Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч, 18.05.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ,
втори касационен състав в публично заседание
на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.№ 39/2022
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Дирекция„Инспекция
по труда” (ДИТ) гр. Ловеч,
представлявана от Директор чрез пълномощник против Решение № 160/21.12.2021 г. на
Ловешкия районен съд, постановено по НАХД № 635/2021г.
По изложени доводи за неправилност
и незаконосъобразност
на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както потвърждаване на издаденото наказателно постановление (НП).
Касационният жалбоподател –
редовно призован – не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е писмени
бележки с вх. № 1585/15.04.2022 г. с които поддържа жалбата и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер
на 80 лв., както и разноски в размер на
100 лв. за процесуално представителство в производството пред Районния съд.
Ответникът
- Кооперация „Кооперация Слънце“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, представлявана от К.А.Х. в съдебно заседание чрез
пълномощник и с писмена молба вх. № 1371/28.03.2022 г оспорва жалбата.
Претендира присъждане на направените разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият касационен състав на Административен
съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от
надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е
основателна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е отменил
наказателно постановление (НП) №
11-0001474/28.06.2021 г. на Директора на ДИТ гр. Ловеч, с което на Кооперация
„Кооперация Слънце“ гр. София е наложена
имуществена санкция в размер на две хиляди лева на основание чл. 79, ал.4 във
вр. с чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) за
нарушение на чл. 75а, ал.2 от същия закон.
Въз основа на събраните доказателства, Районният
съд е приел за установено от фактическа страна, че на 31.05.2021 година е бил
съставен Акт № 11-0001474 за установяване на административно нарушение от свидетеля
Петя Недкова в присъствие на свидетеля Веселина Цанова срещу Кооперация
„Кооперация Слънце“ в качеството му на местен работодател по смисъла на §1,
т.11 от ДР на ЗТМТМ, за това, че на 26.03.2021 г. в ДИТ гр. Ловеч е извършена
проверка на представената от К.А. Х. - председател документация на Кооперация
„Кооперация Слънце“, гр. София свързана със спазване на трудовото
законодателство и наемането на работа на чужденци в експлоатирания от
кооперацията обект - База за гушене на патици, находящ се в землището между с.
Умаревци и с. Йоглав, общ. Ловеч. При проверката е представен трудов договор №
84/19.10.2020 г., сключен с T. E.
(Е. Т.), родена на *** г., паспорт № ****** - гражданин на Република Молдова за
изпълнение на длъжността „Птицевъд" с място на работа Птицеферма, с.
Йоглав, общ. Ловеч, в който е документирано, че лицето е постъпило на работа на
21.10.2020 г. В трудовия договор е отбелязано, че се сключва във връзка с
регистрация на сезонна заетост по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ. Представена е книга
за инструктаж по безопасност и здраве при работа, в която е документирано
проведени на Е.Т.инструктаж на работно място и извънреден инструктаж на
21.10.2020 г. Представени са ведомости за заплати за месец октомври, ноември и
декември
Информацията за лицето от предоставената
декларация е потвърдена от Агенцията по заетостта, като данните са за периода
13.07.2020 г. до 11.10.2020 г., и не е посочена никаква информация, налична в
АЗ за дадени разрешения или направена регистрация на заетост на Е.Т.за друг
период. Във връзка с установяване статута на пребиваване на Е.Т.е направено
запитване до Група Миграция при ОД на МВР - Ловеч. В отговор на запитването е
получена информация, че лицето е влязло законно в Република България на
01.10.2020 г. в условия на безвизов режим. От това следва, че към момента на
приемане на работа на 21.10.2020 г. от работодателя Кооперация „Кооперация
Слънце“ гр. София., Е.Т.- гражданин на трета държава е пребивавала законно на
територията на Република България и е приета да предоставя работна сила без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
Предвид гореизложеното е установено, че
Кооперация „Кооперация Слънце“ гр. София в качеството си на местен работодател
по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ е извършила нарушение на изискванията на
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като на 21.10.2020 г. е
приела лицето T.E. (Е.Т.), родена на *** г., паспорт № ******* -
гражданин на Република Молдова да предоставя работна сила по сключения с нея
трудов договор № 84/19.10.2020 г. като „птицевъд" в експлоатирания от
кооперацията обект База за гушене на патици в землището между с. Умаревци и с.
Йоглав, общ. Ловеч, без съответното разрешение или регистрация в Агенция по
заетостта, което е нарушение на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Жалбоподателят не е направил възражения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Въз
основа на този акт е постановено обжалваното НП.
При проверка на законосъобразността на
обжалваното решение касационната инстанция е обвързана само с посочените в жалбата касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК,
като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон съдът следи и служебно.
Районният съд
е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения ред на НПК относимите
към спора писмени и гласни доказателства, при което е установил правилно
фактическата обстановка. Въз основа на тях обосновано е приел за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че касаторът в качеството на работодател не е
спазил законодателството за трудовата миграция и трудова мобилност като е допуснал Е.Т.– гражданин на Република Молдова до работи
като „птицевъд”, в стопанисвания от кооперацията обект, без съответното
разрешително или регистрация в Агенцията по заетостта. При осъществения контрол
за законосъобразност
ЛРС е констатирал, че АУАН и НП съдържат изискуемите
реквизити.
При тези съображения решаващият съд е счел, че
описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние представлява административно
нарушение на ЗТМТМ, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци
от същото. Приел е, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява
административно нарушение, тъй като са установени по категоричен начин
обективни признаци от същото, че в процесния случай не са налице данни за
позоваване на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и нарушението
не е маловажно, като наложеното наказание е в минимално предвидения размер.
Настоящият касационен състав намира, че
въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил
фактическата обстановка, въз основа на която е направил правилни и
законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което
същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на решението на ЛРС.
Административно наказващият орган (АНО) е
издирил относимите правни разпоредби, спрямо които е привел противоправното
поведение на кооперацията, определяйки санкция съобразно състава на чл.75а, ал. 2
от ЗТМТМ. В настоящия казус фактическото описание на нарушението в
АУАН и в НП кореспондира напълно с дадената правна квалификация от страна на контролните
органи.
АУАН е съставен при спазване на процедурата,
предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Той и
издаденото НП съдържат реквизитите,
посочени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. И в акта, и в НП пълно и точно са
описани нарушението, времето на нарушението, мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които
са били нарушени.
Разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ
предвижда за чужденец - гражданин на трета държава, който предоставя работна
сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките
на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, да се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
Съгласно
чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, наказанието по ал.1 се налага и на работодател -
физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно
пребиваващи чужденци - граждани на трети държави, без съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице се
налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи
на по-тежко наказание. Следователно в съответствие с ал. 2 на чл.75а от ЗТМТМ,
за да се ангажира отговорността на работодателя е необходимо физическото лице -
гражданин на третата държава, да предоставя работна сила за него, без
регистрация за това в Агенция по заетостта. Доколкото съдържа и състав на
административно нарушение, разпоредбата на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ има както
санкционен, така и материалноправен характер.
При
установената от ЛРС фактическа обстановка, която се основава на всички писмени
и гласни доказателства в тяхната съвкупност, извършеното от ответника нарушение
е съставомерно и съставлява фактическия състав на визираната в НП законова
норма. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на
трудовото законодателство и е основание за реализирането на административнонаказателна
отговорност на ответника, като по делото не съществува спор относно
административнонаказателно отговорното лице.
От фактическа
страна е безспорно установено със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че на 26.03.2021г. при проверка на представената документация по
спазване изискванията на трудовото законодателство и за законосъобразно наемане
на работа на чужденци ответникът Кооперация „Кооперация Слънце” в качеството си на работодател по смисъла на
§1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, на 21.10.2020
г. е приела лицето Е.Т.- гражданин на Република Молдова да предоставя работна
сила като „Птицевъд“ в експлоатирания от кооперацията обект: База за гушене на
патици, по сключения със същата трудов договор № 84/19.10.2020г. според който
лицето е постъпило на работа на 21.10.2020г., като договорът е сключен във
връзка с регистрация на сезонна заетост по чл. 24, ал. 3 от ЗТМТМ.
Безспорно е установено
по делото , че Е.Т.като гражданин на Република Молдова е чужденец - гражданин
на трета държава, съгласно дадената легална дефиниция на това понятие за целите
на закона в §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ (не е гражданин на Република
България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на
държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или на Конфедерация Швейцария) Категорично се установява
факта, че е молдовски гражданин. Между
това лице и кооперацията е сключен горепосоченият трудов договор. Доколкото
еднозначно се установява, че чужденецът Е.Т.нает /приет/ да предоставя работна
сила за работодателя Кооперация „Кооперация Слънце”, без съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта, това е достатъчно за привличане на
работодателя към отговорност за нарушение на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ.
Обосновано с доказателствата по делото
решаващият състав е приел, че между кооперацията и работника е съществувало
трудово правоотношение, по силата на което последният се е задължил да престира
своя труд като „Птицевъд“ в стопанисвания от кооперацията обект, срещу което
същата се е задължила да изплаща трудово възнаграждение. Безспорно установено
по делото е, че това е станало без съответна регистрация в Агенция по
заетостта, по който начин е посочена и формата на изпълнителното деяние, като
правилно е приложена и разпоредбата на чл.75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Доколкото
чуждестранният гражданин не е имал нито разрешение, нито регистрация в
Агенцията по заетостта, той не е разполагал с право да предоставя работна сила
в полза на кооперацията, поради което и правилно е прието, че ответникът е
извършил вмененото му административно нарушение.
Районният съд е изложил мотиви за доказаност на
елементите от обективната страна на съставомерното деяние по чл.75а, ал. 2 от
ЗТМТМ, за извършването на което на нарушителя е наложена предвидената в закона
имуществена санкция в минимален размер.
Правилно и обосновано е прието от ЛРС, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изложените мотиви в този смисъл се споделят от касационната инстанция.
Размера на наложеното наказание е съобразен с чл. 27 от ЗАНН и е в минимално предвидения
размер, като по този начин не се нарушава принципа за пропорционалност,
регламентиран в чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз, като не надхвърля
необходимото за постигане на законовите цели, а именно да се стимулира
спазването на правилата за регулиране на трудовата миграция в рамките на
Европейския съюз на работници–граждани на трети държави чрез разрешаване на
достъпа до пазара на труда в Република България. Определеното административно
наказание отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Касационната
инстанция споделя мотивите на Л
РС относно предпоставките за наличието на
„крайна необходимост“ и неговото приложение в случая.
Съгласно чл.8, пр.2-ро от ЗАНН, не са
административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана
или крайна необходимост, а разпоредбата на чл.13, ал.1 от НК, към която
препраща чл.11 от ЗАНН, определя понятието “крайна необходимост” - за да спаси
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените.
В
разглеждания случай разпоредбата на чл.8 от ЗАНН не може да се прилага при
извършване на обичайната дейност, с която се занимава кооперацията, а именно
отглеждането на животни. Безспорно, за да се извършва тази дейност е
осъществено планиране, а наемането на работа на чужденци, установено и от
показанията на свидетелката Николова представлява обичайна практика, която е
предварително планирана. Намирането на чужденци за наемане на работа е било
възложено на външна фирма, като отговорността за спазване на трудовото
законодателство е на кооперацията, тъй като същата ги е приемала на работа. В
тази връзка се споделят изводите на РС, че позоваването на крайна необходимост
при всеки един случай, когато е нарушено трудовото законодателство би създало
несигурност в правния мир относно трудовите права на работниците и служителите
и по — конкретно в спецификата на разпоредбите, защитаващи вътрешния трудов
пазар на Р България, съдържащи се в ЗТМТМ. Няма как да има крайна необходимост
при една планирана работна дейност по смисъла на чл.8 във вр. с чл. 11 от ЗАНН,
вр. с чл.13, ал.1 от НК.
Не
се споделят от касационната инстанция доводите в оспорения съдебен акт за
незаконосъобразност на процесното НП, поради издаването му от некомпетентен
орган. Следва да се съобрази, че компетентността на актосъставителя да съставя
актове по ЗТМТМ произтича от разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от този закон,
съгласно която специализираната контролна дейност по спазване на закона се
осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ( ИА ГИТ), като е безспорно, че
ДИТ - Ловеч е териториална структура на ИА ГИТ и е контролен орган към
агенцията. В процесния случай установеното нарушение е извършено в Община
Ловеч, поради което местно компетентен орган да разгледа и реши преписката е
Директорът на ДИТ - Ловеч. Аргумент в подкрепа на това, че НП е издадено от
компетентен орган са и разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от Устройствения
правилник на ИА ГИТи чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ.
Съгласно
чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ , НП се издават от ръководителя на съответния контролен
орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената
принадлежност на съставителя на актовете. Интерпретацията, която дава решаващия
състав на ЛРС на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ, че съгласно същата норма издателят на
процесното НП – Директор на ДИТ - Ловеч е следвало да бъде изрично оправомощен
от Изпълнителния директор на ИА ГИТ по реда на чл.79, ал. 4 от ЗТМТМ и че
представената заповед не обосновава компетентност на издателя на НП
представлява дописване на последната норма. Без съмнение издателят на
процесното НП е Директор на ДИТ гр. Ловеч
и като такъв е „ръководител на съответния контролен орган“ по смисъла на чл.
79, ал. 4 от ЗТМТМ, поради което и не се налага изрично оправомощаване на същия
за издаване на НП. Отделно от това в преписката е представена и заповед за
оправомощаване за издаване на НП за нарушения на трудовото законодателство,
каквото безспорно е и процесното нарушение.
В
допълнение следва да се посочи, че в същия смисъл относно компетентността на
издателя на НП - Директора на ДИТ Ловеч е и константната практика на Административен
съд Ловеч по идентични дела относно издадени НП срещу същата кооперация.
Съгласно
чл. 220 от АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния
закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение. Както беше посочено по-горе, касационната инстанция кредитира
фактическата обстановка, възприета от Районния съд, но не споделя правните му
изводи за отмяна на НП по изложените по-горе съображения.
При това положение касационната
жалба е основателна, което налага обжалваното решение да бъде отменено, както и
да бъде потвърдено издаденото НП.
При
този изход от делото и на основание действащата в момента редакция на чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ следва да се уважи претенцията на касатора за
присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 180 лв., от които 100 лв. за производството пред ЛРС и 80 лв. за
производството пред настоящата инстанция.
По изложените съображения и
на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 160
от 21.12.2021 г., постановено по НАХД № 635 /
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 11-0001474 от 28.06.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 79, ал. 4,
във вр. с чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
/ЗТМТМ/ на Кооперация „Кооперация Слънце“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, Община Столична, р-н „Красно село“, ул. „Юнак“ № 24,
ет. 1, ап. 5, представлявана от председателя К.А.Х. в качеството на местен
работодател по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв., за извършено нарушение на чл. 75а, ал. 2 от същия
закон.
ОСЪЖДА
Кооперация „Кооперация Слънце“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Община Столична, р-н „Красно село“, ул. „Юнак“ № 24, ет.
1, ап. 5, представлявана от председател К.А.Х. да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Ловеч сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за
производството пред ЛРС и Административен съд Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: