РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Плевен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234400500664 по описа за 2023 година
С решение № 1156 / 03.08.2023г. по гр.д.№ 2449/ 2023г., Плевенски районен
съд ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по
отношение на малолетното дете на страните - С.А.Л., ЕГН **********, на
бащата А. И. Л. ЕГН **********. ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
контакти на майката, Ц. Г. П., ЕГН **********, с детето С.А.Л., ЕГН
**********:Майката има право да вижда детето и осъществява лични
отношения с него всяка първа и трета събота от месеца от 9 ч. до 18 ч. по
местоживеенето на детето, както и да взима детето по един месец през лятото
при себе си. ОСЪЖДА, на основание чл. 143 от СК, Ц. Г. П., ЕГН
**********, Гр.Плевен, ***********, да заплаща ежемесечна издръжка,
считано от 2.5. 2023 г. за детето С.А.Л., ЕГН **********, Гр.Плевен,
*********** , в размер на 200 лв., ведно с лихви при забавено плащане и до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Ц. Г. П., ЕГН **********
Гр.Плевен, ***********, да заплати в полза на ПлРС, държавна такса в
размер на 288 лв., съобразно определената издръжка и 5 лв. в случай на
издаване на изпълнителен лист. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
Ц. Г. П., ЕГН **********, Гр.Плевен, ******** да заплати на А. И. Л. ЕГН
**********, гр.Плевен, *******, направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
1
Това решение е било съобщено на Ц. Г. П.,чрез пълномощника и адв.Ю. С.
,на 22.08.2023г.
На 01.09.2023г. е била подадена въззивна жалба от Ц. Г. П.,чрез
пълномощника и адв.Ю. С. срещу решението на ПлРС,което се обжалва
изцяло.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Внесена е
дължимата държавна такса. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 от
ГПК. Препис от жалбата е бил връчен на противната страна по делото от
която не е постъпил писмен отговор. Със жалбата е било подновено
доказателствено искане ,което е било своевременно направено пред ПлРС ,но
по него РС-Плевен не се е произнесъл изобщо –нито с определение по чл.
140 от ГПК ,нито в някое от проведените съдебни заседания . ПлОС е приел
,че в случая е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК и по тази причина
следва да се уважи подновеното доказателствено искане –да се задължи
трето неучастващо в делото лице – ТД на НАП – гр.Плевен да представи на
съда справка за регистрираните трудови договори на А. И. Л. с ЕГН-
********** и за трудовите му доходи по тези договори.Такава справка е била
изискана и е представена от ТД на НАП и е приобщена към доказателствата
по делото.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на
чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС в кръга
на правомощията си по чл. 269 от ГПК ,намира ,че ПлРС е постановил едно
валидно и допустимо ,но като краен извод по съществото на правния спор
неправилно решение , поради което същото следва да бъде отменено от
въззивната инстанция и да бъде постановено друго решение по съществото на
спора с което да бъдат уважени първоначално предявените от Ц. П. искове.
Според Плевенски окръжен съд , РС-Плевен не е извършил пълна и
правилна преценка на събраните по делото доказателства ,в т.ч. и на
посочените от него свидетелски показания и оттам не е преценил правилно и
родителският капацитет на всеки от двамата родители ,в резултат на което
изводът му ,че „ бащата е родителят, който притежава по-висок капацитет
,има по –големи възможности и не на последно място има воля и желание да
отглежда и възпитава дъщеря си „ според въззивната инстанция, се явява
недостатъчно обоснован с оглед на събраните доказателства.
Това ,че бащата има воля и желание да отглежда малолетното дете
безспорно е така ,доколкото бащата е предявил с подадения от него писмен
отговор и насрещен иск срещу Ц. П. с който от своя страна е поискал да му
се присъди упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете С. и е поддържал това свое искане в хода на целия
процес,вкл. и пред Плевенски окръжен съд.
В същото време ,обаче ,ПлРС изцяло е игнорирал наличието на същата воля
и желание, и у майката Ц. П. да упражнява родителските права по отношение
на малолетното дете ,която е намерила категоричен израз в предявяването на
първоначалната искова молба въз основа на която е образувано гр.д.№ 2449/
2023г. на ПлРС и която намира израз и в подаването на въззивната жалба от
2
Ц. П. срещу решението на ПлРС. В т.см. е очевидно ,че и двамата родители ,
а не само бащата, имат и воля , и желание да упражняват родителските права
по отношение на малолетното си дете С..
Изводът на РС , че „ бащата е родителят, който притежава по-висок
капацитет ,има по –големи възможности“ в сравнение с майката,би следвало
да се основава на извършена от РС-Плевен преценка на личностностните
характеристики на двамата родители ,макар че в мотивите си РС-Плевен се е
спрял само на негативните според него качества на Ц. П. ,без да посочи пък
кои са положителните характеристики на личността на А. Л. ,които правят
неговия родителски капацитет по –висок. ПлРС е приел ,че Ц. П. била „много
конфликтна и избухлива,изключително несъобразителна и първична
,подозрителна и нападателна .., в изострени ситуации не умее да владее
нервите си ,крещи ,заплашва и обижда“ , без да посочи данните от чии
свидетелски показания са му дали основание за този извод или пък се касае за
лични впечатления на съда от поведението на страната в с.з. Макар РС-
Плевен да не е извел изрично какви са положителните черти от характера на
бащата А. Л.,които се противопоставят на посочените отрицателни черти от
характера на майката ,то по аргумент за противното ,би следвало да се
приеме ,че той е неконфликтен , изключително съобразителен ,умеещ да
владее нервите си и да не реагира първосигнално , да не си служи със заплахи
и обиди .
Такива качества на бащата , обаче, според въззивната инстанция не могат
да бъдат изведени и обосновани от събраните по делото доказателства , а
дори напротив –налице са такива качества и особености на характера и
поведението му ,които го характеризират също така като непоследователно и
неустойчиво в не по-малка степен от Ц. П. ; също толкова конфликтен и
раздразнителен,колкото нея.
На първо място тук следва да бъде съобразено представеното и прието като
писмено доказателство пред РС-Плевен решение № 484/ 10.04.2023г. на РС-
Плевен постановено по гр.д.№ 1592/ 2023г. с което са постановени мерки за
закрила на осн. чл. 5 ,ал.1 т.1 ,2 и 3 от Закона за защита от домашно
насилие,което изобщо е било игнорирано от ПлРС при преценката за
родителския капацитет на двамата родители. Наложените с горното решение
по ЗЗДН мерки са , както следва :ЗАДЪЛЖАВА А. Л. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Ц. П. и С.А.Л. ;
ЗАБРАНЯВА на А. Л. да приближава Ц. П. на разстояние по –малко от 10
метра за срок от 6 месеца . Между страните не е спорно ,че това решение е
влязло в сила като необжалвано от ответника А. Л. /наличието на
ограничителна заповед той признава в писмения си отговор по делото /.
Въпросното решение на ПлРС е издадено заради упражнено от А. Л.
домашно насилие на 19.03.2023г. по отношение на майката Ц. П. , в
присъствието на детето С. Л.. От този факт се налага според въззивната
инстанция извод ,че А. Л. също не е толкова спокоен и уравновесен човек
,който да е в състояние да потисне първосигналните си реакции спрямо
жената с която е съжителствал ,независимо от това дали и нейното поведение
е било провокативно ,както и да съобрази ,че развитието на какъвто и да било
3
битов скандал в присъствие на детето е неблагоприятно за неговото
отглеждане и възпитание.
В т.вр. следва да се отбележи и обстоятелството,че произнасяйки се по
искането за определяне на привременни мерки, направено в исковата молба
на Ц. П.,с определението си № 2126/ 12.05.2023г. Плевенски районен съд е
постановил , че предоставя упражняването на родителските права по
отношение на роденото от съвместното съжителство малолетно дете С. А. Л.
,на неговата майка Ц. Г. П. и определя режим на лични отношения на бащата
А. Л. с малолетното дете,което определение се изпълнява от страните по
делото и в резултат на което е било създадено едно достатъчно трайно
състояние към момента на приключване на производството пред Плевенски
окръжен съд, което приключване е на 26.10.2023г. Това правно и фактическо
положение при което родителските права се упражняват от майката Ц. П. за
периода от м. май 2023г. до края на м. октомври 2023г./ т.е. вече шест месеца
/ , според въззивната инстанция също така е следвало да бъде съобразено от
Плевенски районен съд при постановяване на решението му ,което е в
противоположен смисъл на постановените от същия съд привременни мерки,
в какъвто случай още повече е необходимо този съд да обоснове какво е
наложило промяната в позицията му по спорните въпроси , т.ч. и да се
проследи има ли промяна в обстоятелствата,които РС-Плевен е взел предвид,
за да счете ,че към 03.08.2023г. ,т.е. само три месеца след постановите от него
привременни мерки ,е налице такава промяна в значимите за решаване на
спорните въпроси обстоятелства ,която налага диаметрално противоположно
решение по спора.Такава обосновка липсва в обжалваното решение на
ПлРС.
Все в т.вр. въззивната инстанция намира ,че следва да бъдат съобразени и
данните от социалния доклад ,представен пред ПлРС на 29.06.2023г. в който е
отразено ,че при разговор с малолетното дете С. ,проведен на 27.06.2023г.,то е
споделило, че към момента живее при майка си и е изразило желание да
остане при нея ,тъй като се чувства добре.
Заедно с това ,въззивната инстанция намира ,че не само бащата , но и
майката разполага с достатъчни материални възможности за да отглежда
детето . От социалния доклад по делото ,представен на 29.06.2023г. се вижда
,че тя е работила като касиер към „*****“ в магазин“**** „ в ***** в
гр.Плевен с възнаграждение от 1200лв. Пред въззивната инстанция дава
обяснение ,че работи като продавач в магазин на фирма „********* „ЕООД
на две дневни смени , а освен това има и втора работа към „****** „ ,но там
не е постоянно ангажирана да присъства в офиса,които факти не са оспорени
от противната страна по делото.
Няма и доказателства в подкрепа на твърдението на А. Л. ,че Ц. П. не си
плаща наема и битовите сметки за апартамента в ***** „ ******** и оттам
,че има риск за детето С. да остане без дом .От социалния доклад става ясно
,че въпросното жилище предлага достатъчно добри условия за отглеждане на
детето ,в него „има хол ,кухня ,спалня и детска стая ,оборудвано е и и
обзаведено с необходимите мебели и електроуреди –осигурени са добри
4
жилищни и битови условия“.В т.вр. следва да се съобрази и обстоятелството
,че това е било семейното жилище , което са ползвали страните по делото,
заедно с малолетното си дете, преди фактическата раздяла,т.е. това жилище
не е непознато и чуждо за детето.
Освен горните обстоятелства,които според съда сочат ,че майката има не
по-малък родителски капацитет да отглежда детето С. ,следва да се съобрази
и все още ниската възраст на детето ,което е родено на 18.01.2016г. и към
момента е само на 7 години ,както и факта ,че детето е от женски пол и има
специфични нужди от гл. т. на лична хигиена за които е неуместно да се
грижи бащата. Неслучайно от показанията на свидетелката С. Л./ майка на
ответника А. Л. / , а и на В.М. / съседка / става ясно ,че всъщност за периода
през който детето С. е живеело при А. Л. ,заедно с неговите родители в
техния апартамент ,основните грижи за детето, особено през деня ,когато той
е на работа , са били полагани именно от майка му –С. Л. ,в т.ч. и за личната
хигиена на детето ,което е нормално с оглед на това ,че детето е момиче.
Заедно с това не се установява от свидетелските показания, за периода през
който действат привременните мерки и родителските права се упражняват от
майката, да е допуснат някакъв видим и значим дефицит в полаганите от
майката грижи по отглеждане и възпитание на детето – детето вече посещава
училище – І клас и заедно с това ходи на уроци по английски език и балет.
Вярно е че свидетелят Н.Б. твърди ,че е виждал майката Ц. П. да играе в
казино ,/където впрочем е бил и бащата ,заедно с нея / , но се касае за
отделни случаи /свидетелят установява два такива случая / при които тя е
била на казино през деня , а не се установява някаква хазартна зависимост ,
която да поставя в риск отглеждането и възпитанието на детето от майката Ц.
П..
Не на последно място следва да се съобрази и обстоятелството ,че Ц. П. има
две вече пълнолетни деца от предходен брак,за които се установява ,че са
създали добри и близки отношения с природената си сестра С. и че са
полагали грижи за нея, докато се живели заедно , а и сега продължават да
помагат на майка си Ц. П. при отглеждането на малолетната си сестра.
Самият А. Л. в обясненията си пред въззивната инстанция не отрече ,че по-
големите деца на Ц. П. се отнасят добре със С..
Накрая, следва да бъдат съобразени и събраните по делото доказателства
относно здравословното състояние на страните по делото.Макар да не са
представени медицински документи по делото за диагностицирано
заболяване на А. Л. / сънна апнея или нарколепсия /,то и от неговите
обяснения / не оспорва ,че лекар му е предписал медицински апарат за това
състояние / , а и от показанията на свидетелката М. П.,преценени в тяхната
взаимна връзка , се установява ,че е имало случаи при които А. Л. е заспивал
внезапно, докато шофира или докато гледа детето , като в един от тези случаи
при шофиране се е стигнало и до ПТП ,което А. Л. също така не оспорва,
макар да счита ,че това се е дължало на преумора и претовареност с
работа.При майката не са установени такива здравословни проблеми,които
биха се отразили негативно върху способността и да се грижи за детето.
5
В заключение съдът намира, че и двамата родители разполагат с
приблизително еднакъв родителски капацитет ,но като се съобрази пола на
детето , което е момиче и то на ниска възраст , както и създалото се
достатъчно трайно фактическо състояние при което детето живее при
майката, която упражнява родителските права спрямо него в съответствие с
постановените от РС-Плевен привременни мерки ,както и изразеното от
самото дете желание да живее при майка си , ПлОС намира ,че е по –
подходящо непосредствените и ежедневни грижи по отглеждането и
възпитанието на детето да се полагат от майката Ц. П. на която за тази цел
следва да се възложи упражняването на родителските права по отношение на
детето С..
Заедно с това,като се има предвид и посоченото по-горе желание на бащата
да не прекъсва достатъчно силната емоционална връзка с дъщеря си С. ,както
и отразеното в социалния доклад ,че детето е привързано и към двамата си
родители , съдът намира , че за бащата следва да бъде определен един по –
разширен режим на лични отношения ,който да позволява детето да остава по
–дълго време с него за да има възможност и той да влияе върху възпитанието
на детето и изграждането на полезни навици и дисциплина у него , като се
има предвид ,че авторитетната фигура на бащата също така има голямо
значение за формиране характера на детето на тази ранна възраст.
Поради това, следва да се даде възможност на бащата да взима детето при
себе си за по една цяла седмица от всеки месец , считано от първата
календарна неделя на месеца от 12.00ч. на обед и да го връща до 12.00ч. на
обяд на втората неделя от месеца , а другите седмици от месеца да има
право да взема детето при себе си само всяка събота от 10 ч. до 18.00ч.,
както и да взима детето за по един месец през лятото , когато това не съвпада
с ползване от майката на разрешения и платен отпуск. През четните години
бащата да взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го
връща там по време на следните празници: Деня на освобождението (3 март),
Деня на труда (1 май), Деня на просветата (24 май), Деня на съединението (6
септември) и Коледните празници (24-26 декември), като взима детето в 10 ч.
и го връща до 18 ч. в съответния ден; През нечетните години, бащата да
взима детето от дома, в който то живее с майката, съответно – да го връща
там по време на следните празници: Великденските (от Велики петък до
понеделник, които в съответната година са определени за празнуване),
Гергьовден (6 май), Деня на независимостта (22 септември) и Новогодишните
празници (31 декември и 1 януари), като взима детето в 10 ч. и го връща до 18
ч. в съответния ден.
С оглед този изход на делото по отношение на родителските права , следва
бащата А. Л. да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното си дете С. в
размер на 195 лв. ,колкото е поискана в исковата молба на Ц. П. ,макар че
съобразно установените в хода на производството доходи бащата би могъл да
дава и по-висок размер издръжка .
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7