№ 18667
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110136894 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава срещу Л. М. Д. и К. М. Д. – наследници на М. Л. Д., с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови
решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите
както следва: 1216,44 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата,
214,23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.05.2023 г., 42,85 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.07.2023
г. до окончателно изплащане на сумата и 8,97 лв. – мораторна лихва за периода от
15.05.2020 г. до 25.05.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение, в
условията на разделна отговорност при квоти както следва:
Л. М. Д. – 1/2 или сумата от 608,22 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.07.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 107,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020
г. – 25.05.2023 г., 21,43 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,49 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение;
К. М. Д. – 1/2 или сумата от 608,22 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.07.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, 107,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020
г. – 25.05.2023 г., 21,43 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода
от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
1
исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,49 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците в качеството си на общински
наемател, е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в
сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази
връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в
исковата молба размери. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от К. М. Д.,
с който предявените искове се оспорват. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва качеството потребител и излага, че друго лице е било настанено в
процесния имот. Сочи, че се е отказала от наследството. РазвИ. съображения в насока,
че не е изпаднал в забава, с оглед което оспорва акцесорната претенция. Оспорва и
претенцията за дялово разпределение, като сочи, че ищецът няма основание да я
претендира. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Л. М. Д.,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва качеството потребител и сочи, че В.. Л. Д. е била
ползвател на процесния имот. РазвИ. съображения в насока, че не е изпаднал в забава,
с оглед което оспорва акцесорната претенция. Оспорва и претенцията за дялово
разпределение, като сочи, че ищецът няма основание да я претендира. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
2
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Облигационното отношение между страните се презумират от закона, без да е
необходимо подаването на заявление- декларация, доколкото тя не е основание за
възникване на облигационното правоотношение по доставка на топлинна енергия./ Р
№ 35 /21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.
Съгласно правната норма на чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради
което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено
ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е неговият
носител, т.е. вещният ползвател.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение 2/2017 г. от 17.05.2018 г., клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ.
качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла
на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице
и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя. при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект,
различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените
от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му
битови нужди.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № 92918,
представляващ ап. 12, находящ се в /адрес/, като от материалите по делото се
установява, че същият е общинска собственост.
От приложеното на л. 10 по делото копие на Заповед № РД – 58-67/22.08.2000г.
се установява, че в процесното жилище Столична община, р-н „В.“ е настанила В.. Л.
3
Д., ЕГН ********** и като член на семейството й сина й М. Л. Д., ЕГН ********** /
родствена връзка справка л. 36/, като настанителната заповед е подписана от В.. Л. Д..
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /в
приложимата към момента на издаване на настанителната заповед редакция/ "въз
основа на настанителната заповед кметът на района сключва писмен договор за наем
/по образец, съгласно Приложение № 5/, в който се определят: правата и задълженията
на наемателя и наемодателя; наемната цена; заплащане на консумативи и такса смет;
отговорността при неизпълнение; поддържането /текущи и основни ремонти/ и други
условия по наемното правоотношение". В случая по делото липсва писмен договор за
наем като основание, наред с настанителната заповед за възникване на наемно
правоотношение. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които по
безспорен начин да се установи, че между Столична община, в качеството й на
собственик на топлоснабдения имот и лицата, индивидуализирани в заповедта, е
възникнало валидно наемно правоотношение, като с оглед на това правоотношение
последните са поискали открИ.не на партида на свое име.
В случая от приложеното на л. 14 по делото копие на Молба – декларация се
установява, че М. Л. Д. на 05.10.2000г. е депозирал пред ищцовото дружество искане за
открИ.не на партида, на негово име.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество обаче „при
подаване на заявление за открИ.не или промяна на партида Клиентът следва да
представи на Продавача идентифицираща информация и документи, легитимиращи
заявителя като Клиент по смисъла на настоящите общи условия, в това число
документ за собственост/документ удостоверяващ правото на ползване върху
имота, разрешение за ползване за новоприсъединен обект или за обект с променено
предназначение, договор за наем, заедно с нотариално заверена декларация за
съгласие от собственика по чл. 64, както и други официални документи,
удостоверяващи правото на собственост на заявителя (удостоверения за наследници,
постановления на съдебни изпълнители за възлагане на недвижим имот, протокол от
заседание на общо събрание за общите части, съдебни решения и др.)“
В чл. 64 от ОУ на ищеца е прието, че „клиент по смисъла на тези общи условия
може да бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от собственика на
имота, при условие че последният е представил писмено съгласие в нотариално
заверена форма за това.
В случая от страна на ищцовото дружество не бяха ангажирани доказателства по
делото, собственика на имоти Столична община да е предоставил писмено съгласие в
нотариално заверена форма да се открие партида на името на М. Л. Д..
В приложеното на л. 11 по делото копие на Писмо изпратено от Столична
Община р-н „В.“ до ищцовото дружество като наемател на процесния апартамент е
посочена В.. Л. Д. / стр. 13 по делото, стр. 3 от писмото/.
От приложената на л. 36 по делото справка от НБД „Население“ се установява,
че към датата на изготвяне на справката не са вписани данни за смърт на В.. Л. Д., като
от същата справка се установява, че М. Л. Д., ЕГН ********** е починал на
28.01.2021г.
По изложената аргументация доколкото от материалите по делото не се
установи въз основа на депозираната от М. Д. молба – декларация вх. №
5033/05.10.2000г., да са възникнали облигационни правоотношения между него и
ищцовото дружество съдът намира, че през исковия период качеството потребител на
топлинна енергия е притежавала В.. Л. Д., която е подписала заповедта, на чието име
са издадени всички фактури през исковия период и която е посочена като наемател от
Столична община в приложеното на л. 11 писмо.
По изложената аргументация следва извода за неоснователност на заявените
4
искови претенции, насочени против Л. М. Д. и К. М. Д., в качеството им на наследници
на М. Л. Д., доколкото не се установи техният наследодател през исковия период да е
притежавал качеството потребител на топлинна енергия.
За пълнота следва да се отбележи, че видно от приложената на л. 36 по делото
справка М. Д. е починал на 28.01.2021г., тоест преди крайната дата на исковия период
м.04.2022г., респективно неговите наследници не отговарят за част от периода на още
едно основание.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед неоснователността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, като обусловени следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните такИ. за мораторна лихва върху претендираните суми за топлинна енергия
и дялово разпределение.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да
заплати на адв. И. А. Н. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв. за
оказана безплатна правна помощ на ответника К. Д. /договор л. 80/.
При този изход на спора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв ищецът следва да
заплати на адв. С. К. К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв. за
оказана безплатна правна помощ на ответника Л. Д. / договор л. 74/
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ срещу Л. М. Д., ЕГН **********, искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумите както следва: 608,22 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022г., до обект с
абонатен № 92918, представляващ ап. 12, находящ се в /адрес/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, 107,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
25.05.2023 г., 21,43 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,49 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г. върху главницата за услуга
дялово разпределение, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/ срещу К. М. Д., ЕГН **********, искови претенции с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумите както следва: 608,22 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2022 г. до обект с
абонатен № 92918, представляващ ап. 12, находящ се в /адрес/, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателно
изплащане на сумата, 107,12 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. –
25.05.2023 г., 21,43 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,49 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г. върху главницата за услуга
5
дялово разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
да заплати на адв. С. К. К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на
400.00лв. за оказана безплатна правна помощ на ответника Л. Д..
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
да заплати на адв. И. А. Н. от САК адвокатско възнаграждение в размер на
400.00лв. за оказана безплатна правна помощ на ответника К. Д..
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6