Решение по дело №205/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на И. Х. И., [ЕГН], с адрес: гр. Сърница, [улица], област Пазарджик, настоящ адрес и адрес на призоваване: гр. Несебър, [жк], бл. 53, ет. 1, ап. 1, срещу Решение № 1040-02-13 от 19.01.2024 год. на в.и.д. Директор на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 021-00-2564-3 от 14.12.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, с което на осн. чл. 54ж, ал. 1 от КСО и чл. 11, параграф 3, б. „а“ и чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на И. Х. И. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед поради допуснато нарушение на материалния закон и връщане на преписката на административния орган с указания за изплащане на полагащото се обезщетение за безработица след установяване на обстоятелството, че жалбоподателя се е завърнала в страната след завършен период на заетост и осигуряване в друга страна членка на ЕС – Република Германия. Твърди се, че осигурителният орган неправилно е приложил и тълкувал релевантните норми, довели до издаване на оспореното решение и разпореждане. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и моли за отмяна на административните актове като незаконосъобразни и делото да се върне като административна преписка на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Бургас, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Със становище, с вх. № 2332 от 12.03.2024 год., подадено чрез главен юрисконсулт Д. Д., излага доводи за неоснователност на жалбата. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Бургас. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

Административен съд-Пазарджик, VII-и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта в оспорената му част във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:

Началото на административното производство е поставено с подадено, от И. Х. И., заявление с вх. № 021-00-2564 от 06.07.2023 год. до ТП на НОИ - Бургас за отпускане на парично обезщетение за безработица. В него е декларирал, че е прекратено правоотношението му с VK Putzbau - Ahmed Kamberov, считано от 06.07.2023 год., като е упражнявал трудова дейност за периода от 02.05.2023 год. до 05.07.2023 год. в друга държава – членка на ЕС – Република Германия, в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Към заявлението, лицето е приложило копия на документи от Република Германия. Във връзка с подаденото заявление лицето е уведомено по телефона, по реда на чл. 1, ал. 6, изр. последно от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, че следва да представи следните документи: декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, заявление за издаване на преносим документ U1 в Германия, копие от документи, доказващи дейност в Германия и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004.

Със справка вх. № 021-00-2564-2 от 10.07.2023 год. са представени заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004, заявление за издаване на преносим документ U1 в Германия, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и копие от документи, доказващи дейност в Германия.

С Разпореждане № 021-00-2564-1 от 11.07.2023 год., на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, е спряно до издаване на формуляри СЕД U017 и U004 от осигурителната институция на Германия с информация, която е необходима за преценка правото на лицето на парично обезщетение за безработица и определяне на пребиваването във връзка с чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 На 11.07.2023 год. чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България и ЕС е изпратено искане до компетентната институция на Германия.

Със справка вх. № 021-00-2564-3 от 01.09.2023 год. от компетентната институция на Германия са получени СЕД-и U017 и U004, чрез системата за електронен обмен на информация EESSI. Със СЕД U017 е удостоверен период на осигурена заетост от 02.05.2023 год. до 05.07.2023 год. и основанието за прекратяване на правоотношението - уволнение от работодателя. Със СЕД U004 е удостоверен брутния доход през периода на заетост от 02.05.2023 год. до 05.07.2023 год.

Със справка вх. № 021-00-2564-4 от 24.10.2023 год. от компетентната институция на Германия е получен СЕД Н006, чрез системата за електронен обмен на информация EESSI, с който е удостоверена държавата на пребиваване Германия.

С Разпореждане № 021-00-2564-2 от 24.10.2022 год., на основание чл. 55 от АПК, спряното производство по отпускане на паричното обезщетение за безработица е възобновено. Изложени са мотиви, че по служебен път са получени СЕД U017, U004 и Н006 от компетентната институция на Германия.

С Разпореждане № 021-00-2564-3 от 14.12.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Бургас, на осн. чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Издателят на акта е посочил, че съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 НОИ не е компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица. От получения структуриран електронен документ (СЕД) Н006, издаден от компетентната институция на Германия, е удостоверено, че държавата на пребиваване е Германия, поради което компетентна да прецени правото на обезщетение за безработица на И. Х. И., по смисъла на Европейските регламенти в областта на националната сигурност, е държавата на последна заетост - Германия.

В срока по чл. 117, ал. 2 от КСО жалбоподателят недоволен от Разпореждане № 021-00-2564-3 от 14.12.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас е подал жалба до с вх. № 1023-02-316 от 21.12.2023 год. до Директора на ТП на НОИ – Бургас и поискал отмяна на акта. Представил е доказателства за дерегистрация от Германия от 20.12.2023 год. и регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда“.

С оспореното решение Директорът на ТП на НОИ – Бургас е отхвърлил жалбата на И. И. като неоснователна и е потвърдил Разпореждане № 021-00-2564-3 от 14.12.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, отказващо отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Посочил е, че с оглед потвърдените данни от компетентната институция на Германия и наличието на валиден документ - СЕД Н006, по безспорен начин е установено, че Германия е страна по пребиваване на И. И.. Видно от решаващите мотиви на решението, горестоящият административен орган е възприел изцяло и допълнил становището, изразено в разпореждането, че съобразно чл. 61 и по аргумент от чл. 65, пар. 2 и пар. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) 883/2004, България не е компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма право да се извършва преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство.

Решението е издадено от С. Р., определена временно да изпълнява задълженията на Директор на ТД на НОИ - Бургас, до завръщане на замествания директор, но не повече от шест месеца, съгласно Заповед № 4304 от 15.12.2023 год. на Управителя на НОИ (л. 30 от делото)

Решението е връчено на жалбоподателя на 24.01.2024 год., а жалбата е регистрирана с вх. № 1040-02-13#2 от 05.02.2024 г. по описа на ТП НОИ-Бургас.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени: Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка № 154, том 1, рег. № 1297, нот. дело № 153 от 10.04.2003 год., от който се установява, че жалбоподателят и съпругата му са собственици на УПИ, с площ от 710,00 кв. м., находящ се в с. Сърница, [улица], ведно със застроена върху него жилищна сграда – къща, застроена на 90,00 кв. м. и второстепенна сграда – плевня от 40,00 кв. м.; Удостоверение за наследници от 17.05.2019 год., удостоверяващо, че Х. Р. И. - баща на И. Х. И., е починал и е оставил трима наследника, всички с постоянни адреси в гр. Сърница; Удостоверение за раждане от 12.07.2017 год., удостоверяващо, че жалбоподателят е баща на М. И. И., родена на 07.07.2017 год. в гр. Пловдив; Удостоверение за раждане от 16.02.2021 год., удостоверяващо, че жалбоподателят е баща на Х. И. И., родена на 14.02.2021 год. в гр. Пловдив; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том 4, рег. № 5501, дело № 585 от 18.09.2020 год., от който се установява, че И. Х. И. и съпругата му са закупили недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. Несебър, [жк], ет. 2, ап. 1, с жилищна площ от 69,28 кв. м. и прилежащи части; Служебна бележка от Детска градина „Моряче“ гр. Несебър, издадена на 30.01.2024 год., от която е видно, че М. И. И. е записана и посещава редовно четвърта група в детската градина през учебната 2023/2024 год.; Лична карта № *********, издадена на 12.06.2021 год. от МВР – Пазарджик на И. Х. И., съдържаща данни за лицето и постоянния му адрес в гр. Сърница, [улица]; Регистрационна карта на И. Х. И., удостоверяваща, че същият на 06.07.2023 год. се е регистрирал в Дирекция „Бюро по труда“ – Поморие, гр. Несебър; Декларация от И. Х. И. от 05.02.2024 год., с която заявява, че е български гражданин, постоянният му адрес е в гр. Сърница, [улица], настоящият – гр. Несебър, [жк], бл. 53, ет. 1, ап. 1, има сключен брак през април 2017 год. с Ф. М. Х. – И. и от този брак има две деца – М. и Х..

От страна на административния орган са представени заверен превод на документи от немски на български език, част от административната преписка: Удостоверение за прекратяване на адресна регистрация на И. Х. И., от което се установява, че същият на 15.06.2023 год. е напуснал адреса на жилището си в Германия; Заявление от И. Х. И. за издаване на ПД U1 (удостоверение за осигурителни периоди в Германия), съгласно което лицето от 02.05.2023 год. – 05.07.2023 год. е заемал длъжността „помощник при почистване“ в VK Putzbau - Ahmed Kamberov, Германия; Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя, съгласно трудов договор от 02.05.2023 год., към 05.07.2023 год.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, с който на И. Х. И. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО. Изпълнена е задължителната процедура за оспорване на разпореждането пред ръководителя на съответното ТП на НОИ и на съдебен контрол подлежи не разпореждането, а потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ - Бургас, което е издадено в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3 от КСО. Предвид изложеното жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, не се установи оспореният административен акт да е нищожен. Издаден е от компетентен орган с изрично очертани в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО правомощия да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Потвърденото разпореждане също е издадено от орган, разполагащ с компетентност, с оглед представената по делото Заповед № 4304 от 12.12.2023 год. Според чл. 54ж, ал. 1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Спазени са изискванията за форма на акта, който е издаден в писмена форма и има изискуемото по чл. 59 от АПК съдържание. Посочени са наименованието на органа, който издава акта, наименованието на акта, адресат, мотивна част, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява отменително основание чл. 146, т. 3 от АПК.

Административният орган, сезиран с искането за отпускане на парично обезщетение за безработица, е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането, затова го е отхвърлил. Мотивите, изложени както в разпореждането, така и в потвърждаващото го решение, са насочени да аргументират тезата за липса на компетентност, че обичайното пребиваване на жалбоподателя е в Германия, предвид безспорните факти, поради което обезщетението за безработица следва да се предостави от институцията на държавата по пребиваване на лицето по време на последната му заетост.

Европейското право определя общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004, както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009).

С Регламент (ЕО) № 883/2004 са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: 1/.определяне на приложимото законодателство; 2/.равенство в третирането; 3/.сумиране на периоди на заетост, 4/.осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Според чл. 65, пар. 2 от Регламент(ЕО) № 883/2004, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, на чието законодателство за последно е било подчинено.

Съгласно чл. 65, § 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, безработното лице по първото и второто изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. Според б. „б“ - въпреки това, работник, без да е пограничен работник, на когото са били отпускани обезщетения за сметка на компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство е бил подчинен при завръщането си в държавата-членка по пребиваване, първо получава обезщетения в съответствие с член 64, като получаването на обезщетения в съответствие с буква а) се спира за периода, през който той получава обезщетения, съгласно законодателството, на което последно е бил подчинен.

Жалбоподателя И. И. е гражданин на Република България и съгласно чл. 2, § 1 от Регламент (EО) № 883/2004, попада в персоналния му обхват, като спорът е сведен до това къде пребивава. Според легалната дефиниция, дадена в чл. 1, пар. 3, б. „й“ от Регламент (EО) № 883/2004, „пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава, а според определението на б. „к“ „престой“ означава временно пребиваване. Критерии за определяне на мястото на обичайно пребиваване на лицето са регламентирани в чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. При различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. Когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.

По заявлението на жалбоподателя не е определена компетентната институция по реда на чл. 6, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, доколкото данните по делото сочат на липса на съгласие на институциите в България и Германия относно това коя институция следва да предостави на жалбоподателя исканото парично обезщетение за безработица. Сезираната институция в България очевидно следва да изпрати искането на съответната институция в Германия по реда на чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009, но вместо това е отрекла да е компетентна, а при отказ да предприеме действия по постигане на споразумение със съответната институция в Германия, наричана процедурата на диалог и помирение между компетентните институции на съответните държави членки. През този период спрямо заинтересованото лице временно се прилага законодателството на една от тези държави-членки, при очертани в чл. 6, § 1 в букви „а“-„в“ критерии. Не са налице никакви доказателства за предприета процедура по постигане на споразумение, нито за временно прилагане на правото, както в Германия, така и в България. В чл. 6, § 3 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е разписана и процедурата при липса на постигане на съгласие, според която спорът се отнася за разрешаване до Административната комисия, чиито правомощия са регламентирани в чл. 71-73 от Регламент (EО) № 883/2004.

В т. 50 от мотивите към решението по дело С-422/22 СЕС е посочено, че съгласно постоянната съдебна практика, разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, чиято цел е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства и усложненията, които могат да възникнат от това, но и да не се допусне лицата, попадащи в приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство, като се препраща и към решение от 8 май 2019 год., Inspecteur van de Belastingdienst, C-631/17, EU: C: 2019: 381, т. 33.

В т. 53 от мотивите на същото решение СЕС припомня още, че както следва от чл. 76, § 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и от съображения 2 и 22 от Регламент (ЕО) № 987/2009, правилното функциониране на установената с Регламент (ЕО) № 883/2004 система изисква ефективно и тясно сътрудничество както между компетентните институции на различните държави членки, така и между тези институции и лицата, попадащи в приложното поле на този регламент. Такова сътрудничество е необходимо, за да се определят правата и задълженията на съответните лица и за да им се предостави възможност да упражнят правата си във възможно най-кратък срок и при възможно най-добрите условия.

От изложеното следва, че административният орган в България изобщо не е имал основание да разглежда преписката и постановява акт, с който да отказва предоставянето на помощи за безработица, щом сам е отрекъл компетентността си, а е следвало да предприеме процедурата на диалог и помирение и евентуално да отнесе спора за разрешаване пред Административната комисия. Като не се е съобразил и не е предприел тези процедури, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което прави безпредметна, а и невъзможна, проверката за материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона.

Предвид изложените съображения, жалбата се явява основателна и съдът следва да отмени обжалваното решение, като върне преписката на длъжностното лице по чл. 54ж от КСО за предприемане на действията, съобразно мотивите в настоящото решение.

По отношение на претенцията за присъждане на направените по делото разноски, които представляват 10,00 лева държавна такса, съдът след ва осъди ответната страна да заплати тази сума в полза на И. Х. И.. В тази връзка възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя не следва да се обсъжда, предвид, че И. И. не е ползвал адвокатски услуги в настоящото съдебно производство.

Мотивиран от горното, Административен съд - Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. Х. И., [ЕГН] Решение № 1040-02-13 от 19.01.2024 год. на в.и.д. Директор на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане № 021-00-2564-3 от 14.12.2023 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас.

ВРЪЩА, на основание чл. 173, ал. 3 от АПК, делото като административна преписка на длъжностното лице по чл. 54ж от КСО при ТД на НОИ - Бургас за предприемане на действията, съобразно мотивите в настоящото решение.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на И. Х. И., [ЕГН], с адрес: гр. Сърница, [улица], област Пазарджик, настоящ адрес и адрес на призоваване: гр. Несебър, [жк], бл. 53, ет. 1, ап. 1, сумата 10,00 (десет) лева

Решението е окончателно на осн. чл. 119 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.