Р Е Ш Е
Н И Е
№ I- 9
24.01.2019г.,град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, първи въззивен граждански състав в открито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1.
Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина
Мавродиева
При секретаря Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията
Върбанова въззивно гражданско дело № 1727 по описа за 2018 година на
Окръжен съд-Бургас , за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от адвокат Елена Георгиева от
АК – Бургас - особен представител на П.Д.Х.
с ЕГН **********, с адрес: , с адрес: гр. Б., ж.к. *** кв.**, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, против Решение №1564 от
17.07.2018 г., постановено по гр. дело №314/2018 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което съдът приема за установено по отношение на П.Д.Х., че дължи на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет.7, представлявано от А. Г. по Договор за
потребителски кредит № *********/19.08.2015 г. сумата от 260,09 лева –
главница, 29,71 лева – договорна лихва за периода 10.10.2015 г. до 01.07.2016
г., сумата от 43,20 лева – лихва за забава за периода от 10.10.2015 г. до
30.05.2017 г., сумата от 124,95 лева – такси по договора за периода от
10.10.2015 г. до 01.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, което
вземане е присъдено със Заповед за изпълнение № 2571 от 22.06.2017 г. на БРС по
ч.гр.д. №4329/2017 г., като е отхвърлил иска в частта за сумата над 29,71 лева
до 30.42 лева – договорна лихва.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразява въззивницата чрез особения
представител – адвокат Георгиева, която счита решението за постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и на материалните закони, както и
необосновано. Излага съображения. Моли
съда да отмени решението и отхвърли претенцията. Направено е искане по
доказателствата за представяне на документ, удостоверяващ плащането на пощенски
разходи по изпращане на писмото до ответницата, съдържащо уведомление за цесия.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание адв. Георгиева в качеството й на
назначен от съда процесуален представител на въззивната ответница поддържа
жалбата и моли уважаването й.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, с който намира подадената въззивна жалба за
неоснователна. Излага съображения. Моли съда да потвърди атакуваното решение.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание представител на въззиваемото
дружество не се явява, постъпила е писмена молба от юрисконсулт Капка Паланова,
която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноски в размер на 100 лева.
Предявените пред
Районния съд – Бургас искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.79, ал.1, чл.99 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд , като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представения
Договор за потребителски кредит от 19.08.2015г./лист.58 от делото на БРС/
безспорно се установява, че между
"Провидент файненшъл България" ООД и въззивницата П.Х. е налице облигационно
отношение, възникнало от валидно сключен договор за потребителски кредит, като
страните са обвързани от уговорените в него условия. Независимо от това
ответницата е изплатила само 80 лева,като последното
плащане е от 30 лева и е извършено на 30.09.2015г.
Следващото плащане е
било направено на 07.10.2015г., поради което и с оглед неизвършването му и спиране на плащанията по този договор, на
основание разпоредбата на чл.
84, ал. 1 от ЗЗД ответницата като длъжник по договора е изпаднала в забава,
считано от деня, следващ 07.10.2015г.-т.е. от 08.10.2015г. С Договор за цесия от 28.07.2016г. паричните вземания на "Провидент файненшъл България"
ООД към ответницата П.Х. по Договора за
потребителски кредит №
*********/19.08.2015г. са били прехвърлени на ищеца „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД,което обосновава и легитимацията му по предявените пред
БРС искове.
В тази връзка
настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията срещу
материалната легитимация на ищеца, изложени в отговора на ответницата пред БРС,
както и във въззивната жалба. Обстоятелството,
че парични вземания ,възникнали по Договора за потребителски кредит № *********/19.08.2015г. са прехвърлени на "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД е видно на първо място от чл.1,ал.2,т.1 ,т.2 и т.3 от сключения между ищеца и "Провидент
файненшъл България" ООД договор за цесия, където е установено задължението
на цедента да прехвърли на цесионера вземанията си срещу длъжниците,
произтичащи от договорите за кредит, заедно с всички привилегии, начислени
лихви и други принадлежности. В цитираните разпоредби,както и в чл.1,ал.2,т.9
от Договора за цесия е посочено също, че
вземанията са описани в Приложение № 1 към договора за цесия, което приложение е
неразделна част от последния и се подписва едновременно с него.
С разпоредбата на чл.1,ал.2,т.9 от Договора за цесия са описани
реквизитите и съдържанието, които следва да са обективирани в „Приложение №1“ към
договора за цесия,сред които са единни
граждански номера/ЕГН на длъжниците , начална дата на договора, номер на
договора, първоначално одобрен размер на кредита, размер на непогасена
главница, лихви, такси и други начисления/включително неустойки/, валута на
дълга, дата на падеж, дата и сума на всяко плащане, направено от съответния
длъжник за всяко прехвърляно вземане, което е обект на прехвърляне към датата на взилане в сила.
Съобразявайки цитираната разпоредба и при внимателен анализ
на представеното Приложение №1 към Договора за цесия съдът констатира, че в
него е посочен номерът на договора за кредит между ответницата П.Х. и "Провидент файненшъл България" ООД,
а именно № *********;посочен е клиентския номер на П.Х. по договора за кредит-
№ 4001-327252;посочен е и единният
граждански номер на длъжницата. При извършена проверка въззивният съд установи,
че тези данни,цитирани по-горе, обективно съвпадат със същите данни по договора за потребителски кредит,
представен по делото,като данните за ЕГН
на длъжника от служебно изисканата справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г.
съвпадат с тези по договора за потребителски кредит и по Договора за цесия.
По тези съображения
въззивният съд счита, че няма основание да се приеме, че оспореното от
жалбоподателя Приложение № 1 не представлява приложение именно към договор за
прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г. между ищеца и "Провидент
файненшъл България" ООД.
Настоящият състав на
въззивния съд намира и че ответницата П.Д.Х. е надлежно уведомена за Договора
за цесия, с който се цели прехвърляне на вземания по договор за потребителски кредит *********/
19.08.2015г. В тази връзка по делото се установява, че дружеството
"Провидент файненшъл България" ООД валидно е упълномощило цесионера
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД да съобщи на длъжниците за извършената
цесия на вземания. В този смисъл възраженията на жалбоподателя за липса на
такова упълномощаване също не могат да бъдат възприети. От една страна
гражданското законодателство не поставя ограничение пред цедента по договор за
цесия да упълномощи цесионера да извърши уведомяването на длъжниците за
извършеното прехвърляне, а от друга страна няма нормативно установено изискване
за нарочна форма на това упълномощаване. В тази насока действително в договора
за цесия е уговорено изрично упълномощаване за такова уведомяване, а
представеното по делото пълномощно в този смисъл се отнася за друг договор (в
пълномощното е посочено, че същото се издава с оглед договор за цесия от
28.06.2016 г., а договорът за цесия, предмет на който са вземанията по договор
за потребителски кредит *********/19.08.2015г., е от 28.07.2016 г.). Това обаче
не се отразява върху валидността на упълномощаването, тъй като в чл.7,ал.1 от
самия договор за цесия се съдържа упълномощителна клауза. В тази връзка
въззивният съд счита, че за да е валидно упълномощаването за уведомяване за
извършена цесия не е необходимо то да бъде повторно обективирано в нарочно
пълномощно независимо, че страните са имали такова намерение при подписване на
договора.
Видно е от известие за
доставяне/ лист. 24 от делото на БРС/, че уведомлението за цесия е връчено на
адреса на въззивната ответница на
17.10.2016г., като е положен подпис на получателя/упълномощеното лице/ за
приемане/получаване/ на известието,още повече, че от ответната страна не е
заявено и не е проведено оспорване на валидното получаване на цитираното по-горе
уведомление .
Досежно размера на
дължимите от ответницата вземания по цитирания договор за потребителски кредит,
въззивният съд намира следното:
От ищцовата страна с
исковата молба е представено приложение № 1 ,представляващо неразделна част от
договора за кредит/вж.стр.20-22 от делото на БРС/.Предвид оспорване от
ответната страна на цесията с мотива- че не е ясно какво е съдържанието на
таблицата-приложение №1,още повече че твърди, че цифрите в същата
таблица-приложение били коренно различни
от претендираните суми с исковата молба, ищецът
представя втори път таблица-приложение №1/вж. стр.61 от делото на
БРС/, в която с текст на английски език
над всяка от десетте колони е обозначено какво е съдържанието по редовете на
всяка от колоните. Единния граждански номер на ответницата, номера на Договора
за потребителски кредит,клиентския номер на ответницата ,датата на сключване на
договора за потребителски кредит и града по местоживеене на ответницата се намират съответно в колона 1,колона 2,колона 8, колона 9 и колона
10.Останалите колони от Приложение №1 така, както са отразени на първата
страница от същото/вж.стр.61 от делото
на БРС/, не се припокриват с втората страница от същото Приложение №1, а в
случая именно на втора страница от това приложение е процесния договор за потребителски кредит,
по който длъжница е ответницата П.Х.. В тази връзка следва да се изтъкне,че
колона 7 от страница 2 на „Приложение 1“
на реда, отговарящ на ЕГН-то на ответницата Х. съдържа цифрите
„42,2777.00“, докато видно от обозначението на колона 7 на страница първа от „Приложение
1“, колона 7 следва да съдържа датата на последното плащане,като такива дати са
отразени на тази първа страница,но не и на втора страница,където е отразен номера на процесния договор за
потребителски кредит с длъжника-ответницата Х..
Нещо повече-от
записванията, отразени в останалите
колони на „Приложение 1“, които следва да дават информация за размера на
прехвърленото вземане с обозначение на лихвите, таксите и всички
принадлежности, с които паричното вземане се цедира,не става ясно размера на
всяко отделно парично вземане по пера и
по стойност, както и какъв е общия размер на цедираното вземане.В
тази насока освен своите възприятия съдът отчита и изявлението
на вещото лице Джалева в с.з. на 09.07.2018г., която сочи, че в „Приложение 1“ не вижда съответствие между изписаните суми и
исковата претенция, като не е успяла да
разбере и съдържанието му, тъй като не
разчита наименованията на колоните. По тази причина и видно от изявление на
вещото лице Джалева,за извършване на заключението по допуснатата експертиза
изчисленията й се базирали на информация
от системата на „Файненшъл България“ ЕООД/което не е страна по спора/,предоставена
чрез ищеца, от която вещото лице ползвала погасителния план и посочените от
ищеца две плащания в общ размер на 80 лева.
Освен всичко гореизложено
следва категорично да се отбележи и
обстоятелството, че освен неясно, неточно и объркващо, представеното на
два пъти по делото „Приложение №1“ не отговаря по съдържание и по реквизити на съдържанието, на което то следва да отговаря съобразно
разпоредбата на чл. 1,ал.2,т.9 от Договора за цесия, а именно: „Приложение №1“
съдържа трите имена на длъжниците, техните адреси, единни граждански
номера/ЕГН/, начална дата на договора, номер на договора, първоначално одобрен
размер на кредита, размер на непогасена главница, лихви, такси и други
начисления/включително неустойки/, валута на дълга, дата на падеж, дата и сума
на всяко плащане, направено от съответния длъжник за всяко прехвърляно вземане,
което е обект на прехвърляне към датата
на взилане в сила. Приложение №1 се изготвя на хартиен носител, надлежно
подписано и подпечатано от страните и приложено като неразделна част от договора,
както и в електронен вариант за предоставяне на цесионера.“
При изложената
фактическа обстановка и като съобрази
разпоредбата на чл.154,ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
гражданското съдопроизводство, изискваща
от страната да проведе пълно и
главно доказване на обстоятелствата, от които
същата страна черпи благоприятни правни изводи за себе си, съдът намира
предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание
чл.422 ГПК за недоказани по размер, което налага отхвърлянето им на това
основание.За яснота и прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че
цесионерът, какъвто в случая е ищцовото дружество, може да претендира от
ответницата Х. паричните вземания
до размера , в който същите са му прехвърлени от цедента.Тези главни и
обуславящи изхода на спора факти обаче не бяха установени по делото от ищцовата страна, с оглед на което исковете
по чл.422 ГПК следва да бъдат отхвърлени като недоказани по размер.Като е приел
обратното и е уважил частично исковите претенции, БРС е постановил неправилно
решение в обжалваната му пред БОС част, което налага неговата отмяна.
По въпроса за
разноските: С оглед изхода на спора направените от ищцовото дружество-въззиваем
разноски пред БОС, респ.- БРС, включая и тези за заплащане на СИЕ и за
възнаграждение на особен представител на въззивната ответница П.Х., следва да
останат в тежест на ищцовото дружество.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1564/17.07.2018г., постановено по гр.д.№ 314/2018г. по описа на БРС в
обжалваната част, с която е прието за установено по отношение на П.Д.Х. с ЕГН ********** от гр.Б.,ж.к.“***“,кв.**,бл.*, вх.*,ет.*,ап.*, че дължи
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет.7, представлявано от А. Г. по
Договор за потребителски кредит № *********/19.08.2015 г. сумата от 260,09 лева
– главница, 29,71 лева – договорна лихва за периода 10.10.2015 г. до 01.07.2016
г., сумата от 43,20 лева – лихва за забава за периода от 10.10.2015 г. до
30.05.2017 г., сумата от 124,95 лева – такси по договора за периода от
10.10.2015 г. до 01.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, което
вземане е присъдено със Заповед за изпълнение № 2571 от 22.06.2017 г. на БРС по
ч.гр.д. №4329/2017 г.,както и за осъждане на П.Д.Х. с ЕГН ********** от гр.Б.,ж.к.“***“,кв.**,бл.*, вх.*,ет.*,ап.*, да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен“ №15, ет.7, представлявано от А. Г., съдебно-деловодни разноски пред БРС в размер на 614,05 лева и съдебно-деловодни разноски от 74,88 лева в
заповедното производство, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет.7, представлявано от А. Г. за приемане за
установено по отношение на П.Д.Х. с ЕГН **********
от гр.Б.,ж.к.“***“,кв.**,бл.*, вх.*,ет.*,ап.*, че дължи
по Договор за потребителски кредит № *********/19.08.2015 г. сумата от 260,09
лева – главница, 29,71 лева – договорна лихва за периода 10.10.2015 г. до
01.07.2016 г., сумата от 43,20 лева – лихва за забава за периода от 10.10.2015
г. до 30.05.2017 г., сумата от 124,95 лева – такси по договора за периода от 10.10.2015
г. до 01.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, което вземане е
присъдено със Заповед за изпълнение № 2571 от 22.06.2017 г. на БРС по ч.гр.д.
№4329/2017 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.