Р Е
Ш Е НИЕ
№ 104
гр. Перник, 13.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Михаил Малчев
при съдебния секретар Наталия
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Михаил Малчев административно
дело № 799 по описа за 2020 година на
Административен съд - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на К.А.С. срещу частта от ревизионен акт (РА)
№Р-22001419007977-091-001/14.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП - София, потвърдена с решение №1665/02.11.2020 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София към ЦУ на
НАП, с която на
жалбоподателя са определени задължения по ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 3 935.04
лева и лихви за забава в размер на 2 079.83 лева.
Изложени
са доводи за незаконосъобразност на РА в оспорената
част. Жалбоподателят твърди, че не са доказани предпоставките за прилагане на особения
ред за облагане. Счита, че не са доказани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.
1-7 от ДОПК, което води до необоснованост и незаконосъобразност на РА. Според
жалбоподателя не е доказано съществено превишение на стойността на имуществото
над размера на доходите. Посочва, че всички разходи през ревизирания период са
покрити със средства с доказан произход, в т. ч. заемни средства, получени по
договори от 2014 г., които противно на становището в РА са доказани и реално
изпълнени. В тази връзка сочи, че в самите договори, сключени от жалбоподателя
е вписано, че предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя ще се
извърши в брой, в момента на подписването на съответния договор, който служи за
разписка за предаване на сумата. Подчертава, че предаването при разглежданите
договори за заем е доказано и от писмените обяснения на заемодателите при
извършените им насрещни проверки, в които е потвърдено предоставянето на сумите
и част от заемите са върнати. Твърди, че за заемодателите е доказано, че са разполагали
със съответните суми.
В
проведените съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован не се явява,
представлява се от адвокат Б.. Последният поддържа депозираната жалба и моли
съда да отмени в обжалваната част РА. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът,
директорът на Дирекция "ОДОП" – София, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение съобразно представен списък.
Административен съд- Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заповед №Р-22001419007977-020-001/09.12.2019 г., връчена на 17.01.2020 г.,
последователно изменена със заповед
№Р-22001419007977-020-002/14.04.2020 г., връчена на 08.07.2020 г. и заповед
№Р-22001419007977-020-003/26.05.2020 г., връчена на 02.06.2020 г., всички издадени
от К.Г.М.на длъжност **** сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при
ТД на HAП София, определена като компетентен орган за възлагане на ревизията на
основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/
във връзка с чл. 112, ал. 2. т. 1 от ДОПK със заповед №РД-01-818/10.05.2019 г.
на и. д. директора на ТД на НАН - София, е възложено извършването на ревизия на К.А.С..
Ревизията е възложена за определяне на задълженията на лицето за данък върху
годишната данъчна основа но чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2013 г. до
31.12.2016 г. Определен е срок за приключване на ревизията първоначално до 3
месена от връчване на ЗВР, т. е. до 17.04.2020 г., изменен до 17.06.2020 г.
Жалбоподателят
К.А.С. е данъчнозадължено местно физическо лице, несемеен, без деца.
С
оглед обективното установяване на всички факти и обстоятелства от значение за
определяне данъчните задължения по ЗДДФЛ на жалбонодателя и обезпечаване на
необходимите доказателства, в хода на ревизията са извършени процесуални
действия и са събрани доказателства, отразени и коментирани в РД, представляват
неразделна част от оспорвания РА по см. на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.
На
основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, съответно на
04.02.2020 г., 13.02.2020 г. и 02.06.2020 г. на лицето са връчени искания за
представяне на документи и писмени обяснения, описани на стр. 2 от РД.
На
основание чл. 50 от ДОПK са съставени протоколи №Р-22001419007977-ППД-001 от
08.04.2020 г. и №Р-22001419007977-ППД-002/27.05.2020 г., с които са присъединени
доказателства, събрани в хода на извършени преди ревизията проверки за факти и обстоятелства,
документирани с протокол №П-22001418176009-073-001 от 04.10.2019 г. и протокол
№ПФ-22001419001053-073-001/26.05.2020 г.
На
основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са изпратени искания до трети лица за
извършване на действия по установяване на факти и обстоятелства до всички
търговски банки на територията на страната относно притежавани от
жалбоподателя банкови сметки и движение на паричните средства по тях. В
резултат на получената информация е установено, че лицето притежава банкови
сметки в **** АД и ****ЕАД, описани на стр. 2 в РД. Констатирани са паричните
наличности на лицето по байкови сметки към началото и края на всеки един от
ревизираните периоди, описани на стр. 21 в РД: съответно към 01.01.2013 г. -
11.15 лв., към 31.12.2014 г./01.01.2015 г. - 29 550.45 лв., към 31.12.2015 г./01.01.2016
г. - 2 786.08 лв. и към 31.12.2016 г. - 98 289.22 лв.
На
основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на 10 други физически
лица, посочени от жалбоподателя като заемодатели, които са му предоставили
парични суми по договори за заем. Извършена е и насрещна проверка на ****ООД с
ЕИК ****, в което дружество жалбоподателят е съдружник, във връзка с
предоставени суми от него на дружеството. Резултатите от проверките са
документирани с протоколи по съответния ред, описани на стр. 3 в РД.
Направена
е справка в интегралната информационна система за кадастър и имотен регистър
ИКАР, при която не са установени данни за вписвания за извършени от
жалбоподателя сделки с недвижими имоти през ревизираните периоди.
На
база събраните доказателства и предоставени от лицето документи и обяснения е
направен анализ на финансовото и имуществено състояние на жалбоподателя през
ревизираните периоди. Констатирано е, че за ревизираните периоди лицето не е
подало годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Не са декларирани и не са
установени декларирани и получени доходи от трудови и извънтрудови
правоотношения. От 01.01.2017 г. жалбоподателят получава възнаграждения по договор
за управление и контрол от ****ООД. В тази връзка са констатирани разходи за
внесени задължителни осигурителни вноски за жалбоподателя като самоосигуряващо се
лице, отразени в разходната част на съпоставките за съответните периоди.
Установени
са придобитите МПС от жалбоподателя през ревизираните периоди, описани на стр.
5 в РД. В тази връзка са констатирани извършени разходи за придобиване на леки
автомобили, както следва: през 2014 г. - в размер на 800,00 лв. за придобиване
на автомобил „Сеат" - Ибиза peг****/бракуван при тотална щета на
09.11.2017 г./, през 2015 г. - в размер на 26 000.00 лв. - за придобиване на
лек автомобил „Мерцедес" - Е 250 ЦДИ с peг****по договор от 22.01.2015 г.
и ф-ра №296/20.01.2015 г. и през 2016 г. - в размер на 850.00 лв. - за
придобиване на лек автомобил „Сеат" – Ибиза с per. ****- бракуван при
тотална щета на 23.08.2017 г.
По
данни на К.А.С. като източник на доходи са декларирани получени заеми през
ревизирания период по приложени сключени договори за заеми с 10 физически лица
общо в размер на 172 100 лв., съответно: за 2013 г. - в размер на 87 100.00 лв.
по договори с 9 лица, описани на стр. 22 в РД: за 2014 г. - в размер на 9
000.00 лв. по договор за заем с лицето Й.Т.К.и за 2015 г. - в размер на 76
000.00 лв. по договори за заем с 8 лица, посочени на стр. 22 от РД. В резултат
на извършени насрещни проверки на посочените заемодатели, подробно описани на
стр. 7-20 в РД, е констатирано, че лицата са представили сключените със
жалбоподателя договори за заем, но за нито едно от лицата не са представени
документи, удостоверяващи произход на тези средства. Повечето лица са дали
обяснение, че средствата по заемите са от спестявания, но в тази връзка при
проверки в ИС на НАП е констатирано, че не са получавали доходи по трудови,
извънтрудови правоотношения или други доходи или са получавали трудови
възнаграждения в минимални размери, които да покриват само основните им
потребителски разходи за издръжка и живот. Не са установени данни същите да са
разполагали с суми в посочените размери, т. е. не е доказана възможността им да
предоставят действително сумите по посочените заеми, поради което сумите са
третирани като укрити приходи с недоказан произход, които не са обложени по
ЗДДФЛ.
По
данни от направена проверка в ПП VAT за издадени па жалбоподателя фактури от
регистрирани лица по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, са
установени направени от лицето разходи за закупени стоки и услуги през
ревизираните периоди общо в размер на 1 077.00 лв., съответно през 2013 г. - в
размер на 549.00 лв., за 2014 г. - в размер на 255.00 лв. и за 2015 г. - в
размер на 273.00 лв.
В
обобщение на всички установени факти и обстоятелства и въз основа на събраните
доказателства, на годишна база е направена съпоставка на получените от лицето
доходи и извършени разходи за всеки отделен период. Данните са систематично
отразени в таблици в РД, съответно: за 2013 г. - на стр. 24-26, за 2014 г. - на
стр. 28-31, за 2015 г. - на стр. 33-36 и за 2016 г. - на стр. 38-40.
В
резултат на направените съпоставки, за всеки един от ревизираните периоди е
констатирано несъответствие, представляващо съществено превишаване на
извършените разходи над получените доходи, съответно: за финансовата 2013 г. в
размер на 85 715,00 лв., за 2014 - в размер на 39 350.45 лв., за 2015 г. - в
размер на 64 136,63 лв. и за 2016 г. - в
размер на 178 574.18 лв.
Като
размер установените несъответствия и съответни превишения са изчислени по
формулата /к. 2 + к. 3 - к. 4 - к. 5/, където: к. 2 са паричните средства в
началото на данъчния период, к. 3 са постъпленията през периода, к. 4 са
разходите за периода, а к. 5 - паричните средства в края на данъчния период.
Сумите са изчислени при следните данни:
За
2014 г. при направената съпоставка, съгласно таблицата на стр. 28-31 в РД, е
установено несъответствие /паричен недостиг/ в размер на 39 350,45 лв. Сумата е
изчислена при разполагаеми в брой парични средства в началото на периода към
01.01.2014 г. в размер на 9 800.00 лв. и в края на периода към 31.12.2014 г. в
размер на 43 450.45 лв. /в т. ч. 13 900.00 лв. - в брой и 29 550.45 лв. - по
банкови сметки/, като са съпоставени установени общо постъпления през годината
в нулев размер и извършени разходи в размер на 5 700.00 лв. Стойността на
извършените разходите е определена като сбор от следните суми: 3 516.46 лв. -
разходи за издръжка и живот, 255.00 лв. - комунални разходи по фактури на
доставчици, 800.00 лв. - разходи за придобиване на MПC и 1 128.54 лв. - разходи
за задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.
Във
връзка с констатираните несъответствия и декларирани като заеми необложени суми
без произход, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК до жалбоподателя са съставени
уведомление №Р-22001419007977-113-001 от 03.02.2020 г. и уведомление
№Р-22001419007977-113-002 от 26.05.2020 г.. връчено на 02.06.2020 г., с които е
информиран за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни
за укрити приходи или доходи и чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК декларираните и/или
получени приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват на
имущественото и финансово му състояние за ревизирания период, поради което
основата му за облагане е данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. ще бъде определена но реда
на чл. 122-124 от ДОПК. Едновременно с уведомлението на лицето е връчено и ИПДПОЗЛ
№Р-22001419007977-040-003 от 26.05.2020 г., с което е изискано попълване на
декларации но образец по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК.
За
резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/
№Р-22001419007977-092-001/18.06.2020 г., връчен на 18.06.2020 г. Ревизираният
субект не е упражнил правото си по чл. 117. ал. 5 от ДОПК и срещу издадения РД
не е постъпило писмено възражение.
След
направен анализ на всички относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2. т. 1, 2, 3,
4, 7, 8, 14 и 16, подробно отразен на стр. 21-22 в РД, с
РА№Р-22001419007977-091-004/14.07.2020 г., издаден от К.Г.М., на длъжност ****
сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП София - орган,
възложил ревизията, и Б.К.С.на длъжност ****при ТД на НАП София, е определена
данъчната основа за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и
са установени съответните задължения по периоди, както следва:
За
2014 г. е определена данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК в размер на 39
350.45 лв., равна на определения недостиг. При 10% данъчна ставка е установен
дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 3 935,04 лв. Изчислени са
лихви за просрочие в размер на 2 079.83 лв. Този данъчен резултат е
предмет на настоящия спор.
РА
№Р-22001419007977-091-004/14.07.2020 г. е връчен на жалбоподателя на 15.07.2020
г. С решение №1665/02.11.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно
осигурителна практика" - София към ЦУ на НАП е потвърден РА в обжалваната
в настоящото производство част.
От
приетите от съда ВДС, представляващи дискови носители на цифрова информация се
установява, че те съдържат електронни документи, съдържащи квалифицирани
електронни подписи, които са на авторите на документите, описани в писмо на
ответника от 22.12.2020 г., сред които са заповедите за възлагане и изменение,
РД и процесния РА. При служебна проверка съдът констатира, че към момента на
полагането им, подписите са били валидни и са на авторите на електронните
изявления, представляващи електронни документи. При това е спазено и
специалното законодателство – чл. 3, чл. 4, чл. 13, ал. 3 и чл. 28 от ЗЕДЕУУ.
В
с. з. на 18.03.2021 г. жалбоподателят представя нови доказателства - договори
за заем, както следва: договор за заем от 10.01.2014г. с В.В.Т.. Видно от
договора е предоставена сума на заемателя К.С. на 10.01.2014 г. в размер на
9900 лв.; договор за заем от 15.01.2014 г. с Р.С.С.. Видно от договора е
предоставена сума на заемателя К.С. на 15.01.2014 г. в размер на 9800 лв.; договор
за заем от 21.02.2014 г. с Е.С.Т.. Видно от договора е предоставена сума на заемателя
К.С. на 21.02.2014 г. в размер на 9900 лв. и договор за заем от 16.03.2014 г. с
П.В.М.. Видно от договора е предоставена сума на заемателя К.С. на 16.03.2014 г.
в размер на 4750 лв. Съдът не кредитира представените за първи път на
18.03.2021 г. договори за заем, доколкото видно от всички обстоятелства по
делото, те са съставени след неговото образуване и с единствената цел да
обслужат защитната теза на К.С. за произхода на процесните средства. Договорите
за заем като частни документи нямат обвързваща доказателствена сила. Освен това
съгласно чл. 181, ал. 1 от ГПК същите нямат достоверна датата за съда и
останалите трети лица и не могат да доказват обстоятелства и по-конкретно
получаването на средства през 2014 г.
По
делото са приети основно и допълнителни заключения на съдебно-счетоводна
експертиза, които са изготвени на база на документите, приложени с
административната преписка, както и на база допълнитено представени доказателства
от страна на жалбоподателя. Заключенията на същите ще бъдат обсъдени в мотивите
на настоящето решение.
Експертизата
направи изчисления във връзка с получените от жалбоподателя предоставени заеми
и преизчислен вариант от експертизата е ако се приеме, че е получен от
жалбоподателя в условията на евентуалност заем през 2014г. в размер на 9000лв.
от заемодателя Й.Т.К., който не е признат от проверяващите. Предвид
определения недостиг, представляващ превишаване на направените разходи над
размер на получените приходи/доходи на жалбоподателя в размер на 30 350,45 лв.,
следва че данъчната основа на жалбоподателя по реда на чл. 48 от ЗЗДФЛ (
преизчислена от експертизата на база на горепосоченото от заключението) е в
размер на 30 350,45 лв. или дължим данък за внасяне в размер на 10 % или 3
035,05 лв. Дължимата лихва върху главницата на данъчното задължение (3 035,05 лв.) за периода от 01.05.2015 г. до
датата на изготвяне на РА 14.07.2020 г. възлиза на 1 604,15 лв.
Видно от удостоверението за извършено
връчване по електронен път е, че процесното решение е връчено на своя адресат -
К.С. на 04.11.2020 г. Жалбата срещу него е депозирана чрез административния
орган на 24.11.2020 г.
При
така установените факти, настоящият състав на Административен съд - Перник
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156,
ал. 1 от ДОПК от легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, потвърден
по административен ред от ответника в оспорената пред съда част, което я прави
допустима за разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата e неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът
преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като
преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.
Атакуваният РА е издаден от
компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Оспореният РА е издаден
в предвидената форма, съгласно чл. 120 от ДОПК, включително разпоредителната
част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения.
Предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от ДОПК РД е неразделна част от РА и в
този смисъл може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
ЗВР, РД и РА са подписани надлежно с
електронни подписи. Съдът кредитира електронните подписи по аргумент от
разпоредбата на чл. 25, т. 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета от
23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО, в сила от 01.07.2016 г. съгл. чл. 52, както и на чл. 5, т. 2,
предл. 2 и 3 от Директива 1999/93/ЕО НА ЕП и на Съвета от 13 декември 1999
година относно правната рамка на Общността за електронните подписи, съгласно
които правната сила на електронния подпис не може да бъде оспорена на
основание, че същият не се основава на квалифицирано електронно удостоверение. Въпреки
цитираните разпоредби, ответникът е представил и надлежни доказателства за
издадените КЕП на лицата, издали ЗВР, РД и РА.
С процесния ревизионен акт, в
потвърдената му от ответника част, e определен за довнасяне данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, формирана по реда и при условията на чл.
122, ал. 2 от ДОПК при проявление на презумпцията за установен доход, разписана
в чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК, според която разпоредба "В случаите по чл.
122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава
размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения
капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него. ".
Следва да се отбележи, че извън спора
за произхода и размера на определения недостиг за 2014 г. (превишаване на направените
разходи над размер на получените приходи/доходи), който според ответника по
жалбата е 39 350.45 лв., РЛ не спори останалите констатации от изготвения му
имуществен баланс, които така или иначе се подкрепят от данните и
доказателствата в преписката.
Както бе посочено по-горе ревизията на
жалбоподателя е била извършена при условията на чл. 122 от ДОПК. Според настоящия състав по делото не са
оборени констатациите на приходния орган за наличие на обстоятелство по чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Ревизията по чл. 122 ДОПК се извършва при наличие
на някое от обстоятелствата, визирани в ал. 1, като същите не се намират в
отношение на кумулативност, а на алтернативност, което означава, че наличието
само на едно от тях е достатъчно основание за прилагането им. Механизмът и
редът, който следва да се спазва от страна на ревизиращия орган при ревизии от
този род, е регламентиран по императивен начин в ал. 2 на чл. 122 и ал. 1 на
чл. 124 ДОПК, като целта на законодателя е да се постигне обективност и
достоверност при определяне на задълженията на данъчните субекти. Безспорно в
ревизионното производство по реда на чл. 122 ДОПК е задължително да се даде
възможност на ревизираното лице да докаже всички източници на своите средства,
каквато в случая е осигурена.
В хода на ревизията ревизиращите
органи са констатирали обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК.
Същите са налице при данни за укрити приходи или доходи (чл. 122, ал. 1, т. 2)
и когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период (чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК). За обезпечаването на
възможността за данъчно облагане по аналогия създадените специални процесуални
правила целят да бъде преодоляна фактическата невъзможност за обективно (въз
основа на писмени доказателства) установяване на данъчни задължения. В тежест
на органите по приходите е да установят в хода на ревизията обективното наличие
на особен случай, да обосноват този извод и да го подкрепят със съответните
доказателства, приемайки, че е оправдано да се премине към установяване на
задължения за облагане с данък по специалния ред.
В конкретния случай е налице
хипотезата, визирана в нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, според която в
производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното. В случая безспорно са установени обстоятелствата, визирани в
разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК – за 2014 г. е констатирано
несъответствие - паричен недостиг, който е приет за данъчна основа за периода и
с РА е определен съответният полагащ се данък. Съгласно приложената за всички
периоди формула за изчисляване на направените съпоставки, видно е че при
определяне на несъответствието за 2014 г. участва установеното увеличение на
парични наличности по банкови сметки, отразени са банкови наличности съответно
в началото на периода 0.00 лв. и в края на периода 29 550.45 лв. Горното ясно
указва, че внесената през 2014 г. сума за захранване на банковата сметка е
обложена през този период, тъй като липсват надлежни доказателства за произхода
на средствата. За да опровергае констатациите, съдържащи се в РА, не е
достатъчно ревизираното лице да докаже, че направените фактически констатации
са неверни, а да ангажира доказателства в обратен смисъл.
В конкретния случай не са представени надлежни
доказателства, които да оборят направените в спорния РА фактически констатации,
а именно че ревизираното лице е разполагало с парични средства в значителни
размери и с неустановен произход, по – голямата част от които впоследствие е
внесло в собствена банкова сметка.
***еля е направено единствено
възражение, че произходът на средствата е от сключени договори за заем през
2014 г. с няколко физически лица. В разглеждания случай са представени следните
частни документи, а именно: договор за заем, сключен на 15.08.2014г. в размер
на 9000 лв. от заемодателя Й.Т.К., представен в хода на ревизионното производство,
както представените за първи път и в хода на настоящото съдебно производство 4
броя договори за заем, които се твърди, че също са сключени през 2014 г. От
всички обстоятелства по делото може да се заключи, че въпросните договори за
заем са съставени след образуване на ревизионното производство, антидатирани са
като сключени през 2014 г., с което се цели доказването на произход на
ревизираните средства. Напълно правилно органите по приходите не са приели
сумата по договора за заем, сключен на 15.08.2014г., за действително
предоставена на С. и не са го включили в приходната част като постъпление в
изготвената таблица за съпоставка между получените доходи в направените разходи
за 2014 г. В случая, за сочения заемодател Й.Т.К.не са представени доказателства
и не са установени данни това физическо лице да е разполагало с парична сума в
сочения по заема размер. При пълна липса па данни за получавани трудови или др.
възнаграждения, обективно не може да се приеме, че Й.Т.К.реално е генерирало
редовни спестявания годишно, които да формират налична сума в размер от 9000
лв., който да даде в заем на жалбоподателя дългосрочно. Отделно, от
жалбоподателя К.А.С. не са подавани годишни декларации и не са декларирани
остатъци от дължимите по този заем суми. Не е доказано и действително основание
за сключването на коментирания договор за заем през 2014 г. Ревизионните
органи, както и съдът, няма как да толерират подобни порочни практики и да
дават вяра на порочно съставени частни документи, с които се цели да се ползват
за нуждите на съответното производство, оправдавайки произхода на недекларирани
доходи. Изложените съображения се отнасят в пълна степен и към представените за
първи път в съдебното производство на 18.03.2021 г. още 4 броя договори за заем от 2014 г. С
представянето на последните се прави явен опит за злоупотреба с процесуални
права, като се съставят единствено за нужди на процеса частни писмени
документи, които са антидатирани и симулират произход на средства за 2014 г.
Според ЗДДФЛ облагаеми по този закон
са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през
данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на
закон. В този смисъл подлежат на облагане и доходите, получени от физически
лица, които са с неустановен произход. С оглед на разпоредбата на чл. 124, ал.
2 от ДОПК за доказателствената тежест на РА, ревизираното лице има задължението
да обори констатации на приходния орган за наличие на доходи с неустановен
произход, в това число и чрез ангажиране на доказателства за произхода на
дохода. При констатирано наличие на доход с неустановен произход ревизиращият
орган няма задължение да установи този произход, а само да докаже наличието на
такъв доход, което обстоятелство е установено по време на ревизията /в този
смисъл решение № 15859 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6206/2018 г. /. Според
настоящия състав правилно органите по приходите са приели, че е налице парична
сума в размер на 39 350.45 лв. с неустановен произход. Годни доказателства за
източници на доходи през ревизирания период на 2014 г. не са представени и пред
настоящата съдебна инстанция. В случая защитната теза на жалбоподателя, че
средствата са предоставени по договори за заем, не е доказана по безспорен
начин. Липсва достоверна датата на процесните договори за заем, както липсва и
доказана възможност на посочените като заемодатели в тях лица да предоставят
съответните суми в заем на К.А.С.. Освен това липсва и логично обяснение какво
е наложило процесните средства, да бъдат придобити чрез заеми, при положение че
по-голямата част от тях са внесени в банка и а не са изразходвани за съответни
нужди през ревизирания период.
С оглед на всичко гореизложено съдът
намира, че жалбата е неоснователна и обжалването срещу оспорената част от РА
следва да бъде отхвърлено.
Относно разноските:
Ответникът е направил искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което при този изход на спора
следва да бъде уважено в размер на 630.74 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК и чл. 161, ал. 1, изречение трето от ДОПК, Административен
съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.С. с ЕГН:**********
срещу частта от ревизионен акт №Р-22001419007977-091-001/14.07.2020 г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърдена с решение
№1665/02.11.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна
практика" - София към ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя са определени
задължения по ЗДДФЛ за 2014г. в размер на 3 935.04 лева и лихви за забава в
размер на 2 079.83 лева.
ОСЪЖДА К.А.С. с ЕГН:********** да
заплати на Централно управление на Националната агенция за приходите юрисконсултско
възнаграждение в размер на 630.74 лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето
му и получаването на препис от съдебния акт.
Съдия:/п/