Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………..
……………… г., гр. Варна.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
при участието на секретаря Светла Великова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Димитрова
КАНД № 2195/2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Варна, подадена чрез ст. юриск. К.Л. – А., против Решение № 260733 от 16.07.2021 г. по АНД № 266/2021 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 436а-282 от 08.10.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР – Варна. С отмененото НП на Т.А.А. с ЕГН **********,***, на основание чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Касаторът настоява, че обжалваното решение е неправилно, т.к. е постановено при нарушение на
материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК, приложим по
препращане от чл. 63,
ал. 1 ЗАНН. Оспорват се изводите на
въззивния съд, че съдебното решение, с което е отменена заповедта на Директора
на РЗИ, /във връзка с нарушаването на която е издадено процесното НП/ има
обратно конститутивно действие, поради което породените от заповедта задължения
отпадат с обратна сила от момента на издаването й. Позовава се на нормата на
чл. 184 АПК, съгласно която за неуредените въпроси при оспорване на общи
административни актове, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуални
административни актове. Твърди, че доколкото Заповед № РД 01-85/28.04.2020 г.
на АдмС - Варна е била оттеглена от самия административен орган преди
провеждането на първото заседание по делото, образувано по оспорването й, то е отпаднал
правният интерес от нейното оспорване,
поради което и постановеното по адм. д. № 829/2020г. решение след отмяната на
акта не би могло да породи конститутивно действие, т.к към датата на
постановяването му оспореният акт не е съществувал в правния мир. Поддържа се,
че НП е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с материалния закон и при изпълнение целите на закона, като
деянието не следва да се квалифицира като маловажно нарушение. Доколкото в
решението на въззивния съд не са изложени съображения по съществото на спора, се
прави искане за отмяна
на обжалваното
съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав, а в условие на евентуалност -
да се
постанови решение, с
което да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Ответникът – Т.А.А., с писмен отговор и молба, чрез адв. И.А.
счита, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че въззивният съд правилно и
законосъобразно се е позовал на решението на АдмС – Варна по адм. дело №
829/2020 г., което е влязло в сила и има задължителна сила за всички. Твърди се,
че доводите на касатора са нелогични и
непоследователни. Настоява се, че дори да се приеме, че НП е издадено въз
основа на съществуващ и действащ общ нормативен акт, то НП не съдържа надлежно
описание на нарушение и обстоятелствата около извършването му – непълнота на
фактите. Сочи се, че според НП санкционираният се е намирал на крайбрежната
алея, преминава през нея и посещава крайбрежната зона на Община Варна, а от
показанията на свидетелите се установява, че А. е управлявал МПС, заедно с
други лица, които обстоятелства не са описани в НП и е накърнено правото на
защита. Настоява се, че релевираните в касационната жалба твърдения са
взаимоизключващи се и в пълно противоречие едни с други. Искането е да се
остави без уважение жалбата, като се претендира присъждане на съдебни и
деловодни разноски и разходите за адвокат. С писмена молба се поддържа
писменият отговор.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното
съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните
по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на
наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на
касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за
установено следното:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на Т.А.А. против
НП № 436а-282/08.10.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР – Варна, с което на
А. на
основание чл. 209а ал. 1 от ЗЗ, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Според НП Т.А.
на 24.04.2020 г. не е изпълнил Заповед № РД-01-72 от 11.04.2020 г. на Директора
на РЗИ – Варна, противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 2 ЗЗ, като със заповедта
е наредено, че от 00:00 ч. на 12.04.2020 г. се преустановяват посещения и
достъпа на хода до крайбрежните зони и плажовете на територията на Община
Варна.
От
фактическа страна ВРС приема, че на 24.04.2020 г., в 21:35 ч. в гр. Варна А. е възприет от служители в група „Общинска полиция“
при ОД на МВР – Варна, (свидетелите С.С.Д. и Х.С.Ч.) да се придвижва на
крайбрежна алея „Капитан Георги Георгиев“ в посока от Буна 104 към Буна 103 с
автомобил, заедно с две други лица, в нарушение на въведените противоепидемични
мерки по т. 1 от Заповед № РД-01-72/11.04.2020 г. на
Директора на РЗИ – Варна, във вр. със Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването.
Съставеният АУАН е подписан от А. без възражения, като такива не са постъпили
и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въззивният съд констатира, че с влязло в сила на
01.02.2021 г. решение по адм. дело № 829/2020 г. на АдмС – Варна е отменена Заповед №
РД-01-72/11.04.2020 г. на Директора на РЗИ – Варна.
За да отмени НП,
въззивния съд приема следното: Заповедта на Директора на РЗИ-Варна има характер
на общ административен акт и по-аргумент от разпоредбата на 183 АПК, решението,
с което административният акт е отменен, има действие спрямо всички, като е с конститутивно
действие от момента на постановяване на незаконосъобразния акт по аргумент за
противното на чл. 195, ал. 1 АПК, т.е. с обратна сила. Позовавайки се на влязлото
в сила решение на АдмС – Варна по адм. дело № 829/2020 г., с което е отменена Заповед РД-01-72/11.04.2020 г.
на Директора на РЗИ – Варна, въззивният съд приема, че не е налице
административно нарушение.
ВРС е установил и
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН – НП не съдържа надлежно описание на
нарушението и обстоятелствата около извършването му. В НП не е описано, че
наказаното лице се е намирало в автомобил, заедно с други лица, като от
обстоятелствената част се налага впечатлението, че А. е ходел на посоченото
място. Непълнотата на относимите към претендираното нарушение факти в АУАН и в
НП, въззивният съд приема, че е ограничила правото на защита на наказаното
лице.
ВРС осъжда ОД на МВР –
Варна да заплати на А. сумата в размер на 300 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението на
ВРС е валидно и законосъобразно.
Не са налице
касационни основания за отмяната му.
Жалбата е
неоснователна.
Със Заповед № РД-01-72
от 11.04.2020 г. на Директора на РЗИ – Варна е разпоредено: 1. преустановяване
на посещенията и достъпа на хора до крайбрежните зони и плажове на територията
на Община Варна; и 2. Забранен е достъпа на ППС (с изключение на тези със
специален режим на движение) и граждани от пътна настилка от източната част на
Станчовата алея (след ресторант „Парми“) до бариерата на плувен комплекс „Приморски“.
По аргумент от чл. 63, ал. 11 ЗЗ процесната заповед, публикувана на страницата
на РЗИ – Варна в интернет (https://www.rzi-varna.com/docs/Zapoved_RD-01-72.pdf), е общ административен
акт по смисъла на чл. 65 АПК. Същата е отменена с Решение № 1239 от 25.08.2020 г.
на АдмС - Варна по адм. д. № 829/2020 г., като решението в частта на отмяната
не е обжалвано и е влязло в законна сила месец септември 2020 г.
Законосъобразни са
изводите на ВРС относно последиците от отмяната на посочената заповед по
съдебен ред. Съгласно нормата на чл.
183 АПК решението, с което общият
административен акт e отменен, има действие по отношение на всички. С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК е предвидено действие занапред само на
съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт. Процесната Заповед № РД-01-72
от 11.04.2020 г. на Директора на РЗИ – Варна няма такъв характер и влезлият в сила съдебен
акт за отмяната й като общ административен акт, по аргумент за противното
от чл. 195, ал. 1 АПК, има обратно действие. Съдебното решение има конститутивно действие от момента на постановяване на
незаконосъобразния акт. Правилно ВРС приема, че отмяната от съда на Заповед
№ РД-01-72/13.03.2020 г. на Директора на РЗИ-Варна, има обратна сила и съответно вмененото административно нарушение, за което на 08.10.2020 г.
е издаденото НП следва да се приеме, че не е осъществено.
Този извод
не се променя от твърдяното от касатора обстоятелство, че Заповед № РД-01-72/11.04.2020 г. е била оттеглена с друга такава от 28.04.2020 г. от самия административен орган в хода на
адм. дело № 829/2020 г. на АдмС - Варна и преди произнасянето на съда с решение
на 25.08.2020 г., респ. не е бил налице правен интерес от нейното оспорване,
поради което и постановеното по адм. д. № 829/2020 г. решение след отмяната на
акта не би могло да породи конститутивно действие. В настоящото производство е
недопустимо да се преценя законосъобразността и правните последици на
действието по оттеглянето на общия административен акт, както и
законосъобразността и правилността на съдебния акт по адм. дело № 829/2020 г.
на АдмС – Варна. Съдебното решението по адм. дело №
829/2020 г. на АдмС - Варна е факт. Същото е влязло в законна сила и има
обратно действие, поради което с обратна сила е отпаднала и забраната за
посещения и достъп на хора до въпросните крайбрежни зони.
Административнонаказващият
орган е издал процесното НП на 08.10.2020 г., т.е. след като вече решението на
съда от 25.08.2020 г. по адм. дело № 829/2020 г. на АдмС – Варна е влязло в
сила в частта на отмяната на Заповед № РД-01-72/11.04.2020 г. на Директора на
РЗИ-Варна (а и много след оттеглянето й на 28.04.2020 г.), поради което при
ангажиране на отговорността на А. не е съобразена нормата на чл. 183 АПК.
Предвид
горепосоченото, не е необходимо съдът да обсъжда доводите на касатора във
връзка с липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неприложимостта в случая на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Следва само да се
посочи, че с оглед конкретното съдържание на Заповед № РД-01-72/11.04.2020 г. на
Директора на РЗИ-Варна и установеното от ВРС, че наказаното лице е било с
автомобил, то е налице неясното по отношение на това какво точно деяние е
извършено – в нарушение на заповедта посещението на алеята като пешеходец ли се
вменява и/или осъществен достъп на ППС или гражданин на пътната настилка,
описана в т. 2 от заповедта. В този смисъл изводите на ВРС за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с изискването на чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е правилно.
ВРС е приложил правилно
материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са основания за отмяна на съдебния акт.
При извършената служебна проверка
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че
решението не страда от пороци,
които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Касационната жалба се
явява неоснователна и следва да се
остави в сила обжалваното решение на ВРС.
При този изход на спора ответникът по касационната
жалбата има право да му се присъдят разноски и адвокатско възнаграждение, но
доказателства за платени такива за касационната инстанция не са представени,
поради което не следва да се уважава искането в този аспект.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260733 от 16.07.2021 г. по АНД № 266/2021 г.
на Районен
съд – Варна.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.