Решение по дело №805/2014 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              07.10.2014г.                 гр.С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

                                                                       

                                                                                 ДЕСИСЛАВА ИВАНОВА

 

при участието на секретар Ц.Д. като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 805 по описа за  2014г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 05.08.2013г., гр.д.54462/12г., СРС, 39 с-в признава за установено, че В.С.Й. не дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.149 ЗЕ сумата 834.45 лв. – цена на доставена топлинна енергия за апартамент № 99 в гр.С., ж.к.”Х.Д.”, бл.**, вх.* през периода м.01.2002г. – м.10.2008г., отхвърля иска за разликата до 926.33 лв. и за периода м.11.2008г. – м.02.2010г., осъжда В.С.Й. да заплати на „Т.С.” ЕАД (по предявените насрещни искове) на основание чл.149 ЗЕ сумата 550.84 лв. – цена на доставена топлинна енергия за същия апартамент през периода м.12.2009г. – м.04.2012г., ведно със законна лихва, считано от 19.05.2012г., на основание чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата 50.13 лв. – мораторна лихва, считано от падежа на всяко едно задължение до 18.05.2012г. и сумата 291.35 лв. - разноски, като отхвърля (насрещния) иск за мораторна лихва за разликата до 52.60 лв.

Против решението в частта, с която е отхвърлен първоначалния отрицателен установителен иск и са уважени насрещните искове постъпва въззивна жалба от В.С.Й.. Счита, че няма качество на потребител, т.к. договорът за доставка на топлоенергия, както и за дялово разпределение съдържа неравноправни и противоконституционни клаузи. Недоказано е количеството на доставената топлинна енергия. През процесния период в жилището няма радиатори и е демонтирана щранг-лирата в банята. Иска се отмяна на решението в тази част и  постановяване на друго, с което да се уважи предявения от нея иск и се отхвърлят насрещните искове.

Въззиваемият „Т.С.” ЕАД не изразява становище.

„Т.С.” ЕООД, като трето лице-помагач на „Т.С.” ЕАД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.149, ал.1 ЗЕ и насрещни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

         В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:

Обстоятелството, че В.С.Й. е собственик на топлоснабдения имот, през непогасения по давност период, се признава от нея в исковата молба и се потвърждава от сключеният в нейна полза договор за дарение. Изпълнена е хипотезата на чл.153, ал.1 ЗЕ, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Според СТЕ, радиаторите в топлоснабдявания имот са демонтирани, поради което се дължи стойност за отдадената топлинна енергия от щранг-лирата в банята и от сградната инсталация. Вещото лице посочва, че щранг-лирата е заснета през 2007г. Представеното пред въззивна инстанция писмо от 05.09.2013г. на „Б.” ООД, че през банята на жилището не преминава щранг-лира, касае извънпроцесен период. Това е така, защото становището е основано на описаните в него документи - протокол от 17.09.2012г., монтажен лист от 06.10.2012г. и отчетен формуляр от 25.02.2013г. Щом и най-рано издаденият документ във връзка с демонтажа на щранг-лирата, датира след края на спорния исков период - м.04.2012г., следва да се приеме, че същата съществува в жилището през предходния процесен период.

Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими главница и лихва.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен първоначалния отрицателен установителен иск и са уважени насрещните искове.

Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.  

         По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.08.2013г., гр.д.54462/12г., СРС, 39 с-в в частта, с която се отхвърля предявения отрицателен установителен иск  за признаване за установено, че В.С.Й.                    не дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.149 ЗЕ сума над размера 834.45 лв. до размера 926.33 лв. и за периода м.11.2008г. – м.02.2010г. – цена на доставена топлинна енергия за апартамент № ** в гр.С., ж.к.”Х.Д.”, бл.**, вх.1 и осъжда В.С.Й. да заплати на „Т.С.” ЕАД (по предявените насрещни искове) на основание чл.149 ЗЕ сумата 550.84 лв. – цена на доставена топлинна енергия за същия апартамент през периода м.12.2009г. – м.04.2012г., ведно със законна лихва, считано от 19.05.2012г., на основание чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата 50.13 лв. – мораторна лихва, считано от падежа на всяко едно задължение до 18.05.2012г. и сумата 291.35 лв. - разноски.

Решението е постановено с участие на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на „Т.С.” ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.