Решение по дело №1280/2018 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№66…

гр. Самоков, 30.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на петнадесети април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

  РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ        

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1280 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София е предявило срещу К.В.Ч. ***, искове за установяване съществуването на следните свои вземания срещу ответника: за сумата 2437,14 лв. – главница по Договор за заем CrediGo № 5322-00004252, сключен на 05.10.2016 г. между „Микро Кредит” АД и ответника; за сумата 2550,00 лв. – дължима на основание този договор застрахователна премия, ведно със законната лихва върху всяка от горепосочените суми, считано от 30.08.2018 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 956/2018 г. по описа на РС – Самоков до окончателното им изплащане, както и за сумата 252,39 лв. – общ размер на лихва за забава върху горепосочените вземания, дължима за периода от 06.12.2016 г. до 30.08.2018 г. Ищецът претендира и разноските по делото.

Ищецът твърди в исковата молба, че горепосочените суми представляват неизпълнената част от парични задължения на ответника по договор за заем CrediGo № 5322-00004252, който ответникът сключил на 05.10.2016 г. с „Микро кредит” АД. По силата на подписано на 10.03.2017 г приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.01.2015 г. „Микро кредит” АД прехвърлило на ищеца всички свои вземания по горепосочения договор с ответника, който бил уведомен за станалата продажба с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. 

За тези свои вземания ищецът подал на 30.08.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 956/2018 г. на РС – Самоков и съдът издал заповед за изпълнение, срещу която ответникът – длъжник в заповедното производство подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това обстоятелство обосновава според ищеца правния му интерес от предявяване на установителни искове с предмет – оспорените от длъжника в заповедното производство вземания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си юрк. Диана Петрова, която заявява, че поддържа предявените искове и отправя искане същите да бъдат уважени с постановяване на неприсъствено решение.

Пред съда ответникът не се явява, не се представлява и не прави искане за разглеждане на делото в отсъствието му.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковете са допустими, а по същество следва да бъдат уважени с неприсъствено решение поради наличието на всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяването му.

На ответника е изпратено съобщение с препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, ведно с разпореждането на съда от 11.01.2019 г., в което са му указани възможността да подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок от връчване на съобщението с горепосочените съдебни книжа, изискванията към формата, съдържанието и приложенията на отговора, последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в съдебно заседание, както и предпоставките, при които е възможно да бъде постановено неприсъствено решение по исковете. Съобщението, ведно с гореописаните съдебни книжа, е връчено лично на ответника на 23.01.2019 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Редовно призован за насроченото открито съдебно заседание, ответникът не се е явил пред съда.

Ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му.

Исковете са вероятно основателни с оглед неоспорените от ответника обстоятелства, посочени в исковата молба, както и с оглед представените доказателства.

По разноските.

С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, включително и в случаите като конкретния, когато с оглед изхода на делото не се налага изменение на разноските, присъдени с издадената заповед за изпълнение. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 399,48 лв. за разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 956/2018 г. по описа на РС – Самоков и в настоящото исково производство.

От тази сума 154,79 лв. са разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 956/2018 г. на РС – Самоков за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението /104,79 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в присъдения размер /50 лв./, който няма основание да бъде увеличаван, а 244,69 лв. са разноски в настоящото производство, от които 144,69 лв. са дължим размер на довнесена държавна такса за разглеждане на обективно съединените искове и 100 лв. са юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по размер в съответствие с чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /обн. ДВ, бр. 5/2006 г., посл. изм. и доп. обн. ДВ, бр. 98/2015 г./ с оглед общия размер на цената на иска и невисоката конкретна фактическа и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съществуването на вземания на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу К.В.Ч., ЕГН **********,***, за сумата 2437,14 лв., представляваща главница по Договор за заем CrediGo № 5322-00004252, сключен на 05.10.2016 г. между „Микро Кредит” АД и К.В.Ч., за сумата 2550,00 лв., представляваща дължима на основание този договор застрахователна премия, ведно със законната лихва върху всяка от горепосочените суми, считано от 30.08.2018 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 956/2018 г. по описа на РС – Самоков до окончателното им изплащане, както и за сумата 252,39 лв. – общ размер на лихва за забава върху горепосочените вземания, дължима за периода от 06.12.2016 г. до 30.08.2018 г.

ОСЪЖДА К.В.Ч. ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София сумата 399,48 лв. за разноски, от които 154,79 лв. представляват разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 956/2018 г. по  описа на РС – Самоков за внесена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение и 244,69 лв. представляват разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса по исковете и за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: