Р Е Ш Е Н И Е
Номер 57 12. 05.
2021 година
град Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на единадесети май
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 66 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от „ИНЕСС - М. Т.“ ЕТ с БУЛСТАТ: ********* със седалище
и адрес на управление: обл.Търговище, общ.Омуртаг, с.Церовище, ул.Волга №23
представлявано от М. Д. Т. чрез
пълномощника а.. С.А. *** против Решение № 79/ 01.03.2021 г., на ТРС
постановено по АНД № 20203530200980по описа за 2020 г. на
ТРС, с което е било изменено Наказателно постановление № 543394 - F 573209/
23.10.2020г.,издадено от Директора на офис /дирекция/ за обслужване -Търговище
в ТД на НАП -Варна,с което на „ИНЕСС - М. Т.“ ЕТ - с.Церовище, общ.Омуртаг,БУЛСТАТ
*********, представляван от М. Д. Т. с
ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева, като намален размера на имуществената санкция от 1000 лева
на 500 лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон,
съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК приложим на осн.
чл.63, ал.1 ЗАНН. Основните доводи са свързани с искане за приложение на чл.28 ЗАНН. Моли за
отмяна на атакувания акт. В с.з. взема становище чрез процесуалният
представител като поддържа жалбата. Претендира разноски.
Постъпила е касационна жалба от ТД
на НАП -Варна против Решение № 79/ 01.03.2021
г., на ТРС постановено по АНД № 20203530200980по описа за
2020 г. на ТРС в частта за присъдените разноски.
„ИНЕСС
- М. Т.“ ЕТ оспорва жалбата от ТД на НАП -Варна. Претендира разноски.
ТД на НАП –Варна, чрез гл.ю.к.
Д. оспорва жалбата от „ИНЕСС
- М. Т.“ ЕТ. Не претендира разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба
от „ИНЕСС
- М. Т.“ ЕТ,
предвид законосъобразността на въззивното
решение, респ.основателност на касационната жалба подадена от ТД
на НАП -Варна.
Съдът, намира касационните жалби за
процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок, от страни с правен интерес, за
които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване
съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба от първия касатор е неоснователна, респ.основателна по отношение
ТД
на НАП -Варна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната
инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният
състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било № 20203530200980по описа за 2020 г. на ТРС, с което
е било изменено Наказателно постановление № 543394 - F 573209/
23.10.2020г.,издадено от Директора на офис /дирекция/ за обслужване -Търговище
в ТД на НАП -Варна,с което на „ИНЕСС - М. Т.“ ЕТ - с.Церовище, общ.Омуртаг,БУЛСТАТ
*********, представляван от М. Д. Т. с
ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева.
След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че на
24.08.2020г. гл. инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, офис – Търговище
констатирал, че първият касатор като данъчно
задължено - регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка –декларация по
чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчен период м.юли 2020г. до 14- то число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Срокът за подаване бил
до 14.08.2020г., в който, а и към датата
на проверката, въпросната справка – декларация не била подадена. Предвид
констатираното, контролният орган съставил на едноличния търговец АУАН №
F573209/ 01.10.2020 г. за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС. На основание
чл.40, ал.2 от ЗАНН, актът бил съставен в отсъствие на нарушителя. На
12.10.2020г. АУАН бил надлежно предявен и връчен на едноличния търговец. Въз
основа на акта, на 23.10.2020г. Директорът на офис /дирекция/ за обслужване -
Търговище в ТД на НАП – Варна издал Наказателно постановление № 543394 – F
573209, с което за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС и на основание чл.179,
ал.1 от ЗДДС наложил имуществена санкция в размер на 1000
лв.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната
инстанция e приела, че АУАН и НП са
съставени/издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както
АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона ред и форма и съдържат
всички необходими реквизити.
Касационният състав приема, че атакуваният съдебен акт се основава
на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с
приложимите за казуса материалноправни разпоредби,
като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените
правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите
за спора обстоятелства и факти и изразените от
страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
Наказващият орган е приел, че
в случая не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В жалбата този
извод се оспорва, като се изтъква обстоятелството, че от години фирмата не
извършва търговска дейност и подава нулеви справки - декларации по ЗДДС, респ.
липсват вредни последици от нарушението. Нарушението е формално и не изисква
настъпване на вредоносен резултат. Касаторът е
продължил да бездейства и след съставянето, респ. връчването на АУАН. До
издаване на НП не е отстранил нарушението, като е подал въпросната справка
–декларация едва през м.ноември 2020г.
Напълно се споделят изводите, че липсват доказателства за наличието на
обективни пречки за своевременно изпълнение на задължението по чл. 125, ал. 5
от ЗДДС и липса на предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН. Съдът правилно е
редуцирал наказанието, като го е намалил към минимума.
Въззивната инстанция е обсъдила всички относими
за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е
анализирала всички релевантни факти от значение за спорното право, като е
направила верни изводи, които се споделят от касационната. Решението е
постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон
и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила в тази му
част.
При извършената служебна проверка на основание чл.
218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон. Оспореното
съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Решението в частта за разноските е неправилно и следва
да се отмени.
Изменението в ЗАНН в разпоредбата на
чл.63, ал.3 на практика е предпоставка за противоречива съдебна практика както
между районните съдилища, така и сред административните такива.
Настоящият съдебен състав застъпва
становището, че в рамките на провелото се въззивно
производство пред ТРС, АНО на практика е
доказал осъщественото нарушение от извършителя както от обективна, то така и от
субективна страна. Въззивната инстанция е
приела, че целите на наказанието биха се постигнали и посредством глоба в
размер под средния, предвиден в закона и е намалила размера. При това
положение, след като е прието осъществяването на фактическия състав на нарушението, не следва
да се присъждат разноски, доколкото е редуциран само размера на санкцията. В
конкретния случай не е налице хипотеза, в която жалбата е била частично
основателна, за да се присъдят разноски съобразно произнасянето. Наказанието е по един пункт. Нарушителят е
бил подведен под административнонаказателна
отговорност по отношение на едно нарушение и АНО успешно е доказал в процеса осъществяването му.
На осн. чл.27,ал.2 ЗАНН: При определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. В случая преценката за определянето на размера на
наказанието от съда, е последица обаче от извършено и доказано нарушение.
В хипотезата на чл.3, ал.2 ЗАНН,
съгласно която: „Ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. Евентуална законодателна промяна
само и единствено в частта на санкцията за дадено нарушение и намаляването й,
не би могла да бъде основание за присъждане на разноски в полза на извършителя
или редуцирането им, защото по същия начин не е отпаднала административнонаказателната
отговорност, ако фактическият състав на нарушението е осъществен.
С оглед изхода на делото следва да се постави
претенцията за присъждане на разноски в полза на ТД на НАП в минимален размер
за юрисконсултско възнаграждение, пред въззивната инстанция. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по
дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че
претенцията за заплащане на разноски за юрисконсулт в рамките на въззивното
производство е в размер на 80лв. и е основателна, като следва да бъде
уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 79/ 01.03.2021
г., на ТРС постановено по АНД № 20203530200980по описа за
2020 г. на ТРС В ЧАСТТА, с което е било изменено Наказателно постановление № 543394 - Е 573209/
23.10.2020г.,издадено от Директора на офис /дирекция/ за обслужване -Търговище
в ТД на НАП -Варна,с което на „ИНЕСС - М. Т.“ ЕТ - с.Церовище, общ.Омуртаг,БУЛСТАТ
*********, представляван от М. Д. Т. с
ЕГН ********** на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция
в размер на 1000 лева, като намален размера на имуществената санкция от 1000 лева
на 500 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 79/ 01.03.2021 г., на ТРС постановено
по АНД № 20203530200980по описа за 2020 г. на ТРС В
ЧАСТТА, с което Е ОСЪДЕН „ИНЕСС – М.Т.“ ЕТ – с.Церовище, общ.Омуртаг,
БУЛСТАТ *********, представляван от М.
Д. Т. да заплати на НАП – София сумата
от 40 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение и В ЧАСТТА, С КОЯТО е ОСЪДЕН НАП – София да заплати на „ИНЕСС –
М.Т.“ ЕТ – с.Церовище, общ.Омуртаг, БУЛСТАТ ********* сумата от 100 лева, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ИНЕСС
– М.Т.“ ЕТ – с.Церовище, общ.Омуртаг, БУЛСТАТ *********, представляван от М. Д. Т.
да заплати на НАП – София сумата
от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.