№ 4546
гр. Варна, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110103194 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от Д. А. Д.,
ЕГН ********** срещу А. Р. И., ЕГН **********, конститутивен иск с правно
основание чл.34, ал. 1 ЗС за допускане и извършване делба на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК,
находящ се в гр. Варна, СО „Д.ч.", с площ от 1966 кв. м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, при квоти - 1/2 ид. ч.
за Д. А. Д. и 1/2 ид. ч. за А. Р. И..
Ищцовата страна основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата
молба: Сочи се, че съсобствеността върху имота страните придобили по
давностно владение. През пролетта на 2008 г., в средата на м. април, те
установили владение върху имота в трайно установените му граници и от
тогава и до настоящия момент владението им било непрекъснато,
необезпокоявано и явно. Към момента на установяването на фактическата
власт мястото било изоставено, обрасло с различни храсти и не било
заградено. След установяването на владението страните почистили мястото,
оградили го с оградна мрежа и го поддържали. Придобиването на имота по
давност станало през пролетта на 2018 г., когато изтекли 10 години от
установяването на владението. Всяка от страните е демонстрирала пред
всички, включително пред съседите и пред държавни органи, че счита имота
за собственост и на двете страни, а не за собственост на трети лица, общината
или държавата. След установяването на фактическата власт страните
1
заградили имота с оградна мрежа, редовно го почиствали, засадили овощни
дръвчета, а през лятото засаждали и различни зеленчуци. Между страните не
съществува спор, че имотът е съсобствен, а спорят само относно начина, по
който той следва да бъде поделен. С изложеното се обосновава правния
интерес от предявения иск за делба.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е представил отговор, с който
изразява становище за основателност на исковата претенция и за допускане на
съдебна делба на процесния имот. Не се оспорва, че двете с ищцата са
придобили по давност правото на собственост. Между страните се сочи, че
съществува само спор относно начина, по който следва да бъде поделен имота
на два дяла.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
водени от ищеца свидетели.
От свидетелските показания на Г.Х.А. се установява, че ищцата е майка
на ответницата. Двете имали имот в местността „Д.ч.“, който бил празно
място с площ около два декара. Мястото било оградено с мрежа и обособено с
метална врата. Според свидетеля страните по делото са заградили имота и са
го обработвали от поне петнадесет години, като го почиствали, косели и орали
с култиваторна машина. Имало засадени дръвчета. Други хора нямали
претенции по отношение на имота.
От свидетелските показания на С.С.С. се установява, че страните по
делото имали имот в местността „Д.ч.“, който бил празно място с площ около
два декара. Мястото било оградено с мрежа и бетонни блокчета и обособено с
желязна врата, която се заключвала. Според свидетеля страните по делото са
почистили изоставеното място и са го обработвали от поне дванадесет-
тринадесет години, като го почиствали, косели и премахвали тръни, треви,
храсти. Имало овощна градина и плодни дръвчета като ябълки и череши.
Други хора нямали претенции по отношение на имота.
От свидетелските показания на П.И.П. се установява, че ищцата е майка
на ответницата. Двете имали имот в местността „Д.ч.“, който бил празно място
с площ около декар и половина - два. Мястото било оградено с мрежа и
бетонни колчета и. Според свидетеля страните по делото са заградили
буренясалия и изоставен имот, почистили го и го обработвали от поне
тринадесет години. Имало овошки. Други хора нямали претенции по
отношение на имота.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели, доколкото същите
са обективни, вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи помежду си и
преки, доколкото свидетелите са възприели непосредствено упражняваната от
съделителите фактическа власт върху имота.
Въз основа на за установена фактическа обстановка съдът формира
следните приетата правни изводи:
Предявения конститутивен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗС.
Поддържа се, че страните по делото са съсобственици на процесната
недвижима вещ, като правото на собственост е придобито въз основа на
2
изтекла в полза на съделителите придобивна давност.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на
трима свидетели, от които се установява, че съделителите са установили
фактическа власт върху имота преди поне тринадесет години, като го
почистили, защото същият бил изоставен и неподдържан. От така
ангажираните доказателства се установява още, че съделителите ограничили
достъпа до имота, който се осъществявал през врата, която се заключвала,
оградили го и го облагородили, като по този начин несъмнено те
демонстрират пред обществото собственическите си намерения спрямо
мястото. Изложеното води до извод за наличие на обективния елемент на
упражнявана фактическа власт.
Въз основа на показанията на разпитаните свидетели, съдът счита
презумпцията по чл. 69 ЗС за необорена. Ето защо налице е и субективният
елемент на упражнявана фактическа власт.
Владението не е било прекъсвано, доколкото няма данни да е изгубвано
за повече от 6 месеца. Било е постоянно – съделителите си служили с вещта
по всяко време. Същите са манифестирали своето намерение за своене спрямо
всички, затова владението е било и явно. Съделителите са владели спокойно,
тъй като то не е смущавано чрез отправяне на претенции досежно
субективното материално право на собственост върху вещта, предмет на
упражняваната фактическа власт чрез предявяване на искове от страна на
трети лица.
Придобиването на правото на собственост настъпва с изтичане на
законоустановения десетгодишен срок, доколкото страните по делото не
твърдят да са владели мястото добросъвестно.
От установяването на фактическата власт върху имота, страните,
считано най-късно от 2011 г., са демонстрирали спрямо всички трети лица
своето намерение да го своят. Придобивната давност е изтекла преди
предявяване на иска за делба по настоящото дело – най-късно през 2021 г.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че на основание изтекла в тяхна
полза десетгодишна придобивна давност страните по делото са титуляри на
право на собственост върху процесния поземлен имот при равни квоти от по
½ ид. ч.
По изложените съображения исковата претенция с правно основание чл.
34, ал. 1 ЗС е основателна и като такава следва да бъде уважена, като се
допусне извършване на делба на поземления имот между страните по делото
при равни квоти.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА, на осн. чл.
34, ал. 1 ЗС, на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен
директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, СО „Д.ч.", с площ от 1966 кв. м,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: ***, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, при квоти - 1/2 ид.
3
ч. за Д. А. Д. и 1/2 ид. ч. за А. Р. И., като съсобствеността между страните е
възникнала въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл. 79,
ал. 1 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията-
докладчик за предприемане на последващи действия във връзка с фазата по
извършване на съдебна делба.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4