Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември през
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 3492 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М.П.Й., починал в
хода на процеса, с конституирани на основание чл. 227 ГПК правоприемници П.М.Й.
и Н.М.Й. срещу решение от 14.12.2019г. по гр. дело № 32845/2019г. на Софийски
районен съд, 74 състав, в ЧАСТТА, с която е признато за установено по реда на чл.
422 ГПК, че М.П.Й. дължи на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ на „Т.С.” ЕАД, сумата 741. 51 лв. представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода 01.05.2015г. – 30.04.2016г. за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „*********, аб. №******, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019г.
до окончателното изплащане, както и сумата 23. 99 лв. за дялово разпределение
за периода 01.05.2015г. – 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15208/2019г. на СРС, 74 с-в.
Въззивниците – ответници /конституирани на основание
чл. 227 ГПК в хода на въззивното производство/ обжалват решението в посочената
част, с оплаквания за необоснованост и неправилност. Поддържа се в жалбата, че
имотът не е ползван през процесния период, тъй като починалият въззивник не е
бил допуснат до него, а ползва същия, считано от 01.01.2017г. Моли се въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемият – ищец „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач на ищеца по делото „Т.С.”
ЕООД не са депозирали писмени отговори.
В хода на устните прения въззиваемото дружество
оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед
доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
В първоинстанционното производство е установено, че
между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150 ЗЕ. Правото
на собственост на ответника М.П.Й. се установява от представения договор за продажба
на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 14/2009г. на нотариус Т..
Въззивниците са наследници по закон на М.Й., починал в хода на процеса.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период не е спорно между страните, а се и установява от приетите като
писмени доказателства по делото, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ.
Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление между топлоснабдените имоти в сградата
в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.“ ООД с
договор, сключен от упълномощени представители на етажните собственици,
съгласно протокол на общото събрание.
От изложеното следва изводът, че М.Й., починал в хода
на процеса, в качеството му на собственик на имота е потребител/клиент на
топлинна енергия за битови нужди за процесния период и съгласно чл. 155 от ЗЕ,
дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за
претендирания период. Ето защо искът е доказан по основание и оплакванията в
жалбата в тази връзка са неоснователни и
недоказани.
Облигационното правоотношение по продажба на топлинна
енергия възниква по силата на закона при публично оповестени Общи условия. Съгласно
чл. 153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 2/2018г. по т.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
ЗЕ независимо кой е фактическият ползвател на имота, освен ако между ползвателя
на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. Ето защо доводите в жалбата в
тази връзка са изцяло неоснователни.
Поддържаните в хода на процеса доводи за противоправно
поведение на трети за спора лица с оглед фактическото ползване на процесния
топлоснабден имот, са изцяло недоказани.
По делото е представено решение от 22.01.2018г. по
гр.д. № 24927/2017г. на СРС, 26 с-в, с което е отхвърлен предявен от трето за
спора лице срещу М.П.Й. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД досежно
процесния недвижим имот за обявяване за окончателен на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот 01.12.2014г. Съгласно служебно извършена
справка, решението на СРС е влязло в сила. Представеното решение по чл. 19, ал.
3 ЗЗД не налага различен извод и не променя извода, че за процесния период
първоначалният ответник е собственик на процесния имот. По делото не е доказано трето за спора лице да е ползвало
имота на валидно облигационно основание. Представено е решение по гр.д. №
11508/2015г. на СРС, 36 с-в, с което е отхвърлен предявен от М.Й. иск с правно
основание чл. 233 ЗЗД срещу трето за спора лице, поради липса на доказателства
за сключен наемен договор между страните. Предвид изложеното, това решение не
налага различен извод по спора.Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването
на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. За процесния период отчитането
е било редовно, като от отчетеното количество ТЕ са приспадани технологични
разходи за сметка на ищцовото дружество. Констатациите на вещите лица,
изготвили СТЕ и ССчЕ, не са опровергани от други доказателства по делото и
липсва процесуално основание да не бъдат кредитирани относно присъдените
размери, а и същите не оспорени в жалбата.
Други доводи не са релевирани в жалбата.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е
изцяло неоснователна на релевираните в нея основания и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.С оглед изхода на спора, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.12.2019г. по гр. дело № 32845/2019г. на Софийски районен съд,
74 състав в обжалваната част за уважаване на исковете.
Решението в останалата отхвърлителна
част е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА
П.М.Й., ЕГН ********** и Н.М.Й., ЕГН **********
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК*********, седалище и адрес на управление *** Б,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 50 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Т.” ООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.