Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
№.....................,гр.
София, 16.08.2019г.
Софийски градски
съд, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV „в”
състав, в
открито съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл .съдия Кристиян Трендафилов
при участието на секретаря Валентина
Илиева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 13459 по описа за 2017 година , за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС,140 състав
под № 154971 от 23.06.2017г.,
постановено по гр.дело № 50110/2015г., с което е отхвърлен предявеният от И.М.П.
срещу Ф.И.С. иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с предмет- признаване
за установено по отношение на Ф.И.С., че И.М.П. е собственик на основание
саморъчно завещание, оставено от З.С.В., починала на 21.03.2015г. в гр.София,
съставено на 10.03.2015г. и обявено на 08.04.2015г. от нотариус В.А.с рег.№ 155
, вписано на 09.04.2015г. , том ІV , № 177, вх.рег.№ 19859 на СВ-гр.София, на
следния недвижи имот: апартамент № 9, находящ се в гр.София, ж.к.*******, с площ от 63,68 кв.м.,
състоящ се от : една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: от
изток и запад- фасада, от север- стълбищна площадка,
от юг-разделителна стена с вх.Б, заедно с прилежащото избено помещение № 10, с
площ от 5,91кв.м., при съседи: от изток- фасада, от запад-коридор, от север-
общо избено помещение и от юг-избено помещение № 11 и заедно с 4,389% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, И.М.П.
заявява
искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че решението в
нарушение на процесуалните правила не е основано на всички събрани по делото
доказателства, а само на приетото по
делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, изводите на която почиват
на вероятност. Възразява, че от
събраните по делото доказателства не се установява завещателката
й да е страдала от слабоумие или душевна болест към момента на съставяне на
завещанието, които да са й попречели да действа разумно. Твърди, че от
представената по делото медицинска документация не се установява завещателката да е страдала от психични заболявания , както
и в нея не са налични данни за такова състояние на лицето, което да сочи на
разстройство на психичното му състояние.
Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява
предписаният на завещателката медикамент- „Паратрамол“ да е бил закупен и приеман от нея. От друга
страна, заключенията на вещите лица от приетата по делото съдебно-психиатрична
експертиза се основават на факта за едновременен прием на венозно приемания от завещателката медикамент „Тремдол“
с медикамента „Паратрамол“, но липсват доказателства
за едновременен прием на тези два медикамента. Моли настоящата инстанция да
съобрази обстоятелството, че медикамента „Паратрамол“
е предписан на завещателката на дата 04.03.2015г. и
липсват данни той да е приеман от нея, а инжекцията „Тремадол“
е поставена на завещателката на датата 19.03.2015г.,
като преди тази дата липсват данни за предписване и поставяне на последния
медикамент. Т.е.- липсват доказателства
към датата на съставяне на завещанието – 10.03.2015г. от завещателката
да са приемани едновременно посочените два медикамента, които да са повлияли на
психическото й състояние. Твърди, че в
представената по делото медицинска документация, отразяваща извършени на завещателката медицински прегледи на дати, близки до датата
на съставяне на завещанието /04.03.2015г., 13.03.2015г. и 19.03.2015г./ липсват
данни за психопатология или друг вид нарушения на психичната сфера на завещателката. Въззивницата –
ищца счита, че представеното по делото пълномощно, /останало необсъдено от
първата инстанция/, изходящо от завещателката, чиято
нотариална заверка е извършена на 16.03.2015г. от юрист, доказва психическата
годност на завещателката. С изложените доводи въззивницата-ищца
мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него-
постановяването на друго, с което предявеният от нея иск да бъде уважен като
основателен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна Ф.И.С. оспорва
жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното
съдебно решение. Поддържа, че от
ангажираните от нея доказателства се установява твърдяният
от нея факт, че към момента на съставяне на спорното завещание, здравословното
състояние на завещателката е било толкова влошено, че
й е пречило да преценя свойството и значението на постъпките й и значението на
извършеното, т.е. – завещателката не е била способна
да завещава. Като последица от това и по
аргумент от чл.13 от Закона за наследството ЗН/ спорното завещание е унищожаемо.
Възразява, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява фактът, че към момента на съставяне на завещанието, здравословното
състояние на завещателката е било в терминален стадий
на рак на черния дроб, с разсейки по вътрешните
органи и болките и страданията, които тя е изпитвала не са й давали възможност
да преценява свойството и значението на постъпките, които извършва, както и да
изразява валидна воля. Поддържа, че от
приетите по делото съдебно-медицинска и
съдебно-психиатрична експертиза се установява посоченото здравословно състояние
на завещателката, което не й е давало възможност да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Що се отнася до представеното по делото
пълномощно, въззиваемата-ответник възразява, че за
периода 04.03. до 13.03.2015г. няма данни в какво количество са предписани
медикаменти на завещателката и дали тя ги е приемала.
Поддържа, че от уточнението на вещото лице д-р М.се установява, че препоръките
за терапия на онкологичния диспансер
сочат наличие на сериозен болков синдром,
който изисква силни аналгетици, а яснотата на съзнанието в определен момент при
задаване на въпроси: „Как се казвате?“ и „Коя сте“ – това са отговори , на
които и един дементен човек би могъл да отговори и
оттам вещото лице приема, че критерият за яснота на съзнанието за сключване на
юридическа сделка е неточен. Като последица от това, въззиваемата-ответник
поддържа, че фактът на извършеното нотариално заверяване на изходящото от завещателката пълномощно не доказва психичното здраве на
същата. Въззиваемата
страна прави искане за присъждане на разноските, направени от нея във въззивното производство.
Софийски
градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната
жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с
предмет- установяване правото на собственост на ищцата върху процесния имот, на основание наследяване по завещание от З.С.В..
С обжалваното решение исковата
претенция е отхвърлена като
неоснователна с мотива, че от събраните по делото доказателства се установява,
че към момента на съставяне на завещанието наследодателката
на ищцата не е била в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си,
поради което завещанието е унищожаемо, на основание
чл.43,ал.1,б.“а“ от ЗН, поради което и не легитимира ищцата като собственик на процесния имот.
Настоящият съдебен състав не споделя
изводите на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на
предявения положителен установителен иск. Настоящата
инстанция намира исковата претенция за основателна по следните съображения:
Между страните по делото няма спор, а и
от представените по делото писмени доказателства се установява, че З.С.В. е
била собственик на процесния недвижим имот, придобит
от нея с договор за покупко
– продажба от 05.09.2000г. , сключен със Столична община по реда на Закона за общинската
собственост.
З.С.В. е починала на 21.03.2015г. и е
оставила за единствен наследник по закон С.Х.Х.- син,
който се е разпоредил с процесния имот в полза на
ответницата по настоящото дело с договор за покупко-продажба от 06.04.2015г.,
сключен с нот.акт № 22, том І по нот.дело
№ 21/2015г. на нотариус С.Д.с рег.№ 18821.
Правният спор е относно конкуренцията на
права между посочения наследник по закон и ищцата, която се легитимира като
наследник по завещание относно процесния недвижи имот
и в частност – по въпроса за действителността на саморъчното завещание /завет/ от
10.03.2015г., с което З.С.В. е завещала на ищцата процесния недвижим имот на ищцата. Ответницата заявява
възражение за унищожаемост на частното завещателно разпореждане от 10.03.2015г. , като се позовава
на основанието по чл.43,ал.1,б.“а“, поради липсата на предпоставките по чл.13 от Закона за наследството А именно – липса на възможност на завещателката
да действа разумно към датата на съставяне на завещанието и да ръководи
постъпките си, поради тежкото заболяване, от което е страдала – последен стадий
на рак и болките, които е изпитвала, както и поради медикаментите, които е
приемала за това заболяване.
Между страните по делото няма спор
относно физическото заболяване, от което е страдала завещателката
З.В.към датата на съставяне на завещанието, а то се установява и от приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза,
а именно- тежко раково заболяване- карцином на дебелото черво, довело до
тежко общо здравословно състояние с доказани метастази в черен дроб и наличие
на болков синдром с давност от години и задълбочаващ
се във времето, слабо повлияващ се от аналгетици. Към
датата на съставяне на завещанието вещото лице дава заключение за напреднал
болестен процес с изразена отпадналост и безсилие, към които са се насложили признаци , говорещи
за чернодробна недостатъчност- подуване на краката и данни за асцит в коремната кухина. Няма спор, а и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че тежкото здравословно
състояние на завещателката е налагала медикаментозно
лечение, като на дата 04.03.2015г. на същата е бил предписан за прием при нужда
„Паратрамол“, а на датата 19.03.2015г. при посещение
на „Спешна помощ“ е поставен венозно медикаментът „Тремадол“. Правният спор между страните е по въпроса
дали това тежко физическо състояние на завещателката
и евентуално – приеманите от нея медикаменти, са се отразили на нейната психика
и то до степен, че да не може да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, т.е.- да не може да
действа разумно, съгласно изискването на чл.13 от ЗН и като
последица от това- по въпроса дали
извършеното от нея спорно завещателно разпореждане е
валидно или унищожаемо, на основание чл.43,ал.1,б.“
а“ от ЗН.
Настоящият съдебен състав приема, че от
заключението на СМЕ безспорно се установява тежкото заболяване на завещателката, което се е отразило на нейното физическо
състояние. Настоящият съдебен състав намира, обаче, за недоказано възражението
на ответницата това тежко физическо увреждане на завещателката,
произтичащо от напредването на раковото заболяване, от което е страдала , както
и медикаментите, за които е доказано, че са употребяване от нея, да са се отразили
на нейната психическа годност – на възможността й да действа разумно- да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към
релевантния момент. Във връзка с
установяване на психическата годност /възможността да действа разумно, съгласно
изискването на чл.13 от ЗН/ по делото е прието първоначално заключение на
съдебно – психиатрична експертиза от 14.11.2016г., изготвено от вещото лице М.С.. Със заключението от вещото лице изрично е
уточнено, че психатричната информация относно завещателката е ограничена по вид и количество, но въпреки
това вещото лице дава извод за голяма вероятност завещателката,
с оглед тежкото й здравословно състояние , за което се съди по признаците за
чернодробна недостатъчност- подуване на краката и данни за асцид
в коремната кухина, както и с оглед предписаният й медикамент „Паратрамол“, който е за лечение на умерена до силна болка, да
е била с болестно увредени психични възможности, които не са й позволявали да
разбира свойството и значението на постъпките. Настоящият съдебен състав
приема, че това експертно заключение не следва да бъде кредитирано, доколкото
изводът на експерта почива на вероятности и предположения, а не на обективни
медицински данни по делото относно конкретното психическо състояние на завещателката. От вещото лице не е обосновано как
изброените от него физически заболявания на завещателката
са се отразили конкретно на нейната психика, като липсват и експертен извод за
конкретните обективни медицински данни, на които почиват изводите за приетото
от него психическо състояние на завещателката, след
като самото вещо лице изрично уточнява, че такива данни липсват. В съдебно заседание вещото лице М.С.
уточнява, че при чернодробна недостатъчност обикновено /обичайно/ се
проявява дезориантираност
и обърканост, но не уточнява в конкретния случай да са налице данни именно за
това обичайно проявление по отношение на завещателката
в конкретния случай, доколкото проявлението на всяко болестно състояние при
различните лица протича различно, с оглед на тяхната индивидуалност. Действително,
вещото лице уточнява, че в крайните стадии на заболяването няма случаи , в
които да не се проявява дезориентираност и обърканост, но по делото липсват конкретни
данни за конкретното лице-завещателка и то именно към релевантния момент на съставяне на процесното завещание,
да се е намирала в посоченото състояние, при вероятност и възможност
посочените проявления на дезориантираност и
обърканост да са настъпили след релевантния момент. С приетото по делото повторно заключение на
съдебно-психиатричната експертиза от 27.05.2017г., изготвена от вещото лице А. М.отново
е даден експертен извод за липса на психиатрично значима информация в
представените и прегледани от експерта медицински документи. При липса на тези
данни е дадено заключение, че ищцата се е намирала в тежко здравословно
физическо състояние, което е налагало необходимост от медикация
на силни обезболяващи медикаменти, поради което вещото лице прави извод, че завещателката се е намирала в тежко увредено соматично и
психическо състояние. Дава заключение, че при прием на предписания на завещателката медикамент „Паратрамол“
или „Тремадол“ – венозно, се нарушава яснотата на
съзнанието, предизвиква се сънливости замъглено
зрение, нарушена концентрация и промени в активността, дори обърканост. Вещото
лице уточнява, че по медицинската документация са налични данни само за
предписване на завещателката на медикамента „Паратрамол“ на датата 04.03.2015г., но не и за приема на
същия, а що се отнася до приложението на медикамента „Тремадол“-венозно, изрично уточнява, че това е станало на дата
19.03.2017г., когато завещателката е била посетена от
екип на „Спешна помощ“. Настоящият съдебен състав приема, че и от повторната
съдебно-психиатрична експертиза не може да се направи безспорния и категоричен
извод, че към релевантния момент на съставяне на процесното
завещание, завещателката не е могла да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. С повторното
заключение вещото лице отново дава не категоричен, а вероятен извод за увредени психически възможности на завещателката, като този вероятен извод не почива на база
на обективни медицински данни относно психическото състояние на лицето, а е
основан на базата на тежко физическо състояние, поради което самият
вероятен извод почива на предположение. Вещото лице изрично уточнява, че по
прегледаната от него медицинска документация липсва психично значима
информация, поради което преценката му за състоянието на лицето се основава на принципното /обичайно/ отражение на
заболяването, от което е страдала завещателката върху
психиката, а не на конкретни обективни
медицински данни за конкретното лице. Настоящият съдебен състав приема, че посоченото
от вещото лице обичайно отражение на физическите увреждания върху психиката следва да бъде доказано като проявление към
конкретната личност, за да се приеме, че не налице предпоставката по чл.13 от ЗН- възможност да действа разумно. Що се отнася до извода на вещото лице за
нарушение на съзнанието, базиран на венозен прием на медикаментите „Паратрамол“ или „Тремадол“, следва да се посочи, че той отново почива на
обичайното проявление на тези медикаменти върху психиката на лицата. В
конкретния случай по делото не доказан фактът, че предписаният на дата
04.03.2015г. за употреба от завещателката само при
нужда медикамент „Паратрамол“
, е бил приеман от нея към релевантния
момент и то по посочения от вещото – лице психиатър венозен тъп, за да се приеме, че към този
релевантен момент са настъпили горепосочените последици за психиката й. Що се отнася до медикамента „Тремадол“, то същият е приложен на завещателката
след релевантния за спора момент на съставяне на завещаниет
/ 10.03.2015г./, на датата 19.03.2015г.
при посещение на „Спешна помощ“, поради което този прием на медикамента е ирелевантен, доколкото не е обусловил конкретно
здравословно състояние на завещателката към релевантния момент. На последно място
следва да се посочи, че и двете вещи лица-психиатри, които дават експертно
заключение на психиатричното състояние на завещателката
изрично заявяват, че изводите им почиват на принципни положения-обичайно
развитие на заболяването, от което е страдала завещателката,
но не и на конкретни обективни данни за индивидуалното състояние на лицето към
релевантния момент. Ето защо, като почиващи на предположения и вероятност ,
съдът не кредитира тези заключения относно извода, че към датата на съставяне
на завещанието , завещателката е била дезориентирана
и объркана до степен, че да не може да действа разумно и да ръководи постъпките
си. Напротив, настоящия съдебен състав приема, че от представените по делото писмени
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимна хронологическа връзка,
може да се направи извод за изразена ясна
и последователна воля от страна на завещателката,
която изключва извода на вещите лица, основан на предположения, за обърканост и
дезориентация. Наличието на проявена
ясна и последователна воля от страна на завещателката
съдът приема, че се установява от съвкупната преценка на спорното завещание,
съставено на дата 10.03.2015г. и
представеното по делото последващо пълномощно,
изходящо от завещателката, с нотариална заверка на подписа /л.123 от
делото на СРС/ от 16.03.2015г. с рег.№ 389 по описа на нотариус С.М.. С
пълномощното завещателката З.В.е упълномощила ищцата
с правото да получава личната й пенсия,
както и социални помощи, да я представлява пред банковите институции,
като изтегли от тях наличните суми на името на нейно име /на завещателката/, да я представлява пред общинските органи, за да получи данъчна
оценка за процесния имот и копие от договора, с който
имотът е закупен от завещателката от общината, както
и да я представлява пред Службата по вписванията, за да подаде вместо нея
всички документи, необходими за нписване в книгите на
договора, с който е закупила процесния имот от
общината, както и да заплати съответните такси и да извърши нужните действия и
да получи вписания договор за покупко- продажба
вместо нея. Даденото от завещателката пълномощно , като едностранна сделка,
основана на доверието в отношенията упълномощител-
упълномощен и с оглед делегираните на ищцата права с това пълномощно, съдът
приема, че потвърждава наличието на
ясната и последователна позиция и отношение на завещателката
спрямо личността на ищцата и изключва
предположението за обърканост и дезориантираност
на завещателката в предходния релевантен момент. Извършеното
нотариално заверяване на подписа на завещателката на
датата 16.03.2015г. означава, че от нотариус С.М.са изпълнени задълженията му
по чл.25,ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност – за изясняване
волята на лицето и запознаване на същото ясно и недвусмислено с правните
последици от нотариалното удостоверяване на подписа на пълномощното, което
означава, че от нотариуса е получено уверението от лицето, че разбира какъв
документ подписва и удостоверена волята му, това упълномощаване да бъде
извършено, т.е.- установено е наличието на правно валидна воля. Уточнението на вещото лице-психиатър към
повторната съдебно – психиатрична експертиза, направено в съдебното заседание на 31.05.2017г., че отговорът на поставен въпрос: „Как си?“ - „Добре съм“, е формален и от този отговор лице, което не е с медицинско образование би могло
да се обърка относно състоянието на запитаното лице и относно това дали лицето
е адекватно, е неотносимо към удостоверяването волята
на лицето, извършено от нотариуса, съгласно чл.25,ал.1 от Закона за нотариусите
и нотариалната дейност. Нещо повече, самото вещото лице изрично уточнява, че адекватността може да
бъде определена от лице с юридическо образование, което търси конкретна
насоченост на юридически правомощия и осъзнаване на правно деяние. Именно проверката
на тази адекватност съдът приема, че е извършена от нотариус С.М.в изпълнение
на задълженията му по чл.25,ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, при установяване действителната воля на завещателката
към момент - последващ съставянето на процесното завещание-
при нотариалното удостоверяване на подписа на пълномощното. Проверката, извършвана от
нотариуса не се свежда до отправяне на твърдяните от ответницата въпроси- „Как си?“ , „Как се
казваш“ , а е свързана с установяване действителната воля на лицето за
извършване на едностранна сделка /упълномощаване/ и желаните и целяни правни последици от тази сделка от страна на завещателката- упълномощител. В тази връзка, настоящият съдебен състав
намира за основателен довода на ищцата, че при съвкупна преценка на спорното
завещание с даденото на ищцата последващо пълномощно
от завещателката, може да се направи извод наличие на
ясната и последователна воля на завещателката освен да гласува доверие на ищцата, / произтичащо от
упълномощителната сделка/ и да се разпореди в полза на последната с процесния имот чрез завещание.
С оглед изложените мотиви, настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не може да се
направи безспорен и категоричен извод, че при съставяне на спорното завещание
конкретното психическо състояние на завещателката е
била в такава степен увредено, че да изключва възможността тя да действа
разумно. Напротив, съдът приема, че от доказателствата по делото се установява,
че към релевантния момент завещателката е разбирала
свойството и значението на извършената от нея едностранна разпоредителна сделка- завет в полза на
ищцата, извършен с процесното
завещание. Като последица от това, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства се установява активната материално-правна
легитимация на ищцата като собственик на процесния
имот на заявеното основание, поради което предявеният от нея положителен установителен иск следва да бъде уважен, след отмяна на
обжалваното отхвърлително решение.
При
този изход на спора по делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК в тежест на
ответницата са направените от ищцата разноски по делото пред първата инстанция
в размер на 2 057,00лв. /включващи държ.такса, адв.възнаграждение и депозит за вещо лице/ и за въззивното производство в размер на 1 353,46лв. /държ.такса и адв.възнаграждение/.
Доказателства за заплатена такса за вписване на исковата молба по делото не са
представени, поради което разноски за такава не се следват на ищцата. Съдът намира за неоснователно заявеното от
ответницата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищцата за първата инстанция в размер на 1 500,00лв., тъй като то
надвишава незначително минималният размер на възнаграждението по чл.7,ал.2 от
Наредба № 1/ 2004г. от 1 430,00лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение на
СРС,140 състав под № 154971 от
23.06.2017г., постановено по гр.дело № 50110/2015г., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.124,ал.1 от ГПК по отношение
на Ф.И.С., с ЕГН**********, че И.М.П., с ЕГН ********** е собственик на основание саморъчно
завещание, оставено от З.С.В., починала на 21.03.2015г. в гр.София, съставено
на 10.03.2015г. и обявено на 08.04.2015г. от нотариус В.А.с рег.№ 155 , вписано
на 09.04.2015г. , том ІV , № 177, вх.рег.№ 19859 на СВ-гр.София, на следния
недвижи имот: апартамент № 9, находящ се в гр.София, ж.к.*******, с площ от 63,68 кв.м.,
състоящ се от : една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: от
изток и запад- фасада, от север- стълбищна площадка,
от юг-разделителна стена с вх.Б, заедно с прилежащото избено помещение № 10, с
площ от 5,91кв.м., при съседи: от изток- фасада, от запад-коридор, от север-
общо избено помещение и от юг-избено помещение № 11 и заедно с 4,389% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото.
ОСЪЖДА Ф.И.С. да заплати на И.М.П. – сумата от
2 057,00лв.- разноски по делото за първата инстанция и сумата от
1 353,46лв.- разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в 1 месечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.