Решение по дело №657/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………………        2021 г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

 

при секретаря Калинка Ковачева

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм. дело № 657/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/.

 

Образувано е по жалба на „Айсберг“ ЕООД, гр. Варна, ул.„Котел“ № 6, ЕИК *********, срещу Решение към MRN 17BG002002H0147390/23.11.2017г.,MRN18BG002002H0057238/02.05.2018г.,MRN18BG002002H0097949/16.07.2018г.,MRN18BG002002H0157025/05.11.2018г.,MRN19BG002002006519R4/22.04.2019г.,MRN19BG002002007531R4/09.05.2019г.,MRN19BG002002008158R1/20.05.2019г.,MRN19BG002002008919R0/30.05.2019г.,MRN20BG00**********R5/27.04.2020г., с рег. № 32-78084/09.03.2021г., издадено от Директора на Териториална дирекция /ТД/ „Северна Морска“ /понастоящем „Митница Варна“/ към Агенция Митници, с което, на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във връзка с чл. 140, чл. 141 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във връзка с чл. 77 § 1 буква „а“ във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, във връзка с чл. 59 от АПК, са коригирани митнически декларации /МД/ №№ 17BG002002H0147390/23.11.2017г., 18BG002002H0057238/02.05.2018г.,18BG002002H0097949/16.07.2018г., 18BG002002H0157025/05.11.2018г.,19BG002002006519R4/22.04.2019г., 19BG002002007531R4/09.05.2019г., 9BG002002008158R1/20.05.2019г., 19BG002002008919R0/30.05.2019г.,20BG002002028454R5/27.04.2020г., като е определена нова митническа стойност на конкретно посочени в таблица № 4 от решението стоки по всяка от изброените митническите декларации и е разпоредено да се вземе под отчет начисленият размер на държавните вземания, посочени в табличен вид в диспозитива на административния акт, определени са дължими суми за заплащане по горепосочените 9 броя МД за мито /А00/ общо в размер на 5 957.40лв. и ДДС /В00/ общо в размер на 13 007.30лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на митническите органи за определяне на „справедливи цени“ на процесните стоки. Счита се, че същите не намират приложение, тъй като понятието „справедливи цени“ е въведено в ЗМ от 01.01.2020г., а процесните вносове са осъществени през 2017г. и 2019г. Изтъква се, че при покупка на стоки, чиято цена е определена на единица бройка, същата не може да се съпоставя със справедливи цени, определени на килограм, тъй като това противоречи на чл. 70 и чл. 74 от Митническия кодекс, респ. не може да бъде основание за съмнение във верността на декларираната митническа стойност на стоките. Сочи се, че неправилно административният орган се позовава на решение от 16 юни 2016 година по дело С-291/15 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, тъй като в случая липсват мотиви относно изчислена средностатическа стойност на сходни стоки и няма доказателства, че т. нар. „справедливи цени“ касаят сходни стоки, доколкото има разлика между „справедливи цени“ и „средностатистически размер на покупните цени на сходни стоки“. Навеждат се доводи, че не е спазено условието предвидените в чл. 74, § 2 от МКС да се прилагат последователно и само ако не се открият договорни стойности за идентични или сходни стоки, за най-голямо сборно количество от внасяните стоки на територията на ЕС или стойност, която е формирана след като са отчетени всички разходи, да се премине към определяне на стойност по чл. 74, § 3 от МК. Според жалбоподателя това представлява нарушение на правилата за определяне на митническата стойност, а начинът на използване на тези „справедливи цени“ може да бъде определен като определяне на минимални митнически стойности, което е абсолютно забранено от чл. 144 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Директорът на ТД „Митница Варна“ /с предходно наименование „Северна морска“/ към Агенция „Митници“, чрез процесуален представител, излага становище за неоснователност на жалбата и настоява, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, като обстойни съображения в тази насока са изложени в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е допустима.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На основание Заповед № ЗТД-2000-405(32-255274)/01.09.2020 г. на Директора на ТД „Северна морска“ /понастоящем ТД „Митница Варна“/ към Агенция Митници е извършена проверка в рамките на последващия контрол, на основание чл. 48 във връзка с чл. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. и чл. 84а, ал.1 от ЗМ, на „Айсберг“ ЕООД относно установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставяне на стоки под митнически режим, прилагането на мерките на търговската политика в ЕС, както и изпълнение на задължението му за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при поставяне на стоките под съответния режим през периода от 01.09.2017г. до 31.08.2020г. включително. За резултатите от проверката е изготвен Доклад № BG002000/1/6/04.12.2020г.с рег. № 32-358356/04.12.2020г. /л. 36-54 от адм. преписка/, с който е констатирано следното:

I.   В хода на производството е извършена проверка на митническата стойност на внасяните стоки съгласно разпоредбите на чл. 70 и чл. 71 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на съвета от 09 октомври 2013г. за създаване на митническия кодекс на Съюза /МКС/ и на тарифното им класиране.

1.   С МД с MRN 17BG002002H0147390/23.11.2017г. по позиция № 8 „Айсберг“ ЕООД е декларирало за режим „допускане за свободно обращение“ стока, описана в клетка 31, както следва: „КАРТИ ЗА ИГРА 1440 КОМПЛЕКТА“ /л. 368 от адм. преписка/. Доставчик на стоката е ТОНГ ЯН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРЕЙД ЛИМИТЕД, Китай. В клетка 33 на митническата декларация за стоката е деклариран код по ТАРИК ********** със ставка на мито 0 %. Към МД е приложена търговска фактура /invoice/ № SMD3881/18.09.2017г. /л. 394 от адм. преписка/, в която стоката е описана като „Playing cards 1440 sets“ /„карти за игра 1440 комплекта/.

Митническите органи са приели, че класирането на стоките в код по ТАРИК ********** е неправилно, тъй като съгласно Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС /КН/ стоките „карти за игра“ следва да се класират в същата позиция по КН 9504 с текст „Конзоли или устройства за видеоигри, артикули за колективни игри, включително игрите с двигател или с механизъм, билярди, специални маси за хазартни игри и игри с автоматични кегли /например боулинг/“, но в подпозиция 950440 с текст „Карти за игра“, а не в декларираната от дружеството подпозиция 950490 с текст „Други“. Този извод е мотивиран с информацията за издадена европейска обвързваща тарифна информация /ОТИ/ за стоки „карти за игра“, аналогични на декларираните от проверяваното лице, налична в базата данни на Европейската комисия в сайта https://ec.europa.eu/taxation customs/dds2/ebti. Установени са следните ОТИ, издадени от германската митническа администрация, подкрепящи настоящата констатация – № DEBTI32544/19-1 и № DE15438/15-1, в които стоки „карти за игра“ са класирани в код по ТАРИК **********.

С оглед горното и на основание чл. 56 и чл. 57 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. и правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, и предвид термините на позиция по КН 9504 с текст „Конзоли или устройства за видеоигри, артикули за колективни игри, включително игрите с двигател или с механизъм, билярди, специални маси за хазартни игри и игри с автоматични кегли /например боулинг/“, подпозиция 950440 с текст „Карти за игра“, стоката „КАРТИ ЗА ИГРА 1440 КОМПЛЕКТА“ по позиция № 8 по МД с MRN 17BG002002H0147390/23.11.2017г., е класирана с код по ТАРИК ********** със ставка на мито в размер на 2,7 %.

2.   С МД с MRN 20BG00**********R5/27.04.2020г. по позиция № 6 „Айсберг“ ЕООД е декларирало за режим „допускане за свободно обращение“ стока, описана в ЕД 6/8, както следва: „КЕПЧЕТА 1000 БР.“ /л. 58 от адм. преписка/. Доставчик на стоката е ТОНГ ЯН ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРЕЙД ЛИМИТЕД, Китай. В ЕД 6/14 на митническата декларация за стоката е деклариран код по ТАРИК ********** със ставка на мито 8 %. Към митническата декларация е приложена търговска фактура /invoice/ № SMD48280/06.03.2020г. /л. 67 от адм. преписка/, в която стоката е описана като „Fish net 1000 бр.“.

Митническите органи са приели, че класирането на стоките в код по ТАРИК ********** е неправилно. Установено е, че в декларираната позиция от КН 5608 попадат „Мрежи със завързани бримки, на платна или на части, изработени от канапи, въжета или дебели въжета; конфекционирани мрежи за риболов и други конфекционирани мрежи, изработени от текстилни материали“. Съгласно описанието в митническата декларация стоките представляват кепчета, които според митническите органи следва да се класират в позиция от КН 9507 с текст „Въдичарски пръти, въдичарски кукички и други артикули за риболов с въдица; кепчета за всякаква употреба; примамки /различни от тези от № 9208 или 9705/ и подобни артикули за лов“, съответно в код по ТАРИК ********** с текст „Други“. След преглед в базата данни на Европейската комисия в сайта https://ec.europa.eu/taxation customs/dds2/ebti на наличната информация за издадена европейска обвързваща тарифна информация /ОТИ/ за стоки „кепчета“, аналогични на декларираните от проверяваното лице, са установени следните ОТИ, издадени от различни митнически администрации, № DE6556/15-1, № CZ38-1228-2015, в които стоки „кепчета“ са класирани в код по ТАРИК **********.

С оглед горното и на основание чл. 56 и чл. 57 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. и правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС, и предвид термините на позиция по КН 9507 с текст „Въдичарски пръти, въдичарски кукички и други артикули за риболов с въдица; кепчета за всякаква употреба; примамки /различни от тези от № 9208 или 9705/ и подобни артикули за лов“, подпозиция по КН 950790 с текст „Други“, стоката „КЕПЧЕТА 1000 БР.“ по позиция № 6 МД с MRN 20BG00**********R5/27.04.2020г. е класирана с код по ТАРИК ********** със ставка на мито в размер на 3,7 %.

II. В хода на проверката е извършено сравнение на декларираните от „Айсберг“ ЕООД митнически стойности на стоки от глави 61, 62, 63 и 64 от КН и кодове по КН 42022210, 42023210 и 94054039 със справедливите цени при вноса в ЕС за стоки със същите кодове по КН и с произход от Китай. „Справедливи цени“ са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири последователни години. „Справедливите цени“ се предоставят на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ /„THESEUS“/ на Съвместния изследователски център на Европейската комисия /Joint Research Centre/. Резултатите от сравнението са обективирани в табличен вид на стр. 3 от оспореното решение /л. 5 от адм. преписка/, както следва:

 

 

Констатирано е, че декларираните от дружеството митнически стойности, определени на базата на договорната стойност съгласно чл. 70, § 1 от МКС за стоките от глави 61, 62, 63 и 64 на КН и кодове по ТАРИК **********, ********** и **********, посочени в таблицата, са значително по-ниски /с повече от 50 %/ от справедливите цени на стоки със същия код по КН, произход и сравним период, извлечени от информационната система „THESEUS“ на Joint Research Centre /JSR/ към ЕК.

С оглед горното и позовавайки се на Решение от 16.06.2016г. по дело С-291/15 на СЕС, митническите органи за заключили, че възниква основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представената търговска фактура и документ, удостоверяващ извършеното плащане.

До „Айсберг“ ЕООД са отправени искания № 1/02.09.2020г. № 32/340095/19.11.2020г. за предоставяне на допълнителна информация, в отговор на което от дружеството са представени:

-             Счетоводни справки по сметки 301 „Доставки“, 304 „Стоки“ и 401 „Доставчици“;

-             Договор за стоков кредит от 10.03.2008г. между TONG YUAN INTERNATIONAL TRADE LIMITED /продавач/ и „Айсберг“ ЕООД /купувач/;

-             Документи за осъществени плащания към доставчика на стоките;

-             8 броя ордери /поръчка/ за доставка на стоки към Tong Yuan International Trade Limited;

-             1 брой SWIFT от 13.10.2020г.

След извършен анализ на представените документи органите на митническата администрация са приели, че същите не разсейват съмненията относно декларираната митническа стойност на посочените в таблицата стоки, поради следното:

-             Декларираните от дружеството митнически стойности са значително по-ниски /с повече от 50 %/ от справедливите цени на стоки със същия код по КН, произход и сравним период, представени на разположение на държавите-членки чрез системата „ТЕЗЕЙ“;

-             В приложените към митническите декларации фактури за покупка на стоките не е посочен начинът за осъществяване на плащане, не е посочена и банкова сметка ***;

-             Някои от плащанията към доставчика са осъществявани след повече от две години от датата на фактурата;

-             Съгласно чл. 3.4. от представения при проверката превод на Договор за стоков кредит /Договора/ от 10.03.2008г. между TONG YUAN INTERNATIONAL TRADE LIMITED /продавач/ и „Айсберг“ ЕООД /купувач/, купувачът се задължава за своя сметка да получи стоките от склада на продавача и да ги транспортира до собствения си склад, което не е в съответствие с посоченото във фактурите и МД условие на доставка CFR Варна, България /включващо и транспорта на стоките от Китай до гр. Варна/;

-             Съгласно чл. 5 от Договора за стоков кредит, купувачът ползва търговски кредит в размер на доставените стоки и срокът за заплащане на закупената стока е разсрочен за период до 59 месеца, считано от момента на всяка доставка. Според митническите органи срокът от почти 5 години, в който да се извърши плащане, не отговаря на обичайните търговски практики в международната търговия между несвързани лица;

-             Към представеното от дружеството писмено становище с рег. № 32-349264/27.11.2020г. е приложен и друг договор – Търговски договор № 1568/02.02.2016г. между TONG YUAN INTERNATIONAL TRADE LIMITED /продавач/ и „Айсберг“ ЕООД /купувач/, съгласно който доставчикът се задължава да достави стоките с условия на доставка CFR Варна. В този договор е посочена банковата сметка на продавача, по която следва да бъде извършено плащането. Съгласно т. 6 от търговския договор, същият е с валидност 5 години, като през това време доставчикът се съгласява да приеме разсрочено плащане на издадените фактури, но всички бизнес разходи трябва да бъдат изплатени преди изтичането на договора. Направен е извод, че разсрочването на плащането за период до 5 години, уговорено в двата договора – Договор за стоков кредит от 10.03.2008г. и Търговски договор № 1568/02.02.2016г., не изглежда в съответствие с обичайните търговски практики в международната търговия между несвързани лица и поражда съмнения за наличието на допълнителни обстоятелства и договорености между двете страни, които не са известни на митническите органи.

На основание горното органите на митническата администрация приемат, че остават съмненията относно точността на декларираните от „Айсберг“ ЕООД митнически стойности за стоките от глави 61, 62, 63 и 64 на КН и кодове по КН 42022210, 42023210 и 94054039. На основание чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 е направен извод, че стойността на процесните стоки не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС, поради което е пристъпено към определяне й по вторичните методи, предвидени в чл. 74 от МКС.

Констатирано е, че митническата стойност на стоките не може да се определи въз основа на метода по чл. 74, § 2, буква а) от МКС /идентични стоки/, тъй като описанието на стоките в поле 6/8 „Описание на стоките“ на митнически декларации, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. Посочено е, че при анализа на данните от справката от митническата информационна система МИС3А не е открита изчерпателна информация за техническите характеристики, качеството, авторитета, доверието и известността на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. При извършения анализ не е открита достатъчно изчерпателна информация в описанието на стоките, относно тяхното качество, наличието на търговски марки, репутация и др., поради което митническите органи приемат, че митническите стойности на стоките не могат да се определят на база чл. 74, § 2, буква б) от МКС /сходни стоки/. Предвид липсата на данни е прието, че методите по член 74, § 2, буква а) и буква б) от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. не може да бъдат използвани.

Констатирано е, че в случая липсва база за сравнение за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, включително за идентични и сходни стоки, тъй като не може да се установи идентичност или сходност на стоките, поради което и методът по чл. 74, § 2, буква в) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 не може да бъде използван за определяне на митническата стойност на процесните стоки.

Поради липсата на информация, свързана с разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, производствени и други разходи за преработка на декларираните стоки, за неприложим е счетен и методът по чл. 74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Заключено е, че поради липсата на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническа стойност на процесната стока.

Предвид горното, митническата стойност на процесните стоки е определена на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 чрез използване на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и на данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни. Посочено е, че митническата стойност на стоките от глави 61, 62, 63 и 64 на КН и кодове по КН 42022210, 42023210 и 94054039, декларирани за допускане за свободно обращение от „Айсберг“ ЕООД да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 във връзка с чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, на базата на вече приети митнически стойности за стоки със същия код по ТАРИК, със същия произход /от Китай/ и с подобно описание, които не са необичайно ниски. Определените нови митнически стойност на стоките са посочени в колона 8 от Таблица № 2 на стр. 7-8 от обжалваното решение /л. 9-10 от адм. преписка/.

III.        При проверката е установено, че към процесните митнически декларации са приложени приходни касови ордери, издадени от Агенция „Митници“, за заплатени от „Айсберг“ ЕООД разходи за „такса проверка по ПМС 85/2003“, както следва:

 

 

Констатирано е, че стойността на тези разходи не е включена при определяне на основата за изчисляване на ДДС, поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС същите следва да се добавят към данъчната основа на внасяните стоки по горепосочените митнически декларации.

Във връзка с гореизложените констатации и на основание чл. 77, § 1, буква а) от Регламент /ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, органите на митническата администрация са приели, че за вносителя „Айсберг“ ЕООД възниква митническо задължение и на основание чл. 54 от ЗДДС данъкът става изискуем, като в колона 18 и колона 19 от таблица № 4 на стр. 9-13 от оспореното решение /л. 11-15 от адм. преписка/ са посочени конкретните размери на определените за досъбиране мито /А00/ – колона 18 от таблицата, и ДДС /В00/ – колона 19 от таблицата. По МД определените за досъбиране суми са следните:

-             По МД с MRN 17BG002002H0147390/23.11.2017г. – мито /А00/ в размер на 1 150лв. и ДДС /В00/ в размер на 2 315.69лв.;

-             По МД с MRN 18BG002002H0057238/02.05.2018г. – мито /А00/ в размер на 849.90лв. и ДДС /В00/ в размер на 2 176.65лв.;

-             По МД сMRN 18BG002002H0097949/16.07.2018г. – мито /А00/ в размер на 428.58лв. и ДДС /В00/ в размер на 623.89лв.

-             По МД с MRN 18BG002002H0157025/05.11.2018г. – мито /А00/ в размер на 150.24лв. и ДДС /В00/ в размер на 290.44лв.;

-             По МД с MRN 19BG002002006519R4/22.04.2019г. – мито /А00/ в размер на 634.05лв. и ДДС /В00/ в размер на 1 189.55лв.;

-             По МД с MRN 19BG002002007531R4/09.05.2019г. – мито /А00/ в размер на 665.63лв. и ДДС /В00/ в размер на 1 216.51лв.;

-             По МД с MRN 19BG002002008158R1/20.05.2019г. – мито /А00/ в размер на 2 384.91лв. и ДДС /В00/ в размер на 3 322.16лв.

-             По МД с MRN 19BG002002008919R0/30.05.2019г. – мито /А00/ в размер на 853.32лв. и ДДС /В00/ в размер на 1 874.25лв.;

-             По  МД сMRN 20BG00**********R5/27.04.2020г. – мито /А00/ в размер на 9.23лв. и ДДС /В00/ в размер на 1.84лв.

Поради изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение, на основание чл. 103, § 1 от Регламент /ЕС/ №952/2013г. , е посочено, че „Айсберг“ ЕООД не следва да се уведомява за митническо задължение по МД с МРН 17BG002002H0147390/23.11.2017г. в размер на 1 150лв. – мито /А00/. Отчитайки разпоредбата на чл. 103, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г., митническите органи длъжникът приемат, че дружеството следва да бъде уведомено за задълженията, както следва:

-          Мито за досъбиране в общ размер на 5 957.40лв.;

-          ДДС за досъбиране в общ размер на 13 007.30лв.

Със съобщение по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо рег. № 32-377402/21.12.2020г. /л. 23-35 от адм. преписка/ „Айсберг“ ЕООД е уведомено, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задължение по МД №№ 17BG002002H0147390/23.11.2017г., 18BG002002H0057238/02.05.2018г., 8BG002002H0097949/16.07.2018г., 18BG002002H0157025/05.11.2018г.,19BG002002006519R4/22.04.2019г., 19BG002002007531R4/09.05.2019г.,19BG002002008158R1/20.05.2019г., 19BG002002008919R0/30.05.2019г.,20BG002002028454R5/27.04.2020г. На вносителя е дадена възможност да изрази становище по посочените в съобщението мотиви в срок от 30 дни от получаване на съобщението.

Писмото е връчено на упълномощено лице на 14.01.2021г. /л. 35 от адм. преписка/, като в определения в него 30-дневен срок дружеството е изразило становище с рег. № 32-48154/11.02.2021г. /л. 20-22 от адм. преписка/ относно съобщените му мотиви на митническия орган, изразявайки несъгласие с твърдението, че не са доказали декларираната митническа стойност, напротив – считат че са представени всички необходими документи. Посочва се, че „справедливите цени“ са на килограм, което според дружеството ги прави неприложими, тъй като цените на стоките са индивидуално определени и има стойност на единица бройка. Счита се, че не е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията, поради което е нарушено правото на изслушване на лицето, което е съществено процесуално нарушение. Твърди се, че административната процедура се води съвсем формално с крайна цел издаване на решение. Аргументира се, че не е избраният от митническите органи способ за увеличение на митническата стойност – чл. 74, § 3 от МКС, е последният възможен метод, чието приложение предполага доказана невъзможност за приложението на хипотезите, визирани в чл. 74, § 2 от МКС, което в случая не е сторено.

След запознаване с цялата административна преписка Директорът на ТД „Северна морска“ към Агенция „Митници“ е издал обжалваното Решение към MRN 17BG002002H0147390/23.11.2017г., MRN 18BG002002H0057238/02.05.2018г.,MRN18BG002002H0097949/16.07.2018г.,MRN18BG002002H0157025/05.11.2018г.,MRN19BG002002006519R4/22.04.2019г.,MRN19BG002002007531R4/09.05.2019г.,MRN19BG002002008158R1/20.05.2019г.,MRN19BG002002008919R0/30.05.2019г.,MRN20BG002002028454R5/27.04.2020г., с рег. № 32-78084/09.03.2021г., с което, на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във връзка с чл. 140, чл. 141 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във връзка с чл. 77 § 1 буква „а“ във връзка с чл. 85, § 1 във връзка с чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, във връзка с чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, във връзка с чл. 59 от АПК, са коригирани МД №№ 17BG002002H0147390/23.11.2017г.,18BG002002H0057238/02.05.2018г., 18BG002002H0097949/16.07.2018г.,18BG002002H0157025/05.11.2018г., 19BG002002006519R4/22.04.2019г.,19BG002002007531R4/09.05.2019г., 19BG002002008158R1/20.05.2019г.,19BG002002008919R0/30.05.2019г., 20BG002002028454R5/27.04.2020г., като е определена нова митническа стойност на процесните стоки по всяка от изброените митническите декларации /вж. таблица № 4 от решението/, и е разпоредено да се вземе под отчет начисленият размер на държавните вземания, посочени в табличен вид в диспозитива на административния акт, определени са дължими суми за заплащане по горепосочените 9 броя МД за мито /А00/ общо в размер на 5 957.40лева и ДДС /В00/ общо в размер на 13 007.30лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013.

В мотивите на оспорения административен акт са възприети изцяло фактическите констатации и правните изводи на митническите органи, обективирани в съставения Доклад № BG002000/1/6/04.12.2020г. с рег. № 32-358356/04.12.2020година. Посочено е, че с представеното от дружеството становище с рег. № 32-48154/11.02.2021г. не са представени допълнителни документи и информация и същото не променя мотивите, на които ще се основава решението на издаващия митнически орган.

Вносителят „Айсберг“ ЕООД е уведомен за издаденото решение с писмо рег. № 32-79680/10.03.2021г. /л. 2 от адм. преписка/, връчено на дружеството на 11.03.2021г., видно от приложеното на л. 1 от адм. преписка известие за доставяне. Решението е оспорено по съдебен ред на 22.03.2021г. /л. 19 от делото/, във връзка с което е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебния процес като доказателство по делото са приети и приложени представените от процесуалния представител на ответника с молба С.д. 6706/07.05.2021г. /л. 37 от делото/ справки-извлечения от електронна система „Система за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А“ и от базата „THESEUS“ за всички вносове на територията на страната за стоки с тарифни номера като процесните: **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, с произход Китай за периода 01.01.2017г. – 31.12.2019г., ведно със служебна бележка с рег. № 32-137877/28.04.2021г. от сектор „Одит и последващ контрол“ на отдел „Митническа дейност“ и Докладна записка рег. № 32-129878/22.04.2021г. от отдел „ПН“ на ТД „Северна морска“.

По искане на жалбоподателя по делото е допуснато изготвянето на съдебно счетоводна експертиза /ССЕ/, съгласно чието заключение /л. 74-76 от делото, след запознаване с материалите по административната преписка, както и с представените от жалбоподателя счетоводни справки по сч. сметка 401/2 „Доставчици“, анал. партида Китай – Тонг Янг, за периода 01.01.2017г. до 31.08.2020г., вещото лице констатира, че посочените в МД фактури от доставчика Тонг Янг Интернешънъл Трейд Лимитед са отразени в счетоводството на „Айсберг“ ЕООД като задължение към доставчика т.е. като подлежаща на плащане стойност към търговския контрагент. Посочено е, че задълженията по издадените от доставчика Тонг Янг Интернешънъл Трейд Лимитед фактури са осчетоводявани на датата на издаване на МД със следната счетоводна операция: Дебит с-ка 301/5 - Доставки, анал. партида Тонг Янг; Кредит с-ка 401/2 -Доставчици, анал. партида Китай – Тонг Янг. Експертизата не е установила други начислени задължения към доставчика, освен задължението за дължимия ДДС по митническите декларации, за който е налице право на данъчен кредит, което е само разчет за целите на декларирането на МД в Дневника за покупки за съответния данъчен период. След запознаване с представените от жалбоподателя счетоводни справки по сч. сметка 401/2 „Доставчици“, анал. партида Китай – Тонг Янг за периода 01.01.2017г. до 31.08.2020г., банкови документи за наредени преводи във валута, банкови извлечения от сметки в щатски долари в „Пиреос Банк“ АД , „Юробанк България“ АД и „ПИБ“ АД за периода 01.2017г. – 01.2021г., експерт-счетоводителят дава заключение, че всички дължими суми по издадените от доставчика фактури, посочени в процесиите МД, са заплатени изцяло по банков път, описано в таблица 2 на стр. 5 от заключението /л. 76 от делото/. Отбелязано е, че платените по банков път задължения по издадените от доставчика Тонг Янг Интернешънъл Трейд Лимитед фактури са осчетоводявани на датата на плащането със следната счетоводна операция: Дебит с-ка 401/2 „Доставчици“, анал. партида Китай – Тонг Янг; Кредит с-ка 504/4 „Разплащателна сметка във валута“ - щ.д. Заключено е, че е налице съответствие между платената и подлежащата за плащане цена за стоките и декларираните стойности по процесните митнически декларации.

В открито съдебно заседание по приемане на заключението вещото лице М.М. уточнява, че с изключение на две от плащанията, описани в заключението, които са направени в рамките на периода, в който е издадена фактурата, за останалите преводите са направени по-късно – до 3 години след датата на фактурирането и на реалната доставка на територията на страната, което кореспондира с представения в хода на проверката Рамков договор за търговски кредит с отложено плащане, където е до 5 години отсроченото плащане на съответното задължение по фактура. Посочено е, че при извършен анализ на счетоводството на жалбоподателя и отразяването на разходите за формирането на стойността на придобиване на стоките е констатирано, че много точно са отразени всички разходи, свързани с придобиването на стоките, откъдето може да се направи заключение, че няма други платени суми за доставката на тези стоки, различни от фактурираните във фактурите посочени в процесните митнически декларации.

Експертното заключение не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно дадено и безпристрастно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

Като доказателства по делото са приети и приложени документите, с които е работило вещото лице при изготвяне на заключението по назначената ССЕ, и фигуриращи в Приложение № 2 и № 3 към Доклад № BG002000/1/6/04.12.2020г.с рег. № 32-358356/04.12.2020г., представляващи отчет по сметка № 8; извлечение по сметка № 28 ; нареждане за превод на чуждестранна валута от 17.11.2017г.; извлечение по сметка № 29; извлечение по сметка № 35; отчет по разплащателна сметка за периода 14.10.2020г.-08.02.2021г.; аналитичен регистър на „Айсберг“ ЕООД на с-ка 401/2 от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.; аналитичен регистър на „Айсберг“ ЕООД на с-ка 401/2 от 01.09.2017г. до 31.12.2017г.; аналитичен регистър на „Айсберг“ ЕООД на с-ка 401/2 от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.; аналитичен регистър на „Айсберг“ ЕООД на с-ка 301/5 от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.; аналитичен регистър на „Айсберг“ ЕООД на с-ка 401/2 от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.; аналитичен регистър на „Айсберг“ ЕООД на с-ка 301/5 от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.; аналитичен регистър на „Айсберг“ ЕООД на с-ка 301/5 от 01.09.2017г. до 31.12.2017г.; аналитичен регистър на „Айсберг“ ЕООД на с-ка 301/5 от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. /л. 55-69 от делото/.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен административен орган, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 /МКС/, във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във връзка с чл. 5, т. 39 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 – Директора на ТД „Северна морска“ /понастоящем „Митница Варна“/ към Агенция „Митници“.

Обжалваното решение обаче е постановено при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с материалноправните норми, включително тези на правото на ЕС, и целта на закона.

Основният спор между страните е формиран по въпросите налице ли са предпоставките за определяне на митническата стойност на посочените в Таблица № 2 на стр. 7-8 от обжалваното решение стоки по процесните митнически декларации по реда на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ 952/2013, вр. чл. 144, § 2 от Регламент /ЕС/ № 2015/2447.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност – Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.

Според правилото на чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно чл. 74, § 3 от МКС, когато митническата стойност не може да се определи по § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза като се използват разумни способи, съответстващи на принципите на общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на МКС. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Макар при митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от МКС, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки – Решение на ВАС № 14635/21.11.2012г. по адм. дело № 4902/2012година.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл. 140 вр. с чл. 144 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на митническите органи е в отношение на корелация с общото задължение за сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл. 15, § 1 от МКС предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, т. 52.

Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 2008г., Sopropé, C-349/07, т. 36.

По силата на този принцип и в контекста на процедурата по чл. 140, вр. чл. 144 от Регламента за прилагане, лицата – адресати на решения за неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение.

Доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията, и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13, т. 49.

Това императивно изискване в случая е спазено, но само формално, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан, но не и за релевантните към процедурата по чл. 140 вр. чл. 144 от Регламента за прилагане обстоятелства – в конкретния случай – за определяне на митническата стойност съобразно правилата на чл. 74, § 3 от МКС, вр. чл. 144 от Регламента за прилагане.

От дружеството е изискана единствено допълнителна информация, като искането е за представяне на документи и писмени обяснения, но не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Това искане по същността си е бланкетно, доколкото са изискани документи, принципно необходими за обосноваване изпълнението на условията по чл. 70, § 3 от МКС, но няма връзка с процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане, в която деклараторът следва изрично да бъде запознат с обстоятелствата, обосновали съмненията на митническите органи, за да може да представи информация не по принцип, а именно с цел отпадане на тези съмнения. В изпратеното на оспорващото дружество съобщение по реда на чл. 22, § 6, приложим по препращане от чл. 29 от Регламент № 952/2013, не са изложени подробно обстоятелствата, обосноваващи съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност. Не е ясно и не е обосновано, защо митническите органи не прилагат последователно буквите от а) до г) от § 2 на чл. 74 от МКС, за да се стигне до определяне на митническата стойност въз основа на метода по чл. 74, § 3 от МКС. В уведомлението за наличието на съмнения митническият орган се основава на установеното при извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система МИС3А, че не е открита достатъчно изчерпателна информация в описанието на стоките на митнически декларации, регистрирани в приблизително същия период, относно техните технически характеристики, качеството, авторитета, доверието и известността на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време, както и относно тяхното качество, наличието на търговски марки, репутация и др., поради което е изключено приложението на вторичните методи за определяне на митническата стойност на стоките по методите на чл. 74, § 2, буква а) и б) от МКС. Не е посочено обаче каква точно информация е изведена от системата, по отношение на кои митнически декларации на трети лица и за какви точно стоки липсва конкретно описание и характеристики. Не е конкретно обосновано и соченото в уведомителното писмо, че съмнението относно точния размер на митническата стойност на процесните стоки, внесени от оспорващия, се основава на митническата стойност на внесените стоки за килограм нетно тегло, която е с изключително ниска фактурна цена спрямо средната статистическа стойност на сходни стоки. С основание оспорващият настоява, че не е ясно каква е и как е определена въпросната средностатистическа стойност, както и че същата е неприложима, доколкото в случая всяка стока е индивидуализирана, респ. неприложима е всякаква стойност, определена на килограм нетно тегло. Към уведомителното писмо не са приложени митническите декларации, посочени в таблица 4 от писмото /л. 29-30 от адм. преписка/, по които приетите вече митнически стойности на стоки със същия код по ТАРИК, със същия произход /Китай/ и с подобно описание, са използвани от митническите органи за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки, както и не са изложени мотиви защо за декларираните митнически стойности по тези митнически декларация е прието, че не са необичайно ниски.

Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административното производство е било нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател, което, макар да е уведомено по реда на чл. 22, § 6 от МКС за предстоящото издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоките, не е било информирано за конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията. По този начин оспорващият търговец е бил лишен от възможността да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията и по конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на новата митническа стойност на процесните стоки. Гореизложеното обуславя извод, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава наличието на основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Допуснато е нарушение на правото на изслушване на лицето преди вземане на неблагоприятно за него решение – по аргумент от решението на Съда на ЕС по обединени дела С-29/13 и С-30/13, т. 49.

В разглеждания казус Директорът на ТД „Северна морска“ при Агенция Митници е приел, че митническата стойност на стоките по процесните митнически декларации следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС. Прилагането на посочения в цитираната разпоредба вторичен метод е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, включваща използването на разумни способи, съвместими с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение, бележките към него, глава трета „Стойност на стоките за митнически цели“ от Регламент (ЕС) № 952/2013г. и данните, достъпни в страната на вноса, въз основа на наличните и събрани в хода на административното производство данни. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, когато митническата стойност на внасяните стоки не може да бъде определена съгласно разпоредбите на предходните членове, митническата стойност следва да бъде определена, като се използват разумни методи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на настоящото споразумение и на базата данни, които са на разположение в страната вносител.

Административният орган е посочил, че приложима за определяне на митническата стойност на процесната стока е хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е изложил конкретни фактически обстоятелства и правни съображения за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената по-горе последователност. По отношение неприложимостта на методите по чл. 74, § 2, буква а) и буква б) от МКС в обжалваното решение е посочено единствено, че при извършен анализ на наличната информация в митническата информационна система МИС3А не е открита достатъчно изчерпателна информация в описанието на стоките на митнически декларации, регистрирани в приблизително същия период, относно техните технически характеристики, качеството, авторитета, доверието и известността на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време, както и относно тяхното качество, наличието на търговски марки, репутация и други. Същевременно не е налице обосновка във връзка с конкретната информация, изведена от информационната система, по отношение на кои конкретни митнически декларации на трети лица е извършена проверката, за какви точно стоки се отнася, като липсва конкретно описание и характеристики на същите. При липсата на подробна мотивация при прилагане на тези вторични методи, решаващият орган не е имал основание да премине към следващия метод и постановеното решение е в разрез с материалноправните разпоредби на МКС. От представените по делото справки-извлечения от информационната система на митническата администрация, съдържаща информация за регистрирани митнически декларации за внос на стоки под тарифни номера, аналогични с декларираните по процесните вносове, с държава на произход Китай, за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., се установява, че в приблизително същия период е извършен внос на стоки със същия тарифен код и със същата държава на произход като тези на стоките по процесната митническа декларация. При това положение митническите органи са били длъжни да извършат проверка за наличието на внос на идентични или сходни стоки, като липсата на такива е следвало да се обоснове с конкретни съображения в мотивите на обжалвания административен акт, което в случая не е сторено.

При преценка на приложимостта на третия и четвъртия метод по букви в) и г) на § 2 от чл. 74 от Регламент № 952/2013 е съобразена липсата на база за сравнение на единична цена на стоката, по която същата се продава на митническата територия на Съюза в състоянието най-голямото сборно количество от внасяните стоки, понеже не може да се установи идентичност или сходност на стоките, както и липсата на информация, свързана с разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, производствени и други разходи за преработка на декларираните стоки. В решението не се съдържат конкретно изложени факти за процесните стоки – физическа характеристика, търговски количества, качество, авторитета и доверието на стоките, както и търговска марка. Липсват данни да е извършен какъвто и да е анализ на стоките /дори не са взети мостри/ и не става ясно как и дали е проверено за наличието на сходни и идентични стоки, като единствено са цитирани правните разпоредби от МКС и от Регламента за прилагане.

В обжалвания индивидуален административен акт се съдържа обща констатация, че поради липсата на данни относно физически характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, § 2, букви от а) до г) от Регламент /ЕС/ № 952/2013 не могат да бъдат приложени и е определена нова митническа стойност на процесната стока по реда на член 74, параграф 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013. По този начин административният орган е направил обобщение, че поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, ще се приложи разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В резултат на това, напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, без да са изложени конкретни мотиви, касаещи хипотезите по букви от а) до г) от посочената разпоредба. Липсата на обосноваване относно неприложимостта на всички последователно уредени хипотези в чл. 74, § 2 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3 от същия Регламент. Хипотезата на чл. 74 § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. представлява последна възможност за определяне на митническата стойност и именно заради това основната предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. Тази предпоставка в настоящия случай не е налице, доколкото липсва установяване на релевантните за нея факти.

Правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности – Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C‑256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Затова митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност – аргумент от т. 24 от Решение на ЕС от 20 декември 2017г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C 529/16, EU: C: 2017: 984. В този смисъл са и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, с които се дължи съобразяване при прилагане на последния метод на определяне на митническа стойност, по силата на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, който препраща към тях.

При прилагане на хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 за определяне на митническата стойност на процесните стоки, административният орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост. Съгласно чл. 144 от Регламента за изпълнение, уреждащ т. нар „резервен метод“ при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013г., като така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. В настоящия случай, без да посочи конкретен друг „подходящ метод“, административният орган е направил заключение, че митническата стойност за всяка една от процесните стоки следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, вр. с чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 в конкретно посочен за всяка отделна стока в колона 8 от Таблица 2 на стр. 7-8 от решението размер. Съдът намира, че в нарушение на чл. 74, § 3 от МКС митническият орган не е обосновал въз основа на какъв конкретен метод е определил митническа стойност на въпросните стоки.

Горният извод не се опровергава и от направеното в обстоятелствената част на обжалваното решение позоваване на „справедлива цена“ на килограм за ЕС за стоки със същия тарифен код, като липсва описание на процедура, методика, по която приетата „справедлива цена“, валидна за стоката в ЕС за килограм, е съотнесена към митническа стойност за единица брой от съответната стока. Посочените в колона 7 от Таблица 1 на стр. 3 от оспореното решение /л. 5 от адм. преписка/ средностатистически стойности, изчислени на база вноса във всички държави членки на ЕС, представляват т. нар. „справедливи цени“, въведени с изменението на ЗМ в сила от 01.01.2020г., поради което не може да се ползват за остойностяване на стоки, внесени в предходни периоди, каквито са процесните вносове, осъществени през периода 2017-2019 година. Освен това понятието „справедливи цени“ е въведено с различни цели от преследваните с оспореното решение – касаят проверката на митнически декларации преди допускане на стоките за свободно обръщение и то за представяне на обезпечение. На следващо място, правото на ЕС не предвижда метод за определяне на митническата стойност на база сходство по тарифен номер и в различни мерни единици. Няма как да се обоснове този подход, тъй като цените на стоките в справките от системата „THESEUS“ са обобщени на високо ниво – по тарифен номер от Комбинираната номенклатура, а не по отделен артикул, както е в процесната митническа декларация, поради което не може да се изчисли единичната цена на всяка от процесните стоки в зависимост от нейното приложение и функции. Недопустимо е извършеното от митническия орган приравняване на декларираните в митническата декларация бройки към килограми, каквато е мерната единица на стоките в справките.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и от неоспореното заключение на вещото лице по ССЕ е установено, че цената на процесната стока съответства на договорената и декларираната с митническите декларации цена, установено е и плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

В обобщение на изложеното съдът приема, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 вр. чл. 144 от Регламента за изпълнение, вр. чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което, като не е приел декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава, Директорът на ТД „Северна Морска“ /понастоящем „Митница Варна“/ към Агенция Митници е допуснал нарушение на материалния закон.

Изложените по-горе мотиви относно допуснати съществени процесуални нарушения и липса на мотиви се отнася и до извършената от митническите органи промяна на тарифните кодове на стока по позиция № 8 „КАРТИ ЗА ИГРА 1440 КОМПЛЕКТА“ от МД с MRN 17BG002002H0147390/23.11.2017г. и стока по позиция № 6 „КЕПЧЕТА 1000 БР.“ от МД с MRN 20BG002002028454R5/27.04.2020година.

С  оглед характера на тази част от спора, приложимите общи правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура са тези по т. 1 и по т. 6 от Част първа „Уводни разпоредби“, Раздел I „Общи правила“ от Регламент /ЕС/ № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година за изменение на приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Съгласно правилото по т. 1, текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите. Според правилото по т. 6, класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие, че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби, предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и забележките към разделите и главите.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че във всеки случай, при който митническите органи считат, че дадена стока следва да бъде класирана в различна от декларираната подпозиция, съответно в различен от посочения в митническата декларация код по ТАРИК, е необходимо мотивирано да обосноват принадлежността на стоката именно към посочените от тях подпозиция и код по ТАРИК, а не към декларираните от вносителя.

В т. 37 от Решение от 19 октомври 2017г. по дело С-556/16, СЕС приема, че в интерес на правната сигурност и за да се улеснят проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата.

В обжалваното решение липсва мотивирано и обосновано становище на митническия орган защо променя подпозицията на стока по позиция № 8 „КАРТИ ЗА ИГРА 1440 КОМПЛЕКТА“ от МД с MRN 17BG002002H0147390/23.11.2017г. и тарифния код по ТАРИК на стока по позиция № 6 „КЕПЧЕТА 1000 БР.“ от МД с MRN 20BG002002028454R5/27.04.2020година. Цитирането на словесното описание на стоките, попадащи в съответния код по ТАРИК и подпозиция към него, и позоваването на ОТИ за декларирани в друга държава членка стоки със същото или сходно наименование с процесните не обуславя автоматично извод за аналогичност на декларираните от жалбоподателя стоки с тези по ОТИ, както неправилно приемат митническите органи. Информацията, налична в базата данни на Европейската комисия, следва да бъде съотнесена към конкретиките на процесния казус, като не е достатъчно единствено нейното цитиране. В случая не е извършено никакво сравнение и анализ на данните от посочените в оспореното решение интернет сайтове с фактическите установявания по процесните вносове. Класирането на дадена стока, внесена в друга държава членка, с наименование близко или сходно с процесната, в съответен код по ТАРИК, не е достатъчно основание да се приеме, че стоките са еднакви, съответно, че декларираният в другата държава членка код по ТАРИК и подпозиция са правилни. Не е взета мостра от стоките, поради което е невъзможно анализирането на същите и сравнението им с внесените стоки съгласно ОТИ. Едва след категоричното установяване на вида на стоките, както и след извършен анализ на техните обективни характеристики и качества, следва да се определи принадлежността им към една или друга позиция/подпозиция от КН.

В разглеждания случай, от страна на митническите органи не е извършен дължимият съгласно цитираните правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи, че предвид свойствата и характеристиките на процесните стоки същите попадат именно в посочените в обжалвания административен акт подпозиция и тарифен код по ТАРИК. Посочването на наименованието на стоката, според това как е декларирана в МД и посочването на кода, в който според административния орган следва да бъде класирана стоката, без да са изложени конкретни съображения и обосновка, според които е прието, че въпросната стока попада именно в позицията/подпозицията, отговаряща на този код, не изпълнява изискването за съдържание на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. От ответната страна, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства за наличието на основания за промяна на кода по ТАРИК на процесните стоки. Немотивирането на акта, с който е извършена промяна в тарифното класиране на стоките, винаги влече незаконосъобразност на същия, тъй като липсата на фактическите и правните съображения, въз основа на които е коригирана митническата декларация, поставя съда в невъзможност да извърши проверка относно неговата материална законосъобразност.

В обжалваното решение липсват мотиви и относно извършеното от митническите органи увеличаване на данъчната основа за изчисляване на ДДС с разходи за такса проверка по ПМС 85/2003, описани в Таблица 3 на стр. 8 от решението /л. 10 от адм. преписка/. Посочено е единствено, че във връзка със заплащането на тези такси към процесните митнически декларации са приложени приходни касови ордери, издадени от Агенция „Митници“, като е констатирано, че стойността на тези разходи не е включена при определяне на основата за изчисляване на ДДС, поради което на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС същите следва да се добавят към данъчната основа на внасяните стоки по митническите декларации.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея: 1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната; 2. свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. От анализа на разпоредбата се установява, че същата включва две различни групи основания за увеличаване на данъчната основа при внос на стоки – за мита, акцизи, налози и такси на територията на страната или извън нея, и за други разходи, свързани с вноса, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. За осъществяване на фактическия състав и на двете хипотези, визирани в чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, в условията на кумулативност следва да са налице и положителната предпоставка разходите да са свързани с вноса, както и отрицателната такава същите да не са включени в данъчната основа.

В случая митническите органи не са конкретизирали в коя хипотеза /т. 1 или т. 2 от чл. 55, ал. 1 от ЗДДС/ попадат посочените в таблица № 3 от решението разходи. Това препятства извършването на ефективен съдебен контрол, доколкото в различните хипотези на чл. 55, ал. 1 се предвидени различни условия за дължимост/извършване на разхода – по т. 1 дължимостта е свързана с основания за увеличаване на данъчната основа при внос, възникнали: а/ извън територията на страната, или б/ на територията на страната, а по т. 2 – с основания, касаещи разходи, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. По делото липсват данни и за извършването на каква конкретна услуга са заплатени посочените в решението такси. От отбелязаното в приходните касови ордери основание „за/срещу такса проверка по ПМС 85/2003“ по никакъв начин не става ясен видът на предоставената услуга/услуги, във връзка с която е извършен разходът. С посоченото в обжалвания административен акт ПМС № 85/2003г. е приета Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Митници“ по чл. 12 от Закона за митниците. С последната се определят размерите на таксите за предоставяните от митническата администрация услуги, не всички от които обаче са свързани с внос на стоки. Доколкото, както се посочи по-горе, последното обстоятелство представлява задължителна предпоставка за включването на стойността на разхода по таксата в данъчната основа при внос на стоки по смисъла на чл. 16 от ЗДДС, неконкретизирането на услугата, във връзка с която е заплатена таксата, не може да обоснове включването на нейната стойност в данъчната основа при процесните вносове. Това е така, тъй като непосочването на вида на услугата, респ. недоказването на принадлежността й към процесния внос, обуславя отсъствието на първата кумулативна представка за приложимост на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС – разходът да е свързан с вноса, а оттам и неосъществяването на сложния фактически състав на посочената разпоредба, което изключва нейната приложимост.

Предвид всичко изложено дотук съдът намира за незаконосъобразно определянето на нова митническа стойност на стоките и на нова данъчна основа за начисляване на ДДС, поради което незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на дружеството-жалбоподател за мита и ДДС на процесните стоки по МД №№ 17BG002002H0147390/23.11.2017 г., 18BG002002H0057238/02.05.2018 г., 18BG002002H0097949/16.07.2018 г.,18BG002002H0157025/05.11.2018г.,19BG002002006519R4/22.04.2019 г.,19BG002002007531R4/09.05.2019г.,19BG002002008158R1/20.05.2019 г.,19BG002002008919R0/30.05.2019г.,20BG002002028454R5/27.04.2020 г., както и лихви върху определените суми, поради което, и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка чл. 220 от ЗМ, обжалваното решение следва да се отмени.

При този изход на правния спор, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в общ размер на 1690 лева, както следва: 50 лева – заплатена държавна такса за образуване на делото; 200 лева – заплатено възнаграждение за вещото лице по приетата съдебно счетоводна експертиза; и 1440 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е определено малко над минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същото не е прекомерно предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на казуса /последната е свързана с прилагането на разпоредби, освен на българското законодателство, така и на правото на ЕС/, включително и съобразно осъществения обем на процесуалното представителство /подаване на жалба, осъществяване на процесуално представителство, депозиране на писмени молби и формулиране на въпроси за изготвяне на ССЕ, чието заключение е кредитирано от съда при излагането на мотивите към настоящото решение/.

Предвид изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Айсберг“ ЕООД, гр. Варна, ул. „Котел“ № 6, ЕИК *********, Решение към MRN 17BG002002H0147390/23.11.2017 г.,MRN18BG002002H0057238/02.05.2018г.,MRN18BG002002H0097949/16.07.2018г.,MRN18BG002002H0157025/05.11.2018г.,MRN19BG002002006519R4/22.04.2019г.,MRN19BG002002007531R4/09.05.2019г.,MRN19BG002002008158R1/20.05.2019г.,MRN19BG002002008919R0/30.05.2019г.,MRN20BG002002028454R5/27.04.2020г., с рег. № 32-78084/09.03.2021 г., издадено от Директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ /понастоящем „Митница Варна“/ към Агенция Митници.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати в полза на Айсберг“ ЕООД, гр. Варна, ул. „Котел“ № 6, ЕИК *********, сумата в размер на 1690 /хиляда шестстотин и деветдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                  Административен съдия: