Определение по дело №428/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.435 ал. 2 от ГПК и е по жалба от „. И.” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Н., ул. “И. В.” № *, представлявано от Управителят И. Г. Г., чрез пълномощника му адв. Г. С. Г., БАК, на съдебен адрес: град Б., ул. “А.” № *, . *, с която се обжалват действията на ЧСИ Г. С., с рег. № *, с район на действие – ОС Б. по изпълнително дело № 278/2011г. Жалбоподателят моли съда да отмени Постановлението на ЧСИ за приемане на разноски по изпълнителното дело, в частта му в което е разпоредено на „. И.” О., да бъде възложено заплащането на разноски на Е. Г. К., в размер над сумата от 10 567.15лв., като вместо това да постанови определение, с което да постанови отхвърляне на искането на заявителят за присъждане на разноски над тази сума, до размера на сумата 200 563.00лв. Депозирано е и искане на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 36 от ЗА, да бъдат намалени поради от съда поради прекомерност, до законоустановения размер от 1 004.15лв., приетите разноски, който размер съответства изцяло на фактическата и правна сложност по изпълнителното дело.

Недоволен от посочените в жалбата действия на частния съдия изпълнителя, жалбоподателят ги обжалва, като моли съдът да ги отмени като неправилни и незаконосъобразни. Оплакването е за приемането с постановление от съдия изпълнителят на разноски в размер на 200 563лв., като се възразява че тези разноски са заявени в заповедното производство по реда на чл. 417 от ГПК, развито пред РС Н., като същите не следва да бъдат приети в изпълнителното производство, още повече че липсват данни същите реално да са били преведени от упълномощителя. В тази връзка се изказва становище, че приемането и присъждането на разноски в изпълнителното производство, над размера от 10 004.15лв. за адвокатски хонорар е неправилно и незаконосъобразно. С частната жалба пред ОС Б., жалбоподателят е навел и възражението си на основание чл. 78 ал.5 от ГПК за прекомерност на приетите разноски за адвокатски хонорар, като са изложени аргументи за това възражение във връзка с чл. 10 т. 2 и чл. 7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатското възнаграждение, което се изчислява съобразно материалния интерес и възлиза на 10 004.15лв. Навадени са оплаквания, че съдия изпълнителят може да приема разноските сторени от страните само в рамките на изпълнитленото производство, но не и разноските направени от същите в заповедното производство по реда на чл. 417 от ГПК пред съответния районен съд.

Срещу депозираната частна жалба е постъпило писмено възражение от адв. Г. В., САК, пълномощник на Е. Г. К. в изпълнителното производство. Възразява срещу допустимостта на депозираната частна жалба, тъй като видно от представения в изпълнителното производство Договор за правна защита и съдействие, договореното възнаграждение в размер на 500 000лв. е дължимо и платимо, след приключване или прекратяване на изпълнителното производство и понастоящем, същото все още не е дължимо. Възразява се и срещу основателността на частната жалба, като се излагат аргументи, че в цитираната Наредба са уредени минималните адвокатски възнаграждения, но няма ограничения за максималния им размер, като същият се определя от упълномощителят и упълномощения по договора при свобода на договарянето, като един от основните критерии, който се взема в предвид е размера на изпълняемото право, а в случая материалния интерес е за сумата за която е започнало принудително изпълнение и тя е 500 000 евро. Изведени са доводи, че ограничаването на правото на свободно договаряне и определяне на възнаграждението на пълномощника е и нарушение на Конституцията на страната. Не на последно място се акцентира, че към настоящия момент заплащането на договореното адвокатско възнаграждение е поставено под условие, тъй като същото е договорено до края на изпълнителното производство, но съобразно чл. 37 от Закона за адвокатурата, същото съставлява част от разноските по изпълнителното дело съобразно нормата на чл. 78 от ГПК и е дължимо от длъжника по делото.

В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, ЧСИ Г. С., с район на действие – ОС Б., изразява становище че жалбата е процесуално недопустима, тъй като възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК, може да бъде наведено от длъжника в рамките на изпълнителното производство и едва след отказ на ЧСИ, същият може да бъде обжалван пред ОС Б.. Възражение за прекомерност не можа да бъде навеждано пред съда за пръв път с въззивната жалба, преди ЧСИ да се е произнасял по такова искане. Изказано е и становище по основателността на частната жалба, като си излагат доводи, че ЧСИ не следи служебно за размера на адвокатското възнаграждение и не може служебно да го намалява, като същият е длъжен в този случай да зачете сключения договор за правна помощ и съдействия и посоченото в него възнаграждение за адвоката. ЧСИ акцентира в мотивите си във връзка с депозираната частна жалба, че никъде в закона не е посочено, че размера на адвокатското възнаграждение следва задължително да е обвързан с предвидените в специалната наредба минимални възнаграждения, като уговореното възнаграждение винаги е обвързано с фактическата и правна сложност по делото, която към настоящия момент не може да бъде преценена, тъй като договорената сума следва да бъде реално заплатена едва след приключването на изпълнителното производство, а понастоящем то е в своето начало, като все още не са извършени от ЧСИ принудителни действия. Отделно се излагат съображения в мотивите на съдия изпълнителят, че по силата на чл. 36 ал.4 от ЗА, възнаграждението за адвокат може да се обвърже с изхода на делото и да бъде уговорено под отлагателно условие, какъвто е и настоящия случай, като в този случай възнаграждението на адвоката се включва в разноските по делото по смисъла на чл. 78 от ГПК.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателят и данните по изп.д. № 278/2011 по описа на ЧСИ Г. С., с рег. № *, с район на действие – ОС Б., представено в заверен препис, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като производството по делото следва се прекрати.

Съображенията за това са следните:

Производството по изпълнително дело № 278/2011г. по описа на ЧСИ Г. С., с рег. № *, с район на действие – ОС Б., е образувано въз основа на молба с вх. № 02673/29.07.2011г., депозирана от взискателя Е. Г. К., ЕГН *, чрез адвокатско дружество “В....”, като е образувано въз основа на Изпълнителен лист от 25.07.2011г., издаден въз основа на Заповед № 725 за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК от РС Н., по ч.гр.д. № 804/2011г. по описа на съда. По делото взискател Е. Г. К., а длъжник е „. И.” О., а вземането е за сумата от 500 000 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2011г. до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата 219 558.30лв., представляваща сторените в заповедното производство съдебно деловодни разноски.

По образуваното изпълнително дело, на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която същият е получил след депозирането на частната жалба пред ОС Б..

С Постановление от 05.08.2011г. по образуваното ИД № 278/2011г. по описа на ЧСИ Г. С., с рег. № *, с район на действие – ОС Б., са приети направените по делото разноски за държавни и общински такси и адвокатско възнаграждение, както следва: 280 лв. за такси за издаване на скици от АГКК; такса за налагане на възбрана в размер на 30лв., такса за извършване на справка за МПС в КАТ в размер на 3.00лв., както и адвокатско възнаграждение по силата на Договор за правна защита и съдействие от 27.07.2011г., между взискателят и чрез адвокатско дружество “В...и”, в размер на 200 000лв. В постановлението е посочено, че на основание чл. 79 от ГПК и чл. 431 ал. 4 от ГПК, държавните такси и разноските за адвокатско възнаграждение, се заплащат от взискателят и са за сметка на длъжника в изпълнителното производство.

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Б., излага следните правни съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство, е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, тъй като с изменението на разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК/ с ДВ бр. 100 от 2010г./, същото е включено изрично в лимитивно изброените действия на съдия изпълнителят, които могат да бъдат обжалвани пред компетентния ОС по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Правната възможност по чл. 78 ал. 5 от ГПК за възражение за прекомерност и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Следва извода, че компетентен да се произнесе по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, е именно ЧСИ, пред който делото е висящо и пред който следва бъда повдигнат въпроса относно разноските. Съгласно действащия процесуален ред, ОС упражнява в рамките на правомощията си контрол за законосъобразност на действията на съдия изпълнителя, но не може да иззема неговите правомощия и да го замества, включително когато се касае за искане по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, което по силата на тази обща процесуална норма има за адресат правоприлагация орган, пред който е висящо съответното производство. Недопустимо е в този смисъл възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство, да бъде направено за пръв път пред съответния ОС с частната жалба, преди същото да е било предмет на обсъждане от ЧСИ пред който изпълнителното дело е висящо. /Определение № 460 – 19.09.2011г. на ВКС на РБ по частно гражданско дело № 338/2011г. на ІІІ г.о. на ГК на ВКС/.

Поради изложените съображения частна жалба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Жалбата следва да бъде изпратена на компетентния за разглеждането на искането за прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение - ЧСИ Г. С., с рег. № *, с район на действие – ОС Б..

Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото правно основание – чл. 435 и следващите от ГПК, Б окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА жалба от „. И.” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Н., ул. “И. В.” № *, представлявано от Управителят И. Г. Г., чрез пълномощника му адв. Г. С. Г., БАК, на съдебен адрес: град Б., ул. “А.” № *, *, с която се обжалват действията на ЧСИ Г. С., с рег. № *, с район на действие – ОС Б. по изпълнително дело № 278/2011г. Жалбоподателят моли съда да отмени Постановлението на ЧСИ за приемане на разноски по изпълнителното дело, в частта му в което е разпоредено на „. И.” О., да бъде възложено заплащането на разноски на Е. Г. К., в размер над сумата от 10 567.15лв., като вместо това да постанови определение, с което да постанови отхвърляне на искането на заявителят за присъждане на разноски над тази сума, до размера на сумата 200 563.00лв. Депозирано е и искане на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 36 от ЗА, да бъдат намалени поради от съда поради прекомерност, до законоустановения размер от 1 004.15лв., приетите разноски, който размер съответства изцяло на фактическата и правна сложност по изпълнителното дело.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гр.д. № 1172/2011г. по описа на Окръжен съд Б..

ИЗПРАЩА жалбата от „. И.” О., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Н., ул. “И. В.” №*, представлявано от Управителят И. Г. Г., чрез пълномощника му адв. Г. С. Г., БАК, на съдебен адрес: град Б., ул. “А.” № *, *, на ЧСИ Г. С., с рег. № *, с район на действие – ОС Б., компетентния за нейното разглеждане орган по реда на ГПК.

Определението подлежи на обжалване, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: