Решение по дело №16/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с ал.5 на чл. 172 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/. Образувано е по жалба на П. С. П. от [населено място], общ. [област], чрез адв. Р. Р. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0373-000016/15.01.2025 г. на Н. Р. управление към Областна дирекция на МВР - [област], Районно управление – [община], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „ж“ от ЗДвП му е временно отнето свидетелството за управление на МПС за срок от 1 месец.

Твърденията в жалбата са, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон, при неизяснена фактическа обстановка. В същата е отразено, че жалбоподателят е обърнал посоката на движение на самото кръстовище по молба на полицейските инспектори, каквото направили още два автомобила, след което му съставили акт, като заявили, че отиват към [населено място] да спират автомобили да се движат по път ІІ-86, като към този момент 14.01.2025 г. -18.30 ч. нямало поставен пътен знак след кръстовището с път ІІІ-864. Дори и такъв да е бил наличен на това кръстовище не би могло да бъде извършена такава маневра. Че такъв пътен знак не е поставен е заявил и друг негов колега.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не дава становище по жалбата.

Ответната страна, с процесуален представител, оспорва жалбата. Представя и писмена защита и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди че нарушението е установено, след като управляваният от жалбоподателя състав от пътни превозни средства е преминал след пътен знак В-6, забраняващ влизането на МПС с ремаркета, при въведена забрана за движение извън населени места от Областно пътно управление [населено място], поради влошена на 14.01.2025 г. метеорологична обстановка в района вследствие на обилен снеговалеж. Нещо повече, в съставения на място АУАН, който е основание за издаването на процесната заповед и има обвързваща доказателствена сила до установяване на противното съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, са отразени същите факти, квалифицирани като административни нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като доказателствената сила на акта не е оборена с годни доказателства. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е имал възможност да спре и да обърне състава от пътни превозни средства и поради която именно причина, е нарушил въпросната забрана. Както е установено от доказателствата по делото, в случая е бил налице алтернативен маршрут, който апропо се използва за тежкотоварен и извънгабаритен превоз на стоки през прохода „Р.“, поради което счита възраженията за неоснователни. Моля да бъдат присъдени и разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност, в случай, че от страна на жалбоподателя се претендират разноски, които са над предвидения размер за конкретния вид дело, регламентиран в Наредба 1, за възнагражденията за адвокатска работа.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема следното:

С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. "ж" от ЗДвП, Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от 1 месец. Същата е издадена за това, че на 14.01.2025 г. около 18:00 часа в община Ч. на път ТРЕТИ КЛАС № 864 /III-864/ при 4.000 км. управлява състав от ППС в. "М." с рег. № [рег. номер] и прикачено към него полуремарке "Ш." с рег. № [рег. номер], собственост на „Крис Транс 03“ ООД [населено място] БУЛСТАТ * в посока на движение от [населено място] към [населено място] навлиза в кръстовището след пътен знак В-6, забраняващ влизането на МПС с ремаркета след кръстовище на път II-86 с път III-864. Нарушението е квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП при въведена временна забрана за движение извън населените места от ОПУ- [населено място]. Пояснено е, че пътния знак В-6 е поставен след кръстовище на път II-86 с път III-864.

Съгласно чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, е допуснато предварително изпълнение на настоящата заповед, считано от 18 ч. на 14.01.2025 г. и отнето СУ на МПС с № *********.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна преписка, както и представените с писмо вх. № 479/04.03.2025 г. копие на диск с надпис „Записи от АИС „ВОИДПК“ от 14.01.2025 г.“ по преписка № 373000-532/2025 г. и писмо № 37300-578/14.02.2025 г. на РУ-[община], с което същите са изпратени по АНД № 23/2025 г. по описа на Районен съд-[община].

Прието като доказателство е и писмо изх. № 11-00-8/14.02.2025 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – [област], с което се удостоверява че на 12.01.2025 г. в 8,35 часа са въведени ограничения за движение на тежкотоварни автомобили с ремаркета и полуремаркета за всички републикански пътища на територията на [област], във връзка с обилен снеговалеж и снегочистене. На 14.01.2025 г. от 13.43 часа до 18,53 часа отпада ограничението за път II-86 Х. - [община] - [област] - С. - Р. през проход Р.. След 18.53 часа ограничението отново е въведено за проход Р., като отпада на 15.01.2025 г. в 12,30 часа.

За път II-86 [община] - Р. - С. знак В6 за въведените ограничения е поставен на км 81+490 /бензиностанция „К.“/ и на км 84+400 /след кръстовището с път III-864 П. - П. - С./ по посока на връх Р.. За път III-864 П. - П. - С. знак В6 е поставен на км 0+010, след кръстовището с път II-86 Х. - Р. - С., за времето с въведено ограничение за тежкотоварни автомобили с ремаркета и полуремаркета на 12.01.2025 г. в 8.35 часа до отмяна на ограничението на 15.01.2025 г. в 16,40 часа.

Разпитан по делото е и свидетеля Д. А. С. от показанията на който се установява, че след получен сигнал на 14-ти януари в около17:30 ч., че по пътя за П. има два автомобила тежкотоварни, които боксуват и създават колона от автомобили зад тях, става задръстване. Бил е изпратен наряда от П., но умишлено не са ги спрели, тъй като ако ги спрат няма да могат да тръгнат, а и няма къде да ги обърнат, за да не задръстят движението, но същевременно наряда от П. отива на ПТП и затова изпращат свидетеля и колегата му. Когато се качил на кръстовището на път ІІ-86 с ІІІ-864, [населено място] е видял, че има поставен пътен знак В-6, който го снимал със служебния таблет, и продължил нагоре. На четвърти километър на третокласен път 864, заварил двата автомобила спрели, първият боксувал, а втория спрял го изчаквал. Взел им документите, обърнал двата автомобила и им казал да изчакат преди Ч. на отбивката в близост до бензиностанция „К.“, където ще вземе отношение. Сочи, че забраната няма представа кога е влезнала, като за прохода П. е била от няколко дни и не е въведена същият ден. Жалбоподателят не е обяснил, защо не е минал през „Р.“, а е предприел линията П.. Казал защото просто е за [област]. Единият водач пътувал за [област], а другият за [община], но защо са преминали през П. не може да каже.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното: Видно от приложените по делото доказателства на 14.01.2025 г. около 18:00 часа в община Ч. на път трети клас № 864 /III-864/ при 4.000 км. П. П. е управлявал състав от ППС влекач "М." с рег. № [рег. номер] и прикачено към него полуремарке "Ш." с рег. № [рег. номер], собственост на "Крис Транс 03" ООД [населено място] БУЛСТАТ * в посока на движение от [населено място] към [населено място], като навлиза след пътен знак В-6, забраняващ влизането на МПС с ремаркета. Нарушението е квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е констатирано от служители при РУ-Ч. при проверка по сигнал.

За извършеното нарушение е бил съставен АУАН.

При тази фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от приложените доказателства, със Заповед № 8121з-1632/2.02.2021 г. Министърът на МВР е упълномощил директорите на ОД на МВР да издават заповед за налагане на ПАМ. От своя страна със Заповед № 345з-1695/22.12.2022 г. Директорът на ОД на МВР- [област] оправомощава определени длъжностни лица да прилагат ПАМ по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 1 от ЗДвП), в т.ч. според т. 1.5 от цитираната заповед – началници на РУ при ОД на МВР – [област].

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице адресат на акта, с който се засягат негови права и в установения в закона срок, с оглед на което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член, съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Заповедта отговаря и на изискването за писмена форма на акта, но същата е издадена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.

В посочената, като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 171, т. 1, б. ж ЗДвП е предвидено :"който при управление на моторно превозно средство навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение извън населените места - за срок от един месец".

В случая, видно от описаната фактическа обстановка движението на въпросното ППС с полуремарке е осъществено в посока от [населено място] към к.к П. на път трети клас № 864 /III-864/ при 4.000 км., като се сочи, че ограничението е въведено с пътен знак след кръстовището, но не става ясно и не са ангажирани доказателства от страна на ответника с какъв акт и от кой момент е въведена забрана, ограничаваща движението на описаното ППС и съответно кога и къде е следвало да бъде поставен и в кой момент е поставен знак В 6 с оглед установяване на начина по който е осъществено нарушението, за което е наложена ПАМ.

Освен това от описанието в самата заповед не става ясно и не е уточнено за кой път е въведеното ограничение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя.

В случая няма данни да е издадена нарочна заповед за временна организация на движението на АПИ, датата и часа на същата и съответно определяща времето и мястото за поставяне на знака, ограничаващ същото.

Предвид изложеното не се сочат обстоятелства и не са ангажирани доказателства, каква и от кого е създадената организация за движение на съответната категория ППС по конкретен маршрут, възможността то да се озове на посоченото място по маршрут различен съгласно въведената временна забрана за движение и съответно възможността да се изпълни същата след мястото на знака. Няма данни, как при направена служебна проверка на сайта на АПИ, може да се установи въведеното ограничение, за да се осигури безопасността на движение и избегне задръстване, при условие, че пътния знак В-6 е поставен „след кръстовище на път II-86 с път III-864.“, без да се сочи за кой път се отнася забраната.

По този повод, като доказателство се цитира информация, съдържаща се в писмо изх. № 11-00-8/14.02.2025 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно управление – [област], но в същото не се сочи акт, с който се въвежда временна забрана за преминаване на ППС с ремаркета и поставяне на знак за това.

С оглед данните по преписката не се установява по безспорен начин, че на посочената дата и час, водачът е преминал по маршрута си покрай забраняващ знак за преминаване на управляваното ППС с ремарке, поставен на пътното платно преди влизане в кръстовището на път ІІ-86 с път трети клас № 864 /III-864/ при 4.000 км. без да съобрази и спази забраната за навлизане след знака, включително не е установена възможността да се извърши съответната маневра преди самия знак, за който се сочи че е след кръстовището.

Ответника не се позовава на съответен акт на АПИ в заповедта за налагане на ПАМ и не представя доказателства за съществуването на такъв в преписката по издаване на заповедта, при условие, че в тежест на административния орган е да установи наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, при което същата е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон./ Решение № 429 от 28.02.2025 г. на АдмС - [област] по адм. д. № 698/2024 г./

Предвид изложеното и не е установено по безспорен начин нарушение на сочената разпоредба - чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни – умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

В нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП законодателят е регламентирал задължението на участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В случая цитираният предвид чл. 47 ал.3 от ППЗДвП, знак „В6“ сочи „Забранено е влизането на моторни превозни средства с ремаркета“ и от описанието в процесната заповед не става ясно защо същия е относими и за ППС с полуремаркета, каквото се сочи в оспорената заповед, при което, след като не е конкретизирано, че процесното ППС не е с включено ремарке се налага извод, че забраната не следва да се отнася и за ППС с полуремаркета, при условие, че забранителните норми не могат да се тълкуват разширително.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният административен акт следва да бъде отменен, без произнасяне по разноските, тъй като, в случая е оказана безплатна адвокатска помощ без заявено конкретно искане по чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0373-000016/15.01.2025 г. на Н. Р. управление към Областна дирекция на МВР - [област], Районно управление - Ч. с която на основание чл. 171, т. 1, б. ж от ЗДвП му е временно отнето свидетелството за управление на МПС за срок от 1 месец.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.