№ 153
гр. Русе , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500286 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Р. СТ. П., чрез пълномощника си адв.Ф.М., от АК-Русе, е обжалвал
решението на Русенския районен съд, постановено по гр.д. N 1607/20г., с
което съдът е определил мерки на лични отношения между ищците по делото
- Г. В. Р. и СТ. Р. Р. с внука им Н.Р.П. всеки нечетен уикенд от 17 ч. в петък
до 17 ч. в неделя, в рамките на режима на майката В. СТ. Р., определен по
гр.д. № 1421/2019 г. по описа на РРС. В жалбата се излагат доводи, че след
като са предявени искове по чл. 128, ал. 1 от СК и по чл. 128, ал. 3 от СК,
съдът първо е трябвало да се произнесе по иска по чл. 128, ал 1 от СК и
неправилно е решил спора по целесъобразност. Жалбоподателят излага
съображения за това, че съдът е обвързан от предявените искове и следва да
ги разгледа по реда, по който те са предявени. Моли въззивния съд да отмени
решението и вместо него да постанови друго, с което да определи на бабата и
дядото - Г. В. Р. и СТ. Р. Р. самостоятелен режим на лични отношения с
детето един път в месеца /неделя/ от 10 ч. до 18 ч. Алтернативно, съдът да им
определи режим на лични отношения с детето един път в месеца /неделя/ от
10 ч. до 18 ч. в рамките на определения режим на майката.
1
Ответниците по жалбата Г. В. Р. и СТ. Р. Р., чрез пълномощника си
адв. Б.С., от АК-Русе, изразяват становище, че жалбата е неоснователна, а
решението на РРС правилно и законосъобразно и искат същото да бъде
потвърдено.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ответникът В. СТ. Р., не
е изразила становище.
Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на Г. В. Р. и СТ. Р. Р. против Р. СТ. П. и В. СТ. Р., с която са
предявили искове по чл. 128, ал. 1 от СК за определяне на мерки за лични
отношения на ищците с малолетния Н.Р.П., в качеството им на негови баба и
дядо по майчина линия както следва: всеки четен уикенд на месеца от 17 часа
в петък до 17 часа в неделя, както и 15 дни през летния период след
приключване на учебната година. В условия на евентуалност са предявили и
искове по чл. 128, ал. 3 от СК - определеният на майката режим на лични
контакти с детето, да бъде осъществяван от ищците, в случаите, в които тя не
е в състояние да го упражнява или се намира извън пределите на страната. В
исковата молба се твърди, че В. СТ. Р. и Р. СТ. П. са родители на внука на
ищците Н.Р.П.. РС – Русе одобрил спогодба между двамата ответници, с
която родителските права са присъдени на бащата на детето и са определени
размер на издръжката и режим на лични отношения с майката. Твърди се
също, че дъщерята на ищците живее и работи в Австрия, поради което не
може да упражнява в пълен обем правото си на личен контакт с детето.
Бащата на детето не позволявал на детето да общува с баба си и дядо си,
въпреки многократно отправяните от тях молби. Считат, че предвид крехката
възраст на Н. и липсата на всякакъв контакт с роднините по майчина линия,
той няма да изгради пълноценни отношения с близките си, което може да му
нанесе емоционална травма и празнота.
2
С отговора на исковата молба ответникът Р. СТ. П. оспорва
исковете. Изнася данни, че в жилището на ищците липсват елементарни
битови условия, че в същото жилище живее и синът им, който бил
наркозависим и поведението му може да представлява заплаха за здравето на
детето, счита че бабата и дядото не са способни да се грижат за детето дори
за няколко часа, доколкото бабата страдала от психично заболяване, а ако
искът бъде уважен така, както е предявен на практика бащата ще бъде оставен
без възможност да вижда сина си през уикендите. По отношение на
евентуалния иск счита, че определеният режим на лични отношения с
майката е съобразен с това, че тя не живее в България и не е налице временна
невъзможност да се упражнява този режим, тъй като тя има възможност по
всяко време да се върне и ползва режима, който сама е поискала и съдът е
одобрил.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че ищците са баба и дядо по майчина линия, а ответниците –
родители на детето Н.Р.П., родено на 08.05.2015г., към настоящия момент на
6 г.- удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0179
от 13.05.2015г. Установено е, че с Определение от 17.09.2019 г. по гр.д. №
1421/2019г. по описа на РРС, е одобрена спогодба между родителите на Н., с
която е определен режим на лични отношения на майката с детето както
следва: всеки нечетен уикенд от месеца от 17 часа в петък до 17 часа в
неделя; 45 дни през летния период по договорка между страните, ако такава
не бъде постигната, режимът ще се осъществява в периода от 10 часа на 1
август до 18 часа на 14 септември; през всяка нечетна година през
новогодишните празници от 26 декември до 6 януари; през всяка четна
година през коледните празници от 20 декември до 30 декември; 10 дни по
договорка между страните, които да се ползват между началото на
великденските и края на гергьовденските празници.
В приетия от районния съд социален доклад е отразено, че по данни
на бащата Р.П., майката не спазва определения режим на лични отношения
с детето, но при всяко посещение на В.Р. в страната, Н. гостува. Пред
социалния работник от ОЗД-Русе П. твърди, че през последните три години
бабата и дядото не са търсили контакт с детето и е споделил, че не е съгласен
то да им гостува, когато майката я няма, тъй като не биха могли да полагат
3
адекватни грижи за момчето. Според доклада Н. живее с баща си в гр. Русе, в
къща, която е негова собственост, функционално обзаведена с всичко
необходимо за едно домакинство и хигиенно-битови условия на
задоволително ниво. П. заявил пред социалния работник, че работи на трудов
договор като шофьор на товарен автомобил, извършва превози на стоки до и
от Румъния и през времето, когато отсъства /по няколко дни в седмицата/,
грижи за Н. полагат неговата партньорка и майка му. Доходите, които
получава, били напълно достатъчни за задоволяване потребностите на сина
му. Получавал и 40 лв. месечна помощ за детето по чл. 7 от ЗСПД. Бащата
съобщил, че по веднъж седмично води сина си на логопед и психолог,
посещава и часове по Ментална аритметика. При посещение в дома на
ищците Г. и С.Р.и е установено, че живеят в с. Басарбово, в двуетажна къща,
като майката и детето ползват една от стаите на втория етаж. За детето има
поставено легло и шкаф за лични вещи, много играчки. Извършвани са
ремонтни дейности – подменена е дограмата, шпакловани и измазани са
стените. Двамата ищци работят, като получават по 650 лв. брутно месечно
възнаграждение. Пред социалния работник споделят, че П. категорично
отказва среща и предоставяне на каквато и да е информация за детето.
Семейство Р.и иска момчето да общува с тях и близките си роднини по
майчина линия и когато майката отсъства от страната. Последно Н. гостувал
на майка си за коледните празници, а бащата завел детето да сурвака
роднините и майка си на 01.01.2021 г. извън режима на лични отношения. При
проведен телефонен разговор между майката и социален работник, В.Р. е
заявила, че бившият партньор възпрепятства определеният режим на
лични отношения със сина , желае детето да се среща с нейните родителите,
като по този начин тя ще има възможност да контактува с него. Пред
експертите от ОЗД педагогът в групата при ДГ „Звездица“, в която Н. е
записан, обяснил, че момчето предпочита да играе само, пред игрите с
́
връстниците си. Имало моменти, в които е агресивно към другите деца в
групата. Трудно се включвало в образователни и игрови ситуации.
По разпореждане на районния съд, във връзка с представени от
ответника П. и приети по делото като доказателства 5 бр. снимки, в съдебно
заседание ищците са дали обяснения за установяване на обстоятелства по
делото. От обясненията става ясно, че на снимките, на които са заснети синът
4
на ищците Р. Р. и детето Н. има саксия с растение, за което потвърждават, че е
марихуана. Споделят, че синът им, който и към момента живее при тях, е
съден за притежание на наркотични вещества и наказан за това. Г.Р. заявява,
че растението вече не е в дома им и Р. е спрял да употребява наркотици.
Пред районния съд като свидетели на страната на ищците са
разпитани Д. Р., сестра на ответницата и дъщеря на ищците и И.Х. – техен
приятел, а на страната на ответника – св. Г.Я., съжителка на ответника и Е.К.
– колега на сина на ищците Р. Р.. Свидетелката Д. Р. изнася данни, че в
къщата на родителите , която е на два етажа, има стая за детето с
необходимото обзавеждане и играчки, с отделни легла за майката и сина.
Твърди, че за последно детето е идвало на 30.12.2020 г. и от тогава не са го
виждали, защото бащата не позволява. Според нея, когато Н. посещава
роднините си по майчина линия в началото е изнервен, но след 1-2 дни
започва да се чувства добре, играе, спокоен е. Споделя, че родителите се
натъжават, когато не им се позволява да виждат детето. Братята на
свидетелката В. и Р. живеят в къщата на родителите си, но имат собствени
стаи. Р. е имал проблеми с наркотици през 2019 г., но при срещите си с него,
Д. Р. не е забелязала да има признаци, че употребява наркотични вещества.
Свидетелят Х. има непосредствени впечатления за отношенията между
ищците и ответниците в продължение на години. Преди раздялата на
ответниците, счита, че детето не се е чувствало добре с баща си, виждал П. да
бие Виктория и сина си, както и да тормози майка си Ж.. За последно видял
Н. между Коледа и Нова година, когато е гостувал на сем. Р.и. Според него,
детето се е чувствало щастливо и добре обгрижено. Твърди, че е присъствал
по време на телефонни разговори между Г.Р. и ответника, в които П. е
отказвал среща на бабата и дядото с детето. Свидетелката Г.Я. изнася данни,
че живее с ответника Р.П. от февруари 2019 г. Като международен шофьор,
бащата отсъствал от дома им по 3-4 дни. Н. в момента посещавал психолог,
защото понякога изпадал в състояния на агресия. Случвало се е да им идват
на гости деца с майките си, но той не искал да играе с тях, защото имат майки
и започвал да си играе сам, понеже няма майка. Констатирала е негативна
промяна в поведението на Н. след разговори с майката по телефона. Твърди,
че ищците не са ги търсили и не са искали среща с детето. Свидетелят Е.К.
изнася данни, че е живял в близост до къщата на ищците до преди година.
5
Описва дома им, като впечатленията му са, че в там няма подходящи условия
за гледане на дете.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по
следните съображения : Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични
отношения с бабата се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът
на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи
отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание и
изграждането му като съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа
легално определение на понятието "интерес на детето", но от тълкуването на
разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. от СК се налага
извод, че интересът на детето се свежда до това, то да се отглежда и
възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
образование и възпитание, съобразено с нуждите и наклонностите му, който
го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му
осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени
права и интереси. Според т. 3 от ППВС № 1/08.04.1974 г., което е приложимо
и при действащия СК, под "интереси на децата" се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на
трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и
изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на
мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128,
ал. 1 от СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето (в
същия смисъл е и съдебната практика на ВКС – напр. решение № 249 от
06.01.2020 г. по гр. д. № 351/2019 г. на ВКС, IV г. о., ГК; решение № 92 от
27.03.2019 г. по гр. д. № 4353/2018 г. на ВКС, IV г. о., ГК и др.). Цитираната
съдебна практика напълно се споделя и от настоящия съдебен състав.
Интересът на детето подлежи на преценка за всеки конкретен случай, тъй
като е интерес на отделната личност, която се променя с времето. В
конкретния случай, съдът следва да съобрази интереса на детето Н., което е
на възраст навършени 6 години към датата на въззивното съдебно решение,
нивото на физическото и емоционално развитие на момчето, отношението му
към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават,
6
влиянието, което могат да окажат за развитието на неговата личност,
обстоятелството, че детето се отглежда от бащата и че майката живее и
работи в Австрия. Мерките за лични отношения на бабата с детето следва да
се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува
с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. Отчуждението от
близките, включително от бабата и дядото по майчина линия не е в интерес на
детето, освен когато тя вреди на развитието и възпитанието му. Съдът приема,
че по принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане
и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. При определяне
на конкретен режим на лични отношения на детето Н. с бабата и дядото по
майчина линия също така следва да се създадената неблагоприятна среда в
отношенията между родителите на детето, които обуславят и влошени
отношения на въззивника с роднините по майчина линия след раздялата на
родителите на детето.
Правилно районният съд е приел, че ищците притежават достатъчно
качества и имат възможности да полагат адекватни грижи за детето – по
отношение на непосредственото му обгрижване и в емоционален аспект,
както и че са налице необходимите жилищни условия. Същевременно съдът е
установил, че не може да им бъде гласувано доверие до такава степен, че те
изцяло да заместят майката в нейния режим на лични отношения, поради
факта, че са допуснали в дома им да се отглежда марихуана и до известна
степен са поставили детето в риск, макар и към момента да няма данни, че
съществува такъв риск.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че районният съд
неправилно е решил спора по целесъобразност. В производството по спорна
съдебна администрация, съдът не е ограничен от доводите на страните и от
направените от тях искания. Веднъж сезиран съдът, взема решение,
ръководейки се от овластяващата го да извършва спорната администрация
материалноправна норма, като може да постанови и различно от поисканото
правно положение. Това не следва да се разбира като произнасяне extra
petitum, напротив – съдът не е обвързан в преценката си от друго, освен от
заложените в съответната материална норма критерии. Съгласно ТР № 7 от
31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, решенията, постановени
7
в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна
на граждански правоотношения на страните, която обаче не произтича от
упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от
разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно
очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по
целесъобразност.
Според настоящия съд, правилно съдът частично е уважил
предявеният в условията на евентуалност иск и е определил режим на лични
отношения на бабата и дядото с детето Н.Р.П. всеки нечетен уикенд от 17 ч. в
петък до 17 ч. в неделя, в рамките на режима на майката В. СТ. Р.,
съобразявайки се изцяло с изложените критерии за определяне на най –
добрия интерес на детето. Бащата и неговата съжителка не могат да заместят
връзката на дето с майка му и роднините му по майчина линия. Както беше
установено, жалбоподателят не полага усилия и не мотивира детето да
общува с тях. Така постановеният режим ще предотврати отчуждаването от
неговите баба и дядо, а детето ще има възможност да контактува с майка си
по телефона и социалните мрежи, през времето, когато тя не е в България,
което да повлияе положително и върху зараждащия се у детето синдром на
родителско отчуждение, установен от показанията на св. Янкова, а и не на
последно място, няма да ограничи възможността на бащата да прекарва време
със сина си през уикендите, каквито оплаквания навежда в отговора си на
исковата молба по делото.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение N260095 от 05.02.2021г. по гр.д.
N1607/2020г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Р. СТ. П., ЕГН**********, със съдебен адрес гр. Русе, ул.
„Александровска“ № 71 да заплати на Г. В. Р., ЕГН ********** и СТ. Р. Р.,
ЕГН **********, двамата от с.Басарбово, обл.Русе, ул. „В.Л.“ № 45, 500 лв.
разноски по делото.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9