№ 572
гр. София, 05.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110142177 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД да заплати на ЗД „Бул инс“ АД сумата от 480.00 лева, представляваща
непогасена част от регресно суброгационно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Киа
Сийд“ с рег. № СА 5540 МТ вследствие на ПТП от 13.11.2020г., настъпило в гр. София, на
кръстовището на бул. ............ и ул. .............. по вина на водача на лек автомобил „Киа
Черато“ с рег. № СА 2388 МТ, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на
автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда- 03.08.2022г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 13.11.2020г., в гр. София, , на кръстовището на бул. ............
и ул. .............. настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СА 5540
МТ и лек автомобил „Киа Черато“ с рег. № СА 2388 МТ, чийто водач не спрял на червен
сигнал на светофарната уредба на кръстовището и ударил отдясно потеглилия на зелен
сигнал и движещ се по ул. „Витиня“ лек автомобил „Киа Сийд“, в резултат на което
причинил на последния увреждания, чиято стойност била изплатена от ищеца в полза на
правоимащото лице. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Киа Черато“ с рег. № СА
2388 МТ бил поканен да заплати регресната претенция в общ размер на 5170.08 лева, в т. ч.
15.00 лева ликвидационни разноски, от които възстановил в полза на ищеца част, възлизаща
на сумата от 4690.08 лева. По изложените съображения ищецът претендира остатъка от
регресното си вземане, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че с изплащане преди
процеса на сумата от 4690.08 лева е погасил регресното си задължение изцяло, като е
възстановил на ищеца заплатеното от него застрахователно обезщетение от 4675.08 лева,
както и извършените разходи за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. Счита,
че не дължи претендираната разлика от 480.00 лева, доколкото не е доказано ищецът да е
заплатил тази сума в полза на правоимащото лице по процесната застраховка „Каско“, респ.
размерът на вредите, намиращи се в причинна връзка с процесния пътен инцидент, да
възлиза на сума, по- голяма от тази по издадената фактура, по която ищецът- застраховател е
извършил плащане, възстановено му впоследствие от ответното дружество след получаване
1
на регресна покана. Претендира разноски.
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие, за което вина носи водачът на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество (на основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения
застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на
вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в полза на
правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Процесуално задължение на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че
е погасил претендирания остатък от регресното вземане, за което не сочи доказателства, но
и не навежда твърдения.
На основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните
обстоятелства: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил е имало сключен договор за застраховка „Каско“ с предмет този автомобил, че
гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „Киа Черато“ с рег. №
СА 2388 МТ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че вина за настъпване на
пътния инцидент има водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, че ищецът е сторил ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, както и че е
заплатил в полза на правоимащото лице по застраховката застрахователно обезщетение в
размер на 4675.08 лева, както и че за удовлетворяване на регресното вземане на ищеца
ответникът му възстановил сумата от 4690.08 лева.
По заявените от страните искания съдът намира следното:
Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране
като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет
на делото и необходими за изясняването му.
Следва да бъде допуснато извършването на съдебно- автотехническа експертиза по
формулираните от ищеца в исковата молба задачи с уточнението, че вещото лице следва да
установи налице ли е причинна връзка между ПТП и уврежданията, описани в приложените
към исковата молба описи на щети и фактури.
На ищеца следва да бъде дадена възможност да конкретизира доказателственото си
искане за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза, като формулира
конкретни задачи към същата, след уточнението в който смисъл съдът би могъл да се
произнесе по основателността на това искане.
Останалите доказателствени искания на ищеца- за събиране на гласни доказателства,
както и за задължаване на ответника да представи застрахователната полица за застраховка
„Гражданска отговорност“ на водачите на лек автомобил „Киа Черато“ с рег. № СА 2388
МТ, следва да бъдат оставени без уважение, доколкото същите са насочени към
установяване на обстоятелства, които не са спорни между страните съобразно изричните
твърдения в отговора на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените с
исковата молба документи.
ДОПУСКА извършване на съдебно- автотехническа експертиза по формулираните от
ищеца в исковата молба задачи с уточнението, че вещото лице следва да установи налице
ли е причинна връзка между ПТП и уврежданията, описани в приложените към исковата
молба описи на щети и фактури.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 450.00 лева,
вносим от ищеца в тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице инж. Й.Д.Й.
Вещото лице ДА БЪДЕ ПРИЗОВАНО след представяне на доказателства за внесен
депозит.
УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни доказателственото си искане за допускане извършването на съдебно-
счетоводна експертиза, като формулира конкретни задачи към същата, след уточнението в
който смисъл съдът би могъл да се произнесе по основателността на това искане, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок съдът ще остави без уважение искането
за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца- за
събиране на гласни доказателства, както и за задължаване на ответника да представи
застрахователната полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на водачите на лек
автомобил „Киа Черато“ с рег. № СА 2388 МТ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2024г. от
09:40 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да бъде връчен и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3