РЕШЕНИЕ № 1
С. 11 януари 2021
година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
С.ският районен съд, първи състав в открито съдебно
заседание, проведено на единадесети ноември две хиляди и двадесета годинав
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Павлов
сучастието
на секретар протоколист Екатерина Баракова, като разгледа докладваното от
съдията Павлов административно наказателно дело № 362 по описа на съда за
2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "******“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град С., район Л., п. код 1000, Ч.с.
7 срещу Наказателно постановление № 23 - 003181 от 08. 04. 2020 год., издадено
от Директора на дирекция "Инспекция по труда" С.ска област, с което
на дружеството - жалбоподател, на основание чл. 79 ал. 4, във връзка с чл. 78,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева
(три хиляди лева) за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление и се иска отмяната му включително
и по съображения, че към момента на издаване на наказателното постановление не
е имало вече нарушение и наложената имуществена санкция от 3000 лева е
несъразмерно тежка и се иска евентуално намаляването й, ако съдът стигне до
извода че НП не може да се отмени.
Административно наказващият орган възиваем по жалбата я
оспорва като неоснователна и чрез пълномощника си Е.А. взема становище за
потвърждаване на НП.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател „******“
ООД се представлява от своя процесуален представител адв. М. от САК, който
поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно
заседание, въззиваемата страна дирекция "Инспекция по труда" - гр. С.
се представлява от своя процесуален представител Е.А., която моли за
потвърждаване на наказателното постановление и е налице основанието за
ангажиране на административно - наказателната отговорност на дружеството -
жалбоподател.
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице,
в законоустановения срок за въззивно обжалване и е срещу подлежащо на такова
обжалване наказателно постановление.
По същество съдът прие следното:
С обжалваното НП на търговското дружество жалбоподател "******“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., район Л., п.
код 1000, Ч.с.7 на основание чл. 79 ал. 4, във връзка с чл. 78, ал. 1 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност, е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева (три хиляди
лева) за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, за това че при извършена за
периода 30. 01. 2020 год. – 14. 02. 2020 година на 14. 02. 2020 година е
установено че за времето от 23. 12. 2019 година до датата на констатиране на
нарушението 14. 02. 2019 година в хотел „Д.л.“ курорта Б. търговското дружество
жалбоподател жалбоподател "******“ ООД с ЕИК ********* в качеството си на
работодател не е уведомил в 7-дневен срок от датата на действителното започване
на работа Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за това, че С.А.Н. гражданин на трета държава
– Република У. престира труд като камериерка в хотел „Д.л.“ курорта Б.. В НП
при описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено е посочено,
че С.А.Н.с № на разрешително за пребиваване *********/15. 05. 2020 година и в
сключения с нея от"******“ ООД трудов договор е направено отбелязване, че
госпожа Н. е постъпила на работа на 13. 12. 2019 година и това обстоятелство се
потвърждава от присъствена форма за месец декември 2019 година и служебна
бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Посочено е в НП че в хода на инспектирането, контролните органи извършват
служебна проверка в Информационната система на ИА „ГИТ“ в това число в
Регистъра на удедомленията по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ и не установяват данни за
подадено от дружеството уведомление за действителното започване на работа на
лицето Н.. В НП е посочено че до приключване на проверката работодателят не е
представил доказателства, че е спазил задължението си по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ,
като в писмен вид е дал сведенияя, че разпоредбата не е изпълнена поради
незнание.
В НП е посочено, че нарушението е извършено на 23. 12.
2019 година, а е констатирано на 14. 02. 2020 година и че с това е нарушен чл.
10 ал. 1 от ЗТМТМ.
От фактическа
страна, от събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
На 12. 12. 2019 год.
в град С. в седалището и адреса на управление на търговското дружество
жалбоподател между това дружество „******“ ООД в качеството на работодател и С.
Н. гражданин на Република У. е сключен трудов №
89/12. 12. 2019 год., препис от който е приложен по делото, с който
трудов договор С. Н. се задължава да изпълнява длъжността
"камериерка" в стопанисвания от „******“ ООД търговски обект, а
именно хотел „Д.л.“ курорта Б.
На следващият ден – 13 декември 2020 год. С.А.Н.стъпила
на работа като камериерка в посочения търговски обект хотел „Д.л.“ курорта Б.,
стопанисван от жалбоподателя но „******“ ООД гр. С., в качеството му на
работодател не изпълнил задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, да уведоми
съответното териториално подразделение на Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда", а именно дирекция "Инспекция по труда" С.
област за това обстоятелство, а именно че украинската гражданка С.А.Н.с номер на разрешително за
пребиваване701045205/15.05.2020г. е
започнала да престира труд в посочения търговски обект, стопанисван от „******“
ООД гр. С. с ЕИК *********.
На 30.01.2020г., служители на ДИТСО, а именно свидетелите
П.Д.Е. и В.Г.С. и двете на длъжност главен инспектор в дирекция „Инспекция по
труда С. област - съкратено Д"ИТСО" към Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ започват проверка на
търговското дружество жалбоподател „******" ООД, град С. с ЕИК *********
за спазване на трудовото законодателство и Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност в обект на контрол Хотел „Д.л.", курортен комплекс Б..
Проверката продължава по документи на 14.02.2020г., когато е приключена в
сградата на Д"ИТСО" със седалище гр. С., бул. „В. ет. 2. Тогава е
съставен АУАН, защото при проверката е констатирано на датата 14. 02. 2020
година, че дружеството„******" ООД, град С. с ЕИК ********* в качеството му на работодател съгласно
параграф 1 от Допълнителните разпоредби(ДР) на Кодекса на труда(КТ) не е
уведомил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за това, че
гражданин на трета държава, а именно С. А. Н. гражданин на Република У. за
времето от 13 декември 2019 година, включително и към датата на проверката 14.
02. 2020 година престира труд като
камериерка в Хотел „Д.л.", курортен комплекс Б. – търговски обект
стопанисван от търговското дружество жалбоподател „******" ООД, град С. с
ЕИК *********, като в 7 мо дневен от датата на действителното започване на
работа на С. А. Н. това търговско дружество работодател. „******" ООД гр. С.
не е уведомил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за
това, че гражданин на трета държава, а
именно С. А. Н. гражданин на Република У. престира труд като камериерка Хотел „Д.л.",
курортен комплекс Б.. Видно от приложения по делото в препис трудов до
№89/12.12.2019г. търговското дружество жалбоподател„******" ООД, град С. с
ЕИК ********* е сключил този трудов договор с украинската гражданка С. А. Н., с
№ *********/15.05.2020г. на разрешително за пребиваване за чужденец. В този
трудов договор е направено отбелязване,
че С.А.Н.е постъпила на работа на 13.12.2019 година. В хода на инспектирането, видно
от съставения АУАН и констатациите в точка 9 в приложения в препис Протокол №
2003235/14. 02. 2020 година за извършена проверка контролните органи извършват
служебна справка в Информационната система "ГИТ", в това число и в
Регистъра на уведомленията по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ и не установяват данни за
подадено от дружеството жалбоподател уведомление за действителното започване на
работа на лицето С. Н.. По делото е безспорно установено че търговското
дружество жалбоподател в качеството му на работодател не е задължението си по
чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ 7-дневен срок от датата на действителното започване на
работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Преценявайки, че със своето бездействие за времето от 23.
12. 2019 година до 14. 02. 2020 година, когато е констатирано нарушението
дружеството „******“ ООД е нарушило разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на датата 14. 02. 2020 година
П.Д.Е. главен инспектор при дирекция „Инспекция по труда“ С. област съставила
акт № 23 – 003181 от 14. 02. 2020 год. за установяване на административно
нарушение, препис от който е приложен по делото за нарушение на чл. 10 ал. 1 от
ЗТМТМ в който при описание на нарушението извършено от дружеството посочения актосъставител е описал
фактите чрез които се е осъществило това нарушение и обстоятелствата при които
е извършено по начин идентичен на описанието на нарушението в НП.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
срок, не е постъпило писмено възражение срещу така съставения АУАН№ 23 – 003181
от 14. 02. 2020 год,.
На 08. 04. 2020 година директорът на дирекция "Инспекция
по труда" С. област, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание чл. 79 ал. 4 във връзка с чл. 78, ал. 1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност, наложил на търговското дружество
жалбоподател административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 3000 лева (три хиляди лева)за извършено административно нарушение на
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност
Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен
начин както визираното по-горе нарушение, така и обстоятелствата при които е
извършено.
На първо място съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелката актосъставител П.Е., както и показанията на свидетелката В.Г.С.,
които подробно достоверно и в тясно логическо и житейско единство с безспорно
установените по делото обстоятелства разказват пред съда за констатациите на проверката по
спазване на трудовото законодателство и в частност ЗТМТМ. Най - същественото е,
че тези гласни доказателства са изцяло подкрепени от събраните в хода на
административно - наказателното производство писмени доказателства и съвсем
конкретно трудов договор от 12.12.2019 г., график за работното време на служителите
в търговския обект както и книгата за проведен начален инструктаж. Изброените
писмени доказателства по един категоричен и безспорен начин установяват, че на 13.12.2019
г. украинската гражданка С. Н. е започнала да престира трудови функции като
камериерка в стопанисвания от „******“ ООД хотел „Д.л.“ в курорта Б., като за
времето от 23. 12. 2019 година до 17. 02. 2020 година включително и на 14. 02.
2020 година, като в законоустановения срок 7 мо дневен от датата на
действителното започване на работа на С. А. Н. това търговско дружество
работодател. „******" ООД гр. С. не е уведомил Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" за това, че гражданин на трета държава, а именно С. А.Н.гражданин
на Република У. престира труд като камериерка Хотел „Д.л.", курортен
комплекс Б..
Същевременно липсват доказателства, а и няма наведени
подобни твърдения и то делото е безспорно установено, че дружеството - работодател жалбоподател по
делото както в законоустановения срок, така и за целия период от 23. 12. 2019
година до 17. 02. 2020 година не е уведомило местното териториално
подразделение на ИА "Главна инспекция по труда" за това, че С.А.Н.гражданин
на У. е започнала да изпълнява трудови функции в стопанисвания от търговското
дружество жалбоподател търговски обект в Б..
Поради гореизложените съображения, съдът намира за
безспорно и по несъмнен начин установено от фактическа страна, че при започната
от тази украинска гражданска работа като камериерка на 13. 12. 2019 година, за времето
от 23. 12. 2020 година, включително и към 14. 02. 2020 година дружеството
жалбоподател„******“ ООД град С., с ЕИК
*********, в качеството си на работодател не е уведомило териториалното
поделение на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда", в
законоустановения в чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ 7 - дневен срок от датата на
действителното започване на работа на лицето С. Н., гражданин на У., която за
времето от 13. 12. 2019 година включително и към момента на проверката на 14.
02. 2020 година работи по трудово правоотношение с описания трудов договор и изпълнява трудови функции на длъжност
"камериерка" с определено работно място – хотел „Д.л.“ в курорта Б..
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Доказано е нарушението по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, за което
на основание чл. 78 ал. 1 от същия закон е наложена имуществената санкция на
търговското дужество жалбоподател. При преценка тежестта на нарушението съдът
намира че имуществената санкция следва да се намали до минимума установен в
закона.
На първо място съдът не установява в рамките на
извършената служебна проверка в хода на административно - наказателното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление
също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на
въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита, като не са налице обстоятелства за които жалбоподателят
да не е могъл да се защити поради непосочване в АУАН или в НП.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност предвижда, че в 7-дневен срок от датата на
действителното започване на работа на гражданина на трета държава, работодателят уведомява за това Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда". В конкретния случай
украинската гражданка С. Н. е постъпила
на работа като камериерка в хотел „Д.л.“ на 13.12.2019 г., следователно в срок
най - късно до 23.12.2019 г. дружеството - негов работодател, а именно „******“
ООД е следвало да уведоми ИА "Главна инспекция по труда" или някое от
нейните териториални подразделения за това, че тази украинска гражданска започва
да престира труд за дружеството. Това задължение, предвидено в императивната
разпоредба на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност не е изпълнено от въззивното дружество, поради което и според съда
съвсем правилно е била ангажирана административно - наказателната му
отговорност.
Събраните писмени доказателства в хода на административно
- наказателното производство, обусловили съставянето на АУАН са напълно
достатъчни като обем и доказателствена стойност административно - наказващият
орган да вземе решение по преписката.
Съдът намира, че в хода на административно -
наказателното производство не са били допуснати нарушения от категорията на
съществените, поради което и съвсем правилно е била ангажирана административно
- наказателната отговорност за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност.
В случая разпоредбата на чл. 28, буква "А" от ЗАНН е неприложима, най - вече с оглед обстоятелството, че украинската
гражданска С. Н. не е работила ден, два или три в търговския обект а за времето
от 13. 02. 2019 година до 14. 02. 2020 година преди работодателят й жалбоподател по делото да
уведоми едва на 18. 02. 2020 година ИА ‚Главна инспекция по труда" и то
след проверката и дадените при тази проверка предписания визирани в протокола
за извършената проверка. В случая при зимен сезон около 3 месеца задължението
по чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ е останало неизпълнено два месеца, който
период на осъществяване на процесното нарушение от категорията на продължените
според съда изключва категорично приложението на чл. 28, буква "А" от ЗАНН. В крайна сметка в случая е констатирано пълно неизпълнение на
задължението на дружеството по 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, което налага извод че нарушението е типично и точно за
такива нарушения е установена както чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ, така и санкционната
разпоредба на чл. 78 ал. 1 от същия закон.
По отношение вида и размера на наказанието.
Наказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение и без
основание, според съда, е наложил наказание над предвидения в закона минимум от
1500 лева установено в разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност. При индивидуализиране на наказанието, съдът
отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в административно -
наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „******“ ООД да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани в хода на
съдебното производство, поради което съдът намира, че един минимален размер
административно наказание, а именно 1500 лева имуществена санкция се явява
справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 23 - 003181 от 08. 04. 2020 год., издадено от Директора на
дирекция "Инспекция по труда" С. област, следва да бъде изменено в
санкционната си част, като размера от 3000 лева на наложено административно
наказание "имуществена санкция" бъде намален до предвидения минимум
от 1500 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
23 - 003181 от 08. 04. 2020 год., издадено от Директора на дирекция "Инспекция
по труда" С.ска област, с което на "******“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град С., район Л., п. код 1000, Ч.с.7 , на
основание чл. 78, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност,
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер
на 3000 лева (три хиляди лева) за нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗТМТМ като
НАМАЛЯВА размера на наложената "имуществена санкция" от 3000 лева на
1500 лева (хиляда и петстотин лева).
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – С.
област в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: