№ 38555
гр. София, 29.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110173573 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от М. Ц. С. срещу постановеното по делото решение.
С разпореждане № 86959/12.07.2023 г. въззивната жалба е оставена без движение,
като на въззивника са дадени указания да внесе държавна такса за въззивно обжалване
по сметка на Софийски градски съд в размер на 54,13 лв.
В срока за изпълнение на дадените от съда указания от въззивника е направено
искане да бъде освободен от държавна такса, тъй като е материално затруднено лице.
Към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние, с която
декларира, че не получава месечен доход, не упражнява дейност като едноличен
търговец, не извършва услуги с личен труд, както и селскостопанска дейност и не
притежава движимо, недвижимо имущество и влогове на негово име. В декларацията е
посочено, че е несемеен. Представена е и служебна бележка от 18.10.2023 г. от
Агенция по заетостта, от която се установява, че към 18.10.2023 г. лицето е безработно
и регистрирано, като търсещо работа лице в Дирекция „Бюро на труда“.
По аргумент от разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да
ги заплатят. При преценка на основателността на направеното искане, съдът следва да
вземе предвид доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние,
удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други релевантни обстоятелства. В процесния случай от
представените по делото декларация за семейно и имуществено състояние и служебна
бележка от Агенция по заетостта е видно, че въззивника не получава доходи от трудова
или друга дейност, не притежава движимо или недвижимо имущество, от наема на
което да получава допълнителни доходи. В този смисъл и като съобрази данните,
посочени в приложената декларация, съдът намира, че заплащането на държавна такса
в размер 54,13 лева би съставлявало затруднение за въззивника, поради което искането
му за освобождаване от заплащането на държавната такса и разноски се явява
основателно.
Така мотивиран и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА М. Ц. С., ЕГН **********, от внасяне на дължимата
държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото съдебно решение №
9080/30.05.2023 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2