№ 193
гр. Б. , 16.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20201200501249 по описа за 2020 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 407 от ГПК.
Образувано е по частна жалба К. И. С.,с ЕГН **********, чрез адв. М.Т.М., АК
- Б., със служебен адрес: гр. Б., ул. „Т.А.” *, ет. 2 против Разпореждане
№10406/04.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. 1743/2019 г. по описа на РС Брагоевград,
с което е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на Т.Б. ЕАД.
Разпоредено е и за издаването на изпълнителния лист ДА СЕ НАПРАВИ отбелязване
върху заповедта по чл.410 от ГПК.
Като излага твърдения за осъществилите се в хода на заповедното производство
факти по връчване на издадената заповед за изпълнение и подаване в срока по чл. 414
от ГПК на възражение като длъжник, жалбоподателят счита, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно, поради което моли за неговата отмяна.
Препис от частната жалба е надлежно връчен на насрещната страна – заявителя
Т.Б. ЕАД. В срока по чл. 276 от ГПК е подаден писмен отговор, с който се изразява
становище за неоснователност на частната жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 407, ал.1 от ГПК и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Частно гр.д. № 1743/2019 г. по описа на БлРС, е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *,
седалище и адрес на управление в гр. С., район М., ж. к. „М.“ 4, Бизнес Парк С., сграда
6, представлявано от Д.К.К. и М.С.,чрез адв. В.Г., с което е поискано издаване на
заповед за изпълнение и на изпълнителен лист срещу К. И. С. за парични суми,
дължими съгласно договор за мобилни услуги ОТ 01.06.2016 Г..
1
Заявлението е било уважено от съда като е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6308 от 04.07.2019 г.
Заповедта е съобщена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, като крайният срок за
получаване на книжата в канцеларията на съда се смята, че е изтекъл на 22.10.2019 г.
/вкл./ /л.25/.От тогава тече и двуседмичният срок за подаване на възражение от
длъжника.
Видно от делото, длъжникът К. И. С. е подала възражение по чл. 414 от ГПК
(л.26). В същото и в предписаната форма след бланкетния израз, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение е посочено, че в офис на
Теленор кредиторът и длъжникът се били споразумели, длъжникът да внася по 50 лв.
месечно за неиползваните номера поради боледуването му.
Възражението е входирано в деловодството на БлРС на 21.10.2019 г.
Районният съд изложил с мотивити си на атакуваното разпореждане, че
документът, подаден от длъжника е бланкетно възражение и разпоредил да се издаде
изпълнителен лист в полза на заявителя.
С оглед на така установените факти, въззивният съд приема, че възражение на
длъжника е подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК.
Следва да се вземе предвид постановено с т. 5 б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, а именно, че след като е подадено
възражение по утвърден образец, съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 415
ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно
оспореното основание или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение. От изложеното с възражението не може да се прецени, дали се цели
разсрочване на плащането или се твърди, че се дължи частично плащане. Не става
ясно за кои номера по договор с кредитора се има предвид, че е постигнато
споразумение, още повече, че липсва твърдение, че не се оспорва вземането на
кредитора.
Ето защо обосновано следва да се заключи, че към датата на постановяване на
обжалваното разпореждане заповедта за изпълнение не е била влязла в сила.
Влизането в сила на издадената заповед за изпълнение е процесуалното условие,
с настъпването на което за съда се поражда задължение да се произнесе по искането на
кредитора – заявител за издаване на изпълнителен лист – чл. 416 от ГПК. Отсъствието
на това условие прави произнасянето на сезирания районен съд процесуално
недопустимо.
Въз основа на горните фактически и правни констатации съставът на въззивния
съд приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде обезсилено, заедно с
издадения изпълнителен лист. На лице са данни, че е издаден изпълнителен лист,
доколкото е направено такова отбелязване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Делото следва да се върне на районния съд с изрични указания за предприемане
на действия по чл. 415, ал.1 ГПК, като се укаже на кредитора – заявител възможността
да предяви иск за установяване съществуването на вземанията си по своевременно
оспорената от длъжника заповед за изпълнение.
2
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане №10406/04.11.2019 г., постановено по ч.гр.д.
1743/2019 г. по описа на РС Брагоевград и издадения изпълнителен лист по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6308 от 04.07.2019 г.
ВРЪЩА делото на БлРС, за предприемане на действия по чл. 415 ГПК чрез
даване на указания на кредитора – заявител за възможността да предяви иск за
установяване съществуването на вземанията си по своевременно оспорената от
длъжника заповед за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3