570 лв., като постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.П.Д., ЕГН **********
, с адрес *** против З.Д.Б.Ж.З.“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция
по вписванията с ЕИК ********, с адрес на управление гр. С., ***********,
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с които ищецът моли ответникът да
му заплати: сумата до 2500,00 лв. (две
хиляди и петстотин лева), от присъдените 5 000 лв., представляващо обезщетение за
неимуществени вреди, предявени като частичен иск от цялостната му претенция в
размер на 20 000 лева, вследствие пътно
транспортно произшествие настъпило на 17.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 17.10.2018г до окончателното й изплащане, поради плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260009/ 31.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 2801/2019г. по описа на Районен съд – гр.К. в останалата обжалвана част,
с която е осъдено З.Д.Б.Ж.З.“ АД, вписано
в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ********, с адрес на
управление гр. С., ***********, да заплати на Х.П.Д., ЕГН ********** , с адрес ***,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата
над 2 500,00 лв. (две хиляди лева), до присъдените 5 000 лв., представляващо
обезщетение за неимуществени вреди, предявени като частичен иск от цялостната
му претенция в размер на 20 000 лева, вследствие
пътно транспортно произшествие настъпило на 17.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.10.2018г до окончателното й
изплащане, както и в частта му за
разноските с които е осъден ответника да заплати на ищеца за сумата над 285 лв.
до присъдения размер от 570 лв., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „З.Д.Б.Ж.З.“ АД, вписано в
търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ********, с адрес на
управление гр. С., ***********, да заплати на Х.П.Д., ЕГН ********** , с адрес ***,
сумата от 786 лв., представляваща направените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.