РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2862
гр.Пловдив, 28 . 11 . 2023г.
Административен
съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на втори ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав :
Административен съдия: Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1144/2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството по реда на чл.215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Ш.И.Ч. ***, с пълномощници ав. М.Н. и
адв. И.А. обжалват виза за проектиране № 95 от 18.04.2023г. на инвестиционен
проект в УПИ X-510.144, кв.3, по РП на гр.Асеновград, ПЗ Север за обект :
жилищна сграда с магазини и подземен гараж, ново средноетажно застрояване, с
височина до 15,00м., свързано /на калкан/ при условията на чл.82 от Наредба №
7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, към съществуващи сгради в УПИ IX-155а и подземно застрояване
по см. на чл.71 ал.4 от Наредба № 7/2003г., в посочената зона със
задължителни /плътна в зоната на калкана/ и ограничителни /прекъснати/ линии с
червен цвят, минимални отстояния /коти/ с червен цвят и устройствени показатели
за зона „Жс” по нормите на чл.19 от Наредба № 7/2003г., установени с ОУП на
гр.Асеновград : Пл. – до 70%, Кинт. – до 2,0, Озел. – мин. 30%, паркиране
съгласно чл.43 ал.1 ЗУТ.
- В жалбата е заявено, че оспорващите
лица са собственици на ПИ 702.510.98, за който е отреден УПИ IX-155а /нот. акт № 23 от 20.10.2006г., л.62
и сл./. Поддържа се, че съседните два имота са обединени и има издадена
скица-виза без да е променян ПУП-ПЗ, за което жалбоподателите не са уведомени.
Същите се считат за заинтересовани лица, тъй като визата в случая е
индивидуален административен акт по чл.214 т.1 ЗУТ – с нея се допуска ново
строителство, различно от това по плана за застрояване. Допуска се свързаното
застрояване на калкан със съществуващите сгради в собствения на жалбоподателите
УПИ IX-155а – с неясни
котировки, предвид и непосочване във визата кой план за застрояване се прилага.
Посочено е, че след като за УПИ X-510.144 – нов, за който се издава
визата, няма одобрен план за застрояване, това е допуснато със самата виза в
нарушение на материалния закон и административно-производствените правила.
Твърди се, че визата е издадена без да отговаря на действащия ПУП-ПЗ, защото
съгласно плана за застрояване са налице два УПИ с предвидени застройки за всеки
от двата УПИ, а не един общ, както е дадено на визата, за една сграда, поради
което не са изпълнени изискванията по чл.134 ал.6 ЗУТ. В тази вр. – визата е в
нарушение на действащия ПУП и не кореспондира с чл.134 ал.6 ЗУТ, тъй като няма
процедиран РУП, нито има надстрояване или пристрояване, разрешено със същата
при наличието на едноетажна съществуваща сграда в ПИ 702.510.144. Посочено е,
че със заявителя за издаване на визата е налице висящо гр.д№ 420/2020г. относно
застрояване на границата между имотите /иск по чл.108 и чл.109 ЗС/.
В ход по същество адв.А. поддържа
основателност на жалбата с искане за отмяна на визата като незаконосъобразна и
присъждане на направените разноски. Адв.Н. твърди, че визата противоречи на
чл.140 ал.2 ЗУТ, тъй като са налице повече от един поземлен имот, независимо,
че са обединени в общ УПИ.
В писмени
съображения по същество на спора адв.Н. поддържа заинтересованост на
жалбоподателите – същите притежават правен интерес от оспорване на визата, тъй
като същата е издадена в хипотезата на чл.134 ал.6 ЗУТ. Посочено е, че във визата
не са нанесени допустимите височини в противоречие на чл.140 ал.2 ЗУТ и същите
не могат да се презумират, още повече в хипотеза на чл.134 ал.6 ЗУТ /с
позоваване на Решение № 6325/2020г. по адм.д.№ 2328/2020г., ВАС : „Извеждането
на предполагаемата вола на административния орган в съдебната фаза на
производството, вкл. чрез заключение на вещото лице, е недопустимо.
Следователно, актът не притежава задължителните реквизити по чл.140, ал.2 ЗУТ.
Порокът във формата му е съществен и достатъчен за отмяна на визата на
основанието по чл.146, т.2 АПК.”./. С арг. от чл.140 ал.2 ЗУТ е посочено, че
визата за проектиране се издава въз основа на копие от действащия ПУП и в тази
вр. е заявено, че от представения ПУП в последното съдебно заседание се
установи, че оспорената виза не съставлява копие от ПЗ, одобрен 1997г. По
делото не се установи оспорената виза да е част от ПУП-ПЗ и напротив – на
същата не се намират очертанията на предвидените по ПУП-ПЗ сгради, за да се
коментира хипотеза на чл.134 ал.6 ЗУТ, а именно – как точно се предвижда
промяна в разположението и конфигурацията им. Поддържа се, че независимо от
мнението на в.л. по т.2 от основното заключение – визата отговаря на действащия
ПУП-ПЗ, тъй като „може да се проектира сграда като две самостоятелни сгради с
двоен калканен зид между тях”, във визата няма очертания на предвидените сгради
по действащ ПУП, за да може да се предвиди предполагаемата воля на
административния орган. Според в.л. може да се проектира сграда като две
самостоятелни сгради, тоест – това биха били две самостоятелни сгради и
скицата-виза тогава би следвало да се издаде именно за две сгради съгласно ЗП,
като за всяка една сграда да се посочат с визата устройствените показатели
/Кинт, Плътност, Озеленяване по Наредба № 7/, което не е посочено в оспорената
виза. Предвид факта – представяне на ПУП-ПЗ в последното съдебно заседание, се
счита, че при издаване на визата административният орган не е бил наясно с
извадката от действащия ПУП-ПЗ, съответно – не са нанесени предвидените сгради
в имота на заявителя по ПЗ, нито съществуващите, в нарушение на чл.140 ал.2 ЗУТ. В случая визата представя ПЗ графично без предвидени сгради в обхвата на
визата, което е в нарушение на ЗУТ, тъй като не са ясни пространствените и
устройствените показатели на визата, поради което не е ясно и какви са
последиците за жалбоподателите. Поддържа се неяснота и фактологична
необоснованост на СТЕ – в основното заключение на стр.5 е посочено : „Скицата-виза
е издадена върху комбинирана скица, което не е необходимо съгл. чл.140 ал.2 ЗУТ, тъй като ПУП-ПР е одобрен след влизане в сила на КК”, но „в чл.140, ал.2
от ЗУТ не пише ПУП-ПР, а пише ПУП, който в част ПЗ е по-ранен от КК”. В
чл.140 ал.2 ЗУТ е посочено ПУП, а не ПУП-ПР и в случая КК е от 2004г. – след
ПУП-ПЗ, при което комбинираната скица-виза би следвало да отрази и какво се
случва със съществуващата сграда в ПИ 702.510.144.1, като не са отразени и
двете сгради, предвидени с ПУП-ПЗ. Изразено е несъгласие и със становището на
в.л. по т.3 от СТЕ, че са налице основанията по чл.134 ал.6 ЗУТ, предвид, „че
не се променя характера и начина на застрояване, а само конфигурацията на
застрояване”, тъй като чл.134 ал.6 ЗУТ има предвид промяна само разположението
и конфигурацията на предвидените сгради, тоест – не на някои други или
обединени, а на предвидените по ПЗ сгради – конфигурация на предвидените сгради
в оспорената виза не е отразена, а се допуска сграда, каквато няма предвидена в
ПЗ.
В писмени
съображения по същество на спора адв.А. поддържа заинтересованост по отношение
жалбоподателите и незаконосъобразност на визата. Счита, че са налице
основанията по чл.131 ал.2 т.2 и т.3 ЗУТ. Посочено е, че оспорващите лица
узнали за извършена промяна в КК, изразяваща се в обединяване на ПИ 702.510.140
и ПИ 702.510.141 в нов ПИ 702.510.144 по КККР на гр.Асеновград. За обжалваната
виза се осведомили по реда на Закона за достъп до обществена информация, тъй
като за издаването й не били уведомени. Твърди се, че в случая визата е
индивидуален административен ат по чл.214 т.1 ЗУТ, подлежащ на оспорване, тъй
като с нея се допуска ново строителство в съседен УПИ – допуска се свързано
застрояване на калкан със съществуващите сгради в УПИ IX-155а, но с неясни
котировки, предвид и непосочване в самата виза кой план за застрояване се
прилага, след като за новообразувания УПИ X-510.144, за който се издава визата,
няма одобрен план за застрояване. Съгласно плана за застрояване вместо УПИ
X-510.144 има два УПИ, съответно с предвидени отделни застройки за всеки от
двата УПИ, а не както е дадено във визата за една сграда. В нарушение на
действащия ПУП-ПЗ, визата не кореспондира и с чл.134 ал.6 ЗУТ, тъй като няма
надстрояване или пристрояване, разрешени със същата. По делото не се установи
да е налице и промяна разположението и конфигурацията на предвидените сгради.
Друго нарушение, констатирано от СТЕ е липсата на котирано отстояние от новото
застрояване по визата до съществуващата сграда в УПИ XV-164 /неправилно посочен
във визата като XV-218/. В УПИ XV-164 е построена жилищна сграда на 5 етажа и
на 3 м. отстояние от регулационната линия с УПИ X-510.144 и във визата няма
котирано отстояние от съществуващата сграда, съгласно чл.31 ал.4 ЗУТ. Описани
са констатациите на СТЕ по отношение УПИ XV-164, като е заявено, че в
заключение в.л. заяви, че не може категорично да се произнесе дали в процесната
виза за проектиране са спазени правилата и нормативите за застрояване. Ведно с
това СТЕ установи, че във визата със задължителни и ограничителни линии са
очертани четири контура за застрояване, за които обаче не са вписани
допустимите височини за всеки един от тях – за УПИ IX-155а не са посочени
котировки на съществуващата сграда и новото застрояване в зоната на калкана.
Твърди се, че непокриването на калкана с УПИ IX-155а необосновано се
аргументира от ответника с това, че сградите в имота на жалбоподателите не са
били построени в съответствие с действащ ПУП-ПЗ и причината да не бъде покрит
калкана е изцяло решение на издателя на визата за проектиране. Посочено е
установеното от СТЕ – тъй като няма определени максимални височини на отделните
контури на застрояване, не могат да се изследват в пълнота отстоянията за всеки
един от тях, от което следва, че от съдържанието на визата за проектиране не
може да се потвърди спазването на нормативните изисквания по отношение
разстоянията до съседни имоти и сгради.
- Главният архитект на Община
Асеновград заяви писмено /л.27/, че със Заповед № А-415/20.02.2023г. на Кмета
на община Асеновград е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР за УПИ XI -156 и
УПИ X-163, кв.3 по РП на ПЗ Север, с който се образува нов УПИ - 510.144. Със
заявление от 17.03.2023г. от Златанов ЕООД е поискано издаване на скица с виза за
проектиране на жилищна сграда в УПИ – 510.144, допълнено със скица-предложение
на 28.03.2023г. Скицата с виза за проектиране е издадена върху комбинирана
скица, съгласно чл.140 ал.2 ЗУТ при условията на чл.134 ал.6 ЗУТ. Посочено е,
че съгласно действащ ПУП за кв.3 по плана на ПЗ Север /ЗРП одобрен със Заповед
№ А-568/1997г./ за новообразувания УПИ – 510.144 /бивши УПИ XI -156 и УПИ
X-163/ се предвижда сключено средноетажно застрояване в два съседни УПИ –
калкан към УПИ IX-155а. Отразено е, че съгласно
чл.113 ал.2 ЗУТ изготвяне на ПУП-РУП не се изисква. Посочено е, че по данни на КККР
в УПИ IX-155а, кв.3 – в противоречие с действащия ПУП за кв.3, са построени две
сгради, разположени на две граници – към УПИ – 510.144 и УПИ VIII-154, с
дълбочина на застрояване над 30м. и недопустимо разстояние под 2.00м. до дъното
на имота. Отчитайки данни от КККР за заварените сгради, устройствените
показатели за имота са Пл 92%, Кинт 3,68 и без озеленени площи. Покриването на
съществуващите калкани на сградите в УПИ IX-155а от новопредвиденото
застрояване за УПИ – 510.144 ще доведе до нарушение на чл.82 ал.4 от Наредба №
7/2003г. и това условие е записано във визата и в инвестиционния проект може да
се предвиди непокриване на част от калканната стена. Главният архитект
поддържа, че оспорената виза не променя начинът и характерът на застрояването и
правилата и нормативите на съответната устройствена зона, вкл. и на
непосредствените съседни имоти. В конкретното производство собствениците на
тези имоти не представляват заинтересувани лица по см. на чл.131 ЗУТ и съгласно
чл.140 ал.3 ЗУТ визата не подлежи на съобщаване.
Процесуалният представител на
ответника адв.Хр.М. поддържа недопустимост на жалбата с искане за оставянето й
без разглеждане и присъждане на направените съдебни разноски. Твърди, че визата
е издадена в хипотеза на чл.134 ал.6 ЗУТ – предвижда единствено промяна на
разположението и конфигурацията на предвидените сгради, без да е предвидено
пристрояване и надстрояване, каквато констатация съдържа първоначалната
експертиза /стр.4/. Поддържа, че точното котиране следва да стане с техническия
проект на бъдещата сграда, който ще се изработи въз основа на визата, което е
заявено от в.л. в последното съдебно заседание. При допустима жалба, същата се
счита за неоснователна.
В писмено становище по същество на
спора адв.М. поддържа установени предпоставките на чл.134 ал.6 ЗУТ – променя се
само конфигурацията на застрояването и в ПЗ и във визата не се предвижда
запазване на съществуващите сгради в УПИ, които да се пристроят или надстроят. Поради
това се счита, че жалбоподателите не са заинтересувани лица по см. на
чл.131ал.2 т.1-5 ЗУТ. По отношение чл.131 ал.2 т.2 ЗУТ е посочено, че свързано
застрояване между УПИ X-510.144 и УПИ IX-155а е създадено със Заповед №
568/30.07.1997г., което обстоятелство не е спорно. За чл.131 ал.2 т.3 ЗУТ е
заявено, че с визата се предвижда покриване на калкана на съществуващата сграда
в УПИ IX-155а, което изрично е заявено от в.л. в съдебно заседание от
02.11.2023г. С представената графична част от Заповед № 568/30.07.1997г. в
последното съдебно заседание се установи, че предвиденото застрояване в
процесния имот е жилищно. Не са налице и останалите хипотези от чл.131 ал.2 ЗУТ, като е посочено заявеното от в.л. на 02.11.2023г. – С визата едноетажното
обслужващо застрояване не се запазва. То не се предвижда с визата. С визата се
предвижда покриване на калкана. В имота на жалбоподателите също не е
реализирано предвиденото едноетажно застрояване за обществено обслужване и в
момента се покрива калкан на съществуващата сграда в имота на жалбоподателите. С
позоваване на СТЕ /стр.4 от първоначалното заключение/ е посочено, че визата
отговаря на действащ ПУП-ПЗ и са отразени правилно устройствените показатели на
ПУП-ПЗ. Счита се, че към имота на жалбоподателите всички нормативи са спазени.
За УПИ XV е направено позоваване на допълнителната СТЕ и изявленията на в.л. в
съдебно заседание от 02.11.2023г., като се счита, че във визата са заложен
височини, които отговарят на допустимите отстояния. По отношение застрояването
в имота през улица също са спазени нормативите – във вр. с посоченото от в.л. в
последното съдебно заседание.
- Заинтересованата страна Златанов
ЕООД, гр.Асеновград, ул.Генерал Данаил Николаев № 11, ет.6 се представлява от
адв.М.А. и оспорва жалбата, като счита визата за законосъобразна. Поддържа
липса на правен интерес за жалбоподателите и евентуално – неоснователност на
жалбата. Заявено е искане за присъждане на разноските по делото.
В писмени съображения по същество на
спора е посочено, че обжалваната виза е издадена на основание чл.134 ал.6 ЗУТ и
според СТЕ са налице основанията на тази норма. Височината на сградата, за
която е издадена визата е предвидена до 15 м. и съответства на заложеното в
ПУП-ПЗ. В действащия ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед № А-568/1997г. е предвидено
четириетажно свързано застрояване, каквото е предвидено и във визата. Твърди
се, че с визата не се променят начин и характер на застрояването, предвидени в
ПУП-ПЗ, както и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. Визата
е основана на чл.134 ал.6 ЗУТ и при установяване наличието на изискванията да
не се допуска строителство, различно или непредвидено в действащия план за
застрояване, не става част от плана за застрояване и поради това не следва да
се съобщава на заинтересуваните лица по чл.131 ЗУТ. В тази вр., жалбоподателите
нямат качество на заинтересувани лица по см. на чл.131 ЗУТ. Поддържа се, че
правният интерес за оспорване на виза с характеристики и предназначение като
оспорената следва да се изведе от нормата на чл.147 АПК, а не от нормата на
чл.131 ЗУТ, която касае оспорването само на актовете, посочени в нея – за
одобряване на ПУП и тяхното изменение, вкл. и визата, с която се допълва или
изменя плана за застрояване. Посочено е, че според СТЕ сградата в имота на жалбоподателите
е реализирана и с визата се предвижда покриване на калкана, като не е цитирана
точната височина, защото това се определя с архитектурния проект за сградата в
имота на дружеството. Счита се, че посоченото обосновава извод за липса на
правен интерес за жалбоподателите – техните права на собственици на съседен
имот не са нарушени или застрашени от визата.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
по делото.
Оспорената виза не е съобщена на
жалбоподателите, тъй като според писменото становище на ответника не са
заинтересовани страни. Допустимостта на жалбата се преценява по твърденията в
нея, съобразени с приета по делото СТЕ и данните от преписката. Поддържаният
правен интерес в становище по същество от адв.Н., произтичащ от исков спор по чл.108
и чл.109 ЗС, не е основание за заинтересованост, тъй като има действаща
кадастрална карта, отразяваща имотните граници между ПИ – собственост на
заявителя в административното производство, Златанов ООД и оспорващите лица.
1. Оспорената виза за проектиране на
инвестиционен проект е издадена по заявление на Златанов ООД от 17.03.2023г.
/л.28/, допълнено на 28.03.2023г. /л.29/ със скица -предложение за издаване на
виза за проектиране за УПИ с КИ 702.510.144, кв.3 по плана на ПЗ Север,
гр.Асеновград. Според скица на ПИ 702.510.144 /л.31/ - предишен идентификатор
на ПИ702.510.144 са ПИ 702.510.141 и ПИ 702.510.140. КК на гр.Асеновград е
одобрена със заповед от 08.07.2004г. ПИ 702.510.141 и ПИ 702.510.140 са
придобити от дружеството-заявител с нот.актове от 19.02.2020г. и предходен от
22.03.2019г., 01.07.2022г. /л.34 и сл./. За извършената промяна в КК, изразяваща се в обединяване на ПИ
702.510.140 и ПИ 702.510.141 в нов ПИ 702.510.144 по КККР на гр.Асеновград –
преписката не съдържа данни. Наличието на съществуващ ПИ 702.510.144 е
доказано със скицата от 16.03.2023г., издадена от СГКК-Пловдив /л.31/.
Във вр. с
писменото становище на ответника, представено в хода на делото /л.27/ се
констатира, че в обстоятелствената част на визата отсъства посочената в
становището информация и позоваването на същата в хода на делото не може да
допълва фактически основания на административния акт. В становището на
ответника е посочено още, че покриването на съществуващите калкани на сградите
в УПИ IX-155а, кв.3 от новопредвиденото застрояване за УПИ – 510.144 ще доведе
до нарушение на нормите на чл.82 ал.4 от Наредба №7/2003г. Във визата не е
отразена ал.4 от чл.82, а само чл.82 от наредбата.
Със Заповед № А-415/20.02.2023г.
/л.42, 46/ е одобрен проект за изменение на ПУП – ПР за УПИ XI-156 и УПИ X-163,
кв.3 по РП на гр.Асеновград, ПЗ Север, като се образува УПИ X-510.144. В
обяснителната записка е посочено, че със заповедта за изменение на КККР от
2005г. са заличени сгради в ПИ
702.510.140 и ПИ 702.510.141, а нов УПИ X-510.144 е образуван от площта
на двата ПИ /141 и 140/ и се отрежда за жилищно застрояване. Посочено е, че
изменението на ПУП-ПР определя и изменение на КК за образуване на нов ПИ по
границите на новия УПИ и проектът за изменение на ПУП-ПР се съгласува в СГКК
Пловдив на основание регистрирано заявление с проект за изменение на КК.
Отразено е, че не се променя или дефинира устройствена зона, доколкото не се
прави изменение на застроителния план – ПУП-ПЗ и се приема същата „по
подразбиране за кв.3”.
В лява част от графичното онагледяване
на Заповед № А-415/20.02.2023г., представляваща комбинирано извлечение от ЗП
към действащ ПУП-ПРЗ на ПЗ Север, гр.Асеновград е посочено, че действащ ПУП-ПРЗ
е одобрен със Заповед № А-568/30.07.1997г. на кмета на община Асеновград. По
делото е представено Решение № 11090/05.12.2022г., постановено по д.№
4735/2022г. на ВАС, с което е отменена Заповед № А-1436/06.08.2020г. на кмета
на община Асеновград, с която е одобрено изменение на ПУП – План за застрояване
и РУП за УПИ XI-156, УПИ X-163 и УПИ IX-155а , кв.3 по РП на гр.Асеновград, ПЗ
Север /л.67 и сл./.
При тези данни следва извод, че към
дата на издаване на визата – 18.04.2023г., действащ за УПИ X-510.144 - ПУП – ПР
е одобреният със Заповед № А-415/20.02.2023г., а действащ ПУП – ПЗ е одобреният
със Заповед № А-568/30.07.1997г. /УПИ XI-156 и УПИ X-163, л.52/. КККР на
гр.Асеновград са одобрени със заповед от 2004г.
По делото са приети текстова част на
Заповед № А-568/30.07.1997г., ведно с графичните й части за ПР и ПЗ, както и
извлечение от ОУП на гр.Асеновград, одобрен с Решение № 642/21.04.2021г. на
ОбС-Асеновград /л.50 и сл.; л.82 и сл./. и Заповед № А-558/24.06.1998г. на
Кмета на община Асеновград /л.96/ – не касае кв.3. След изготвяне на СТЕ и
преди изслушване на допълнителното заключение е представена графичната част към
Заповед № А-568/30.07.1997г. /л.139/, според която макар и в несъответен изцяло
на легендата цвят, за УПИ XI-156 и УПИ X-163, кв.3, е вписано „нова” и тъй като
е под „сграда жилищна същ.”, според в.л. „нова” означава ново жилищно
застрояване. По същия начин е определено предназначението на „нова” - под
обществена съществуваща. За посочените два УПИ е предвидено четириетажно
жилищно застрояване и едноетажно обществено обслужващо, като в северната им
част, респект. в южната на УПИ IX-155а предвиденото застрояване е свързано в
идентична етажност и цвят за жилищното – свързано, а за обществено обслужващото
– в УПИ IX-155а е поставена цифра 1 с черен цвят, каквато отсъства в същото
предназначение в УПИ X-163, в който е вписана със зелен цвят цифра 1. Не е
изяснено кой е автора на допълнението в зелен цвят, нито дата на поставянето й.
В южната част на УПИ XI-156 и УПИ X-163 са поставени цифри 1 в черен цвят за
ново обществ.обсл. застрояване по уличната регулационна линия.
Приетата по делото комбинирана
скица-виза № 52/18.04.2018г. за УПИ XV-510.218, кв.3 по РП на гр.Асеновград, съседен на УПИ
X-510.144 /л.130/ не следва да бъде обсъждана, тъй като жалба от собственик на
УПИ - XV
510.218, кв.3 не е
подавана и жалбоподателите не могат за се позовават на засегнати чужди права и
интереси.
2. Оспорената виза за проектиране е
издадена от Главен архитект на община Асеновград без да е налице хипотеза на
заместване и авторство не е оспорено – компетентен орган съгласно чл.140 ал.7 ЗУТ. Посоченото правно основание във визата е чл.140 ал.2 ЗУТ при условията на
чл.134 ал.6 ЗУТ. Отразено е, че ЗРП е одобрен със Заповед № А-568/30.07.1997г.
на кмета на община Асеновград, като се установи, че действащ ПЗ е одобрен с
посочената заповед. Действащ ПР е одобреният със заповедта от 20.02.2023г. При
издаване на визата е била налице скицата от 16.03.2023г. на СГКК-Пловдив и
скицата-предложение от заявителя.
Визата е на инвестиционен проект в УПИ
X-510.144, кв.3, по РП на гр.Асеновград, ПЗ Север за обект : жилищна сграда с
магазини и подземен гараж, ново средноетажно застрояване, с височина до
15,00м., свързано /на калкан/ при условията на чл.82 от Наредба № 7/2003г., към съществуващи сгради в УПИ IX-155а и
подземно застрояване по см. на чл.71 ал.4 от Наредба № 7/2003г., в
посочената зона със задължителни /плътна в зоната на калкана/ и ограничителни
/прекъснати/ линии с червен цвят, минимални отстояния /коти/ с червен цвят и
устройствени показатели за зона „Жс” по нормите на чл.19 от Наредба № 7/2003г.,
установени с ОУП на гр.Асеновград : Пл. – до 70%, Кинт. – до 2,0, Озел. – мин.
30%, паркиране съгласно чл.43 ал.1 ЗУТ.
3. Визата не
съдържа извлечение от
действащ застроителен план за кв.3, гр.Асеновград с отразено предвиденото
застрояване за УПИ XI-156 и УПИ X-163 по заповедта от 1997г. Съгласно чл.140
ал.2 ЗУТ : „Визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ
подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени
имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с
нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на
застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения
по чл. 36. Когато кадастралната карта е
влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се
издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен
план.”. Графичната част от визата не представлява изискуемото от закона копие
/извадка/ от действащ ПУП, тъй като не съдържа извлечение от действащ
застроителен план за кв.3 относно имота – предмет на визата и съседните му
поземлени имоти. Не съдържа и допустими височини. Отсъствието на задължителни
реквизити във визата е основание за квалифицирането й за незаконосъобразна, но
при допустима жалба с оглед чл.134 ал.6 ЗУТ, според която норма : „Когато при
прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само
разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване
и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът
на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не
е необходимо да се изменят тези планове. В тези случаи конкретното застрояване
се определя с виза по чл. 140.”. За да
може да бъде проверено съобразяването на закона при прилагане на посоченото
правно основание, е необходимо представяне на предвиждането на действащия ПУП и
в част застрояване, за да е ясно какво точно се прилага с визата. Посоченото е
необходимо и за да се прецени дали се променят само разположението и
конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване
на съществуващи сгради – следователно, визата задължително следва да съдържа
предвидените сгради по действащ ПЗ. Конфигурацията касае взаимното разположение
на сградите. В случая визата не онагледява предвидени с ПЗ сгради, за да бъде
преценено каква е промяната в разположението и конфигурацията им. Предвидените сгради
са първият задължителен елемент от графичното представяне във визата, тъй като
спрямо тях се проверяват възможностите и забраните по см. на чл.134 ал.6 ЗУТ.
В случай, че при обединение на двата
УПИ в един нов, ПЗ от 1997г. за двата УПИ е действащ, без да е необходимо
изменение в част застрояване - визата предвижда ново средноетажно застрояване с
височина до 15м. и в тази вр. съответства на ПЗ, вкл. по отношение предвиденото
с ПЗ от 1997г. свързано застрояване. При възприемане, че отразеното във визата
застрояване представлява промяна на разположението и конфигурацията на
предвидените сгради по ПЗ от 1997г. – с визата са показани четири контура на
застрояване, за които не са отразени допустимите височини за всеки поотделно и
е посочена височина до 15 м. в текстовата част, поради което не би могло да се
прецени законосъобразността на отстоянията за всеки от контурите, предвид нормата на чл.140 ал.3 ЗУТ /изм.,
бр. 1 от 2019г., в сила от 1.01.2019г./
-
„За строежите по чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл.
133, ал. 6 и чл.
134, ал. 6, 7
и 8,
както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е
задължително. Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл.
131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието
им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по
чиято инициатива се издава визата.”. Допустимите височини са задължителен
реквизит от обхвата на чл.140 ал.2 ЗУТ и отсъствието им за отделните контури на
застрояване, касаещи означените минимални отстояния, вписани във визата към
съседните УПИ, не позволява проверка за законосъобразност на отстоянията за
всеки от контурите. Спрямо имота на жалбоподателите визата предвижда покриване
на калкан към съществуващи сгради, при установено свързано застрояване с
действащ ПЗ от 1997г.
В писменото
становище на гл.архитект са изложени съображения за възможност от прилагане на
чл.82 ал.4 от наредбата – да се предвиди непокриване на част от калканната
стена в инвестиционния проект. Съгласно
чл.82 ал.4 от Наредба № 7/2003г. : „Когато покриването на заварената калканна
стена води до нарушаване на други нормативи за височини и разстояния, с работен
устройствен план, когато се изисква такъв, или с инвестиционен проект може да
се предвиди непокриване на част от калканната стена.”.
Според посоченото в текстовата част на
визата – ново средноетажно застрояване и нормата на чл.134 ал.6 ЗУТ, следва, че
при допускане на ново строителство, което е различно от предвиденото по
действащ ПЗ или не е предвидено в същия, без да се изменя самия план,
издадената на основание чл.134 ал.6 виза подлежи на обжалване от
заинтересуваните лица по чл.131 ЗУТ. Свързаното застрояване е установено с
плана от 1997г. Както бе посочено, оспорената виза не онагледява предвидените
сгради по ПЗ от 1997г., но при съпоставка с графичната част на заповедта от
1997г. – ПЗ, става видно предвиденото в част застрояване. В хипотеза на промяна
на разположение и конфигурация на предвидените сгради, без да се променят
начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната
устройствена зона, при която не е необходимо да се изменят тези планове – се
съобрази, че в случая устройствената зона и устройствените показатели не се
променят спрямо ПЗ от 1997г. и съответстват с установените с ОУП. Същевременно отсъствието
на допустимите височини за отделните контури на застрояване, касаещи означените
минимални отстояния, вписани във визата към съседните УПИ, не позволява
проверка за законосъобразност на отстоянията за всеки от контурите.
СТЕ потвърди, че по действащ ПЗ,
одобрен със Заповед № А-568/30.08.1997г. е предвидено свързано застрояване
между УПИ IX-155а,
УПИ X-163 и УПИ XI-158. В този план не са установени
устройствени зони. В УПИ IX-155а
е предвидено едноетажно застрояване на уличната регулационна линия и четириетажно
застрояване свързано на югозападната странична регулационна линия с УПИ X-163 и УПИ XI-158. В УПИ X-163 е предвидено едноетажно
застрояване по уличните регулационни линии от югозапад и югоизток и четириетажно
застрояване свързано по вътрешните регулационни линии с УПИ IX-155а.
Застрояването с визата е свързано към
съществуващи сгради в УПИ IX-155а.
Посочени са отразените във визата отстояния, като към УПИ IX-155а – отстъп от 3 м. във височината
на означеното застрояване, свързано с УПИ IX-155а. Вписаните във визата
устройствени показатели за зона Жс са съответни на ОУП, гр.Асеновград.
Със задължителни и ограничителни линии
са очертани четири контура на застояване, за които не са вписани допустимите височини
за всеки от тях. Тъй като във визата не са означени допустимите височини на
отделните контури за застрояване, касаещи означените минимални отстояния
вписани във визата към съседните УПИ и към уличната регулационна линия от
югозапад и през улица от югоизток, не може да се прецени дали отстоянията за
всеки от контурите са законосъобразни, поради липсата на височината им. В
случай, че цялото застрояване е с височина до 15 м., следва, че контура на
застрояване трябва да е един и същ или като са означени различни контури с
височина до 15м., отстоянията следваше да не се конкретизират във визата, а да
се означат като 1/3 Н към страничните регулационни линии съгласно чл.31 ал.2 ЗУТ.
Предвид данните за сградата в съседен
УПИ XV -164, СТЕ
счита, че към съществуващата сграда в този УПИ е допуснато намалено отстояние,
което изисква одобряването на РУП. По отношение констатациите относно УПИ XV-164 : във визата няма котирано
отстояние от сградата в този УПИ съгласно чл.31 ал.4 ЗУТ, се отбелязва, че
жалба от собственик на УПИ XV
не е налице, при което не следва да бъдат обсъждани установените недостатъци на
визата за изискващото се отстояние от сградата.
Според СТЕ след промяната на ПР и
обединяване на УПИ X-163
и УПИ XI-158
в един УПИ X-510.144,
не е необходимо да се променя ПЗ, тъй като се установява свързано застрояване
между два УПИ и се избягва предвиденото основно застрояване на дъно УПИ XI-158, предвидено в ПЗ, което по ЗУТ е
недопустимо. „А и с изменението а ПЗ, вследствие сливането на двата УПИ за
премахване предвиждането на две сгради, както е по действащия ПЗ, не би се
променило застрояването, тъй като и при проектирането на ИП също може да се
проектира сграда като две самостоятелни сгради с двоен калканен зид между тях”.
Относно възможността за проектиране на
сграда като две самостоятелни сгради с двоен калканен зид между тях се
съобрази, че не такъв обект е предмет на оспорената виза. Както бе посочено
по-горе, визата е издадена за прилагане на действащ ПУП-ПЗ при условията на
чл.134 ал.6 ЗУТ, при което се приема, че с визата би следвало промяната да се
изразява само в разположението и конфигурацията на предвидените сгради, без да
се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за
съответната устройствена зона.
В тази насока е СТЕ, посочвайки, че с
визата не се променят характера и начина на застрояване и се променя само
конфигурацията на застрояването. Потвърждаването на правното основание за
издаване на визата не означава, че е преодолян съществения пропуск, посочен и в
СТЕ – липса на вписани допустими височини за отделните четири контура на
застрояване.
Според СТЕ липсата на определени
максимални височини на отделните контури на застрояване в оспорената виза не
позволява да се изследват в пълнота отстоянията за всеки един от тях /вкл.
повторено в допълнителното заключение/. В случай, че всички са с височина до 15
м., контура на застрояването в скицата-виза следва да е един, което не е така -
л.108, л.135 /допълнително заключение/.
СТЕ е оспорена частично, но се цени
като компетентно и обективно изготвена, с приложни специални знания. При
изслушване на заключението в.л. внесе корекция за нормата на чл.71 ал.4 от
Наредба № 7/2003г. – вярно посочена във визата. Експертът заяви, че по см. на
чл.82 ал.4 от Наредба № 7/2003г. – непокриването на калкана трябва да е с РУП,
но без да обоснове мнението си с конкретиката на фактите в случая. Посочено бе,
че на всеки контур от визата трябва да има максимална височина и отстояние и в
случая контурите във визата говорят за различни височини. Ако всички контури са
до 15 м., отстоянието е спазено.
Частично повторната и допълнителна СТЕ
не следва да бъде обсъждана в частта за намаленото отстояние към УПИ XV-218, тъй като от собственика на този
имот няма жалба. В допълнителното заключение е обобщено, че СТЕ не може
категорично да се произнесе, че в процесната виза за проектиране са спазени
правилата и нормативите за застрояване, л.136. При изслушване на допълнителното
заключение бе заявено вр. с приетата графична част към заповедта от 1997г. – за
ПЗ, че е предвидена нова четириетажна жилищна сграда и нова едноетажна
обществена за УПИ – предмет на визата. Уточнено бе от експерта, че с визата
едноетажното обществено обслужващо застрояване не се запазва и визата предвижда
покриване на калкана без да е котирана височина. Експертът заяви, че към имота
на жалбоподателите няма намалени отстояния, но във визата не е котирано
отстоянието между двете сгради и отстъпът от 3 м. трябва да е с височина,
покриваща съществуващия калкан в УПИ на жалбоподателите. Пояснено бе, че при
промяна конфигурацията в случая е „дадено покриване на калкан“ на сградата на
жалбоподателите, която е построена в УПИ IX – 155а, за който е предвидено
средноетажно застрояване. „С визата то може да се конфигурира спрямо
съществуващото, както е тук покриване на калкана“. Нова застройка не се
предвижда в имота на жалбоподателите. Във визата е посочен членът за покриване
на калкана и без да е котирана височина, като при изработване на архитектурния
проект ще се измери височината на калкана. Заявено бе, че отстъпът от 3 м.
трябва де е с височина, която покрива съществуващ калкан в имота на
жалбоподателите и не е посочен като височина, но не би могъл да се посочи,
защото за покриване на калкана се прави геодезическо заснемане като част от инвестиционния
проект.
В двете заключения експертът поддържа
единно становище за значимостта на отсъствие на означени във визата допустими
височини на отделните контури на застрояване, непозволяващи преценка за отстоянията
за всеки от контурите. Не е ясно и дали всички контури са до 15 м. и ако цялото
застрояване е с височина до 15м., контура на застрояване следваше да е един
общ, какъвто не е. СТЕ безпротиворечиво установи намалено отстояние към УПИ XV-218, съседен от запад на УПИ X-510.144.
Изложеното за пропуските и неяснотите
във визата касае законосъобразността й, но при наличие на допустима жалба. Допустимостта
на жалбата от оспорващите лица следва да се прецени с предмета на визата спрямо
техния имот.
Според нормите на чл. 140 ал. 2, ал.
3, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ следва, че визата за проектиране е или копие от действащия
ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ или конкретизира и допълва
предвижданията на действащия застроителен план. В определени случаи е допустимо
застрояването за имота да се определи с визата по чл. 140 ал. 3 ЗУТ - когато
издаването на виза за проектиране е задължително, с нея се допуска
строителство, различно или непредвидено в плана за застрояване, без да се
изменя самия план - чл. 12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, чл. 51, чл. 58, чл. 59,
чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6, ал. 7 и ал. 8 от ЗУТ. Възприето е, че когато визата за проектиране допълва или изменя плана за
застрояване, тя става част от него. Когато визата
за проектиране по чл. 140 ЗУТ е част от процеса на инвестиционно проектиране,
който завършва с одобряване на инвестиционен проект и разрешение за строеж, тя
не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като на
обжалване пред съда подлежат одобреният инвестиционен проект и строителното
разрешение. В случаите по чл. 41 ал. 2 и чл. 134 ал. 6 ЗУТ с визата за
проектиране се допуска ново строителство, което е различно от предвиденото по
устройствения план или не е предвидено в същия, без да се изменя самия план,
поради което в тези случаи визата за проектиране е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 214 ал. 1 т. 1 ЗУТ и подлежи на съдебен контрол по реда
на чл. 215 ал. 1 ЗУТ, т.е. тя допълва или изменя в допустимите параметри плана,
което се нанася служебно в ПУП.
По отношение УПИ IX – 155а не се установи непосредствено
засягане в някоя от хипотезите на чл.131 ал.2 т.1-5 ЗУТ. Независимо от липса на
допустими височини в оспорената виза, спрямо УПИ IX-155а същата предвижда единствено
покриване на калкан към съществуващи сгради в имота. В последното съдебно
заседание в.л. отговори и на служебно поставени въпроси /съдебно заседание от
04.07.2023г./ –спрямо имота на жалбоподателите с визата се покрива калкана на
съществуващата сграда в УПИ IX-155а;
сградата в имота на жалбоподателите е реализирана по плана и с визата не е
предвидена застройка в имота на жалбоподателите; към имота на жалбоподателите
няма намалени отстояния. Следва да бъде отбелязано, че заявителят е поискал
издаване на скица-виза за проектиране на жил.сграда /17.03.2023г./, респект. на
28.03.2023г. – виза за жил.строителство. Разрешен е обект жилищна сграда с
магазини и подземен гараж и според в.л. е отпаднало едноетажното общ.обсл.
застрояване по действащ ПЗ от 1997г. Според доказателства в съдебното
производство - УПИ IX-155а
не е предмет на визата по см. на чл.131 ал.2 т.1 ЗУТ. Свързаното застрояване
между УПИ IX-155а
и новообразуван със заповедта от 2023г. УПИ X-510.144, кв.3 е установено със
заповедта от 1997г., поради което не е налице предпоставката по чл.131 ал.2 т.2 ЗУТ. По отношение хипотезата на т. 2
ал. 2 чл. 131 ЗУТ, която не е налице, се добавя, че със ЗИДЗУТ /обн. ДВ, бр. 16
от 23.02.2021г./ нормата на чл. 131 ал. 2 т. 2 ЗУТ е изменена, като отпада
заинтересоваността на непосредствените съседи при предвидено ново застрояване
или промяна в застрояването в съседен имот. Според действащата редакция на
нормата - непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП, респ. виза,
недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава свързано застрояване
между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. С отпадане
/незапазване/ на предвиденото с плана от 1997г. едноетажно
обществено-обслужващо застрояване не се променя предназначението на УПИ X-510.144, поради което не е налице
хипотезата на чл.131 ал.2 т.4 ЗУТ. Не се установи посредством СТЕ
предпоставката по чл.131 ал.2 т.5 ЗУТ – визата не въвежда ограничение в режима
на застрояване и ползване на УПИ IX – 155а. Относно чл.131 ал.2 т.3 ЗУТ се съобрази
заявеното от експерта – към имота на жалбоподателите няма намалени отстояния,
вкл. се отчете, че визата предвижда покриване на калкана към съществуващи
сгради в УПИ IX-155а,
като в посочената зона със задължителни /плътни в зоната на калкана/ линии с
червен цвят. Предвидената височина на средноетажното застрояване е до 15м. –
свързано /на калкан/ със съществуващи сгради в УПИ IX-155а, поради което спрямо имота на
жалбоподателите отсъствието на допустима височина не повлиява на извода за липса
на намалени отстояния /в тази насока Решение №
6010/23г. по д.№ 7240/22г., ВАС : „Предвид запазването на свързаното
застрояване между УПИ XXII-519.1140 със съседните му имоти, преценка за
допуснати намалени разстояния спрямо регулационните граници на имота на
жалбоподателите в първоинстанционното производство не следва да се извършва
поради неприложимост на разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ.;
Решение № 11374/21г. по д.№ 3355/2021г., ВАС: „По делото е безспорно установено
от наличните по административната преписка документи и заключенията
/първоначално и допълнително/ на съдебно-техническата експертиза, че свързаното
застрояване в УПИ I-1569 и УПИ II-1570 е по силата на действащия ПУП от 1992г.,
а с процесната виза се разрешава изработване на инвестиционен проект за
надстрояване на жилищна сграда с идентификатор 00702.514.235.1 по КККР в УПИ
II-1570 за покриване на калкана на вече изградена надстройка на сградата в в
УПИ I-1569, собственост на оспорващия.“; др./.
Налице е възможност с инвестиционен
проект да се предвиди непокриване на част от калканната стена, съгласно чл. чл.82
ал.4 от Наредба № 7/2003г. /съпоставка с отразеното
в скицата-предложение, л.33 и визата за проектиране/ – тази хипотеза поддържа
ответникът в писменото становище /л.27/, като е посочил, че в инвестиционния
проект може да се предвиди непокриване на част от калканната стена. Тоест,
обосноваването на непокриване на част от калканната стена е в следваща фаза.
Разпоредбата чл.82 ал.4 от Наредба № 7/2003г. алтернативно регламентира две възможности
за непокриване на част от калканната стена, което означава, че всяка от
предвидените възможности подлежи на обосноваване. Както бе посочено по-горе,
СТЕ потвърди прилагане на посоченото във визата за проектиране правно основание
– чл.134 ал.6 СТЕ и в заключението е посочено, че това правно основание не
поставя условие с изискване за одобряване на РУП при издаване на виза за
проектиране /л.108, л.137/. Включително във вр. с приетата скица-виза за УПИ XV, експертът е посочил, че не може да
направи категоричен извод за необходимост от изготвяне на РУП във втората експертиза.
В първата експертиза е посочено, че не основанието по чл.134 ал.6 ЗУТ изисква
одобряване на РУП, а намаленото отстояние към съществуващата сграда в УПИ XV. Следователно, може да бъде прието,
че в съдебното производство посредством СТЕ не бе доказана необходимост от РУП
по см. на чл.82 ал.4 от Наредба № 7/2003г., според която разпоредба следва да
бъде обосновано изискването му, което означава съобразяване на конкретни факти
и обстоятелства. Във вр. с чл.113 ал.2 ЗУТ и констатацията на СТЕ за намалено
отстояние към УПИ XV,
отново се отбелязва, че правният интерес на жалбоподателите се преценява по
чл.131 ал.2 ЗУТ спрямо собствения им имот – УПИ IX – 155а, кв.3 по РП на гр.Асеновград.
Предвид изложеното, оспорването се
приема за недопустимо с присъждане на разноски за ответника и заинтересованата
страна /общо 1944лв. за община Асеновград – 1250лв. адв.възнаграждение с ДДС –
1 500лв. вр. с §2а ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ведно с депозит за СТЕ – общо 444лв.; 2 500лв.
за заинтересованата страна – договор за правна защита и съдействие, л.26 – без
възражение за прекомерност/.
Мотивиран така , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя ход по същество от съдебно
заседание, проведено на 02.11.2023г.
Оставя без разглеждане жалбата на Ш.И.Ч.
***, против виза за проектиране № 95 от 18.04.2023г., издадена от главен
архитект на община Асеновград.
Осъжда Ш.И.Ч. /ЕГН **********/ и И.И.Ч.
/**********/*** да заплатят на община Асеновград – съдебни разноски в размер на
общо 1 944лв. и на Златанов ЕООД, гр.Асеновград – съдебни разноски в
размер на 2 500лв.
Прекратява производството по адм.д.№
1144/2023г. по описа на Административен съд-Пловдив.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред Върховния Административен Съд в 7-дневен срок от получаване
на съобщение за постановяването му.
Административен
съдия :