№ 227
гр. Варна, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. М.
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100500009 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба вх.№ 84440/06.12.2022г. , подадена от
назначения особен представител адв. М. В. на П. К. П., срещу Решение
№3460/14.11.2022г., постановено по гр.д. № 18062/2021г. на ВРС, 24-ти
състав, насочена срещу частта от решението, с която е признато за
установено в отношенията между страните, че П. К. П., ЕГН **********
дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК ********* сумата от 5 653.80
лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор №
******. за кредитна карта и Общи условия за банкови карти за физически
лица и за предоставяне на платежни инструменти чрез използване на банкови
карти като електронни платежни инструменти, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК – 06.08.2021г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
№ 4038/09.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11509/2021г. на
РС Варна.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението.
Излага се становище, че след като окончателният падеж на задължението по
посочения договор е настъпил на 31.10.2022г. в хода на производството пред
първоинстанционния съд, то съдът неправилно е приел факта, че към този
момент следва да счита кредита за предсрочно изискуем, въпреки
необявяването му като такъв. Въззивникът се мотивира с това, че съществува
възможност предсрочната изискуемост да се обяви на длъжника с
1
уведомление или с връчването на препис от исковата молба, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. След като
уведомяване за обявяване на вземането като предсрочно изискуемо не било
отправяно преди завеждане на иска или с исковата молба, то не следвало да
се взима предвид този факт, като настъпил след предявяване на иска, като
такъв от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да
обуславя основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Посочва се, че възприетият факт на настъпване на окончателния падеж на
вземането не може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемостта на задължението, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение. По същество, въззивникът моли настоящият състав да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му
част като неправилно и необосновано и да постанови друго, с което да
отхвърли предявеният иск изцяло. В открито съдебно заседание въззивната
жалба се поддържа.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия „Уникредит Булбанк" АД, с който се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че първоинстанционният съд правилно
е констатирал настъпилия в хода на производството по установителния иск
падеж на задължението с дата от 31.10.2022г., тъй като този факт е настъпил
преди приключване на съдебното дирене и даване ход по същество. Излагат
се мотиви, че съдът следва да изгради своя извод въз основа на всички факти
от значение за спорното право, независимо от това, дали са се осъществили
преди или след подаване на исковата молба в съда, но настъпили преди
приключване на устните състезания. Посочва се съдебна практика, според
която преценката на съда относно основателността на иска следва да бъде
направена с оглед материалноправното положение между страните в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. Излага се, че
съществуването на вземането по предявения иск към момента на подаването
на заявлението по чл. 417 от ГПК не е задължителна предпоставка за
уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, тъй като съдът по исковото
производство не е обвързан от фактическото положение към датата на
подаване на заявлението. В заключение се моли да бъде оставена без
уважение депозираната въззивна жалба и да бъде потвърдено Решение №
3460/14.11.2022г., постановено по гр.д. №18062/2021г. по описа на ВРС.
Претендират се сторените разноски във въззивната инстанция. В открито
съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
2
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от
"Уникредит Булбанк" АД, ЕИК *********, гр. София, срещу П. П. искове по
реда на чл.422 ГПК с правно осн. чл.9, ал.1 ЗПК, за установяване
съществуване на следните вземания, както следва: 1. / за сумата от 5 653,80
лв., претендирана като предсрочно изискуема главница по договор № ******.
за кредитна карта и Общи условия за банкови карти за физически лица и за
предоставяне на платежни инструменти чрез използване на банкови карти
като електронни платежни инструменти, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК - 06.08.2021г., до
окончателното изплащане на задължението; 2. / за сумата от 261,65 лв.,
претендирана като лихва върху редовна главница за периода от 16.12.2020г.
до 22.03.2021г. /вкл./; 3. / за сумата от 256, 30 лв., претендирана като лихва
върху просрочена главница за времето от 23.03.2021г. до 05.08.2021г. /вкл./,
за които суми е издадена заповед № 4038/09.08.2021г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 11509/2021г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага, че страните по делото са обвързани от
правоотношение по договор № ******. за кредитна карта, неразделна част от
който са и Общи условия за банкови карти за физически лица и за
предоставяне на платежни инструменти чрез използване на банкови карти
като електронни платежни инструменти, по силата на който банката е поела
задължение да предостави на П. П. кредитен лимит до размера на сумата от 5
850 лв., чрез кредитна карта за периода до 31.10.2022г., а потребителят да
възстанови ползваните суми по кредитния лимит или поне минимална
погасителна вноска в размер на 3 % от кредитния лимит, равняваща се на 175
лв. или минимално дължима сума при уговорен месечен лихвен процент от 1
%. Твърди се, че банката е предоставила сумата от 5 850 лв. чрез кредитна
карта, с което същата се явява изправна по правоотношението страна.
Считано от 16.12.2020г. ответникът е изпаднал в забава, поради неизпълнение
на задълженията да заплаща месечна погасителна вноска или минимално
дължима сума, което е дало основание на банката да обяви с нарочно
изявление вземанията за предсрочно изискуеми, на осн. чл. 10.1.1 вр. чл.
10.3.5, включващи усвоената главница, лихва върху редовната главница и
лихва за просрочие върху целия дълг, формиран от теглените пари в брой и
безкасовите плащания. Изявлението на банката е достигнало до адресата
преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК, който не е
възстановил на банката дължимите суми. Правният интерес от предявяване на
установителните искове се обосновава с връчване на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът П. П., оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорват се твърдения, че банката е изправна по
правоотношението страна, която е предоставила уговорения размер на
3
кредитен лимит. Релевирано е възражение за нищожност на уговорения
месечен лихвен процент, поради накърняване на добрите нрави, а клаузата за
ГПР, противоречаща на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като такъв в договора не е
посочена методиката за неговото изчисляване. Оспорват се и твърденията, че
банката е обявила вземанията за предсрочно изискуеми преди подаване на
заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, поради което исковете следва да се
отхвърлят, тъй като изискуемостта им, не е настъпила. Настъпването на
окончателния падеж на вземания в хода на процеса не е факт, който може да
се съобрази по чл. 235, ал. 3 ГПК.
С обжалваното решение е уважен искът за главница, като са отхвърлени
исковете за вземанията за лихви.
Спорен във въззивната инстанция, с оглед наведените във въззивната
жалба оплаквания, е единствено въпросът дали настъпилият в хода на
първоинстанционното производство до приключване на съдебното дирене
факт на настъпила изискуемост на задължението за връщане на заетата
главница в цялост, може да бъде съобразен при постановяване на съдебното
решение.
Безспорно, както е отразено и от първоинстанционния съд, в
изпратеното от банката преди завеждане на заповедното производство
уведомление за предсрочна изискуемост до длъжника, е посочен само
първият сключен между страните договор за кредитна карта от 2016г.
Въпреки гореизложеното обаче, крайният падеж на сключения между
кредитора и длъжника договор от 21.10.2020г., е настъпил на 31.10.2022г.,
при което целият използван кредитен лимит по кредитната карта е станал
изискуем на тази дата. Съобразно заключението на ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и неоспорено, размерът на усвоената
главница е именно в претендирания размер от 5653.80лв.
Окончателната изискуемост на задължението за главница, настъпила в
хода на производството по чл.422 ГПК следва да бъде съобразена с оглед
задължителните указания на ТР 8/02.04.2019г. по т.д. 8/2017г. ОСГТК на
ВКС.
При горното, към датата на приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция, задължението за главница в цялост е изискуемо и
дължимо.
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната
част. Съставът на въззивния съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените във въззивната
инстанция разноски в размер от 320лв.
На осн. чл.77 ГПК, вр. с чл.83, ал.1, т.5 ГПК, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОС – Варна държавна такса в размер от 113.08лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3460/14.11.2022г., постановено по гр.д.
№ 18062/2021г. на РС - Варна, 24-ти състав, в частта, с която е признато за
установено в отношенията между страните, че П. К. П., ЕГН **********,
дължи на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, сумата от 5 653.80
лева, представляваща изискуема главница по Договор № ******. за
кредитна карта и Общи условия за банкови карти за физически лица и за
предоставяне на платежни инструменти чрез използване на банкови карти
като електронни платежни инструменти, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл.417, т. 2 ГПК – 06.08.2021г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед
№ 4038/09.08.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 11509/2021г. на
РС Варна.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, ****** да заплати на
"Уникредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, пл. Св.
Неделя 7, сумата от 320лв. /триста и двадесет лева/, представляваща сторени
във въззивната инстанция разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, ****** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от
113.08лв. /сто и тринадесет лева и осем стотинки/, представляваща дължима
за въззивното производство държавна такса на осн. чл.77 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5