Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 02.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи граждански състав, в публичното съдебно заседание трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Цветелина Банинска, като разгледа гр.д. № 1604 по описа на РС-Враца за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 59,
ал.9 СК.
Производството е образувано по постъпила молба от Т.В.Т. срещу И.В.М. с искане за изменение на установените по гр.д. 3788/2012г. на ВрРС мерки относно местоживеенето на детето В.Т.В., упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката и вместо тях да бъде постановено възлагане упражняване родителските права на него, като на майката бъде определен режим на лични отношения и заплащане на издръжка в размер на 160 лева.
С исковата молба се навеждат твърдения, че с решението по гр.д. 3788/2012г. на ВрРС е прекратен бракът между страните, като упражняването на родителските права над родените от брака деца е възложено на майката. Ищецът излага, че детето В. в последните една-две години се оплаквало, че майка му не се грижи добре за него, като не му осигурява добри условия за живот, постоянно му крещи и му се кара, а сестра му често го бие. Постоянно го тормозели и основните му нужди от храна и облекло не били задоволявани, като през зимата носел само едни скъсани маратонки без да са му осигурени топли обувки. Детето заявило, че желае да живее вече с него в гр. К.. Твърди, че в къщата където живее разполага с мого добри битови условия. Сочи, че може да бъде подпомаган в грижите за детето от майка си. Твръди, че може да осигури много добри условия за отглеждане на детето, както и да задоволи неговите нужди и му осигури добро възпитание и правилно развитие. Счита, че е налице промяна в обсотятелствата във връзка с възлагането на упражняване на родителските права по отношение на детето В. на майката И.М., като намира, че следва да бъде определен нов режим, при който упражняването на родителските права бъде възложено на него, а на майката бъде определен режим на лични отношения, и бъде осъдена да заплаща издържка за детето в размер на 160 лева месечно.
С отговора по чл.131 ГПК ответницата оспорва изцяло предявения иск. Сочи, че направеното искане не е в най-добрия интерес на детето. Твръди, че за отглеждане на детето Викто са били създадени подходящи условия, като същото е създало социални контакти по местоживеене и в учебното заведение, което посещава. Навежда доводи, че детето има изградена силна връзка на привързаност със сестра си, която също се отглежда от нея. Излага, че в отглеждането на децата е подпомагана от своята майка, която е в трудоспособна възраст, познава нуждите на децата, и подпомага и допълва грижите на майката за децата. Сочи, че ответникът отсъства от дома си във връзка с работата си, а майка му, която живее с него, не е в състояние да му помага в грижите за детето, тъй като самата тя се нуждае от грижи. Навежда доводи, че детето действително посещава баща си през ваканциите, но се връщало при нея със занижена лична хигиена, употребявал притеснителни за нея изрази, като не изпълнявал възложеното му във връзка с образованието му – четене на книги през ваканцията, а едиствено помагал в стопанството на баща си. Излага съображения, че във Враца са налице значително по-добри условия за продължаване на образованието на детето отколкото в К., като на детето би се отразило неблагоприятно да изгражда отново социална среда и контакти в ново училище. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че над детето е упражняван тормоз, както и че на същото не са били осигурени топли обувки през зимата. Твърди, че е невярно и изложеното относно желанието на детето да живее при баща си. Счита предявеният иск за неоснователен.
Съдът е сезиран с искане по чл. 59, ал.9 вр. ал.2 СК за изменение на постановените по-рано мерки по въпросите, визирани в чл. 59, ал. 2 СК, а именно: местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му.
След преценка на събрания доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С определение от 12.06.2019г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени обстоятелствата, че страните са родители на В.Т.В., както и че с решение по гр.д. №3788/2012г. на ВрРС са постановени мерки по въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личните отношения с него, като упражняването на родителските права са предоставени на майката, на бащата е определен режим на лични отношения на бащата с детето В. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч. в събота до 17ч. в неделя, един месец през лятото – юли или август, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, всяка четна календарна година великденските и коледните празници, а всяка нечетна – майките и новогодишните празници. С решение по гр.д. №3223/2012г. на РС-Враца бащата е осъден да заплаща на детето В. месечна издръжка в размер на 75 лева, като същата е била увеличена на 160 лева с решение по гр.д. №1014/2019г. на РС-Враца. Тези обстоятелства се установяват и от приложените по делото граждански дела с №3788/2012г., №3223/2012г., №1014/2019г. всички на РС-Враца.
От представено удостоверение изх. №1021-06-453/11.03.2019г. на ТП на НОИ-Враца се установява, че И.М. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване със срок 01.05.2020г. в размер на 217,98 лева месечно.
От удостоверение изх.№101/10.04.2019г. на ДП „НКЖИ“ УДВГД София се установява, че Т.Т. заема длъжност Стрелочник-прелезопаз. Видно от удостоверението за последните 12 месеца за периода от м. март 2018г. до м. февруари 2019г. ответникът е получавал среден нетен доход от 752 лева месечно. Също така се установява, че за първите два месеца на 2019г. нетното възнаграждение на ответника възлиза на 898,90 лева за м. януари и 854,97 лева за м. февруари.
Представено е удостоверение №318/10.05.2019г. от Начално училище ******** – Враца, от което се установява че детето В.Т.В. е записано в четвърти клас за учебната 2018/2019г. и посещава редовно учебните занятия. Приложен е и препис от ученическа книжка, от която се установява, че детето има много добър и отличен успех по преподаваните му предмети.
По делото е представен социален доклад от Д“СП“ – Враца, в който е отбелязано, че е изготвен след среща с майката и бащата на детето, както и проведен разговор лично с детето В. и неговата сестра И.. При разговорът със социалния работник детето В. е заявило, че желае да продължи да живее с майка си, а да посещава баща си както досега. От проведените разговори се е установило, че Т.Т. не взема при себе си другото си дете И., тъй като то не било негова биологична дъщеря. Бащата е изложил своите съображения, че не са осигурени достатъчно добри условия за детето В., тъй като бил тормозен от сестра си, както и бил притесняван от гост в дома им, който е приятел и посещава баба му по майчина линия. След посещение на място е установено, че жилищните условия, които могат да осигурят на детето и двамата родители са много добри, като в жилищата им се поддържа необходимата битова и лична хигиена. Установено е, че детето е привързано към двамата родители и към сестра си, както и че има социална среда от приятели и във Враца и в К.. Посещава училище в гр. Враца и има отличен успех.
В съдебно заседание е проведено изслушване на детето В.. Детето е заявило, че желае да живее при баща си, защото е тормозен от своята сестра. Разказва за конкретен случай, при който сестра му му е ударила шамар, като след това майка им само й се е скарала, но не я е наказала. Това отношение на сестра му се появило след като се нагълтала с хапчета преди около година. Детето е посочило, че майка му се държи добре с него, като му се кара само по повод негово неподходящо поведение. Изложило е, че в К. при баща му му харесва повече, защото там има двор и животни, и има повече място за игра. Посочило е, че и двете му баби се грижат за него. Но баба му по майчина линия си има приятел, който остава да пренощува у тях и му пречат да се наспи, защото се напиват. В. е заявил, че от 26.06.2019г. е при баща си в гр. К.. Посочил е, че при разговора в Закрила на детето си е мислел, че е казал всички тези обсотятелства, но е забравил. Пред социалния работник не е разказвал обстоятелствата, които е изложил в съдебното заседание. Детето е заявило, че желае да живее в К. при баща си, защото има повече място за игра, не може да спомене по имена приятелите си там. Във Враца имали парк наблизо и ходели да играят там, но той не искал да си играе със сестра си.
Присъствалият на изслушването на детето социален работник К. е заявила, че тя е изготвила социалния доклад по делото и е провела интервютата с цялото семейство. При провеждане на интервюто с детето, същото не е споменавало за проблеми със сестра си и баба си, за неин приятел, който нарушава спокойствието му вечер. Посочила е, че по време на провеждане на разговора й с бащата Т., нейна колега е посетила дома им в К., където е провела отново разговор с детето, което е преповторило думите на баща си.
По делото са изслушани по реда на чл. 59, ал.6 СК родителите на детето. Бащата Т.Т. е изложил, че детето е сподело пред него, че сестра му го бие. Чувал се с детето почти всеки ден по телефона. Детето се било оплакало, че баба му по майчина линия и нейния приятел вечер пиели и ядяли, и му пречели да се наспи, като в пет часа се будел от хлопане на врати. Заявил е, че взема детето само през ваканциите, защото работното му време е съобразно график, в който два дни почива, два дни е на работа и почивните му дни не съвпадат със събота и неделя. Посочил е, че е купувал дрехи и обувки на детето, но то не е искало да занесе обувките във Враца, защото там няма да ги носи, а според споделеното от детето, майка му твърдяла, че купените от Т. дрехи били втора употреба. Давали на детето само 1,50 лева на ден за училище и то преценило, че няма да ходи на занималня. Детето си учело самостоятелно, само като срещнело затруднения питало. Искало да си има собствена стая, а не да дели една стая със сестра си. Бащата е заявил, че има намерение да запише В. да учи в К., където имало осигурен транспорт до училището.
При изслушването майката И.В. е заявила, че между децата е имало спорове в рамките на нормалното, никога не са достигали до тормоз. Сочи, че преди да отиде при баща си на 26.06.2019г. детето е заявявало, че желае да продължи да живее при нея. Твърди, че е давала на детето по 3 лева на ден за училище, като причината да спре да ходи на занималня била, че имал проблем с учителката. Спорела с детето само когато вместо да учи, играе на таблета. Твърди, че детето е било подходящо обуто, като брат й е изпращал на Виткор от Англия хубави и скъпи маратонки. Не е спирала детето да носи дрехи, които са му купени от баща му, което се било случвало два пъти. Сочи, че изпраща и посреща детето от спирката на тролея, като това е правила и нейната майка. Няма възможност да осигури отделни стаи на децата, но смята, че жилищните условия в техния апартамент са по-добри за детето, тъй като в къщата в гр. К. тоалетната и банята са в пристройка до къщата, до която се стига през проход, който е студен. Изложила е, че когато са живели в къщата с Т. и децата, отоплението е било пускано само за през нощта, през останалото време всички са пребивавали в пристройката – лятна кухня, включително майката на Т.. Относно приятелят на майка си е посочила, че човекът е имал здравословни проблеми, поради което е гостувал по-често, но това вече не е така. Също така между него и децата не е имало търкания, единствено когато им е правил забележки е имало такива. Смята, че за детето е най-добре да продължи обучението си в училището, в което е записано.
По делото са изслушани петима свидетели. Свидетелят В.И., която е племенница на ищеца, е заявила, че е помагала на детето с подготовката му за матурите след четвърти клас. Посочила е, че зимата е вземала детето с кола, защото е било обуто с неподходящи обувки – маратонки, вместо с боти или ботуши. Била споделила това с бащата на детето. Детето било й разказало, че сестра му му била ударила шамар, а майка му не й се скарала. Когато се случвало да прибира детето от К., където е бил при баща си, в дома на майката във Враца детето плачело и искало да остане в К.. Споменавал, че го тормозят вкъщи. Смята, че условията в къщата на ищеца са много добри, има всичко необходимо. Майката на ищеца, баба на детето по бащина линия, се грижела за дома, чистела, готвела, грижела се за детето, когато то е там. Бабата живеела в лятната кухня, която била пристройка към къщата, в която живеел Т.. Детето било карало свидетелката да ходят до магазина, за да му купи нещо за ядене. Бабата не ходела да пазарува, съседка пазарувала, когато има нужда. Тя не можела да ходи до магазина, защото била по-пълна, но за къщата се грижела.
Свидетялт Вачев е заявил, че е колега на ищеца. Познава детето, което било споделяло с него, че не се чувства добре при майка си, защото често се биел със сестра си. Детето обяснявало това с обстоятелството, че бащите им са различни. Бил споделил за случай, в който сестра му го била ритнала в стомаха. Бил му споделял и че зимата нямал обувки, както и че когато искал да му се купи пица, му казвали че няма как. Битовите условия в дома на бащата били добри, като майка му живеела в лятната кухня, където били всички уреди за готвене. Майката на Т. се придвижвала само в къщата, навън не излизала.
Свителят Иванка Статкова е пояснила, че е съсед на Т. ***. Ходела да пазарува с детето. В. й бил споделил, че майка му и сестра му го бият, като е споменал конкретен случай, в който сестра му му ударила шамар. Споделил и че баба му по майчина линия имала приятел, който гостувал у тях, и с който пиели и му пречели да спи. Плачел като си тръгвал от К., последните две години искал да се върне да живее в К. с баща си. Майката на Т. седяла на пейка пред къщата, когато детето си играело на улицата, готвела му всичко, което поиска – пица, торта, защото била професионален готвач. В пристройката, в която живее майката на Т., е пералнята и печката. В нея се намирали и тоалетната и банята. Двете постройки били свързани със стълбище, което е покрито. В къщата нямало тоалетна и баня. През деня детето стояло в пристройката при баба си.
Изслушан е и свидетелят Р.В., майка на ответника. Съдът е съобразил нейните показания с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на делото, но счита, че те не противоречат на другите събрани по делото доказателства и следва да бъдат ценени. Свидетелят е разяснил, че конфликтът между децата е породен от факта, че И.е разбрала, че Т. не е неин баща. Децата се карали за лаптопа, за таблета, за нормални неща, било се случвало веднъж да се сбият. Проблемите между децата се пораждали от различното отношение на Т. към тях. Посочила е, че действително племенницата на ищеца – свидетелят В., е проявила желание да се среща с детето и да му помага за училище, на което майката не се е възпротивила. Детето било отличник. Излага, че детето никога не е ходило със скъсани обувки зимата, осигурено му е всичко необходимо. Т. вземал детето при себе си само през ваканциите. На В. му било интересно в К., защото имало двор и животни, но след престоя си там се връщал с влошена хигиена. Пред 10 години, когато е посещавала къщата в К. майката на Т. не излизала от къщата, предполага, че все още е така, докато сега В., когато е там кара колело без надзор на улицата. Изложила е, че нейният приятел, е бил по-често в дома им заради свое заболяване, но това вече не се случва. Проблемите между него и децата били във връзка със забележки, които им правел. В стаята на децата имало всичко необходимо за тях, като между тях нямало сериозни търкания, основно повод за спорове между децата било обстоятелството, че Т. взема при себе си само В., а не и И..
Последният изслушан свидетел В.Б.е посочила, че познава бабата на детето по майчина линия от много години и често минава покрай нейния офис. Детето ходело при баба си, когато свърши училище, където тя го виждала често, понякога баба му му вземала и обяд. Посещавала е и дома им, където според нея има всичко необходимо за домакинството и децата. Майката на И. й помагала да осигуряват необходимото за децата. Личните й впечатления били, че зимата детето е добре облечено и обуто. Не го е виждала със скъсани обувки. Детето оставяло раницата си в офиса на баба си, която в края на работния ден я занасяла у тях. Децата се карали помежду си, но в рамките на обичайното и нормалното. Не била виждала някой да удря детето, тя имала впечатление, че детето се отглежда в спокойна среда.
Други допустими, относими и необходими доказателства не са представени.
При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:
При произнасяне по
въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските
права, съдът изхожда преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение
и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС №
1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия
Семеен кодекс, в сила от
Легално
определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5
от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като
посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му
потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите
да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е
изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва
от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат
отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на обстоятелствата,
касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от
12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Съгласно
чл.59, ал.9 ГПК за допускане изменение на режима на отглеждане на детето,
следва да е налице промяна в обстоятелствата. Съществена промяна не се
установи. При първоначалното предоставяне упражняването на родителските права
над детето на майката И.В. са съобразени жилищните условия, които осигурява,
грижата и за другото дете, родено от съжителството на страните, помощта, която
получава от своята майка, съответно родителския капацитет на бащата, условията,
които той може да предостави и помощта, на която може да разчита в отглеждането
на детето. Единствената промяна, която е настъпила, е във възрастта на детето.
По отношение на материалните възможности на родителите съдът отчете, че двете страни разполагат с необходимите финансови средства за отглеждане на детето и могат да осигурят необходимите битови условия за това.
По отношение на социално-битовите условия за отглеждането на детето, същото понастоящем живее със своята майка, сестра и баба по майчина линия. От представения социален доклад се установява, че жилищните и хигиенно-битовите условия за отглеждане на децата са на много добро ниво. Отразено е, че майката разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитаване на детето, както и че контактите с бащата не са прекъсвани. Установява се, че бащата също разполага с родителски капацитет, изразява готовност да полага грижи за него в своя дом в гр. К., където също са налице добри битови условия. Майката може да разчита на своята майка за помощ при отглеждане на детето, която е осигурявала подкрепа и грижи за него още от момента на раздялата на страните, живее с него и сестра му, подпомага финансово тяхното отглеждане, грижи се за тях. Установи се, че майката на ищеца може да го подпомага в готвенето и грижата за детето в дома им, но възможностите й за придвижване и упражняване на контрол над детето са ограничени.
Що
се отнася до възрастта на детето, то съгласно т. II,
б. “ж” ППВС № 1/12.11.1974 г. възрастта е обстоятелство, което може да окаже
значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от
определени родителски грижи. Това е и
причината, поради която се сочи, че ниска възраст, при която по-пригодна за
отглеждането на детето се оказва майката, е тази, когато детето е пеленаче и в първите години от
живота си. Това разрешение няма отношение към настоящия случай, тъй като детето
е на десетгодишна възраст.
Съдът
намира, че не следва да бъдат отчитани доводите във връзка с отношенията между
двете деца. От показанията на свидетелите се установява, че между тях са налице
нормални отношения като между брат и сестра. Не се отрича, че е имало конфликти
между децата, които обаче не са навлизали в границите на тормоз на едното над
другото. Споменава се изолиран случай, в който И.е ударила шамар на В.. Не се
установи да е констатиран физически тормоз над детето, нито от неговата сестра,
нито от друг член на семейството. Не може да се направи такъв извод въз основа
на един случай. Другото споменато обстоятелство – че е бил ритнат в корема, не
се установява конкретно, и е базирано единствено на споделено от детето, не е
лично наблюдение на някой от свидетелите. Самото дете сочи, че майката се е
скарала на И.и е направила забележка, преценката дали да се наложи наказание
зависи от всички обстоятелства от конкретната ситуация. Следва да се има
предвид, че ищецът не оспорва, че не взема при себе си детето И., както и че
това е основен повод за спорове между децата. Произходът на детето И.не е
оспорен, като същото е припознато от ищеца. Родителят, на когото не е възложено
упражняването на родителски права, не се освобождава от другите свои права и
задължения, освен от живеенето с децата. Родителят следва да полага грижи и да
възпитава децата, в случай че намира, че са застрашени по някакъв начин, да
предприеме мерки в тази връзка. Бащата заявява, че е провел разговор с
ответницата във връзка със споровете между децата, но самият той не е предприел
никакви конкретни действия, за да подобри отношенията между децата, нито да има
възпитателно въздействие върху тях. Със своето поведение той става повод за
конфликти между децата, поради което съдът намира, че е налице съществен
дефицит в родителския капацитет на ищеца. Следва да се вземе предвид и
отношението на ищеца към другото дете – И.. Съдът намира, че родителският
капацитет на едно лице е цялостна съвкупност от неговите възпитателски
качества, като не може да се определи различен родителски капацитет на едно
лице спрямо различни негови деца. Установи се безспорно, не се спори и от
ищеца, че още към момента, в който е припознал детето И.е осъзнавал, че не е
биологичен баща на детето. С акта на припознаване на детето същият е приел
качеството негов баща. Въпреки това се установи, че с поведението си ищецът е
станал повод детето И.да се чувства пренебрегнато и е създал условия то да
изпитва завист към своя брат, който получава внимание и го посещава.
Не
следва да се вземат предвид и доводите на ищеца, че ответницата не осигурява
необходимото облекло за зимния сезон за детето В.. Установи се безспорно
единствено, че детето е било обуто в маратонки през зимния сезон, като не се
уточни какви са били обувките, дали същите действително са пропускали и не са
осигурявали достатъчно топлина. Установи се обаче безспорно, че бащата е знаел
за това обстоятелство, като отново единственото действие предприето от него е
да проведе разговор с майката на децата, като самият той признава, че не е
закупувал обувки на детето, които то да носи през зимата, въпреки че е било
сведено до неговото знание мнението на неговата племенница, че детето е с
неподходящи обувки. Както бе посочено, фактът, че не му е възложено
упражняването на родителските права, не ограничава неговото задължение да
полага грижи за детето само във времето, което то е при него. Заплащането на
издръжка не компенсира полагането на грижи и възпитанието на детето.
Следва
да се има предвид и обстоятелството, че майката И. е подпомагана активно в
отглеждането на децата и от своята майка. Установи се от показанията на всички
свидетели, че майката на Т., която той твърди, че го подпомага в отглеждането
на детото, не напуска дома си, като излиза единствено на пейка пред къщата. Същата
не може да упражнява контрол над детето, когато то кара колело навън, нито да
го придружава до училище или до спирката на училищния автобус, в случай че
детето започне да живее с баща си.
Относно
твърденията във връзка с желанията на детето да му се купува пица, торта и други
сладки изделия, които не са удовлетворявани от майката, съдът намира същите за
необосновани. Тези храни не са от основните хранителни групи, не се възприемат
като полезни и питателни, като липсата им не може да доведе до проблеми в
израстването и развитието на детето. Действително положителен е фактът, че
къщата на бащата разполага с двор, в който детето може да играе и да придобива
полезни умения за обработване на земята и отглеждане на култури и животни, но
същото не е лишено от тази възможност и след като прекарва целите свои ваканции
в дома на бащата. Съдът не намира за основателно и съображението, че детето ще
има самостоятелна стая в дома на баща си, докато в дома на майка си дели стая
със своята сестра. Установи се също безспорно от всички изслушани свидетели, че
единствената тоалетна и баня в дома на бащата се намират в пристройката,
обитавана от бабата, където се намира и готварската печка. Изрично е посочено
от свидетеля Статкова, че през деня детето стои с баба си в лятната кухня, като
вероятно единствено спи в самостоятелна стая.
Неоснователно
е и съображението, че на детето не се дават достатъчно пари за храна в училище.
Следва да се има предвид, че заплащаната от бащата издръжка до нейното
изменение с решение от 05.06.2019г., е била в размер на 75 лева. Същият не се
освобождава от задължението си да издържа и да се грижи за детето, след като то
не живее при него. Ако е считал, че на детето следва да се дава по-голяма сума
е следвало да актуализира предоставяната издръжка за детето, като се има
предвид, че дори твърдяната от него сума от 1,50 лева на ден, за месец е разход
в размер на 33 лева, което е почти ½ от получавана за детето издръжка, а
не представлява единствения разход за неговото отглеждане.
Детето
има изградена социална среда в гр. Враца, където учи. Има отличен успех в
училище, записан е като ученик за следващата учебна година. Съдът намира, че не
е налице промяна в обстоятелствата във връзка с неговото отглеждане, която да
налага промяна на упражняването на родителските права, която ще доведе и до
промяна в неговата социална и образователна среда. Не може да бъде прието като
решаващ фактор обстоятелството какво училище ще посещава детето, но все пак
следва да бъде взето предвид, че Враца е областен град, където има повече на
брой училища, включително гимназии и професионални училища, каквито липсват в К.,
където детето ще може да придобие знания и умения, които ще му осигурят добро
образование.
Бащата
заявява желание детето да пребивава при него постоянно, но споделя че към момента
не спазва определения му режим на лични отношения и взема детето при себе си
единствено през ваканциите, тъй като почивните му дни не съвпадат винаги със
събота и неделя. Съдът намира, че при желание от негова страна е можел да взема
детето за почивния си ден, който съвпада със събота и неделя, за да може да
осъществява своите контакти с детето, да има пряк поглед над неговото
ежедневие, да има възможност да оказва възпитателно въздействие спрямо него.
Това обаче не се е случвало, което съдът също преценява като недостиг в неговия
родителски капацитет. Разстоянието между населените места, в които живеят
ищецът и детето, не е голямо, има удобен обществен транспорт, в случай че
ищецът не разполага с личен автомобил.
Действитено
се установи, че в дома на майката, където живеят децата, често е бил гост
приятел на бабата по майчина линия. Не се установи безспорно с поведението си
той да създавал дискомфорт за децата. Също така бе заявено и от свидетеля Р.В.
и от ответницата, че това лице вече не посещава дома им с преспиване, като бе
обяснено, че преди е гостувал по-често, защото е имал здравословен проблем,
който вече е отминал.
Действително
детето В. е заявило, че желае да живее при баща си в съдебно заседание.
Разяснено беше обаче от социалния работник, че при първоначално проведения
разговор с детето, то не е посочило никакви проблеми и притеснения, които има в
дома на майка си, както и че е заявило желание да продължи да живее с нея и да
посещава баща си през ваканциите, както досега. Бе подчертано от социалния
работник К., че при втори разговор с детето от друг социален работник, след
като вече детето се е намирало при баща си за ваканцията, то е преповторило
дословно думите на баща си. Съдът намира, че с оглед това обстоятелство, се установява,
че върху детето е оказано влияние и не може да се установи каква е
действителната воля на детето. Детето е на ниска възраст, като същото лесно
може да бъде повлияно от авторитет, какъвто за него безспорно е неговият баща.
Следва да се отбележи също, че това действие на ищеца също е индикация за
по-нисък родителски капацитет.
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на детето В., съдът прецени, че не следва да бъде променян първоначално определения режим на упражняване на родителските права спрямо него, като същото следва да продължи да живее при майка си, която да упражнява родителските права, а бащата да вижда детето съобразно определения му режим на лични отношения, като заплаща издръжка в определения от съда размер. Съдът намира, че не се установиха обстоятелства, които съществено да изменят условията при които се отглежда детето към момента спрямо тези, при които е било отглеждано при първоначалното определяне на мерките за упражняване на родителските права. Също така следва да се има предвид, че се установи от социалния доклад, че между децата В. и И.е налице емоционална връзка, която ще бъде нарушена при разделянето на децата, с оглед и отношението на бащата спрямо детето И.. Съдът намира, че в интерес на детето В. е да продължи да живее с майка си, която да упражнява родитеските права, като предявеният иск бъде отхвърлен.
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.
По разноските:
И двете страни са направили искане за присъждане на
разноски. При този изход на спора следва
ищецът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответницата е представила доказателства за сторени
от нея разноски в размер на 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
които ищецът следва да бъде осъден да й заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.В.Т., ЕГН **********, адрес ***, иск по чл. 59, ал.9 вр. ал.2 СК срещу И.В.М., ЕГН**********, адрес ***, с искане за изменение на установените по гр.д. 3788/2012г. на РС-Враца мерки относно местоживеенето на детето В.Т.В., ЕГН **********, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката и вместо тях да бъде постановено възлагане упражняване родителските права на него, като на майката бъде определен режим на лични отношения и заплащане на издръжка в размер на 160 лева
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т.В.Т., ЕГН **********, да заплати на И.В.М., ЕГН**********, сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща сторени от нея разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: