Р Е Ш Е Н И Е
18.11.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
05.11. 2020
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 909 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от С.В.В. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 206 от 23.09.2020 на Директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) на жалбоподателя в качеството на длъжностно лице – горски стражар към ДГС Дупница във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1 от ЗГ, оправомощен да издава превозни билети с утвърдена от Директора на ДГС ,,Дупница“ длъжностна характеристика, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 9а от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. В. Стефанов навежда доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно и желае да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Антимова, която изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.07.2020 г. е съставен Констативен протокол серия ПК07 № 139132 от А.С. на длъжност ,,старши горски инспектор“ при РДГ Кюстендил, който съвместно с инж. Р.М. – гл. горски инспектор и Светослав Николов – гл. специалист извършили проверка на издадени превозни билети по позволително за сеч № 556928/15.05.2020 г. в присъствието на С.В. в качеството му на проверявано лице и Георги Соколов – гл. стражар при ТП ДГС Дупница. Проверяващите установили, че за периода 26.06.-28.06.2020 г. С.В. е издал 9 бр. превозни билети (с номера: 6251/00073/ от 26.06.2020 г.; № 6251 /00074/ от 26.06.2020 г.; № 6251 /00075/ от 27.06.2020 г.; № 6251 /00076/ от 27.06.2020 г.; № 6251 /00077/ т 27.06.2020 г.; № 6251/00079/ от 28.07.6.2020 г.; № 6251 /00080/ от 28.06.2020 г.; № 6251 /00081/ от 28.06.2020 г. и № 6251 /00082/ от 28.06.2020 г.) по позволително за сеч с № 556928 с непопълнен реквизит – получател. Във връзка с горните констатации С.В. бил задължен да представи заверени копия на горепосочените билети в офиса на РДГ Кюстендил в гр. Перник на 20.07.2020 г. До С.В. е изпратено писмо рег. индекс: РДГ07-4000/21.07.2020 г., с което е уведомен да присъства при съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 29.07.2020 г. в 10.00 ч. в офис Перник на РДГ Кюстендил. Писмото е получено от В. на 21.07.2020 г.
На 29.07.2020 г. в отсъствието на нарушителя е съставен АУАН № 206 от А.С. – старши горски инспектор при РДГ Кюстендил в присъствието на свидетеля Р.М.. Актът е връчен на нарушителя на 25.08.2020 г., за това, че на 26.06.2020 г. в ДГС Дупница в землището на с. Мала Фуча, общ. Бобов дол, обл. Кюстендил е издал документ – превозен билет с № 6251/00073/26062020/193202 – F7DA28D за 3,3 плътни куб. м /6 пространствени куб. м/ дърва от цер /широколистни/, добити по позволително за сеч № 556928 от 15.05.2020 г., в който ПБ няма попълнен реквизит – име и адрес на получател, с което е нарушил забраната за издаване на ПБ, в който следва да е посочен точен адрес и/или други данни за мястото на доставка и това не позволява да се определи точно местоположението на доставката на дървесина. Актосъставителят е приел, че В. е нарушил чл. чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 9а от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН В. е подал възражение до Директора на РДГ Кюстендил вх. № РДГ07-4635/25.08.2020 г., в което е посочил, че в издадения от него превозен билет е посочил имената на лицето, което си е закупило дървесината, както и, че купувачът и получателя са едно и също лице, а адреса на доставката е отбелязал в графа ,,дървесината пътува до“.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което са възприети констатациите в него и на В. в качеството му на длъжностно лице – горски стражар към ДГС ,,Дупница“ е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 300 лв.
По делото са представени следните писмени доказателства: разписка за връчване на наказателното постановление; възражение от С.В.; констативен протокол от 07.07.2020 г.; опис на превозните билети за дървесина добита от отдел: 395, б. е за периода от 09.06.2020 г. до 06.07.2020 г.; писмо изх. № 06-05-87/20/2 от 17.07.2020 г.; заверени копи на 9 бр. превозни билети; превозен билет 6251/00073/26062020-F7DA28D от 26.06.2020 г.; длъжностна характеристика на С.В. – горски стражар; позволително за сеч № 0556928; писмо рег. № РДГ-07-4000/21.07.2020 г. и Заповед № РД49-194 от 16.09.2011 г. и Заповед № РД-07-93/21.04.2020 г. на Директора на ТП ДГС Дупница. От показанията на св. Р.М. се установи, че актът е съставен за липса на реквизит – получател /имена и адрес/ на дървесината в издадения от В. превозен билет.
Горната фактическата обстановка се установи от показанията на свидетелката М., както и от приобщените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице и против наказателно постановление, което подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от компетентни органи.
Основното възражение на защитника на жалбоподателя е свързано с неправилно ангажиране на отговорността с оглед липсата на нормативен акт, който посочва формата и реквизитите на превозния билет. Съдът не споделя това възражение. Разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.2 от ЗГ представлява блантектна норма, която определя като състав на нарушение: всяко съгласуване, одобрение или издаване на документ в нарушение на Закона за горите, на подзаконовите актове по прилагането му и на одобрените горскостопански планове и програми. В случая като подзаконов нормативен акт в АУАН и НП последователно са посочени чл. 15, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 2012 г. за контрола и опазване на горските територии, които вменяват конкретни задължения неизпълнението, на които е скрепено със санкцията по чл. 257, ал.1, т.2 от ЗГ.
Несъмнено адресати на бланкетната диспозиция на чл. 257, ал.1, т.2 от ЗГ, респ. субекти на административнонаказателната отговорност в случая са особена категория лица, които по силата на заеманото от тях служебно положение и/или на основание нормативен акт имат определени контролни правомощия във връзка с прилагането на разпоредбите на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Отново предвид бланкетния характер на разпоредбата на ЗГ, същата е необходимо да се допълни посредством описание на съответното противоправно поведение на лицето; конкретното предписано му задължение; и не на последно място посочването на акта, с който това поведение му е вменено – било то нормативен акт, решение или предписание, при което следва да се отрази изрично източника на това задължение. В разглеждания случай, както в АУАН, така и в НП се съдържа както фактическо описание на обективните елементи на деянието, така и изрично посочване на правните норми, които са нарушени.
При установените в хода на съдебното дирене факти, за настоящия съдебен състав е безспорно, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 2012 г. за контрола и опазване на горските територии. Съгласно чл. 15 ал. 1 т. 2 от цитираната Наредба, забранява се: издаването на превозни билети, в които не е посочен точен адрес и/или други данни за мястото на доставка или претоварване на дървесината или посоченият адрес или данни са непълни и/или неточни и не позволяват да се определи точно местоположението на доставката или претоварването. Съгласно чл. 9а от същата наредба лицата, издаващи или попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци.
Съдът намира за неоснователно възражението, че в издадения превозен билет е посочен купувача, с което В. бил изпълнил задължението си да посочи получателя на дървесината, тъй като не винаги купувача и получателя са едно и също лице.
Жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 257, ал.1, т. 2 от ЗГ е осъществил състава на административно нарушение по смисъла на посочената норма, което е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност, установена в същата разпоредба. Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя при пряк умисъл на вината – при знание на разпоредбите на ЗГ и Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии и при ясно съзнание на това, което е извършил.
Настоящата инстанция намира, че наказанието наложено на жалбоподателя е правилно и законосъобразно определено по вид и по размер. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми.
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието наказващият орган се е съобразил с правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Определеното наказание е минимално определеното в закона и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения. Отчетен е фактът, че нарушението е първо. Освен това настоящата инстанция намира, че наложената санкция с така определения размер на наказанието би респектирала нарушителя за спазване на законодателството за в бъдеще и ще въздейства възпитателно, както на самия него, така и на останалите членове на обществото.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя относно приложение на чл. 28, б."а" от ЗАНН. Извършеното от жалбоподателя нарушение по ЗГ не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. В тази връзка следва да се подчертае, че нормите в ЗГ са създадени, за да гарантират обществения интерес. Всяко едно нарушение на посочения нормативен акт засяга обществения интерес, поради което осъщественото нарушение в никакъв случай не би могло да бъде разглеждано като маловажен случай. Жалбоподателят е санкциониран само за един от всичките девет издадени превозни билети, в които липсва посочения реквизит. Следователно, не може да се приеме, че се касае за изолиран случай, при който евентуално би могло да се коментира приложението на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо съдът приема, че административното наказание, наложено на жалбоподателя е правилно и законосъобразно определено по вид и размер. При определянето му АНО се е съобразил с правилата на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Наложеното наказание е определено в минималния размер, посочен в закона и отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушените обществени отношения.
С оглед на изложените съображения съдът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
206 от 23.09.2020 на Директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с
което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ) на С.В.В. с ЕГН ********** *** в качеството му на длъжностно
лице – горски стражар към ДГС Дупница във вр. с чл. 211, ал. 2, т. 1 вр. с ал.
1 от ЗГ, оправомощен да издава превозни билети с утвърдена от Директора на ДГС
,,Дупница“ длъжностна характеристика, е наложено административно наказание
,,глоба“ в размер на 300 (триста) лева, за нарушение на чл. 257, ал. 1,
т. 2 от ЗГ във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 9а от Наредба № 1/2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Кюстендил с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: