РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Златоград, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100190 по описа за 2022 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Ю. Р. О. срещу „И.А.“ ООД.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че на 22.09.2021 г. в гр. З., между него и ответника „И. А."
ЕООД бил сключен писмен трудов договор № 82/2019г., по силата на който
служителят е назначен на длъжност Шофьор на товарен автомобил
(международни превози), шифър по Националната класификация на
професиите 8321. Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от договора основното му
месечно трудово възнаграждение било в размер на 700 лева. Излагат се
твърдения, че през месец ноември 2021 г. е изпълнявал служебните си
задължения като международен шофьор, като е извършвал превоз на товари
по различни маршрути винаги извън пределите на Р.Б. Поради това, счита, че
освен договореното основно трудово възнаграждение, работодателят му
дължи и командировъчни пари на основание Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина в размер на 70 евро на ден,
възлизащо на сумата от 2 100 евро за месец ноември, или левовата им
равностойност в размер на 4 095 лв. От общо дължимото възнаграждение за
месец ноември 2021 г. в размер на 4795,00 лева, работодателят му заплатил
сумата от 1200 лв., поради което счита, че му дължи разликата между двете
суми в размер на 3 595 лв. По тези причини, ищецът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което била издадена заповед № 51 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 117/2022 г. по описа
1
на PC-З., срещу която ответното дружество подало в срок възражение. При
тези твърдения моли, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че вземането на Ю. Р. О., ЕГН
**********, с адрес град Р., ул. Б. № *, област С., за което е издадена Заповед
№ 51 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 09.06.2022
година по частно гражданско дело № 117/2022г. по описа на PC З., а именно
за сумата от 3 595 лв. главница, представляваща трудово възнаграждение за
месец ноември 2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението - 09.06.2022г. до окончателното й плащане,
съществува. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422 ГПК и с правно основание чл. 215 КТ,
за признаване за установено, че „И.А.“ ООД дължи на Ю. Р. О. сумата от 3
595 лева - обезщетение при командироване за периода 01.11.2021 г. –
30.11.2021 г. за работата му като шофьор на товарен автомобил и извършени
международни превози, за която е издадена Заповед № 51 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. № 117/2022г.
по описа на PC З., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението - 09.06.2022г. до окончателното й плащане.
За основателността на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца
е да установи по делото пълно и главно, че 1) Наличието на трудово
правоотношение между него и ответното дружество; 2) Обстоятелството, че е
бил командирован за извършване на международен превоз за процесния
период от 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. (общо 30 календарни дни); 3)
Изпълнение на възложения му превоз и фактически престой извън РБ и 4)
Определен от работодателя по-висок от нормативно установения с Наредба
за служебните командировки и специализации в чужбина минимален размер
за командировъчни дневни пари.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да установи
погасяване на паричното си задължение.
От представения по делото Трудов договор № 82/22.09.2021 г. се
установява, че между страните по делото е възникнало трудово
правоотношение по силата на което ищецът Ю. Р. О. е назначен в ответното
дружество „И. А." ЕООД, на длъжността шофьор на товарен автомобил
(международни превози), с шифър по НКП 8321, която включва
отговорностите изброени в длъжностна характеристика към договора (такава
не е представена по делото).
С изготвения проект за доклад на делото, обективиран в Определение №
198/01.12.2022 г., съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че
не сочи доказателства за командироването си и условията на командировката
(началната дата и продължителност на командировката в календарни дни,
2
включително дните за пътуване, почивните и празничните дни; държава и
населено място, в което се командирова лицето; финансови условия на
командировката – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други
такси и разходи и начина за тяхното уреждане и други). С проекта за доклад
по делото, съдът с оглед процесуална икономия и срочно разглеждане и
приключване на делото е указал на ищеца, в срок до датата на насроченото
открито съдебно заседание, с писмена молба с препис за ответника, да посочи
изрично дали претенцията му касае дневни командировъчни пари, доколкото
при командироване работникът има право да получи, освен брутното си
трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари.
В о.с.з., проведено на 22.12.2022 г., съдът е уважил молба на
пълномощника на ищеца за отлагане на делото (изпратена по ел. поща в 17,48
часа на 21.12.2022 г.), като е констатирал, че ищецът не е изпълнил
указанията, дадени с изготвения проект за доклад по делото, въпреки че
докладът е връчен на адв. О.а още на 06.12.2022 г., а срокът за изпълнение на
указанията е до датата на насроченото открито съдебно заседание, без да се
сочи причина за това, и е дал последна възможност на ищеца и на неговия
процесуален представител, в срок следващото съдебно заседание, да отстрани
констатираните нередовности в исковата молба.
В о.с.з, проведено на 26.01.2023 г., ищецът отново не е изпълнил
указанията на съда, касателно въпросното уточнение, като вместо с писмена
молба с препис за ответника, процесуалният представител е уточнил устно в
съдебно заседание предявения иск, като е посочил, че претенцията включва и
дневни и командировъчни пари. Въпреки това, съдът е приел направеното
уточнение и е допълнил изготвения проект за доклад, който е обявил за
окончателен, без възражения от страните. В същото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е заявил, че управителят на ответното
дружество е подал жалба в РУ – З. срещу ищеца, като в хода на проверката,
чрез протокол за доброволно предаване, последният е предоставил на
полицейски служител, намиращите се в него документи, удостоверяващи
извършените превози през месец ноември 2021 г., включително маршрутите.
Направено е доказателствено искане, което съдът е уважил и е разпоредил да
се издаде съдебно удостоверение, което да послужи пред РУ-З., по представен
от адв. О. проект. По молба на процесуалния представител, съдът е отложил
произнасянето си по искането направено по чл. 176, ал. 1 ГПК, след
приобщаване на документите, находящи се в РУ-З.
Делото е отложено за събиране на доказателства за 08.03.2023 г. от 10,00
часа.
На 08.03.2023 г. в 9,12 часа, по ел. поща на РС-З. е постъпила молба от
процесуалния представител на ищеца, с която моли делото да бъде отложено
за друга дата, поради служебна ангажираност на адв. О. в РС-М. (по цитирани
две дела), както и поради неснабдяване на страната с доказателства. В
проведеното открито съдебно заседание, съдът е констатирал, че към молбата
за отлагане, не са представени доказателства за по-ранното уведомяване по
цитираните дела в РС-М., както и че процесуалният представител на ищеца е
присъствал на предходно о.с.з., в което съдът е предложил дата за насрочване
3
на делото. Съдът е констатирал също така, че страната не само не се е
снабдила с доказателства, а изобщо не е представила проект и съответно не се
е снабдила със съдебно удостоверение, издаването на което съдът е
разпоредил още на 26.01.2023 г. По тези причини, молбата за отлагане е
намерена за неоснователна, съдът е дал ход на делото и е обявил за решаване.
С оглед горното, съдът намира, че страната с процесуалното си
поведение, изразяващо се в бездействие, въпреки изричните указания на съда,
дадени още с проекта за доклад на делото от 01.12.2022 г. (че не сочи
доказателства по почти всички факти – елементи от фактическия състав на
предявения иск), не доказва твърденията си в исковата си молба, съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест по чл. 154 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 КТ при командироване по чл.
121, ал. 1 КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното
си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при
условия и в размери, определени от Министерския съвет. С Наредба за
служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), издадена на
основание чл. 215 КТ, се уреждат условията и редът за командироване,
осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в
чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на
командированите лица. Съгласно разпоредбата на чл. 5 НСКСЧ
командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва
въз основа на писмена заповед, която има нормативно определено
съдържание, в това число: 1. наименование на ведомството или
предприятието, което командирова или изпраща на специализация; 2.
основание за издаване на заповедта; 3. имената на командированото лице или
на лицето, което се изпраща на специализация, месторабота и длъжност; 4.
началната дата и продължителност на командировката или специализацията в
календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните
дни; 5. държава и населено място, в което се командирова или изпраща на
специализация лицето; 6. финансови условия на командировката или
специализацията – пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и
други такси и разходи за служебен багаж и начина за тяхното уреждане; 7.
задача на командированото лице или на лицето, изпратено на специализация;
8. вид на транспортните средства и маршрут; 9. ръководител, предложил
командировката или специализацията; 10. други обстоятелства, свързани с
конкретните условия на командировката или специализацията; 11. име,
длъжност и подпис на лицето, издаващо заповедта, и печат на ведомството;
12. наименование на ведомството или предприятието, за чиято сметка са
разходите за командировка в случаите по чл. 4, ал. 1 НСКСЧ.
В настоящото производство ищецът не представя писмена заповед за
командироване от която да се установи, фактът, че е бил командирован и
условията на командировката (началната дата и продължителност на
командировката в календарни дни, включително дните за пътуване,
почивните и празничните дни; държава и населено място, в което се
командирова лицето; финансови условия на командировката – пътни, дневни
и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи и начина за
4
тяхното уреждане и други).
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 НСКСЧ дневните пари се отчитат
съобразно фактическия престой в страните и времето на пътуването по данни
от печатите и отметките в задграничния паспорт за влизане и излизане. При
липса на такива печати и отметки се приемат данните от транспортния
документ. Такива доказателства също не са ангажирани по делото.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен, като недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ответника, но такива не се претендират, поради което
не следва да бъдат присъждани. Ищецът, който на осн. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК е
освободен от предварително внасяне на такси и разноски за производството,
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда държавна такса
в размер на 4% от цената на иска, възлизаща на сумата от 143,80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Р. О. , ЕГН **********, с адрес: гр. Р.,
ул. „Б.“ № *, срещу „И.А.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. „К.“ № *, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК и
с правно основание чл. 215 КТ, за признаване за установено, че „И.А.“ ООД
дължи на Ю. Р. О. сумата от 3 595 лева - обезщетение при командироване,
представляващо дневни и пътни разходи за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021
г., за работата му като шофьор на товарен автомобил и извършени
международни превози, за която сума е издадена Заповед № 51 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.06.2022 г. по ч.гр.д. №
117/2022г. по описа на PC З.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, Ю. Р. О., ЕГН **********, с адрес:
гр. Р., ул. „Б.“ № 20, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС-З. сумата от 143,80 лв. (сто четиридесет и три лева и осемдесет
стотинки) – държавна такса за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________В.Д._______________
5