Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ДИМИТРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 11922 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 195269 ОТ 10.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 50594/2015 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 176 състав, П.
на Р.Б. е осъдена да заплати на Л.М.А. сумата от 10 000 лв., на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение
за извършено престъпление, за което ищцата е оправдана с влязла в сила присъда,
постановена по НОХД № 20105/2011 г. по описа на СРС, НО, 14 състав, като искът
е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв., предявен
като частичен иск от 80 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата
сумата от 10 лв. – държавна такса, 400 в. – депозит за вещи лица, както и
сумата от 1 333 лв. – възнаграждение за адвокат, съразмерно с уважената
част от иска, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр. с
чл.78, ал.1 ГПК.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е
депозирана въззивна жалба от П. НАР.Б.. Излага съображения,
че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Счита, че ищцата
не е изпълнила доказателствената си тежест за
установи претърпените от нея неимуществени вреди и непосредствената им връзка с
незаконното обвинение. Ангажираните свидетелски показания на свидетеля А. счита,
че са неконкретни, тъй като не сочи имена на лица, които са прекратили или
променили отношенията си с ищцата, нито сочи имена на лица от обкръжението в
университета и от приятелския кръг, които да са престанали да общуват с ищцата.
Показанията на този свидетел не са ценени от съда съобразно изискванията на
чл.172 ГПК и не е отчетена заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото,
тъй като същият е съпруг на ищцата. Поддържа, че наказателното производство се
е развило в разумен срок – 3 години и 2 месеца. Счита, че определеното
обезщетение не е съобразено с изискването на чл.52 ЗЗД. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли предявения иск.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ищцата Л.М.А., с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Счита, че е изпълнила доказателствената си тежест и е
установила претърпените от нея неимуществени вреди чрез разпит на свидетел и
изслушаната комплексна съдебно – медицинска експертиза. Не е налице
необходимост от посочване на конкретни имена на преподаватели и колеги, с които
тя работи, от разпитания по делото свидетел. Здравословното й състояние се е
влошило остро в резултат на стреса и силното психическо напрежение във връзка с
участието й в наказателното производство. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част. Не претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищцата твърди, че спрямо нея е образувано досъдебно
производство № ЗМ 10/2008 г. по описа на 01 РУ „Полиция“ по пр. пр. 10914/2007
г. по описа на СРП за това, че на 28.03.2007 г., около 00.30 ч., в гр. София, в
апартамент, находящ се на бул. „***********, чрез
бъркане в окото с пръст, е причинила на В.Н.Л.средна телесна повреда,
изразяваща се в нараняване на роговицата и лигавицата на лявата очна ябълка, следтравматичен шипковиден креатит, които му причинили трайно отстлабване
на зрението за срок, по – дълъг от 30 дни от датата на травмата – пресъпление по чл.129, ал.2 вр. с
ал.1 НК. На 28.02.2011 г. е била привлечена като обвиняем в горепосоченото
престъпление. На 21.06.2011 г. е привлечена отново за същото престъпление, а на
24.10.2011 г. СРП е изготвила и внесла обвинителен акт скрещу
нея. Въз основа на него е образувано НОХД № 20105/2011 г. по описа на СРС, НО,
14 състав. С присъда от 10.12.2012 г. е призната за невиновна по повдигнатото й
обвинение. Постановената присъда е била протестирана
от ответника и с решение № 443, постановено но ВНОХД № 3464/2013 г. по описа на
СГС, ІV състав, е потвърдена оправдателната присъда. В резултат от незаконното
обвинение е претърпяла неимуществени вреди. Твърди, че е професор –
преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, както и в университета в гр. Велико
Търново. Воденото спрямо нея наказателно производство е продължило 7 години за
тежко умишлено престъпление. То е станало достояние на ръководството на СУ „Св.
Климент Охридски“, на нейни колеги и студенти. Соченият за пострадал от
престъплението уведомил ректора на СУ „Св. Климент Охридски“, както и ректора
на Великотърновския университет. Това довело до остро влошаване на отношението
към нея на работното й място. Нейните колеги се отдръпнали в общуването с нея и
ограничили неслужебните си контакти. Приятелите и роднините й са разбрали за
воденото срещу нея наказателно производство и прекъснали редовните контакти със
семейството й. твърди, че в началото на м.10.1999 г. е развила онкологично
заболяване, което наложило болничен престой за периода 07.10.1999 г. –
15.10.1999 г.С ЕР на ТЕЛК № 1249/077/25.04.2003 г. й е определена 73 % трайна
неработоспособност. Твърди, че здравословното й състояние се е повлияло остро
негативно в резултат на стреса и силното психическо напрежение във връзка с
участието й в наказателното производство.При посещенията си разследващ полицай
изпитвала тревожност, неувереност и страх. Притеснявала се стресът да не доведе
до рецидив на заболяването й. твърди, че е с чисто съдебно минало. Известна
била сред обществото, сред студентите и колегите й като трудолюбив, честен и
спокоен човек. Изпитвала притеснения, че може да й бъде наложено наказание
лишаване от свобода. В резултат на воденото срещу нея наказателно производство
нямала апетит, оплаквала се от безсъние, станала нервна и необщителна. Явявала
се лично на всяко едно от преведените заседания. Изпитвала силно чувство на
безпокойство и понижено самочувствие, които не можела и да преодолее и понастоящем, макар да е оправдана по
повдигнатото обвинение. Не била възстановила социалните си контакти, защото не
всичките й приятели са разбрали за постановената оправдателна присъда.
Останалите й приятели отдавна се отдръпнали и отчуждили от нея и семейството й,
както и не желаели за възстановят контактите си. Това се отразило крайно
негативно на ищцата. Престижът и доброто й име в обществото били необратимо и
несправедливо уронени. Моли съда да постанови решение, с което са осъди
ответника да й заплати сумата от 15 000 лв., частично предявен от
80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от воденото срещу нея наказателно производство, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор ответникът – П. НА Р.Б., оспорва изцяло предявените искове по основание
и размер. Счита, че ищцата не е доказала претърпените неимуществени вреди в претендирания от нея размер, който е завишен съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва твърдението на ищцата, че наказателното
производство е продължило 7 години, тъй като тя е привлечена като обвиняема на
28.02.2011 г., а влязлата в сила присъда е постановена на 28.04.2014 г. така
воденото спрямо нея наказателно производство счита, ме е протекло в разумен
срок.
С постановление
за образуване на досъдебно производство от 12.12.2007
г. на прокурор при СРП е постановено образуване на досъдебно производство срещу
Б. А. и Л. А. за това, че на 28.03.2007 г., около 01.00 ч., в гр. София, ж. к. ***********,
влезли в чуждо жилище нощем, като утотребили за това
сила – престъпление по чл.170, ал.2 НК. Образувано е ДП по пр.пр. 10914/2007г. по описа на 01во РПУ – СДВР.
С постановление
за привличане на обвиняем от 28.02.2011 г. по горепосочената преписка Л.М.А. е
привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.128, ал.2 вр. с ал.1 НК, за това, че на 28.03.2007 г., около 01.00
ч., в гр. София, бул. „*********** чрез бъркане в окото с пръст, е причинила на
В.Н.Л.тежка телесна повреда, изразяваща се в нараняване на роговицата и
лигавицата на лявата очна ябълка, следтравматичен
нишковиден кератит, хеморагия
в ретината ви стъкловидното тяло, които са причинили активиране на наличния пролиферативен процес, резултат от диабета наЛ. и са допринесли за постоянна слепота на лявото око наЛ.. Взета е мярка
за неотклонение „подписка“.
На
21.06.2011 по посочената прокурорска
преписка е постановено привличане на Л.М.А. като обвиняем за престъпление по
чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК. С него средната телесна повреда на пострадалия
е описано, че се изразява в нараняване на роговицата и лигавицата на лявата
очна ябълка, следтравматичен нишковиден креатит, които са му причинили трайно отслабване на зрението
за срок, по – дълъг от 30 дни от датата на травмата.
На 02.08.2011
г. е постановено досъдебното производство по пр. пр. № 10914/2017 г. по описа
на СРП, водено срещу Л.М.А. за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, да се изпрати на СРП с мнение за предаване на
съд на обвиняемата.
На 24.10.2011г.
е изготвен и весен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД №
20105/2011г. на СРС, 14 състав. След проведени 6 броя открити съдебни
заседания, на които Л.М.А. е присъствала, на 10.12.2012 г. по посоченото дело
същата е призната невиновна по повдигнатото й обвинение и е оправдана по
обвинението за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр.
с ал1 НК.
По протест на
СРП е образувано ВНОХД № 3464/2013г. на СГС. След проведени 4 открити съдебни
заседания е постановено решение № 443 от 28.04.2014 г., с което е потвърдена
обжалваната оправдателна присъда. Така постановеното решение е окончателно.
От показанията на
разпитания пред СРС свидетел Б.М.А. – съпруг на ищцата, се установява, че от
края на 1999 г. ищцата страда от онкологично заболяване. На 11.10.1999 г. е
извършена операция – мастекомия. Знае за воденото
срещу ищцата единствено наказателно дело. Било й повдигнато обвинение 2-3
месеца след проведено разследване през 2007 г. Наказателното производство срещу
ищцата продължило 7 години. Ищцата много тежко понесла това. Провеждала лечение
с химиотерапия и лъчетерапия, както и съпътстваща медикаментозна терапия.
Привличането й като обвиняем нанесло на ищцата непоправими вреди като професор
в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор на науките в сферата на естетико
- художествената култура и изобразително изкуство. Ректорът на СУ „Св. Климент
Охридски“ проф. Биолчев получил писмо от т. нар. пострадали. В него се сочело
колко лоши преподаватели има в университета, които са лош пример за младите
хора. Дотогава ищцата се представяла с фамилията си А., но след това се
представяла с бащиното си име М.. След повдигнатото й обвинение ищцата се
сринала. Не можела да ползва психотропни медикаменти, тъй като назначената й
терапия във връзка със заболяването й не позволявали това. Ищцата започнала да се оплаква от мигренозни пристъпи. В продължение на около 15 дни не
можела да става от леглото и да се движи, не можела да движи дясната си ръка. През
този период не можела да поеме грижите за дома, с които се заел свидетеля.
Имали две деца. На четвъртата година от наказателното производство се родило
първото им внуче. То живеело заедно с родителите си при тях, но ищцата не била
в състояние да помага за отглеждането му. Ищцата била поканена като гост
преподавател във Великотърновския университет, докъдето също достигнала
информация относно воденото срещу нея наказателно производство. Това напълно я
лишило от възможност да преподава там, във филиала в гр. Враца и в колежа в гр.
Плевен. Започнала да се оплаква от високо кръвно налагане, което поддържала и
понастоящем. Преди започване на наказателното производство ищцата имала много
ниско кръвно налягане. Ищцата се страхувала от съдебната зала. Изключително
много усилия им коствало да я подготвят за заседанията, за да може да присъства
адекватно. Страхувала се от това кой звъни на вратата, защото очаквала всеки
момент призовка. Наложило се след консултация с лекуващия я онколог да спре
приема на назначеното й животоспасяващо лекарство, за да може да започне прием
на успокоителни лекарства. Вдигала кръвното налягане, имала ускорен пулс,
постоянни мигренозни пристъпи, изгубила апетита си,
отслабнала много. Ищцата сама ограничила социалните си контакти заради
здравословното й състояние, както и много голям кръг от познатите им се
отдръпнали от тях, след като разбрали, че ищцата е обвиняема. В 01 РПУ снели
отпечатъци на ищцата, направили й снимки, в резултат на което ищцата била
напълно физически и психически неадекватна. Били съседи с пострадалите. Ищцата
не ползвала болнични въпреки тежкото й състояние. След като й било повдигнато
обвинение обаче започнала да ползва неплатен отпуск, което се отразило на
работата й. през периода на наказателното производство ищцата не можела да
изпълнява договора си с издателство „Просвета“, защото не можела да участва в
подготовката на учебниците. Ищцата била автор на образователна система за деца от
2 – годишна възраст до 4-ти клас.
Пред СРС е
изслушана комплексна съдебно – медицинска експертиза, изготвена от вещите лица
д-р М.М.(мамолог) и Г.Г.(психолог). От експертното заключение се установява, че през
1999 г.ищцата е оперирана в НОЦ-София от карцином на дясна гърда. Проведена е
комплексна терапия. До момента няма данни за наличие на рецидив на
онкологичното заболяване. Съгласно възприетите медицински стандарти пациентите
с онкологични заболявания се проследяват активно до 10 години след първичното лечение и ако не се появи
рецидив на заболяването в този период, те се считат за здрави. Вследствие
образуваното и водено наказателно производство ищцата е преживяла негативни
емоции и психосоматичен дискомфорт, довели до
значителна загуба (разход) на психоемоционална
енергия, което е намалило общата адаптивност. Преживяванията са оформили
негативна емоционална доминанта в съзнанието на ищцата. Към момента на стресогенната симптоматика с голяма интензивност са били
изявени безсъние и главоболие, а с по – слаба интензивност са били чувство за
умора, мускулни спазми, намалено либидо. При
фокусираното изследване относно субективните преживявания и оплаквания в ретроспектива ищцата сочи воденото спрямо нея наказателно
производство от 2008 г. до 2014 г. при ищцата липсват предшестващи личностови девиации или психични
разстройства и не е налице висока обща предразположеност към дистрес. Базисните личностови
характеристики - добър социален
резонанс, висока социалност, стремеж към себеутвърждаване,
обуславят добър потенциал за справяне с проблемни ситуации. При ищцата не е
налице повишена депресивност като личностова
черта. За общия й стил на поведение в стресогенна
ситуация са характерни активност и енергичност. Предпочитани стратегии като
реален начин за справяне със стреса са – приоретизиране,
реогрганизиране, усамотяване. Несъмнена е връзката между стреса като
физиологична и психична реакция на възприета за заплаха среда, която
предизвиква неспецифични соматични, биохимични и психофизични
промени и води до претоварване, от една страна, както и динамиката на туморните
заболявания – от друга. Макар тези заболявания да имат многофакторна
етиология, стресът има принос за възникването
и развитието им, тъй като променя имунологичното
функциониране на организма. Вещите лица приемат, че в случая няма данни, въз
основа на които да бъде направена връзка между преживените негативни стимули и
динамиката на соматични болестни прояви. В обобщение е посочено, че в
психологичен план може да се приеме, че в следствие на образуваното и водено
наказателно производство ищцата е преживяла негативни емоции и психосоматичен дискомфорт, довели до стрес. Силният и продължителен
психичен стрес би могъл да се свърже с рецидивиране на онкологично заболяване. Това
обаче не може да бъде подкрепено със статистически достоверни медицински
проучвания. При ищцата не са налице данни за рецидив на онкологичното
заболяване към момента. Липсват и данни, въз основа на които да бъде направена
връзка между преживените негативни стимули и динамиката на соматичните болестни
прояви.
При
изслушването им вещото лице Г.Г.е пояснило, че по
принцип стресовото състояние може да доведе до дистрес.
Ищцата е преживяла стрес, но не може да се обоснове извод за дистрес. Този стрес се развива динамично и след
прекратяване на производството през 2014 г.
ищцата се е възстановила емоционално и понастоящем е налице емоционален дискомфорт единствено при връщане мисловно към ситуацията.
Вещото лице приема, че в конкретиня случай качеството
на живот на ищцата е променено във връзка с преживения стрес. В случая той се е
отразил върху цялостното функциониране на ищцата – психично, емоционално, писихо-соматично, в социален аспект.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивата жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена
служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е
валидно, като същото е процесуално допустимо.
Наказателното
производство срещу ищеца е образувано от СРП. Предвид обстоятелството, че
съгласно чл.136, ал.3 ЗСВ и чл.137 П. е единна и централизирана, като същата е
юридическо лице на бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, следва да се
установи, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от действията на органите на П. от незаконно
повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което
същият е оправдан с влязла в сила присъда.
СРП е
повдигнала и поддържала обвинение срещу ищцата в извършване на престъпление по
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК – телесна повреда, за
което е предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години. С оглед на това
престъплението е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК.
Съгласно
последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия,
претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни
емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в
чл.52 ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с негово
участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия, с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото
доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. №
1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и
др.).
От значение за
определяне обема на отговорността на ответника е продължителността на
наказателното производство. Жалбоподателят поддържа, че то е продължило 3
години и 2 месеца, считано от момента на привличането на ищцата като обвиняем
по повдигнатото обвинение до постановяване на влязлата в сила оправдателна
присъда.
При извършване
на обоснована преценка относно продължителността на воденото спрямо ищцата
наказателно производство следва да се съобрази формираната трайна и
последователна съдебна практика на ВКС. С нея е прието и разяснено, че в
случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано
срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно
престъпно деяние, а едва по - късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било
повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното
преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. - повдигането на
обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу
неизвестен извършител. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното
преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно
производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да
извърши. В тази насока са решение № 51 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 2340/2020 г,
на ВКС, ГК ІV ГО; решение № 425/01.12.2015 г. по гр. дело № 3143/2015 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 230/04.12.2017 г. по гр. дело № 4874/2016 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО; решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело № 1215/2011 г. на ВКС, ГК,
ІІІ ГО; решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО; решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО;
решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело № 6047/2013 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.
В случая в
постановлението за образуване на досъдебно производство от 12.12.2007 г. изрично е посочено, че досъдебното производство
е образувано срещу ищцата. Ето защо именно това е правно релевантния момент, от
който следва да се определи продължителността на наказателното производство,
водено срещу ищцата. Ето защо неоснователно жалбоподателят поддържа, че
периодът е 3 години и 2 месеца. Действителната продължителност на наказателното
производство е 6 години и 4 месеца, в каквато насока са и изводите на решаващия
съд.
Спрямо ищеца е
приложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“. Пред първата инстанция
са проведени 6 открити съдебни заседания, а във втората съдебна инстанция са
проведени 4 открити съдебни заседания, на които ищцата е присъствала лично.
Преди провеждане на заседанията ищцата е изпитвала страх. Притеснявала се от
евентуално постановяване на осъдителна присъда и изтърпяване на наказание
лишаване от свобода.
Причиненият на
ищцата стрес е претърпян от ищцата на фона на провеждано лечение и контрол на
установено през 1999 г. онкологично заболяване, което е лекувано оперативно и
медикаментозно. Същото е било в процес на проследяване и контрол. Това обстоятелство
оказва отражение върху интензитета на преживените от ищцата негативни
преживявания от воденото спрямо нея наказателно производство.
Жалбоподателят
поддържа, че ищцата не е изпълнила доказателствената
си тежест да установи наличието на претърпени неимуществени вреди, които са в
пряка причинна връзка с воденото спрямо нея наказателно производство.
На основание
чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ищцата е
да докаже тези обстоятелства, в каквато насока е и съставения от решаващия съд
доклад на делото.
За установяване
наличието на пряка причинно – следствена връзка между неимуществените вреди и
воденото наказателно производство спрямо ищцата пред СРС е изслушана комплексна
съдебно – медицинска експертиза, обсъдена по - горе. От експертното заключение
се установи, че наказателното производство е причинило на ищцата негативни
емоции и психо-соматичен дискомфорт,
значителна загуба на емоционална енергия, което от своя страна е намалило
общата й адаптивност. Наказателното производство е рефлектирало в личен,
професионален, социален план. Преживеният от ищцата стрес от воденото спрямо
нея наказателно производство се е отразило на качеството на живота й. Вещите
лица са извършили задълбочен и обстоен анализ на психологичното състояние на
ищцата, както и отражението на воденото срещу нея наказателно производство по
конкретното дело върху емоционалното и психо-соматичното
състояние на същата. Експертното заключение е компетентно дадено, като вещите
лица са съобразили всички доказателства по делото, както и на ищцата е извършен
преглед (интервю). Експертното заключение не е оспорено от страните, както и
липсват доказателства, които да разколебаят доказателствената
му стойност. Ето защо съдът изцяло възприема изводите на вещите лица.
Заявените от
ищцата неимуществени вреди се установяват и от показанията на свидетеля А. –
съпруг на ищцата. От показанията на
разпитания пред СРС свидетел – съпруг на ищцата, се установи, че в резултат от
воденото срещу нея наказателно производство ищцата е преживял стрес и неудобства,
изпитвала е притеснение за изхода на делото, имала проблеми със съня. Приятели
и колеги са се отдръпнали от нея. Воденото спрямо ищцата наказателно
производство е станало достояние на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“, както
и на Великотърновския университет, в които ищцата преподава. Показанията му,
ценени съобразно изискванията на чл.172 ГПК и при отчитане на възможната му
заинтересованост от изхода на делото, са логични и последователни. Свидетелят е
разпитан за обстоятелства, които лично е възприел. Показанията му изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, включително и с
експертното заключение на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно –
медицинска експертиза.
Жалбоподателят
поддържа, че свидетелят А. не е посочил имената на лицата, които са прекратили
или променили отношенията си с ищцата. При провеждане на разпита ответникът не
е задал такива въпроси на свидетеля. Също така достоверността на показанията на
свидетеля не се предпоставя от точно и изчерпателно
изброяване на лицата, които са прекратили контактите си с ищцата. Показанията
на свидетеля в тази им част са житейски правдиви, логични и последователни.
Ответникът не е ангажирал доказателства, които да ги опровергаят или да
разколебаят доказателствената им стойност. Ето защо
съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля А..
По изложените
съображения въззивният съд счита, че ищцата е
изпълнила доказателствената си тежест да установи
претърпените от нея неимуществени вреди, които са пряка последица от воденото
срещу нея наказателно производство. Ето защо доводите на жалбоподателя в тази
насока се явяват неоснователни.
Жалбоподателят
поддържа, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по
размер.
Решаващият съд
е съобразил всички обстоятелства, които имат значение за определяне обема на
отговорността на ответника – продължителността на наказателното производство,
водено срещу ищцата - 6 години и 4 месеца, изключително тежкото неблагоприятно
отражение върху ищцата на воденото спрямо нея наказателно производство. Претърпените
интензивните неимуществени вреди, описани по - горе, които се проявяват на фона
на установено онкологично заболяване в период на проследяване, негативните емоционални състояния, уронване
на престижа й като висококвалифициран и наложил се в професионалните среди професор
в СУ „Св. Климент Охридски“ и
Великотърновски университет, тежкото засягане на качеството й на живот. Нужно е
да се отбележи, че след 2014 г. ищцата се е възстановила емоционално. Ето защо и
съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът
счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на
10 000 лв. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен
претърпените от ищцата интензивни емоционални неудобства във връзка с воденото
наказателно производство срещу нея.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва
да се потвърди.
По разноските по
производството:
Тъй като ответницата по жалбата не претендира сторените по делото
разноски в настоящата съдебна инстанция, такива не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195269 от 10.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 50594/2015
г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 176 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която П. НА Р.Б. е осъдена да заплати на Л.М.А., ЕГН **********,
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 10 000 (десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление, за което ищцата е
оправдана с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 20105/2011 г. по описа
на СРС, НО, 14 състав.
Решението в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.