№ 927
гр. Перник, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720100180 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22
от ЗПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
С. С. Л. ЕГН ********** с.********, общ. ******, ул. ******** * *****
№ ** и чрез адв. Д. М., САК срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********,
седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,
с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК,
за прогласяване нищожност на неустоечна клауза в Договор за
потребителски кредит № 683335 предвиждаща заплащане на неустойка в
случай на непредоставяне н обезпечение, сключен между страните, като и се
присъдят сторените по делото разноски.
С искане от 17.02.2023г. ищцата заявява, че :
Не поддържа иска за провъзгласяване процесната клауза за
недействителна, иска от съда да се произнесе относно нейната
недействителност само в мотивите на решението
1
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявения иск, като е предявил НАСРЕЩЕН ИСК
–срещу ищцата, като се иска – да се постанови решение, с което да бъде
осъдена посочената да заплати :
Сумата 99.29лв. незаплатена възнаградителна лихва за периода
27.09.2022-27.02.2023 ведно със законната лихва от подаване на насрещния
иск до окончателното изплащане на сумата
Сумата 168.17лв. непогасен остатък от главница за периода 27.09.2022-
27.02.2023г.
Сумата 381.83лв. непогасен остатък от главницата по падежирани
вноски № 10 до 18 обявени за предсрочно изискуемна с насрещния иск, ведно
със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане
Претендира разноските.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, че страните са обвързани от валидно облигационно
отношение по Договор за потребителски кредит № 683335 от 27.05.2022 г.- за
сумата 550лв., брой погасителни вноски 18 , вид на вноската – месечна, ГПР
48.06 % ГЛП 40.05 %
Няма спор, че заемната сума 550лв.е получена от ищцата, по начина
посочен в договора , на дата 27.05.2022г. в брой на каса на ИЗИПЕЙ.
В договора е уговорено, че дължимата обща сума е 1890лв. от които
главница 550лв., договорна лихва 220.92 и 1119.08лв. неустойка за
непредоставено обезпечение от заемателя по договора в 3 дневен срок от
сключване на договора.
Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза,
установява се, че непогасен остатък на главница по договора е в размер 550лв.
от които – сумата 168.17лв. непогасен остатък от главница по падежирали
вноски за периода 27.09.2022-27.02.2023 и сумата 381.83лв. непогасен
2
остатък от главница по непадежирали вноски за периода 27.03.2023-
27.11.2023г. Непогасената възнаградителна лихва по договора е в размер
99.29лв. за периода 27.09.2022-27.02.2023г.
Видно от същата експертиза, ищцата е заплатила на ответника сумата
315лв.
В случая се оспорва клаузата за неустойка като нищожна.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит,
намиращ своята правна регламентация в ЗПК. Този извод следва от предмета
на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията,
на страните по договора.
В чл.9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за
потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата
действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради
противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава
шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.
1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
3
От друга страна за неравноправния характер на клаузите в
потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не
(в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на
ВКС, I т.о.).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни
материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1
на ТР № 1 от 09.12.2013 г., по тълк.д. № 1/201 3г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде
установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв
довод.
В чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна
клауза" в договор с потребител. Съгласно посочената разпоредба
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции
(обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговски правоотношения, като за
спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
В случая неустойката в уговорения размер представляват
значителна част, от размера на главницата (почти половината от
главницата).
Предвид изложеното теза неустойка се явява несъответна на очакваните
от неизпълнение на задължението вреди и противоречи на обезщетителната й
функция.
4
Същата по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорни задължения (непредставяне на обезпечение),
но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Подобна клаузи задължават
потребителя при неизпълнението на договора да заплати необосновано
висока неустойка.
В този смисъл клаузата за неустойка противоречи на закона и
следователно е нищожна.
Отделно от горното следва да се отбележи, че въведените многобройни
изисквания за обезпечение на потребителски кредит, противоречи на
принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само
предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към печалбата
на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на
доход на икономически по - силната страна.
В този смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна като
противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл.
26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
От друга страна, при определяне на неустойката за неизпълнението на
задължения по него, неустойката е договорена в глобален размер , без да е
посочено какво е съотношението й към вредите, които се съизмеряват със
задължението по договора за заем.
Ето защо, процесната неустойка не може да се характеризира като
неустоечно задължение, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката
функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на
вредите от неизпълнение на последното. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение,
неустойката води до скрито оскъпяване на кредита .
Неустойката се явява сигурна печалба за кредитора, доколкото се
констатира, че въведените изисквания в договора за вида обезпечение,
респективно изискванията, на които поръчителите следва да отговарят, както
и тридневния срок за предоставяне на обезпечението, ще бъде свързано със
значителни затруднения.
Това е така, защото, от една страна, това задължение не е определено от
5
кредитора като предварително условие за сключване на договора, в какъвто
смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в
определения тридневен срок информация, за да знае дали това лице е
подходящо и отговаря на условията по чл.6 от договора.
Такива са например изискванията, свързани с кредитната история на
лицето-поръчител и данните за това има ли сключени други кредити и
поръчителствал ли е за други лица.
С тази информация заемателят би могъл да се снабди много по-трудно
от заемодателя, който, за разлика от него, предоставя кредитни услуги по
занятие и има необходимите знания и умения, за да извърши и сам проверка
на сочените обстоятелства.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с
определянето на кратък срок за изпълнението им - само 3 дни, води до извод,
че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я
изпълни. По този начин се цели да се създаде едностранно от кредитора
предпоставка за начисляване на неустойката, предвидена в договора за заем.
Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за
неустойка е уговорена в отклонение от функциите й, предвидени в чл. 92
от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД
Предвидената клауза в чл.6, ал.2 от договора е и неравноправна по
смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди
за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава
единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен
резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката
излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на
уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
6
заемодателя за сметка на заемателя.
Така уговорена неустойката противоречи на принципа на справедливост
и равнопоставеност на страните, като поставя в неравностойно положение по-
слабата страна в облигационната връзка, поради което и неустоечната клауза
от договора се явява нищожна, като накърняваща добрите нрави.
Видно от приетата по делото експертиза, ищцата е заплатила сума в
размер 315лв..
Съгласно ЗПК обаче, когато сумите, заплатени по потребителски кредит се
явяват платени по нищожна клауза, то те следва да се отнесат по погасяване
по други вноски.Т.е. от дължимата главница 550лв. следва да се приспадне
сумата 315лв. платена по нищожна клауза, или, дължимата от ищцата сума
остава в размер 235лв.
По насрещния иск:
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявения иск, като е предявил НАСРЕЩЕН ИСК
–срещу ищцата, като се иска – да се постанови решение, с което да бъде
осъдена посочената да им заплати :
Сумата 99.29лв. незаплатена възнаградителна лихва за периода
27.09.2022-27.02.2023 ведно със законната лихва от подаване на насрещния
иск до окончателното изплащане на сумата
Сумата 168.17лв. непогасен остатък от главница за периода 27.09.2022-
27.02.2023г.
Сумата 381.83лв. непогасен остатък от главницата по падежирани
вноски № 10 до 18 обявени за предсрочно изискуемна с насрещния иск, ведно
със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане
Претендира разноските.
Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза :
непогасен остатък на главница по договора е в размер 550лв. от които –
сумата 168.17лв. непогасен остатък от главница по падежирали вноски за
7
периода 27.09.2022-27.02.2023 и сумата 381.83лв. непогасен остатък от
главница по непадежирали вноски за периода 27.03.2023-27.11.2023г.
Непогасената възнаградителна лихва по договора е в размер 99.29лв. за
периода 27.09.2022-27.02.2023г.
Видно от същата експертиза, ищцата е заплатила на ответника сумата
315лв., за която съдът приема, че е плащане по нищожна клауза за неустойка.
Следователно, следва да се приеме, че ищцата дължи на ответната
страна сумата 235лв. непогасена главница, като за разликата до пълния
предявен размер 550лв. следва да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
Следва да се приеме, че ищцата дължи на ответната страна и сумата
99.29лв. възнаградителна лихва за периода 27.09.2022-27.02.2023г.
По разноските:
С оглед изхода на делото – по иска и насрещния иск, право на разноски
частично имат и двете страни.
Разноските за вещо лице остават както са направени – двете страни са
внесли по 150лв. по насрещните задачи.
Върху уважената част от иска ответната страна дължи по сметка на
ПРС разноски за държ.такса- 25лв.
Върху уважената част на насрещния иск ищцата следва да внесе по
сметка на ПРС 25лв.
По чл.38 от Закона за адв. на адв.Д. М. САК се дължат адвокатски
разноски в размер 400лв. от ответната страна
Ищцата дължи юк.разноски на ответната страна 400лв., тъй като съдът не
възприема искането на ищцовата защита , че за разноските следва да се
произнася при условията на признание на иск, след като такова няма, а
напротив – има предявен насрещен иск, и на второ място – минимално
посочените размери на възнаграждения на адвокат-пълномощника и на юк. се
присъждат, с оглед становището, че трудът и извършените правни действия
на двамата е еднакво равнопоставен.
8
Водим от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна по иска на С. С. Л. ЕГН **********
с.******** общ.****** ул.******** * ***** № ** и чрез адв. Д. М., САК
срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,
с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК,
неустоечна клауза в Договор за потребителски кредит № 683335
предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне н
обезпечение, сключен между страните
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ
РАЗНОСКИ НА Адв.Д. М. САК сумата 400 лева – адвокатско
възнаграждение, за оказаната от него безплатна правна помощ на С. С. Л.
ЕГН ********** с.******** общ.****** ул.******** * ***** № ** – по
гр.дело № 0180 / 2023г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ПРС държ.такса в размер 25лв. По НАСРЕЩНИЯ ИСК, предявен от
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7, СРЕЩУ С. С. Л. ЕГН **********
с.******** общ.****** ул.******** * ***** № ** .
ОСЪЖДА С. С. Л. ЕГН ********** с.******** общ.******
ул.******** * ***** № ** ДА ЗАПЛАТИ НА„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ №
29, ет.7 Сумата 235лв. непогасена главница, както и сумата 99.29лв.
възнаградителна лихва за периода 27.09.2022-27.02.2023г., като за разликата
до пълния предявен размер 550лв. непогасена главница, ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. С. Л. ЕГН ********** с.******** общ.******
9
ул.******** * ***** № ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС държ.такса в
размер 25лв.
ОСЪЖДА С. С. Л. ЕГН ********** с.******** общ.******
ул.******** * ***** № ** ДА ЗАПЛАТИ на СИТИ КЕШ ООД -
юк.възнаграждение в размер 400лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10