Решение по дело №1879/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 88
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Снежана Стоянова
Дело: 20215220201879
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Пазарджик, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220201879 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. СТ. Г. от град В., ЕГН:**********, чрез
адв. А.Д. от АК – В. против Електронен фиш Серия К № 4613743, издаден от
ОДМВР – Пазарджик, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал.2
във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено наказание „глоба" в размер на 300 лв.
В жалбата се твърди, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска неговата
отмяна. Твърди се, че на посочените в ЕФ дата, време и място процесния
автомобил не бил управляван от жалбоподателя, а от лице с имената Е.Ф.,
който управлявал автомобила с нотариално заверено пълномощно.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
За въззиваемата страна не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 29.12.2020 г. в 10,17 часа в област Пазарджик, на път I - 8, км.
1
195+240 в посока към град Пловдив посредством автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна система ARH CAM S1 № 11743bb било заснето
движението на лек автомобил „Ф.П.“ с регистрационен № .... Техническото
средство заснело движението на автомобила, измерило, фиксирало и записало
скоростта му на движение на 92 км/час (след редукция с 3 км/ч в полза на
водача на действително измерената скорост от 95 км/час), при максимално
разрешена скорост за движение от 60 км/ч., въведена като ограничение с
пътен знак В26. Впоследствие, от паметта на устройството били разпечатани
5 бр. фотоснимки, на които може да се възприеме автомобила, измерената
скорост на движение на автомобила, датата и часа на заснемането му.
След справка в масивите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Пазарджик се установило, че посоченият автомобил е регистрирана
собственост на жалбоподателя, с оглед на което бил издаден обжалвания в
настоящото производство електронен фиш Серия К № 4613743 от ОДМВР -
Пазарджик, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП, на жалбоподателя било наложено наказание „глоба" в размер на 300
лева.
Срещу ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице чрез АНО до
съда, като липсват доказателства кога ЕФ му е връчен. Предвид липсата на
възражения за просрочие на жалбата от страна на ОДМВР - Пазарджик, съдът
приема че жалбата е подадена в законовия 14-дневен срок, поради което е
процесуално допустима.
Видно е от приложените по делото доказателства, автоматизирано
техническо средство АRH CAM S1, с което е заснето нарушението,
представлява преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, с фабричен № 11743bb и вписано под
номер 5126 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване. Към датата на нарушението 29.12.2020 г. съответства на
одобрените типове средства за измерване и е преминало изискуемия
технически преглед.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и
веществените доказателствени средства, които са непротиворечиви и
допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да
2
поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна по следните съображения:
В хода на настоящото производство по безспорен начин се доказа факта
на извършеното нарушение по чл. 21, ал. 2 във връзка с ал.1 от ЗДвП. Няма
спор, че жалбоподателят не е попълнил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДв.П. с
данни за лицето, управлявало автомобила (в този смисъл е и писмото на
Началника на сектор ПП на л.27 в делото ), поради което по силата на
законовата фикция той, като собственик на процесния автомобил е
административно наказателно отговорното лице. Тук е мястото да се каже, че
коментираната в молбата на адв.Д. разпоредба на чл.186, ал.4 от ЗДв.П. е
изцяло неотносима за процесния случай, тъй като предвидената процедура за
попълване на декларация се отнася за т.нар. фишове, но не и за електронните
фишове, за издаването на които има специална и различна уредба – чл.189,
ал.5 от ЗДв.П.
В процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.
Електронният фиш е издаден при кумулативното наличие на всички
предпоставки за издаването му съгласно чл. 189, ал.4, изр. първо ЗДвП – при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Съгласно § 6, т.
65 от ДР на ЗДП: „Автоматизирани технически средства и системи са уреди
за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес“. Това означава, че при мобилните
автоматизирани технически средства контролният орган по никакъв начин не
оказва влияние върху процеса на самото измерване на скоростта от
съответното АТСС, което е абсолютно независимо и на база вградения му
3
софтуер и радар извършва измерване, респ. заснемане и се констатира
евентуално превишение. Задължението на контролния орган при боравене с
техническото средство е единствено да го позиционира, да го включи и да
зададе ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го
изключи и демонтира, за което да състави и попълни съответния протокол. В
процесния случай е ноторно и служебно известно на съда, че използваният по
делото тип АТСС ARH CAM S1 представлява преместваемо устройство,
което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар.
триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото
да е „прикрепено“ към земята, а следва да се приеме, че има характер на
временно разположено на участък от пътя, тоест явява се „мобилно“ по своя
характер. При това положение е несъмнено, че нарушението се констатира в
отсъствие на намеса на контролния орган. В приложения по делото протокол
за използване на АТСС /лист 8 от делото/, съставен на основание чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, е отразено мястото на разположението
на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С“ –
стационарен, с посока на действие „П“ – приближаващ, поради което
настоящият случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11,
ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Това е така, тъй като нарушението
е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение, а временно
позиционирано на участък от пътя, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш. Спазено е било и
изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е
била снимка /лист 9 от делото/, отразяваща разположението на АТСС на
конкретните дата, час и участък от пътя.
От приетия като писмено доказателство протокол за използване на
АТСС се установява също, че мястото, където е извършен видеоконтрол на
скоростта, което е извън населено е било предварително обозначено с пътен
знак В26 за ограничение на скоростта до 60 км/ч.
Мястото не е било обозначено и с поставянето на пътен знак Е24, като с
измененията на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДП през 2017 г. и с отмяната на чл. 7 от
Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР това изискване е отпаднало, както
4
е отпаднало изискването и за оповестяване на мястото на контрол на
скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи.
Електронният фиш е съпроводен и от снимков материал, като
приложените снимки представляват годни веществени доказателствени
средства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДП, като може да се заключи, че
снимките са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано
нарушението, и че са напълно валидни и изготвени в съответствие с
техническите изисквания. Визираните реквизити най-долу на снимките
съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на
нарушението. Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с
посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите се
автомобили, какъвто на фотосите е процесния автомобил. Установява се
въведеното ограничение на скоростта до 60 км/ч, както и конкретно
засечената скорост на автомобила. От снимката на л.13 в делото се
установява, че процесния автомобил е заснет на разстояние от 96 метра от
разположението на АТСС, т.е. попада в полето за контрол на техническото
средство, което е било разположено на 350 метра от пътния знак В26, видно
от протокола. Мястото на извършване на нарушението, което може да се
идентифицира посредством посочените географски координати в
представения снимков материал от АТСС съвпада с мястото, на което се
извършва контрол на скоростта.
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в
рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател.
Съдържанието му съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от
ЗДП, като отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, а нарушението е описано по време, място и
констатирано превишаване на скоростта. Разминаването между скоростта,
която се сочи като измерена по данните от фотоса на л.13 и възприетата като
установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за
допустима техническа грешка от 3 км/ч при движение до 100 км/ч, която е
отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на
ЗДвП /чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1/, както и наложената глоба по
размер, място, начин и срок на плащане.
5
При издаването на обжалвания електронен фиш материалният закон е
приложен правилно. От събрания по делото и безпротиворечив
доказателствен материал се установява, че жалбоподателят, след като не е
предоставил писмена декларация на основание чл.189, ал.5 от ЗДв.П е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което е наказан.
От обективна страна на 29.12.2020 г. в 10,17 часа в гр. Пазарджик в област
Пазарджик, на път I – 8 км. 195+240 в посока към град Пловдив
жалбоподателят е управлявал (по силата на законовата фикция) собствения си
лек лек автомобил „Ф.П.“ с регистрационен № В 7034 Н със скорост 92 км/ч
при разрешена скорост до 60 км/ч. Не възниква никакво съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в
нарушение на установените правила, както и че това е станало извън
границите на населено място, след въведено ограничение с пътен знак В26.
Същевременно е налице и правилно попълване на протокола, като са
попълнени необходимите реквизити, поради което не съществува съмнение,
че е изготвен във връзка с използване на посоченото АТСС на датата, на
която е извършено нарушението, за което е издаден процесния ЕФ.
В обобщение административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана в пълно съответствие със закона.
Законосъобразно е определен и размера на наложената глоба, която е
определена в твърд (фискиран) размер от закона. Поради всичко изложено
съдът счита, че издадения електронен фиш е законосъобразен, поради което
следва да бъде потвърден.
При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик следва да се
присъди претендираното от гл. юрск. Пенова юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 80 лева, преценявайки фактическата
и правна сложност на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4613743, издаден от
6
ОДМВР – Пазарджик, с който на Д. СТ. Г. от град В., ЕГН: **********, за
нарушение на чл.21,ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал.4, във вр. чл.182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба" в размер на 300 (триста) лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА Д. СТ. Г. с ЕГН: **********, адрес: град В., ж.к. „Батак“ № 4,
ет.3, ап.11 да заплати на Областна дирекция на МВР Пазарджик, адрес:
гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик
в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7