Мотиви към присъда № 28 от 03.08.2020 г. по НЧХД № 123/2020 г. по описа на
Районен съд гр.Л..
Тъжителката Н.П.И. ***, чрез повереника си адвокат В.К. *** предявила
обвинение срещу Б.Д.Я. ***, за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това, че
на 07.02.2020 г., около 22:20 часа в гр.Л., на кръстовището на ул.”Т.м.” и ул.„А.К.“
е причинил лека телесна повреда извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща
се в асиметрия на лицето от отток на меките тъкани в лявата половина на лицето
и разкъсно-контузни рани по долна и горна устна в ляво на Н.П.И. ***, ЕГН : **********,
вследствие на нанесени удари с юмрук в областта на главата и лицето.
Тъжителката Н.И. е предявила граждански иск срещу
подсъдимия Б.Я., за сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от датата на причиняване на уврежданията до окончателното ѝ
изплащане.
Така предявеният граждански иск съдът прие за съвместно разглеждане ведно с
наказателното производство, а тъжителката И. беше конституирана и като
граждански ищец по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на съдебните прения, тъжителката,
редовно призована, се явява лично. Представлява се от повереника се адвокат В.К.
от ЛАК, която пледира подсъдимият Я. да бъде признат за виновен по предявеното
му обвинение, като му се наложи наказание при условията на чл.78а от НК, а
именно : глоба в размер на 1500 лева. Подробно коментира събраните по делото
доказателства и изтъква, че от анализа им недвусмислено се установява и доказва
извършването от подсъдимия на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Сочи, че гражданският
иск е доказан по основание и пледира да бъде уважен в предявения размер, ведно
със законната лихва, а също и се присъдят на И. направените по делото
разноски.
Подсъдимият Б.Я., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание.
Защищава се сам, като се възползва от правото си да не дава обяснения. В хода
на съдебните прения заявява единствено, че това което е направил не е било
тормоз, а приятелство. При дадената му последна дума заявява, че няма какво да
каже.
От събраните по време на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства, от заключението на вещото лице по назначената и изслушана
в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Тъжителката Н.П.И., ЕГН : ********** *** със семейството
си.
Подсъдимият Б.Д.Я., ЕГН : ********** *** при родителите
си.
Тъжителката Н.И. и подсъдимият Б.Я. се познавали, имали и
връзка, която към датата 07.02.2020 г. била прекъснала.
На 07.02.2020 г., около 22:20 часа тъжителката И. отивала
при нейна приятелка. Вървяла по ул.„Т. м.“ в гр.Л., в посока ж.п.гарата, когато
била настигната от лек автомобил марка „Ф.“, управляван от подсъдимия Я..
Последният спрял до нея и ѝ казал да се качи, тъй като искал да се видят
и поговорят. И. отказала, но подсъдимият ѝ казал, че ще я чака пред
градинката до кръстовището образувано от улиците „Т.м.“ и „А.К.“. Когато
тъжителката стигнала това място подсъдимият вече я чакал там. Започнал да
ѝ крещи защо се е обаждала на приятелката му, а И. отричала да ѝ е
звъняла. Я. поискал да ѝ види телефона, но И. отказала и поискала да си
тръгне. Тогава подсъдимият я повалил на земята и ѝ нанесъл няколкократно
удари с юмруци в областта на главата и лицето, след което си тръгнал.
Тъжителката усетила вкус на кръв в устата си, била много уплашена, поради което
си тръгнала към къщи. Обадила се по телефона на майка си – свидетелката В. Е. Н..
Същата по това време се намирала в пицария „А.“ в центъра на гр.Л., където
работела. Макар и И. да не ѝ обяснила какво се е случило, по гласът
ѝ свидетелката преценила, че нещо е станало, поради което си тръгнала
по-рано от работа. Заварила дъщеря си пред жилищния блок, където живеели. Била
уплашена, треперела и с подуто око. Тогава тъжителката ѝ разказало какво
се е случило и че бившият ѝ приятел Б.Я. ѝ нанесъл побой.
Свидетелката Н. поискала да изясни защо се е случило
това, поради което заедно с тъжителката И. тръгнали към кв.„М.“ (Б.) в гр.Л.,
където живеел подсъдимият Я.. За да не е сама само с дъщеря си, Н. минала първо
през пицария „А.“ и помолила да отиде с тях и свидетелката П. Ванева В.. Трите заедно отишли в кв.„М.“, бл.***, пред
вход В. Обадили се на подсъдимия да слезе, за да изяснят случилото се.
Първоначално Я. отказал, но в последствие слязъл пред входа, заедно с майка си.
Пред свидетелките Н. и В. подсъдимият потвърдил, че е ударил тъжителката,
изтъквайки като причина за това, че И. се обаждала на приятелката му и я
тормозела.
След разговора пред блока на подсъдимия тъжителката И. и
свидетелките Н. и В. си тръгнали, като преди това И. посетила Спешна помощ при
МБАЛ Л.. Видно от листа за преглед на пациент /л.8/, при снемането на
анамнезата тъжителката е посочила, че е била пребита от бившия си приятел и че
се оплаква от болки в главата. Като обективно състояние прегледалият я лекар
констатирал и описал в листа оток на горна и долна устна и нараняване на
долната устна.
На другият ден – 08.02.2020 г. тъжителката посетила и
съдебен лекар, който при прегледа, видно от съдебно-медицинско свидетелство №
24/2020 г. /л.7/ констатирал, че на Н.И. са били причинени асиметрия на лицето
от отока на меките тъкани вляво, разкъсно-контузни рани по горна и долна устни
в ляво, които телесни повреди са ѝ причинили временно и неопасно разстройство
на здравето.
За случилото се Н.И. подала и жалба в РУ на МВР Л.. Била
образувана преписка и извършена проверка, като в последствие, с постановление
от 23.03.2020 г. по преписка № 416/2020 г. наблюдаващият прокурор отказал да
образува досъдебно производство, тъй като преценил, че получените от И.
увреждания представляват лека телесна повреда, което престъпление се преследва
по тъжба на пострадалия.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана
в хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза /л.34-35/ се
установява, че на тъжителката Н.И. са били причинени разкъсно-контузни рани по
лигавицата на устните на устата, кръвонасядане и отоци по лицето. Според вещото
лице установените увреждания са получени след удари с тъп предмет и могат да са
причинени и от удари с ръце. Причинили са на И. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка по делото се изяснява от
внимателния анализ на събраните писмените доказателства, свидетелските
показания и от заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска
експертиза, изготвена по писмени данни и преглед на тъжителката Н.И..
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че
подсъдимият Б.Д.Я. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като на 07.02.2020 г., около
22:20 часа в гр.Л., на кръстовището на ул.”Т.м.” и ул.„А.К.“, нанесъл удари с
юмрук в областта на главата и лицето на Н.П.И. ***, ЕГН : **********, с което
ѝ причинил лека телесна повреда
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в асиметрия на лицето от
отток на меките тъкани в лявата половина на лицето и разкъсно-контузни рани по
долна и горна устна в ляво.
Съдът намира, че подсъдимия е извършител на посоченото деяние. Осъществил е
изпълнителното деяние чрез действие, като е нанесъл удари с юмруци по лицето и главата
на тъжителката Н.И.. От тези удари на И. са били причинени асиметрия на лицето
от отток на меките тъкани в лявата половина на лицето и разкъсно-контузни рани
по долна и горна устна в ляво, което състояние според заключението на вещото
лице е предизвикало временно и неопасно разстройство на здравето. Съдът няма
основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещото лице и
приема за обективен извода му, че тези травми са причинени по начина съобщен от
тъжителката, а именно : от удари с ръце – юмруци по лицето и главата ѝ.
Заключението на вещото лице, данните от съдебно-медицинското свидетелство и
твърденията на тъжителката са във взаимна връзка и косвено се подкрепят от
показанията на свидетелите В. Н. и П.В., които макар и да не са били преки очевидци
на побоя, са пристигнали непосредствено след случилото се и имат ясни
възприятия от физическото състояние на тъжителката И., сочейки за видими травми
по лицето ѝ, като начина по който ги описват, макар и да не са
специалисти в областта, съвпада с установеното и описано от съдебния лекар в
съдебно-медицинското свидетелство, както и с описаните находки в листа от
прегледа на тъжителката в Спешно отделение. Посочват също така и че И. е треперила,
била е силно изплашена и до голяма степен неадекватна от случилото ѝ се.
И двете свидетелки последователно и независимо една от друга сочат, че при
разговорът им с подсъдимия пред блока, където живеел, същият не отрекъл и
открито им заявил, че е ударил Н.И.. Независимо, че свидетелката В. е познавала
отпреди случая тъжителката И., а свидетелката Н. е нейна майка, то съдът прие и
цени показанията им като обективни, достоверни и непредубедени. Не бяха
установени данни за наличието на влошени отношения между тях и подсъдимия Я.
преди случилото се, за да са налице съмнения относно достоверността и
непредубедеността на показанията им. Освен това, местата и характера на
нараняванията по лицето на Н.И., описани както от съдебния лекар в
съдебно-медицинското свидетелство, така и преди него от лекаря прегледал я в
Спешно отделение са такива, че би било крайно пресилено да се смята, че сама си
ги е причинила с цел да злепостави и уличи подсъдимия Я. в престъпление.
Ето защо, с оглед на тези съображения, съдът прие, че от обективна страна
подсъдимият Я. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение по
чл.130, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият Б.Я. е осъществил деянието при пряк умисъл,
съгласно чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици. Тъй като подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава
обяснения, то липсва яснота какво е провокирало това му поведение. Данни в тази
насока дават единствено свидетелките В. и Н., както и самата тъжителка, а
именно, че Я. твърдял, че И. звъняла на приятелката му и я притеснявала. Но дори
и безспорно да е установено подобно обстоятелство, то не е от такова естество,
че разумно да обяснява и оправдава проявената физическа агресия спрямо
тъжителката.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимият за виновен и го осъди.
Причини за извършване на престъплението се явяват ниският праг на търпимост
на подсъдимия, незачитане неприкосновеността на личността и неспособността за
разрешаване на спорни взаимоотношения по разумен и цивилизован начин.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Б.Д.Я. съдът
съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство предишното му осъждане, а смекчаващи
такива не констатира. Затова и при условията на чл.54 от НК и като съобрази
обществената опасност на деянието и дееца, както и характера и степента на
причинената на тъжителката лека телесна повреда, му наложи наказание пробация
при следните пробационни мерки : по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна
регистрация по настоящия му адрес в гр.Л., ж.к.„М.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**
за срок от 6 месец, като Я. следва да се явява и подписва пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи
с пробационен служител, за срок от 6 месеца.
Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимия за справедливо и че
съответства на обществената опасност на деянието и автора му, като чрез него ще
се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД, съдът
уважи отчасти предявения граждански иск от Н.П.И. против подсъдимият Б.Д.Я.,
като присъди на ищцата сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на нанесената лека телесна повреда,
ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 07.02.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, като иска за разликата до предявения размер от
3 000 лева отхвърли, като неоснователен и недоказан. Безспорно се установи,
че подсъдимият Я. с виновното си и противоправно поведение е осъществил
фактическия състав на непозволеното увреждане, като нанесъл удари с ръце по
лицето и главата на ищцата И., с което и причинил болки и страдания. Не без
значение е и факта, че травмите са били по видимата част от тялото на И. –
лицето, който факт безспорно ѝ е причинил и душевни неудобства и
притеснения при контактите ѝ с други хора извън дома. Освен това, от
показанията на свидетелите се установява, че пострадалата И. е била силно
притеснена и изплашена, като освен вечерта, когато е била бита, това ѝ
състояние продължило и седмици след това.
Събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението на вещото лице по изслушаната и приета от съда съдебномедицинска
експертиза, категорично потвърждават наличието на причинна връзка между
виновното поведение на подсъдимия и ответник по иска от една страна и от друга
– настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в претърпени физическа болка и
душевни неудобства и страдания от ищцата, които съдът по справедливост определи
в размер на сумата от 2 000 лева.
Съдът призна за реално направени и присъди на тъжителката Н.И. направените
по делото разноски в размер общо на сумата от 1 141,70 лева, които следва
да ѝ бъдат заплатени от подсъдимия Б.Я..
При този изход на делото съдът осъди подсъдимият Б.Д.Я. да заплати на
Ловешки районен съд сумата 80,00 лева, представляваща държавна такса върху
уваженият размер на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :