мотиви по Н.О.Х.Д. № 1717 / 2015 г. по
описа на СГС, НО, 6 състав.
Софийска градска прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу Ф.А.Р. за това, че на 26.02.2001 г., около 04:00 часа в гр. С., ж.к. “Н. - Първа част“,
отнел чужди движими вещи – пари в брой, на стойност 1 800,00 лева и мобилен
телефон, марка “Панасоник“, модел “GD90“ на стойност 120,00 лева, с обща
стойност на вещите 1920,00 лева, от владението на А.И.И., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - съборил И. на
земята и му нанесъл множество удари с крака по цялото тяло, след което взел
описаните вещи от якето, с което И. бил облечен, като деянието е извършено от Р.
в условията на опасен рецидив, след като Р. е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението,
на което не е отложено по чл.66 от НК, както следва : с присъда на Военен съд –
гр. Сливен по НОХД № 281 / 1995 г., в
сила от 10.09.1996 г., на Р. е наложено наказание “Лишаване от свобода“ в
размер на три години и шест месеца - престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал.1 във вр. с
чл.29, б.“Б” от НК
При съдебните прения представителят на
Софийска градска прокуратура поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение,
което счита за доказано по един категоричен начин в хода на съдебното
следствие. С оглед на това моли съда да признае подсъдимия Ф.А.Р. за виновен и
да му бъде наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, като
се вземе предвид и обстоятелството, че деянието е извършено преди повече от 10
години.
Защитата на подсъдимия Ф.А.Р., адв. Ч.Т.
моли за постановяване на оправдателна присъда, тъй като счита, че обвинението
не е било доказано по безспорен и категоричен начин. Сочи, че между показанията
на свидетелите А.И. и Д.С. са налице съществени противоречия, както и, че
същите се явяват житейски нелогични. Сочи, че от показанията на двамата
свидетели не се установява времето на осъщественото деяние. Счита, че Моли съда
да оправдае подзащитният му Р. по повдигнатото обвинение, като приеме същото за
недоказано от събраните по делото доказателства по един категоричен начин.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Ф.А.Р. е роден на *** г. в
гр. В.Т., българин, с българско гражданство, с основно образование, женен,
осъждан, живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият Ф.А.Р. е осъждан неколкократно,
като с присъда на Военен съд – гр. Сливен по НОХД № 281 / 1995 г., в сила от
10.09.1996 г., на същият му било наложено наказание “Лишаване от свобода“ за
срок от три години и шест месеца.
През 2001 г. свидетелят А.И.И. бил
собственик на магазин, находящ се в гр. С., пазар “Д. К.“ ( със сегашно
наименование “*****“ ).
След приключване на работния ден на 25.02.2001
г., след като свид. А.И. затворил магазина си, решил да посети ресторант “П.“,
находящ се в гр. С., бул. “Мария Луиза“.
В изпълнение на взетото решение, около
22:00 часа на посочената дата, свид. А.И. отишъл в ресторант “П.“. Свидетелят
носел със себе си парите от дневния оборот на магазина, които били в
размер на 1 800,00 лева. Свид. А.И.
имал в себе си и мобилен телефон марка “Панасоник“, модел “GD90“, който
бил на стойност 120,00 лева. Общата стойност на вещите била в размер на 1920,00
лева, като същите се намирА.в якето на свидетеля.
Свид. А.И. бил пристигнал в заведението с
личния си автомобил, поради което през времето на целия си престой в
заведението свидетелят изпил една – две бутилки бира.
По същото време, на различни места в
заведението се намирА.подс. Ф.Р. и свид. Д.С.. Свид. А.И. се запознал с подс.
Ф.Р. по повод на поръчвани от двамата песни. В последствие свид. А.И. се
запознал и със свид. Д.С., като в последствие двамата се уговорили свид. А.И. да
закара свидетелката до дома й.
Около 04:00 часа на 26.02.2001 г., свид.
А.И. и свид. Д.С. напуснА.заведението. Двамата свидетели се качили в автомобила
на свид. А.И. и се отправили към дома на
свидетелката. Двамата се отправили към дома на свид. Д.С. ***. След като
пристигнА.в ж.к. “Н. – Първа част“, свид. А.И. спрял управлявания от него
автомобил пред бл.145. Двамата свидетели А.И. и Д.С. останА.в автомобила и започнА.да
разговарят помежду си, като в хода на разговора се установило, че лицата се
познавА.от друго заведение в кв. “Павлово“, където свид. Д.С. работела като
сервитьор, а свид. А.И. бил чест посетител. Двамата свидетели разменили
телефонните си номера за контакти.
В този момент до автомобила се
приближили две лица. Едно от лицата отворило шофьорската врата на автомобила и
ударило с неустановен по делото предмет свид. А.И. в областта на главата. Използвайки
вътрешното осветление на автомобила при отваряне на шофьорската врата, свид. А.И. успял
да види, че лицето, което отворило шофьорската врата бил подс. Ф.А.Р..
Подс. Ф.А.Р. издърпал свид. А.И. извън автомобила
и го съборил на земята. Едно от лицата извадило контактния ключ на автомобила и
го изхвърлил в неустановена посока. Тогава подс. Ф.А.Р. и другото неустановено
по делото лице започнА.да нанасят удари с крака по цялото тяло свид. А.И.. В
същото време, подс. Ф.Р. бръкнал и извадил от якето на свид. А.И. сумата от 1 800,00
лева и мобилният му телефон, марка “Панасоник“, модел “GD90“, на стойност
120,00 лева, след което, заедно с неустановеното лице по делото побягнА.в
неизвестна посока. През това време свид. Д.С. излязла от автомобила, опитала да
преустанови конфликта, но се изплашила и тръгнлала от мястото на инцидента.
Едва на 12.03.2001 г. свид. А.И. подал
сигнал за инцидента до органите на МВР с молба, в която поискал съдействие от
началника на 02 РПУ – СДВР. На 05.04.2001 г. било извършено разпознаване от
свид. А.И.,
при което същият посочил, че свид. Д.С. е присъствала при извършване на
деянието спрямо него. Впоследствие, на 22.05.2001 г. било проведено
разпознаване, при което свид. А.И. посочил, че извършител на деянието бил подс.
Ф.А.Р..
По делото била изготвена съдебно - оценителна
експертиза, според чието заключение, общата стойност на отнетите вещи била в
размер на 1920,00 лева, от които 120,00 лева е стойността на мобилен телефон,
марка “Панасоник“, модел “GD90“ и 1 800,00 лева е отнетата парична сума в брой.
Изложената фактическа обстановка се
установи от всички събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите
А.И. и Д.С. и очна ставка между същите свидетели, дадени в хода на съдебното
следствие; заключение от съдебно - оценителна експертиза; протокол за
разпознаване от 05.04.2001 г. и протокол за разпознаване от 22.05.2001 г.; молба
от 12.03.2001 г. от А.И. до началника на 02 РПУ - СДВР и справка за съдимост на
подсъдимото лице.
Посочените доказателства са приобщени по реда и начина предвиден в НПК.
Същите са с годна доказателствена основа за обосноваване изводите на съда,
относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства. Извън
изчерпателно изброените по - горе писмени доказателства, съдът изключи от
доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете
за несвързани и излизащи извън предмета на доказване и в този смисъл са
неотносими.
Съдът не можа да изгради изводите си въз
основа на обясненията на подс. Ф.А.Р., доколкото разглеждането на настоящото
дело при отсъствието на същия се яви пречка за това ( и делото е разгледано по
реда на чл.269 от НПК ), но соченото обстоятелство не попречи за разкриването
на обективната истина по делото.
След
внимателна преценка съдът изцяло се довери на показанията на свидетелите А.И. и
Д.С., като отчете обстоятелството, че свид. А.И. се явява заинтересовано лице,
доколкото същият е пострадал от престъплението. Независимо от това
обстоятелство, съдът прецени показанията на посочените свидетели като
обективни, последователни, логични, правдиви, достоверни и кореспондиращи както
помежду си, така и на събрания по делото доказателствен материал. В показанията
си сочените свидетели по един логичен, последователен и непротиворечив начин
възпроизвеждат пред съда основните факти от значение за делото. От една страна свид.
А.И. посочва, че на инкриминираната дата именно подсъдимото лице, заедно с
друго неустановено по делото лице му е нанесло побой с нанасяне на удари с
крака по цялото тяло, след което е взел намиращите се в него вещи, като дава и
подробно описание на инкриминираните вещи. От показанията на сочените двама
свидетели бе установено, че последните са имА.обективна възможност да
възприемат визията на подсъдимия Ф.А.Р., както преди развилия се инцидент, така
и при отнемането на посочените вещи от страна на свид. А.И.. Именно това е довело
до категоричното посочване на извършителят на деянието от страна на свид.
А.И.. Възприемане визията на подсъдимия Ф.А.Р. от страна на
свид. А.И. пък е предпоставило извършеното впоследствие разпознаване от същия, при което последният с
категоричност посочва като извършител на деянието подсъдимия Ф.А.Р.. В тази
насока извършеното разпознаване на досъдебното производство, както и недвусмислено
изложеното от посочените свидетели в съдебно заседание, че подсъдимият е
лицето, което е нанесло побой с нанасяне на удари с крака по цялото тяло, след
което е взел намиращите се в свид. А.И. вещи, дава основание на съда да приеме
категоричността в показанията им. Като допълнителен аргумент в тази насока
следва да се отбележи и обстоятелството, че разпознаването на подс. Ф.А.Р. от
свид. А.И.
е извършено на 22.05.2001 г., тоест период от около три месеца след инкриминираната
дата, който срок предполага значително запазване на възприятията досежно
визията на лицето.
Налице
са противоречия между събраните по делото доказателства относно авторството на
деянието от подс. Ф.А.Р. и употребата на алкохол от свид.
А.И., доколкото първоначално в своите показания свид. Д.С. отрича да е видяла някой
от извършителите на грабежа, като допълнително посочва и обстоятелството, че свид.
А.И. е бил употребил значително количество алкохол. В показанията на свид. А.И.,
дадени в съдебно заседание, както и при извършеното разпознаване на досъдебното
производство от него, именно подсъдимият Ф.А.Р. е бил посочен като лицето, което
му е нанесло побой и отнело инкриминираните вещи ( мобилен телефон и парична
сума ). В показанията си пред настоящия съдебен състав свид. А.И. сочи и за изпито незначително количество алкохол
( една – две бири ) за цялата вечер. На първо място съдът не кредитира показанията
на свид. Д.С., в които тя твърди, че на инкриминираната дата свид. А.И. е бил употребил значително количество алкохол,
тъй като от показанията на същия свидетел се установи, че двамата не са
прекарали заедно цялата вечер в посоченото заведение, като същата не е
възприела лично употребата на аклохол от другия свидетел. При констатираните
противоречия между показанията на двамата свидетели А.И. и Д.С. беше проведена очна
ставка в хода на съдебното следствие, при която Д.С. се отрече от първоначално
дадените свои показания, като същевременно заяви, че е възприела присъствието
на подс. Ф.Али Р. на мястото на инцидента. На
следващо място съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на
свид. А.И., дадени в хода на съдебното следствие, в които той посочва именно
подс. Ф.Али Р. като едно от лицата, които са
му нанесли побой и отнели инкриминираните вещи. Тези показания освен логични и
последователни, са и напълно съответстващи на останалите събрани по делото
доказателства : извършеното разпознаване на досъдебното производство, при което
свид. А.И. е разпознал подс. Ф.Али Р.; другото проведено разпознаване, при което свид.
А.И. също е разпознал свид. Д.С. като лицето, което е било с
него при станалия инцидент.
Действително,
разпитаните по делото свидетели А.И. и Д.С. не си спомниха датата, на която е
извършено престъплението, която е част от предмета на доказване по чл.102 от НПК, но това следва да се обясни с изминалия период от време, а и този факт се
установява от съвкупната преценка на свидетелските показания и писмения
документ – молба от 12.03.2001, съставена за станалия инцидент до началника на
02 РПУ - СДВР. В тази връзка съдът намира за ирелевантно и обстоятелството, кога
е подадено заявлението за станалия инцидент в сградата на 02 РПУ – СДВР,
доколкото соченото обстоятелство не се намира във връзка с предмета на делото.
Съдът кредитира заключението на съдебно -
оценителната експертиза, от която се установява стойността на инкриминираните
вещи, като изготвена от компетентно и незаинтересовано от изхода на делото
лице.
Съдът
възприе като годно доказателство приложените по делото протоколи за
разпознаване на лица от 05.04.2001 г. и от 22.05.2001 г., тъй като същите са
изготвени съгласно изискванията на НПК. Преди извършване на това разпознаване е
проведен разпит на пострадалото лице, в който същото е посочило конкретните
белези от визията на нападателя и другия свидетел, по които би могъл да ги
разпознае. От друга страна, всяко от разпознаванеията е било извършено в
присъствието на две поемни лица, съставен е отделен протокол за извършеното
действие по разследване, каквото е изискването на НПК.
Съдът обоснова изводите си и въз основа
на писмените доказателства, приложени по делото - протокол за разпознаване от
05.04.2001 г. и протокол за разпознаване от 22.05.2001 г.; молба от 12.03.2001 г.
от А.И. до началника на 02 РПУ - СДВР и справка за съдимост, като изготвени по
предвидения в НПК ред.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че
подсъдимият Ф.Али Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл.198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.
1, б. ”Б” от НК.
От
обективна страна, подсъдимият Ф.Али Р. е отнел от владението на А.И. намиращи
се в негово владение вещи на обща стойност 1 920,00 лева като употребил за това
сила, изразяваща се в събарянето му на земята и нанасяне на множество удари с
крака по цялото тяло, след което взел описаните вещи от якето, с което И. бил
облечен. Изпълнителното деяние на престъплението грабеж го характеризира като
съставно такова. Това означава, че деянието включва две отделни прояви, всяка
от които сама по себе си осъществява състава на отделно престъпление – принуда
( чл. 143 от НК ) и кражба ( чл. 194, ал. 1 от НК ), но които доколкото са
функционално свързани, придобиват своеобразна самостоятелност, т.е. образуват
единно престъпно деяние. В конкретния случай подсъдимият като употребил сила (
физическа принуда) спрямо пострадалия А.И. – взел намиращите се в якето му и описани по –
горе вещи, с което е прекъснал противоправно фактическата му власт върху тези вещи.
Непосредствено след това е реализирал и другият акт – тяхното отнемане, чрез
установяване на своя фактическа власт върху вещите с цел разпореждане с тях, като
така е настъпил и престъпният резултат.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият е имал представа, че предметът на престъплението са чужди движими
вещи, които се намират във владението на друго лице, което не е съгласно да му
ги предаде, както и че преодолява това несъгласие чрез употребата на физическа
сила, т.е. налице е интелектуалния
елемент на вината. Едновременно с това подсъдимият е имал за цел противозаконно
да присвои вещите.
Деянието
е извършено от подсъдимият Ф.Али Р. при условията на опасен рецидив, тъй като
същият е осъждан, както беше посочено по – горе, с отделна присъда на лишаване
от свобода за умишлено престъпление от общ характер. Разпоредбата на чл.29,
ал.1 от НК изисква преди всичко в особената част на НК да е предвидено по -
тежко наказание за престъпление представляващо опасен рецидив и в чл.199 от НК
законодателят е предвидил такова. Последното изискване, за да е налице опасен
рецидив, визирано в чл.30 от НК – да не
са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди, също е
изпълнено, тъй като посочената присъда на
Военен съд – гр. Сливен по НОХД № 281 / 1995 г. е била влязла в законна сила в
сила от 10.09.1996 г., а на същият му е било наложено наказание “Лишаване от
свобода“ за срок от три години и шест месеца.
За
пълнота настоящият съдебен състав намери, че следва да констатира и обстоятелството,
че в хода на съдебното следствие беше установено наличието на съпричастност от
друго ( неустановено по делото) лице при извършване на деянието, а именно при
нанасянето на удари спрямо свид. А.И.. В тази връзка, съдът прецени, че участието на друго лице в извършването на
инкриминираното деяние не следва да бъде обсъждано подробно, доколкото това
обстоятелство не е било взето предвид от представителя на Софийска градска
прокуратура и същото се явява извън предмета на настоящото дело. От друга
страна, независимо дали извършеното от неустановеното по делото лице е било при
наличие на общност на умисъла, по никакъв начин така констатираното
обстоятелство не би повлияло на направеният от съда главен извод по отношение
на авторството на деянието и участието на подсъдимия в неговото осъществяване.
Предвъд
на това, съдът намира, че от събрания по делото доказателствен материал,
авторството на деянието е доказано по категоричен и несъмнен начин.
Действително единствени очевидци на
извършеното от подс. Ф.Али Р. деяние се явяват пострадалото лице А.И. и свид. Д.С..
Показанията на посочените свидетели обаче са изложени последователно, не
страдат от вътрешни и съществени противоречия, и кореспондират на другите
доказателствата по делото. Обстоятелството, че липсват други свидетели –
очевидци на деянието, и в най - малка степен не водят до недоказаност на
обвинението и до извод на настоящият съдебен състав в обратната насока. Напротив,
събраните по делото доказателства в достатъчна степен обуславят приетия от съда
извод досежно авторството на деянието и вината на подсъдимия.
Относно наказанието. За деянието по
чл.199, ал.1 от НК, законодателят е предвидил наказание ”Лишаване от свобода”
за срок от 5 до 15 години. Отегчаващи отговорността обстоятелства са
предходните осъждания на подсъдимото лице, които не попадат сред реализиращото
опасен рецидив по настоящото деяние. Смекчаващо отговорността обстоятелство се
явява прекомерната продължителност на настоящото наказателно производство.
Същото е било образувано на 06.04.2001 г. и е образувано пред настоящия съдебен
състав на 30.04.2015 г., което се явява период от над четиринадесет години. В
хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, по делото са били
проведени над петнадесет съдебни заседания. Във нито един момент от развитието
на наказателното производство няма данни делото да е било забавяно по причина
на подсъдимото лице. Съдът счита, че така отчетеното смекчаващо отговорността
обстоятелство се явява и с изключителен характер, поради което прецени, че в
случаят и най - лекото предвидено наказание за престъплението по чл.199, ал.1
от НК се явява несъразмерно тежко за
подсъдимия. С оглед на това, съдът счете, че са налице основания за определяне
на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Поради това и на основание
чл.199, ал.1, т.4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. б.”Б”
във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът
намери, че по отношение на подс. Ф.Али Р. следва да определи наказание под
предвидения от закона минмум за наказанието ”Лишаване от свобода”, като
законосъобразно и съответно на извършеното се явява наказание ”Лишаване от
свобода” за срок от три години.
Така определеното наказание настоящия
съдебен състав счита, че отговаря на степента на обществена опасност на
деянието и най вече на степента на обществена опасност на дееца и ще изпълни
задачите на генералната превенции. Така определеното наказание съдът намира, че
ще има превъзпитателно - поправително въздействие върху подсъдимия и
превантивно – възпиращо въздействие върху обществото.
Предвид предходното осъждане на
подсъдимия, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.61, т.2 от ЗИНЗС и определи така наложеното наказание ”Лишаване от свобода” за срок от три
години да бъде изтърпяно от подс. Ф.Али Р. при първоначален „Строг режим“ в
затворническо общежитие от закрит тип.
Относно разноските. С оглед изхода на
делото съдът намери, че направените по делото
разноски следва да бъдат възложени на подс. Ф.Али Р., на основание
чл.189, ал.3 от НПК.
С оглед на тези съображения, съдът
постанови своята присъда.
СЪДИЯ
към СГС: