№ 93
гр. В.П., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., II СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Гражданско дело №
20213610100498 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Л. АС. Л. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „И.Щ." № 26, ет.5, ап.14, чрез адв.
Н.Д. – Иванова от САК, срещу Й. АТ. Й. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. В.П., ул. „Г.Д." №4, с която са предявени искове с правно основание
чл. 240, ал.1, вр.чл.92, вр.чл.86 от ЗЗД , за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 22 188,25 лв, от която- 8 100 лв. - главница по
Договор за паричен заем от 25.03.2013г., 4 088,25 лв. - лихва за забава за
периода от 21.08.2016г. до 11.08.2021 г., заедно със законна лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата, ведно с уговорената
неустойка в размер на 10 000 лв.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
паричен заем от 25.03.2013г., по силата на който ищецът, в качеството му на
заемодател, е предоставил в заем на ответника - Й.Й., в качеството му на
заемател, сума в размер на 8 100 лв., предадена в деня на сключване на
Договора, като е разписан и запис на заповед, удостоверяващ предоставянето
на сумата на ответника. На 25.03.2014г., 25.03.2015г. и 25.03.2016г.
ответникът е разписвал последващи запис на заповеди за предоставената в
заем сума, която към момента на подаване на исковата молба не била върната
от ответника. Сочи се, че съгласно сключения договор, заемната сума
следвало да бъде върната на равни месечни вноски от по 200 лева, платими от
заемателя на заемодателя до 30 число на всеки календарен месец, считано от
месец април 2013г. до 20.08.2016г. или до пълното връщане на сумата, като
страните се споразумяли и при забава на заемателя при връщането, че дължи
неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не
повече от 10 000 лв. Въпреки многократни срещи и разговори от страна на
ищеца с ответника за връщането на заемната сума, до момента на предявяване
на настоящата искова молба същата не била върната.
1
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Претендират
се и направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото Й. АТ. Й. не е депозирал
отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание, не взема
становище по спора.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В настоящия случай ищецът, твърди, че на 25.03.2013 г. между него и
ответника е бил сключен договор за заем за сумата от 8 100 лв., обезпечен със
запис на заповед от същата дата, с падеж 21.08.2016 г. като между страните
било уговорена възможност за плащане на вноски от по 200 лева, платими от
заемателя на заемодателя до 30 число на всеки календарен месец. На
25.03.2014г., 25.03.2015г. и 25.03.2016г. ответникът разписвал последващи
запис на заповеди за предоставената в заем сума. Поради невръщане на
изплатената сума, към момента на подаване на исковата молба бил предявен
иск за изплащане на същата.
В открито съдебно заседание са събрани показанията на св. Милен
Иванов свидетелстващ относно споделеното му от ищеца по отношение
предоставената от негова страна сума на ответника, която не се връщала от
последния, за проведена среща лична среща между тях за която закарал до
гр.С. Л.Л., както и за присъствието си на телефонни разговори между
двамата.
Предмет на настоящия правен спор е иск с правно основание чл. 240,
ал. 1 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, срещу задължението на заемателя да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. Основателността на предявения иск се
обуславя от кумулативното наличие на следните елементи: 1) възникването
на валидно облигационно правоотношение между страните по делото и 2)
неизпълнение на задължението на заемателя да върне заетата сума. В тежест
на ищеца е да докаже съществуването на облигацинно отношение, а в тежест
на ответника – изпълнението на договорното му задължение да върне заетата
сума. Доколкото договорът за заем за потребление е реален договор, същият
се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. За
осъществяването на фактическия състав е необходимо реално предаване на
паричната сума. Следователно за основателността на предявения иск е нужно
ищецът да докаже предаването на паричната сума и основанието за това.
В процесния случай, видно от събраните по делото доказателства се
установява че на 25.03.2013 между страните е сключен писмен Договор за
заем по силата на който ищецът се е задължил да предаде на ответника сума в
размер на 8 100 лв., която сума е била предадена от заемодателя на заемателя
в брой в деня на сключване на договора. Й.Й. се задължил да върне заетата
сума в срок до 20.08.2016 г., като изпълнението на задължението на заемателя
се обезпечило чрез запис на заповед с дата 25.03.2013 г. На 25.03.2014г.,
25.03.2015г. и 25.03.2016г. ответникът разписал последващи записи на
заповед за посочената сума. Видно от същите, всеки един от тях е редовен
2
менителничен ефект, съдържащ реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Ценната книга
е подписана от издателя с ръкописно полагане на имената му и авторството на
документа е доказано. Основанието на поетото задължение за плащане и
обезпечителният характер на ценната книга не са оспорени от страна на
ответника
С оглед изложеното и от съвкупната оценка на доказателствата по
делото, както писмените, така и кредетираните гласни такива, съдът приема
за установено претендираното от ищеца право по основание и размер, като
при липса на доказателства за връщане на посочената искова сума, съдът
приема че същата е предадена в изпълнение на задължението на заемодателя,
а задължението предмет на заемното правоотношение за връщане на сумата
от 8 100 лв. - не е изпълнено.
Предявеният на това основание иск е основателен и следва да се уважи
в предявения размер. Следва да бъде присъдена и законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Доколкото на падежа – 21.08.2016 г. ответникът не е заплатил
главницата, то той дължи заплащането на мораторна лихва по чл. 86, ал. 1
ЗЗД и акцесорната претенция е доказана по основание в посочения размер на
4 088,25 лева, поради което искът е изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде основателен искът, намиращ правното си основание в чл. 92
от ЗЗД, е необходимо по делото да бъде установено: валидно съществувало
между страните договорно отношение; фактическото извършване на
договорените дейности; наличието на действителна клауза за договорна
неустойка и забава на ответната страна. В тежест на ответника е да установи,
че е изпълнил поетите с договора задължения.
Видно от т.V-10.2 на сключения Договор за заем между Л. АС. Л. и Й.
АТ. Й., в същата е предвидено, че при забава на заемателя при връщането на
сумата, той дължи неустойка за неизпълнение, в размер на 0,5% от
дължимата сума за всеки пресрочен ден, но не повече от 10 000 лева.
В случая, уговорката за неустойка в посочения размер при наличието
на фиксиран краен предел, съобразявайки конкретиката по делото от една
страна и посоченото в ТР № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС, съдът намира, че не
противоречи на добрите нрави, има присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция и е валидна, поради което ответникът
дължи на ищеца същата.
Предвид изложеното съдът намира иска за неустойка за основателен и
подлежащ на уважаване.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за
производството се поражда за ищеца Л. АС. Л., в приложение на чл. 78, ал. 1
ГПК, който доказва извършени такива в размер на 2 887,53 лева, сума
формирана от внесена държавна такса - 887,53 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение – 2 000 лева, предвид и което ответникът Й. АТ. Й. следва да
бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. АТ. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.П., ул.
„Г.Д." №4, ДА ЗАПЛАТИ на Л. АС. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ул. „И.Щ." № 26, ет.5, ап.14: сумата от 8 100 лв. - представляваща
главница по Договор за паричен заем от 25.03.2013г, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба на 11.08.2021 г. до окончателното
плащане на сумата; сумата от 4 088,25 лв. представляваща лихва за забава за
периода от 21.08.2016г. до 11.08.2021 г.; сумата от 10 000 лева,
представляваща уговорена съгласно т.V-10.2 от Договора за паричен заем от
25.03.2013г неустойка, на основание чл.240, чл.86 и чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Й. АТ. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В.П., ул.
„Г.Д." №4, ДА ЗАПЛАТИ на Л. АС. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ул. „И.Щ." № 26, ет.5, ап.14, сумата от 2 887,53 лева, представляваща
съдебно деловодни разноски – платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Шумен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
4