№ 10885
гр. С., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110118817 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата Д. К. А. не дължи на
ответника „ФИРМА“ ЕАД сумата от 4 051,77 лева, от които 3 058,36 лв. – главница за
доставена топлинна енергия за периода м.11.2008 г. – м.04.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.08.2012 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ до изплащане на вземането, сумата 645,27 лв. – мораторна лихва за периода от
31.12.2008 г. до 24.07.2012 г. и сумата 174,07 лв. – разноски по делото, а именно 74,07 лв. –
държавна такса и 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 15.01.2014 г. по ч.гр.д. № 16904/2012 г. по описа на СРС, Трето
гражданско отделение, 91 състав.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2014 г., издаден по
ч.гр.д. № 16904/2012 г. от СРС, 91 състав, е било образувано, за събиране на сумите по него,
изпълнително дело № 1876/2012 г. на ЧСИ С.Х., по което длъжник бил нейният
наследодател – К.Г., починал на 23.12.2022 г. Твърди, че не дължи сумите по изпълнителния
лист, тъй като са погасени по давност.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че ищцата е предявила
неоснователно претенцията си. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, тъй като са
извършвани множество изпълнителни действия, както и доколкото изпълнителното
производство е било спряно по силата на закона, считано от смъртта на длъжника –
23.12.2022 г. Излага съображения, че по време на обявеното в страната извънредно
положение погасителна давност не е текла.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на процесните вземания.
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че след приключване на съдебното
1
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили
факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които
водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на процесните
вземания.
С изпълнителен лист от 15.01.2014 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължения по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16904/2012 г. по описа на
СРС, Трето гражданско отделение, 91 състав, К.И.Г., ЕГН **********, е осъден да заплати
на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 3 058,36 лв. – неплатена стойност на топлинна енергия за
периода от м.11.2008 г. до м.04.2011 г. за апартамент № 41, находящ се в гр. С., ж.к. “....”, бл.
...., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 07.08.2012 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в
размер на 645,27 лв. за периода от 31.12.2008 г. до 24.07.2012 г., както и сумата 174,07 лв. –
разноски по делото, а именно 74,07 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
От приобщеното по делото заверено копие на изпълнително дело 20148630401876
/спряно/ по описа на ЧСИ С.Х., се установява, че същото е образувано по молба на
ответника от 24.04.2014 г. въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2014 г. С молбата не са
посочени конкретни изпълнителни способи, а е направено възлагане по смисъла на чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ - проучването на длъжника и определянето на изпълнителен способ.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани редица изпълнителни
действия. Изпратени са запорни съобщения до търговски банки за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника от 13.05.2014 г., като със запорно съобщение от 13.05.2014 г.,
получено на 15.05.2014 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в “......”
АД. С молби от 20.06.2017 г. и 21.02.2019 г. ответникът-взискател е поискал налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника, запор върху трудовото възнаграждение и/или
пенсията.
С молба от 18.02.2020 г. ответникът-взискател е поискал извършване на справка в ....
за банкови сметки и сейфове на длъжника, и налагане на запор върху откритите такива,
справка в ..... за действащи трудови договори на длъжника и налагане на запор върху
същите, а в случай, че съдебният изпълнител не открие банкови сметки и трудови договори,
ответникът е направил искане за насочване на изпълнението към опис и оценка на
собствените на длъжника движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.
С настъпването на смъртта на длъжника К.И.Г. на 23.12.2022 г. са се осъществили
предпоставките за спиране на производството по силата на закона - чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съдът намира, че със смъртта на длъжника по силата на закона се спира и изпълнителното
производство, респ. спират да текат всички срокове, като не могат да бъдат извършвани
никакви процесуални действия от съдебния изпълнител до конституирането на
наследниците на длъжника. Доколкото спирането на изпълнителното производство настъпва
по силата на закона, не е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № ...../29.12.2022 г.,
издадено от община В., се установява, че след смъртта си К.Г. е оставил за свой законен
наследник ищцата Д. К. А. /дъщеря/.
На ищцата Д. А. е издадена обезпечителна заповед от 14.03.2023 г. по ч.гр.д. №
11927/2023 г. по описа на СРС, 54 състав.
На 04.04.2023 г. съдебният изпълнител е издал постановление за спиране на
изпълнителното производство на основание чл. 432 ГПК.
По въпросите за погасителната давност и нейното прекъсване и спиране е
2
постановено Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10
и т. 14), задължително за съдилищата. Там е прието, че подаването на молба за издаване на
изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско
принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по
смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Съгласно решение № 10/16.02.2016 г. по гр. д. № 3231/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.;
решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №
3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, ІV г. о. и в решение № 127/12.07.2022 г. по
гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о., е прието, че перемпцията е без правно значение за
давността и когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Служебното задължение на съдебния
изпълнител и обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законни
последици на перемпцията, не се съотнасят към основанието по чл. 116, б. “в“ ЗЗД.
Изложено е още, че давност не тече и в случаите, когато кредиторът е поискал извършване
на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не
приложи правилата на чл. 129 ГПК. С Разпореждане от 09.03.2023 г. на ВКС е образувано т.
д. № 2/2023 г., ОСГТК, което ще даде отговор на засегнатите по-горе въпроси и ще има
задължителна сила, като до неговото постановяване настоящият състав ще се придържа към
актуалната съдебна практика.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, тоест от тази дата се прилага разрешението, че давността е спряна по
време на изпълнителния процес и считано от 26.06.2015 г. отново е започнал да тече
приложимият 5 – годишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съответно същият изтича на
26.06.2020 г.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че за периода до
26.06.2015 г., през който образуваното срещу наследодателя на ищцата изпълнително дело е
било висящо, давност за вземанията не е текла, а след това петгодишната давност по чл. 117,
ал. 2 ЗЗД е била прекъсната на 20.06.2017 г. с молба от ответника-взискател по
изпълнителното дело, с която е поискал налагане на запор върху банковите сметки на
3
длъжника, запор върху трудовото възнаграждение и/или пенсията.
Впоследствие давността отново е прекъсната на 21.02.2019 г. с молба на ответника-
взискател, с която отново е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника,
запор върху трудовото възнаграждение и/или пенсията, и на 18.02.2020 г. с молба за
извършване на справки, налагане на запори върху банкови сметки и трудови
възнаграждения и извършване на опис и оценка на движими вещи, собственост на
длъжника, с цел изнасянето им на публична продан. Последното изпълнително действие,
водещо до прекъсване на 5-годишната погасителна давност за вземанията по чл. 117, ал. 2
ЗЗД е именно молбата от 18.02.2020 г. Следва да се отбележи, че за период по-дълъг от две
години след молбата от 18.02.2020 г. взискателят не е поискал извършване на изпълнителния
действия, като съдебният изпълнител, на когото са били възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ,
също е бездействал, т.е. изпълнителното производство е прекратено по право на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но както беше посочено и по-горе перемпцията е без правно
значение за давността.
Следва да се отчете и периодът на обявено извънредно положение в РБ със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила
от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права
или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Д.В..
От изложеното следва, че петгодишният давностен срок по отношение на процесните
вземания, започнал да тече на 19.02.2020 г., е спрял в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г., като същият е продължил да тече, считано от 21.05.2020 г.
Следователно не е изтекъл изискуемия срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и
процесните вземания не са погасени по давност.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да му бъдат присъдени сторените
в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. А., ЕГН **********, срещу “ФИРМА” ЕАД, ЕИК
...., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимостта на следните суми: 3 058,36 лв. – главница за доставена топлинна енергия за
периода м.11.2008 г. – м.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.08.2012 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ до изплащане на
вземането, 645,27 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2008 г. до 24.07.2012 г. и 174,07
лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.01.2014 г. по
ч.гр.д. № 16904/2012 г. по описа на СРС, Трето гражданско отделение, 91 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Д. К. А., ЕГН **********, да
4
заплати на “ФИРМА” ЕАД, ЕИК ...., сумата 100,00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5