№ 2003
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100506499 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Г. Р. Д., ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. К.
А. срещу решение № 1 714/31.01.2024 г. на СРС, 60 състав, постановено по
гр.д. 2 288/2022 г., с което е отхвърлен заявения иск по чл. 220 ал.1 от КТ за
сумата от 6 990, 75 лв., представляваща обезщетение за неспазен срок на
тримесечно предизвестие за периода 20.10.2021 г. – 13.12.2021 г. В жалбата са
наведени твърдения за неправилно приложение на закона. Изложени са
твърдения, че прекратяването на трудовия договор е юридически факт, който
поражда право на обезщетение за неспазено предизвестие за работника или
служителя. Заявени са твърдения, че плащането на обезщетение вместо
спазване на предизвестието е субективно право, удовлетворяването на което
насрещната страна не може да откаже. Твърди се, че изброените в чл. 328 от
КТ основания са защитни за работника и са приложими, когато в трудовия
договор не е уговорено предизвестие при предсрочно прекратяване като
възможността за уговаряне на по-благоприятни условия от посочените в КТ е
продължение на основния принцип за свобода на договаряне в случаите,
1
когато не са нарушени повелителни правни норми. Иска се отмяна на
решението като бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен изцяло.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство Министерство на
вътрешните работи. С писмени бележки, депозирани в хода на съдебното
производство е заявено искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение респ. заявена е претенция за присъждане на разноски.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът намира, че решението е и правилно като споделя изложените от
първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от
ГПК.
За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се
посочи следното:
В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по
чл. 220 ал.1 от КТ. Сочената разпоредба дава право на страната, която има
право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати
и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Страните не са формирали спор относно обстоятелството, че между тях
е бил сключен трудов договор № 8121К-10257/16.09.2021 г. на основание чл.
68 ал.1 т. 5 от КТ и чл. 28 ал. 5 от ЗА. По силата на същия, служителят – ищец
в първоинстанционното производство е приел да изпълнява длъжността
„съветник /юридически въпроси/ в Политическия кабинет на министъра на
вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 27 ал.2 от ЗА определя политическият кабинет като
2
организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-
аналитични функции, която подпомага съответния орган на изпълнителната
власт при определянето и провеждането на правителствената политика в
сферата на неговите правомощия, както и при представянето пред
обществото. Разпоредбата на чл. 28 ал.2 от ЗА на свой ред установява, че
дейността на политическите кабинети на министър-председателя и на
министрите се подпомага от съветници по определени въпроси, които не могат
да изпълняват функции на управление, от експерти и от технически
сътрудници, които изпълняват своите задължения въз основа на сключен
трудов договор по арг. на чл. 28 ал. 5 от ЗА, на което основание е сключен и
процесния по делото.
Не е част от предмета на спора, а това се установява и от съдържанието
на трудовия договор, че в т. 8 от същия, страните са се съгласили същият да
може да бъде прекратен с предизвестие от 3 месеца, но не повече от остатъка
от срока на договора.
Не е формиран спор и относно обстоятелството, че трудовият договор с
въззивника – ищец в първоинстанционното производство е прекратен със
заповед № 8121К-11031/19.10.2021 г. на основание чл. 28 ал. 6 от ЗА,
съобразно която правоотношенията с лицата по ал. 5, както и с ръководителя
на звеното или с експерта за връзки с обществеността, се прекратяват по
преценка на съответния орган на изпълнителната власт или с прекратяването
на пълномощията му.
Спорът, формиран между страните касае приложението на чл. 220 ал.1
от КТ по отношение на трудови договори, прекратени на основание чл. 28 ал.
6 от Закона за администрацията.
Разпоредбата на чл. 220 ал.1 от КТ очертава хипотезите, при които се
дължи обезщетение, а именно при прекратяване на трудово правоотношение
на някое от основанията, за които законът предвижда отправяне на
предизвестие / посочените в чл. 328 от КТ/ и това ясно личи от използваната в
нормата словесна конфигурация - „страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с предизвестие“ / в този смисъл решение
133/25.10.2018 г. по гр.д. 3458/2017 г. на Трето ГО на ВКС/. Израз на тази
признатата възможност трудовото правоотношение между страните да бъде
прекратено на някое от общите основания по чл. 328 от КТ е уговореното в т. 8
3
от договора между тях право на прекратяване на същия с предизвестие. В
настоящата хипотеза обаче, трудовото правоотношение не е прекратено на
някое от основанията, посочени в чл. 328 от ГПК, за да се породи правото на
обезщетение на страната за неспазения срок на предизвестие.
Правоотношението е прекратено на основание чл. 28 ал.6 от ЗА по преценка
на съответния орган на изпълнителната власт. Текстът на разпоредбата е ясен
и не се нуждае от тълкуване. Преценката означава оперативна
самостоятелност на работодателя – орган на изпълнителната власт и същата
нито подлежи на съдебен контрол, нито е подчинена, ограничена или
предпоставена от някакви условия. Соченото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение не попада в приложното поле на чл. 328 от КТ,
поради което обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ не се дължи.
Настоящият съдебен състав не може да сподели заявеното твърдение
във въззивната жалба, че клаузата на т. 8 от трудовия договор била израз на
свободата на договаряне. Договорната автономия, установена в нормата на чл.
9 от ЗЗД не следва да противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Разпоредбата на чл. 328 от КТ е императивна и не може да се
тълкува разширително.
При тези изложени съображения, решението на СРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна се следва сумата от 100 лв. – съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 714/31.01.2024 г. на СРС, 60 състав,
постановено по гр.д. 2 288/2022 г.
ОСЪЖДА Г. Р. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* – адв. К. А. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. София, ул. „Шести септември“ № 29 сумата от 100 /сто/ лв. –
4
юрисконсултско възнагрждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на препис от същото до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5