Решение по дело №1084/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Алина Тодорова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 1 084 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „О.“ АД да заплати следните суми:

1. на Т.Я.Т.:

-                 57 600,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.04.2016 г., на основание чл. 432, ал. 1 връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) плюс законната лихва от 17.01.2017 г. до окончателното изплащане;

-                 464,64 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Р.М. – 2 087,42 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 2 304,00 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Т.Т. е със съдебен адрес ***, пл. “*****, офис 411А, а З. "О.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове:

1. иска по чл. 432, ал. 1 връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на Т.Т. срещу З. "О." АД за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 57 600,00 лева до предявения размер от 150 000,00 лева;

2. изцяло иска по чл. 433, т. 3, пр. 1 от КЗ на З. "О." АД срещу К.П.М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, което З. "О." АД е осъден да заплати на Т.Т..

 

[3] ОСЪЖДА Т.Т. да заплати на З. "О." АД 4 226,49 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 152,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[5]     Т.Т. заявява в искова молба от 26.01.2017 г., че на 12.04.2016 г. е участвал в ПТП, причинено от К.М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „О.“ АД (ОЗК). От ПТП Т.Т. е получил:

1. контузия на главата с контузия на мозъка, сътресение на мозъка и загуба на съзнание;

2. открита черепно-мозъчна травма с остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка със счупване на лява слепоочна кост, кръвотечение от лявото ухо и контузия на меките тъкани вляво;

3. счупване на пето и шесто леви ребра;

4. охлузвания на лявата ръка и натъртвания, охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло.

 

[6] ОЗК не е изплатил на Т.Т. обезщетение за неимуществени вреди. Затова Т.Т. моли съда да осъди ОЗК да му заплати 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и обезщетение за забава от 12.04.2016 г. – датата на ПТП – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).

 

2. На ответника

 

[7] ОЗК оспорва предявения иск. Той заявява, че:

1. не К.М., а Т.Т. е причинил ПТП;

2. Т.Т. не е претърпяла твърдените вреди

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. Т.Т. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а) е стоял върху пътното платно в тъмната част на денонощието без да се увери, че това е било безопасно за него; б) е бил алкохолно опиянен и не е могъл да контролира действията си. Затова ОЗК моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 55-59).

 

[8] ОЗК е предявил евентуален обратен иск срещу К.М.. ОЗК твърди, че към момента на ПТП К.М.: а) е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон; б) свидетелството му за правоуправление е било отнето. Затова ОЗК моли съда, ако уважи иска срещу него, да осъди К.М. да му заплати сумата, която ОЗК е осъден да заплати на ищеца (обратната искова молба, л. 61-62).

 

3. На ответника по обратния иск

 

[9] К.М. не е подал писмен отговор в законния срок.

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.      Обстоятелства, които съдът установява

 

[10] Не се спори, че Т.Т. е бил роден на *** г. Когато е бил на четири години, майка му е починала и баща му го е отгледал сам. Т.Т. е бил трудоспособен и спокоен (показанията на свидетелите Б.и Я., л. 123-гръб-125).

[11] К.М. е бил с отнето свидетелство за правоуправление от 10.09.2014 г. до 10.03.2015 г. (справката, л. 254-255). Липсват доказателства свидетелството за правоуправление да му е било отнето към 13.04.2016 г. Затова съдът приема, че то не е било отнето.

 

[12] На 13.04.2016 г., посреднощ, Т.Т. и К.М. са били спрели автомобила „Фолксваген“ на К.М. ***, пред No. 17, в гр. Брегово. След това К.М. е отишъл да докара автомобила „Ситроен“ на Т.Т., а последният го е изчаквал в близост до предната дясна врата на автомобила „Фолксваген“. При управлението на лекия автомобил „Ситроен“, К.М. е загубил контрол върху него и той е ударил автомобила „Фолксваген“, който се е завъртял около задния си мост по часовниковата стрелка и е ударил Т.Т..

 

[13] От удара Т.Т. е получил: 1. контузия на главата със средно тежка  контузия на мозъка; 2. открита черепно-мозъчна травма с травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и счупване на средна лява черепна ямка и лява слепоочна кост, кръвотечение от лявото ухо и контузия на меките тъкани вляво; 3. счупване на пето и шесто леви ребра. Ако Т.Т. не е бил в близост до автомобила „Фолксваген“, той не би бил ударен от него. (споразумението по наказателното дело, л. 11-14; заключението и показанията на вещото лице М., л. 114 и л. 120-121). Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на К.М. е била застрахована при ответника ОЗК.

 

[14] Към момента на ПТП и К.М. и Т.Т. са били употребили алкохол. Липсват доказателства обаче, концентрацията на алкохол в кръвта им да е била над максимално допустимата по закон. Затова съдът приема, че концентрацията на алкохол в кръвта им е била до максимално допустимата по закон.

 

[15] На сутринта на 13.04.2016 г. Т.Т. е бил откаран в болницата в гр. Видин, където е бил прегледан, а след това транспортиран до болница в София, в която той е бил опериран, за да бъде отстранен кръвоизлива над твърдата му мозъчна обвивка. Той е престоял 24 часа в реанимация, а след това е бил преведен за лечение в клиниката по неврохирургия на болницата. Т.Т. е бил лекуван с аналгетици и антибиотици, като му е била прилагана и антиконвулсивна профилактика. След седмодневен престой в болницата, той е бил изписан в стабилизирано соматично и неврологично състояние.

 

[16] Т.Т. отново е бил в болница от 02.06.2016 г. до 07.06.2016 г. за пластика на наличния костен дефект. Костният му дефект е бил опериран на 03.06.2016 г., като е бил покрит с титаниева мрежа. Т.Т. е бил изписан в ясно съзнание, контактен и адекватен, без отпадна неврологична симптоматика.

 

[17] Т.Т. е изпитвал интензивни болки и страдания в продължение на 30 дни, като до третия месец след ПТП, те са затихнали. Възстановяването му е продължило около една година (заключението и показанията на вещите лица от тройната съдебно-медицинска експертиза, л. 237-245, л. 289-294, л. 345-349, л. 356-365, л. 368-371, л. 372-375 и л. 387-389). През това време за него се е грижила съпругата му (показанията на свидетелите Б.и Я., л. 123-гръб-125). Той е развил лекостепенен постравматичен органичен мозъчен синдром (заключението на вещото лице д-р М., л. 337-343). Уврежданията на ищеца са по-леки от тези, чието обезщетяване е било предмет на решения на САС 967-2017 по гр. д. 4345/2016 г. и 748-2017-4-ти с-в по гр. д. 5315/2016 г., като най-тежък е последният случай (показанията на вещите лица от тройната съдебно-медицинска експертиза, л. 294-гръб; показанията на вещото лице д-р М., л. 122).

 

[18] Не се спори, че Т.Т. е поискал от ОЗК да му изплати обезщетение за неимуществени вреди. На 17.01.2017 г. ОЗК е отказал да направи това (писмото, л. 50).

 

[19] Т.Т. не дължи държавна такса. Той е заплатил 1 200,00 лева на вещи лица (л. 131а, 354 и 386) и 10,00 лева за съдебни удостоверения (л. 88-89). Ищецът е бил представляван безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 10 и л. 384). ОЗК е заплатил: 1 250,00 лева за вещи лица (л. 77-79 и л. 300); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 76); 15,00 лева за съдебни удостоверения (л. 138а и л. 301); 5 500,00 лева на адвокат (л. 377-378). Той е заплатил и 6 000,00 лева държавна такса за разглеждане на обратния иск (л. 80).

 

2.      Спорни обстоятелства

[20] Основното спорно обстоятелство е било дали вследствие на контузията на мозъка Т.Т. е получил епилепсия. От една страна д-р М. приема, че той е получил такава, защото данни за нея се съдържат в показанията на разпитаните свидетели Б.и Я.. От друга страна вещите лица д-р П., д-р С. и проф. Т. приемат, че епилепсия липсва, защото единствените данни за нея са в показанията на свидетелите, а липсват данни за клинично и лабораторно установяване на такава, а процесното увреждане на мозъка не предполага проявата ѝ.

 

[21] Съдът приема, че Т.Т. не е получил епилепсия от уврежданията. Съдът приема това, защото доказателствената стойност на показанията на свидетелите Б.и Я. е ниска, понеже те са баща и дъщеря на Т.Т.. Поради това е ниска и доказателствената стойност на приетото от д-р М.. Ето защо съдът не приема, че вследствие на уврежданията от ПТП Т.Т. е получил епилепсия. 

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[22] Ищецът е предявил иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ.

 

[23] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[24] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1.              ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка Гражданска отговорност;

2.              това застрахователно събитие да е причинило увреждане на ищеца;

3.              гражданската отговорност на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4.              ищецът да е претърпял неимуществени вреди от увреждането;

5.              ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[25] Съдът установи, че:

1.              Т.Т. е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2.              от това ПТП ищецът е получил увреждания, от които е претърпял болки, страдания и неудобства;

3.              К.М. е причинил пътно-транспортното произшествие – споразумението по наказателното дело е задължително за настоящия съд в тази му част;

4.              неговата ГО е била застрахована при ОЗК;

5.              ОЗК не е изплатил обезщетение на Т.Т..

 

[26] Налице са предпоставките за уважаване на исковете. Съдът следва да определи размера на обезщетението.

 

[27] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 13.04.2016 г.

 

[28] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[29] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г. Двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища).

 

[30] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[31] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ).

 

[32] Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до 13.04.2016 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била:

- 310,00 лева от 01.01.2013 г.^[1]

- 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[2];

- 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[3];

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[4];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[5]. Увеличението е: от 2013 г. до 13.04.2016 г. – 35,48%; от 02.06.2015 г. до 13.04.2016 г. – 16,67%.

 

[33] Съдът установи, че към 13.04.2016 г. Т.Т. е бил на 36 години. Когато е бил на четири години, майка му е починала и баща му го е отгледал сам. Т.Т. е бил трудоспособен и спокоен

 

[34] Съдът също установи, че вследствие на ПТП Т.Т. е получил: 1. контузия на главата със средно тежка контузия на мозъка; 2. открита черепно-мозъчна травма с травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка и счупване на средна лява черепна ямка и лява слепоочна кост, кръвотечение от лявото ухо и контузия на меките тъкани вляво; 3. счупване на пето и шесто леви ребра. Т.Т. е бил опериран, за да бъде отстранен кръвоизлива над твърдата му мозъчна обвивка. Той е престоял 24 часа в реанимация, а след това е бил преведен за лечение в клиниката по неврохирургия на болницата. Т.Т. е бил лекуван с аналгетици и антибиотици, като му е била прилагана и антиконвулсивна профилактика. След седмодневен престой в болницата, той е бил изписан в стабилизирано соматично и неврологично състояние.

 

[35] Т.Т. отново е бил в болница от 02.06.2016 г. до 07.06.2016 г. за пластика на наличния костен дефект. Костният му дефект е бил опериран на 03.06.2016 г., като е бил покрит с титаниева мрежа. Т.Т. е бил изписан в ясно съзнание, контактен и адекватен, без отпадна неврологична симптоматика.

 

[36] Т.Т. е изпитвал интензивни болки и страдания в продължение на 30 дни, като до третия месец след ПТП, те са затихнали. Възстановяването му е продължило около една година. През това време за него се е грижила съпругата му. Той е развил лекостепенен постравматичен органичен мозъчен синдром.

 

[37] Съдът установи, че уврежданията на ищеца са по-леки от тези, чието обезщетяване е било предмет на решения на САС:

- 967-2017 по гр. д. 4345/2016 г., с което съдът е определил 70 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди за увреждания от 02.06.2015 г. на 77-годищна пострадала[6];

- 748-2017-4-ти с-в по гр. д. 5315/2016 г., с което съдът е определил 65 000,00 лева обезщетение за увреждания от 01.12.2013 г. на 29-годишен пострадал[7]. Най-тежко е било увреждането по второто цитирано решение на САС.

 

[38] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита също така, че процесното увреждане е по-леко от уврежданията, предмет на двете цитирани решения на САС, както и, че случаите в цитираните решения на САС са от 2013 г. и 2015 г., когато МРЗ е била съответно с 35,48% и 16,67% по-ниска, отколкото към 13.04.2016 г. Затова съдът приема, че 72 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Т.Т..

 

1.2. По възражението на ОЗК за съпричиняване

 

[39] ОЗК е възразил, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: а) е стоял върху пътното платно в тъмната част на денонощието без да се увери, че това е било безопасно за него; б) е бил алкохолно опиянен и не е могъл да контролира действията си. Възражението е частично основателно.

 

[40] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[41] Съдът установи, че Т.Т. е бил употребил алкохол, но в каква степен той е бил алкохолно опиянен и дали не е могъл да контролира действията си, липсват категорични доказателства. Затова съдът приема, че Т.Т. е могъл да контролира действията си. Затова в тази му част възражението за съпричиняване е неоснователно.

 

[42] Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. В случая съдът установи, че Т.Т. не е бил на тротоара или банкета на пътното платно, а върху самото пътно платно до напречно спрелия автомобил „Фолксваген“. Ако той не е бил на пътното платно в близост до автомобила „Фолксваген“, не би бил ударен от него. Следователно Т.Т. е допринесъл за настъпването на уврежданията си.

[43] При определяне на процента на съпричиняване съдът отчита обстоятелството, че К.М. е знаел, че лекият автомобил „Фолксваген“ е бил спрян напречно на пътното платно и в близост до него е бил Т.Т.. Въпреки това К.М. не е подбрал подходящата скорост, за да може да предотврати ПТП. Затова съдът приема, че приносът на К.М. за причиняването на уврежданията на Т.Т. е по-голям. Ето защо съдът определя 20% съпричиняване от Т.Т..

 

[44] При този процент на съпричиняване ОЗК дължи на Т.Т. 57 600,00 лева обезщетение. Затова съдът уважава иска за този размер, а го отхвърля за разликата над 57 600,00 лева до пълния предявен размер от 72 000,00 лева.

 

1.3. По обратния иск на ОЗК

 

[45] ОЗК е предявил обратен иск срещу К.М.. Искът е с правно основание чл. 433, т. 3, пр. 1 от КЗ.

 

[46] Съгласно чл. 433, т. 1, пр. 1 от КЗ, застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице в случаите, когато застрахованият причини вреда чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. ищецът да е застраховател на ответника по застраховка ГО;

2. ответникът да е причинил ПТП, от което са настъпили вреди за трето лице;

3. ответникът да е направил това вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма;

4. ищецът да е заплатил или да е бил осъден да заплати обезщетение на третото лице за вредите от ПТП;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение.

 

[47] Съдът установи, че ОЗК е бил застраховател на К.М. по застраховка ГО, К.М. е причинил ПТП, от което е пострадал Т.Т..

 

[48] Съдът не установи обаче, К.М. да е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля. 

 

2. По разноските.

 

[49] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 1 210,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[50] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 57 600,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда ОЗК да заплати на Т.Т. 464,64 лева разноски по делото, а на адвокат Р.М. 2 087,42 лева (150 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х1,2х57 600,00/150 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ОЗК следва да заплати 2 304,00 лева държавна такса по сметка на СГС (57 600,00х0,04).

 

[51] ОЗК също търси разноски. Той е направил такива за 6 795,00 лева.

 

[52] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 93 300,00 лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Затова съдът осъжда Т.Т. да заплати на ОЗК 4 226,49 лева разноски по делото (6 795,00х93 300,00/150 000,00).

 

Съдия: