№ 196
гр. Габрово, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В. Топалова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от В. Топалова Въззивно гражданско дело №
20224200500311 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на адв. Г. И. Н. -ГАК, процесуален
представител на Б. И. З., като баща и законен представител на Б. Б. З. против решение от
27.06.2022г. по гр. дело № 775/2022г. по описа на Габровски районен съд.
Твърди се, че постановеното решение е неправилно издадено в противоречие с
материалния закон и утвърдената съдебна практика.
За да остави без уважение подадената от Б. З. молба за защита от домашно насилие,
съдът кредитирал изцяло показанията на свидетеля Р.К.. Жалбоподателят твърди, че
изложеното от нея е невярно, доколкото същото не кореспондира с показанията и дадени в
хода на друго гражданско дело, а именно в Протокол № 430 от 23.06.2022г. по гр. д. №
908/2022г. по описа на PC Габрово.Според него, свидетелката в стремежа да „свърши
работа" и по двете граждански дела, се оплита в неверните си твърдения, като посочва
различни обстоятелства за това кога е разбрала от Д. за спуканата гума и кога именно се е
спукала тази гума на 23.04, 24.04 или на 25.04. В съдебния си акт съдът посочва, че приема
за опровергано съдържанието на представената Декларация от молителя по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, от „другите" доказателствени източници, като по всяка вероятност има предвид
показанията на св. К..
Твърди се, че представената декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има обвързваща
съда доказателствена сила, като същата представлява достатъчно доказателство за
основателност на подадената молба за защита. ЗЗДН предвижда провеждането на спорно
съдебно производство с възможност за събиране на доказателства от страните с оглед
защитата интересите на ответната страна и опровергаване на доказателствената стойност на
1
декларацията но чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН чрез представянето на съответни доказателства в тази
насока. При оспорване на твърденията в декларацията от ответната страна, в нейна тежест
се възлага задължението да проведе доказване, оборващо доказателствената сила на
декларацията и да докаже твърденията си.
В жалбата се твърди също, че по делото е безспорно доказано, че по отношение на
молителя е упражнен акт на домашно насилие, и описаните събития и поведение на
ответницата представляват именно акт на домашно насилие, който рефлектира и върху
детска психика. Представената декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има обвързваща съда
доказателствена сила, като същата представлява достатъчно доказателство за основателност
на подадената молба за защита.
Иска се да бъде отменено решение от 27.06.2022г. по гр. дело № 775/2022г. по описа
на Габровски районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, и да бъде постановено
друго, с което да се уважи подадената молба за защита от домашно насилие от Б. И. З., като
баща и законен представител на Б. Б. З., както и да бъдат присъдени направените разноски.
В срок писмен отговор не е постъпил.
Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема
следното:
Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата
на Б. И. З., лично и като законен представител на Б. Б. З., с правно основание чл. 4, ал. 1 вр.
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, за издаване заповед за защита срещу Д. Л. М., като неоснователна и е
отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която да бъдат наложени мерки по чл. 5, ал.
1, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗДН.
Безспорно е по делото, че молителят Б. И. З. и ответницата са бивши съпрузи и
родители на детето Б. Б. З..
Пред първоинстанционния съд е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с която
Б. И. З. е изложил описание на твърдения акт на домашно насилие, осъществен от Д. Л. М.
на 24.04.2022 г., неделя, Великден около 17 часа – Пристигнала в къщата, където живеели
детето и молителя, започнала да вика и да ги гони от дома. Нарекла молителя нещастник.
Детето се изплашило и се разплакало. След половин част започнало да изтрива всички
снимки с майка си от телефона, искало друга майка, която да не се държи лошо. Силно
травмирано, детето не заспало до 23.15 часа.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р.Е. К., която
установява, че на посочената в молбата за защита дата - 24.04.2022 г. в периода от 16.30 ч. до
19.00 часа, свидетелката гостувала в дома на ответницата, която през цялото време не е
напускала жилището. К. е потвърдила също, че на 25.04.2022 г. (понеделник) ответницата
отишла да види баща си и детето си по повод рождения си ден, когато с Б. И. З. се
спречкали и молителят я блъснал пред детето.
Пред първоинстанционния съд е представено решение № 311 от 23.06.2022 г. на РС -
2
Габрово, постановено по гр. д. № 908/2022 г., с което е издадена заповед за защита № 5 от
23.06.2022 г. в полза на ответницата Д. Л. М. и детето Б. Б. З. срещу молителя Б. И. З. за
извършен акт на домашно насилие на 25.04.2022 г. и са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1
и т. 3, предл. 1 ЗЗДН.
Въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид и прецени
установените факти, приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, а ал. 2 припознава като
психическо и емоционално насилие спрямо дете домашното такова, извършено в негово
присъствие.
Домашно насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: на първо място - осъществен от съответно лице противоправен и
умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, насочен
спрямо друго лице и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ
място - наличие между двете лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от
изброените в чл. 3 ЗЗДН.
По делото не се спори, че страните са от кръга лица, попадащи сред тези, в обхвата на
чл. 3 ЗЗДН.
От представените по делото доказателства, не се установи извършването на
противоправен и умишлен насилствен акт от страна на Д. М. спрямо Б. З. и малолетното им
дете, поради което актът на домашно насилие е недоказан.
Според установената практика на съдилищата, декларацията по чл. 9 ЗЗДН се ползва
с пълна доказателствена сила и е изцяло обвързваща съда, само и единствено при липсата на
представени по делото гласни и писмени доказателства. При наличието на ангажирани
други доказателства по делото, съдът е длъжен да възприеме изложените в декларацията
твърдения единствено след анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извода за
опровергаване доказателствената сила на представената декларация по чл. 9 и затова не
може да бъде направен категоричен извод за осъществено от страна на Д. М. спрямо Б. З. и
малолетното им дете, актове на домашно насилие. По делото няма данни, които да навеждат
съда на извод, че показанията на разпитаната свидетелка са тенденциозни, необективни и
целящи да подпомогнат ответницата. Не се установи твърдяното от жалбоподателя
противоречие в показанията на свидетелката по настоящото дело и тези в представения
протокол № 430/23.06.2022 г. по друго дело отново за защита от домашно насилие между
страните. Напротив, св. К. сочи, че на 24.04. при срещата с ответницата, тя й казала, че е
3
спукана гумата на колата и я оставила в сервиз, а на 25.04., също при проведената среща,
споделила, че предния ден е спукала гума на колата си. Освен това, обстоятелството кога
точно е станал този инцидент, не може да бъде определено като съществено и при наличие
на някаква неточност, каквато в случая няма, да се направи извод, че показанията на
свидетелката са неверни.
Съобразно изложеното, съдът намира първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата, като неоснователна –
оставена без уважение.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, вр, чл. 18 от
Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд
Габрово в размер на 12. 50 лева.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 316/27.06.2022 г., постановено по гр.д. № 775/2022 г.
по описа на Районен съд Габрово.
ОСЪЖДА Б. И. З., ЕГН **********, лично и като законен представител на Б. Б. З.,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово държавна такса в размер на
12.50 лв., на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН вр. чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата 5 (пет) лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4