№ 25566
гр. София, 20.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110134625 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Л. И. М. срещу СОФИЙСКА ВОДА АД за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 1 738.69 лв. –
частично предявен иск от общата сума в размер на 2988.69 лв. – начислена главница за ВиК
услуги за отчетен период 20.03.2013 г. – 20.04.2013 г. по фактура №42821800/29.4.2013 г. за
обект с кл. № **********, находящ се в гр. София, ж.к. Разсадника-Коньовица, ул.
Освобождение №6
Ищецът сочи, че за разликата до пълния размер от 2988.69 лв. е налице влязло в сила
решение № 4584 от 13.05.2022 г. по гр. д. № 69130/2021 г. Обосновава правен интерес като
твърди, че гр. д. № 69130/2021 г. установявало недължимост единственото на част
претендираната по фактурата сума.
Съдът, при извършена служебна проверка на допустимостта на исковата молба,
установи следното:
Към исковата молба е представено решение № 4584 от 13.05.2022 г. по гр. д. №
69130/2021 г. на СРС, с което е признато за установено по предявения от Л. И. М. с ЕГН
**********, гр. София, ул. Гуругулят №31, срещу „Софийска вода” АД с ЕИК 13017500, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост”4 , ул. „Бизнес парк София” №1,
сгр. 2А, иск, че е погасена по давност възможността за принудително събиране на сумата
1250лв., частично от 2988,69лв.– за доставка на ВиК услуги съгласно фактура
№42821800/29.4.2013 г. в обект с кл. № ********** за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
Разсадника-Коньовица, ул. Освобождение №6.
От служебна справка по гр. д. № 69130/2021 г. на СРС в ЕИСС е видно, че същото е
архиварано. По електронната папка на делото липсват данни за подадена въззивна жалба.
Обжалвано е единствено определението по чл. 248 ГПК, за което е образувано в. ч. гр. д.
10316/2022 г. – приключило с определение от 12.10.2022 г./копие от което е приложено по
делото/. Решение № 4584 от 13.05.2022 г. по гр. д. № 69130/2021 г. на СРС не е обжалвано и
е влязло в законна сила, а производството по гр. д. № 69130/2021 г. на СРС е архиварано
като дата на влизане в сила е отбелязана датата на произнасяне на СГС по частната жалба по
чл. 248 ГПК – 12.10.2022 г. Изискано е заверено копие, от което се установява, че решението
по гр. д. № 69130/2021 г. на СРС е влязло в законна сила на 08.06.2022 г.
Настоящото производство и това по гр. д. № 69130/2021 г. на СРС касаят частично
предявени отрицателни установителни претенции от обща сума в размер на 2988.69 лв.,
претендирана за начислена главница по фактура № 42821800/29.04.2013 г. за кл. №
********** за в гр. София, ж. к. Разсадника-Коньовица, ул. Освобождение №6.
1
При тези данни настоящият съдебен състав намира настоящото съдебно производство
за недопустимо поради:
- наличие на формирана СПН;
- липса на правен интерес;
- злоупотреба с права;
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е
отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери
съществуването на претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо отрича
претендираното от ответника право ответникът трябва да изчерпи в заведения процес
всички основания, въз основа на които то е могло да се породи до постановяване на
решението. Предявеният отрицателен установителен иск е един без значение от това колко
основания за недължимост на сумата се сочат - решение № 60215 от 15.07.2022 г. по гр. д. №
3616/2020 г. на IVг. о. на ВКС.
Относно наличието на формирана СПН:
Всяка страна следва да установи фактите, от които извлича за себе си благоприятни
последици. Ако с исковата молба ищецът твърди един отрицателен факт и това негово
твърдение в отговора бъде посрещнато с отричане, то ответникът следва да проведе
доказване на положителния факт, съдържащ се в отричането му. При отрицателен
установителен иск доказателствената тежест е идентична с тази, каквато би била, ако
ответникът по отрицателния иск беше предявил положителен установителен иск за същото
вземане. В този смисъл от правилата на доказването следва, че уважаване на отрицателен
установителен иск е равнозначно на отхвърлен положителен установителен иск за
идентично вземане между същите страни при разменено процесуално качество
ищец/ответник /респ. отхвърлянето на отрицателен иск е равнозначно на уважаването на
положителен установителен иск/ – виж определение №67/18.02.2011 г. по ч. гр. д. №
17/2011 г. на II г. о. на ВКС, определение № 288/16.06.2010 г. по ч. гр. д. № 108/2010 г. на I г.
о. на ВКС, решение № 156/24.06.2014 г. по гр. д. № 7805/2013 г. на I г. о. на ВКС.
Тук е мястото да се посочи, че определение № 60521 от 28.09.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 1532/2020 г., I т. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК директно и
недвусмислено противоречи на посочената по-горе практика - да се уважи отрицателният
установителен иск е равнозначно на това да се отхвърли положителният установителен иск,
и обратно – виж и решение № 257 от 30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на IV г. о. /в което
решение е цитирана и правна литература/. За разпределението на доказателствената тежест е
без всякакво значение каква процесуална роля заема страната в процеса, т. е. то зависи не от
ролята й на ищец или на ответник, а от нейното отношение към спорното право — дали тя
твърди, че то съществува или отрича неговото съществуване. Предявяването на претенцията
изцяло или частично не променя правилата, касаещи доказателствената тежест и
формирането на СПН по отношение спорното право. Следователно уважаването на
частичния отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частично
или изцяло предявен положителен установителен или осъдителен иск – т. е. уважаването
на частичния отрицателен установителен иск би означавало, че вземането не съществува
ИЗЦЯЛО в пълния претендиран размер, а не само досежно предявената част, предмет на
съответното дело.
Силата на пресъдено нещо в случая разпростира действието си и за непредявената
част /доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
2
правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е
равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем - съобразно
мотивите на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на
ВКС, ОСГТК/. Противното становище противоречи на формалната житейска логика, както и
на основните правни принципи. Щом не съществува противоречие нито в практиката,
нито в теорията, че уважаване на отрицателен установителен иск е равнозначно на
отхвърлен положителен установителен иск, то по аргумент на по-силното основание е
налице същата взаимовръзка между уважен частичен отрицателен установителен иск и
отхвърлен частичен положителен установителен иск. След като отхвърления
положителен установителен иск разпростира действие и за непредявената част от вземането,
то същото се отнася и за уважения частичен отрицателен установителен иск, доколко СПН и
на двете претенции при посочения краен резултат – отхвърляне на положителния и
уважаване на отрицателния е ЕДНА И СЪЩА, когато е налице субективен и обективен
идентитет.
Предявяването на втори частичен отрицателен установителен иск за същото вземане
след уважаването на първия частичен отрицателен установителен иск е недопустимо на
основание чл. 299 ГПК – виж и определение № 5619 от 05.05.2023 г. по ч. гр. д. № 4484/2023
г. на СГС.
Доколкото се установява, че с решение № 4584 от 13.05.2022 г. по гр. д. № 69130/2021
г. на СРС е признато за установено, че Л. И. М. не дължи на „Софийска вода” АД с ЕИК
13017500, сумата 1250лв., частично от 2988,69 лв.– за доставка на ВиК услуги съгласно
фактура №42821800/29.4.2013 г. в обект с кл. № ********** за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. Разсадника-Коньовица, ул. Освобождение №6, то настоящият съдебен състав
намира, че СПН на уважения частичен ОУИ се е разпростряла за цялото вземането, т. е. за
пълния размер на вземането – 2988.69 лв. /същото би било ако Софийска вода бе предявила
частичен положителен иск за 1250 лв. частично от 2988.69 лв. относно същото вземане и
този частичен положителен иск е отхвърлен/.
Оттук и само на това основание претенцията е недопустима.
Относно принципната допустимост на частичен отрицателен установителен иск:
За разлика от частичния положителен или осъдителен иск, в който случай инициатор
на процеса е кредиторът, който винаги има интерес да установи дължимостта дори на част
от вземането, т. е. търсената защита при благоприятен изход на спора не би формирала
СПН за разликата над предявената част – именно оттук следва безусловния интерес на
кредитора от защита, то при отрицателния установителен иск ищецът следва при всички
положения да обоснове наличие на правен интерес. Когато инициатор на процеса е
длъжникът, който твърди, че част от вземането е недължимо, то този длъжник следва да
мотивира интерес да предявява частичен отрицателен установителен иск, който при
благоприятен изход на спора би формирал абсолютната същата СПН, ако предмет на
делото е цялото вземане, а не само неговата част.
След като СПН на уважения частичния отрицателен установителен иск е равнозначна
на СПН на уважения отрицателен установителен иск за цялото вземане, то при изначални
твърдения на ищеца, че не дължи цялото вземане, той няма правен интерес да
предявява частичен отрицателен установителен иск. Това е така, тъй като в
действителност с предявяването на частичен отрицателен установителен иск ищецът цели да
получи защита за цялото оспорено от него вземане, т. е. с тази частична претенция той би
ограничил не собствената си защита в рамките на образуваното производство, а защитата,
която ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този
случай ще се формира СПН за съществуване в полза на ответника на вземане само до
частичния размер на иска. Подобен резултат обаче не може да се приеме за съвместим с
диспозитивното начало и чл. 6, ал. 2 ГПК, защото в рамките на този принцип се дава
3
възможност на ищеца да ограничи пределите на защитата, която той търси в образуваното
производство, а не да ограничава защитата, която ответникът би могъл да получи по това
дело.
Следва да се отбележи, че социални съображения не рефлектират върху наличието на
абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на предявения иск.
Обстоятелството, че при предявен частичен ОУИ дължимата държавна такса е в размер по-
нисък от тази по предявения ОУИ за цялото вземане, не засяга интересът от предявения иск,
а и в ГПК е предвидена възможност за освобождаване от такси и разноски.
Относно недопустимостта на частичен отрицателен установителен иск при
твърдения, че не се дължи цялото вземането – виж решение № 1624 от 30.03.2023 г. на
СГС по в. гр. д. № 3076/2022 г., решение № 1582 от 30.03.2023 г. на СГС по в. гр. д. №
7382/2021 г., определение № 4784 от 03.12.2021 г. по в. ч. гр. д. № 13976/2021 г. по описа на
СГС, определение № 4625 от 19.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1512/2022 г. по описа на СГС,
както и определение № 7368 от 15.06.2023 г. по ч. гр. д. № 6097/2023 г. на СГС /в което
макар и да липсват изрични мотиви е налице препращане по реда на чл. 272 ГПК до
мотивите на СРС, в които са изложени подробни съображения/.
Относно недопустимостта на частичния отрицателен установителен иск – виж и
Цолова, К. Частичният иск. Сиби, С., 2012, с. 54-56, също и рецензия на монографията
Частичният иск от Мингова, А., в която рецензия, т. 6 е посочено „недопустим е и
частичен отрицателен установителен иск, доколкото ищецът по него търси защита
като отрича съществуването не само на част, но на целия размер на спорното право“.
Рецензията на проф. д-р Анелия Мингова е общодостъпна на следния електронен адрес
https://www.uni-sofia.bg/var/ezwebin_site/storage/original/application/970cc24579a9108eaa1b
93203c8e8a49.
Не на последно място, с разглеждането на такъв частичен иск се създава възможност
за злоупотреба с право и заобикаляне на закона – на разпоредбите за родова подсъдност,
допустимост до касационен контрол и размер на дължимата държавна такса за разглеждане
на иска, тъй като с предявяване на частична претенция за много малка част от вземане с
ниска цена на иска и нисък размер на дължимата държавна такса съдът ще е принуден да
разглежда съществуването на цялото вземане в пълния му размер /който може и да
надхвърля размера на допустимия за разглеждане от районен съд иск според правилата за
родова подсъдност/.
Още повече, ако да би се приела допустимост на частичен отрицателен иск при липса
на обоснован интерес от отричане на част от вземането, то това би дало възможност на
длъжника да предяви стотици подобни производства за по няколко лева, което освен че би
засегнало интересите на кредитора, със сигурност ще затрудни съда с оглед очертаване
предмета на спора по всеки един от частичните отрицателни искове – кои няколко лева
от общото вземане са предмет на всяко отделно производство.
Съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията не се допуска злоупотреба с права, както и
тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. С
предявяването на частичния ОУИ длъжникът по същество търси защита не по част, а по
целия размер на отричаното вземане, което от своя страна създава възможности за
злоупотреба с право и заобикаляне на закона. Подобно поведение не отговаря на духа и
принципите на ГПК и не следва да бъде поощрявано от съда.
С оглед на изложеното, предявения исков се явява недопустим и подадената искова
молба следва да се върне на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – да се
прекрати.
Мотивиран от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 134097/28.06.2022 г. подадена от Л. И. М. срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр. д. №
34625/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца /чрез пълномощника/ пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5