Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.11.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на тридесети октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.
Дора Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 444/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „О.“ АД, ЕИК. със седалище и адрес на управление ***,против решение №
34/20.03.2019г.,постановено по гр.д. № 484/2018г. на РС-Пирдоп,с което е
отхвърлен иска с правно основание чл.135 ЗЗД против Н.И.У.,Д.П.З. и И.П.З. за
обявяване на недействителност на дарение на девижим
имот,обективирано в нотариален акт № 131,том
Втори,рег.№ 2237,дело № 291/2014г. по описа на нотариус Е.П.,рег.№ 108 на
Нотариалната камара,вписан с вх. рег.№ 1030/14.08.2014г.,акт 13,том пети,дело
452/2014г. по посиа на СВ при ПРС.Релевират
се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила,изразяващо се в
отлагане на делото без основаниеи,с оглед осигуряване
възможност на ответниците да си осигурят правна
защита и съдействие,както и да „съберат доказателства „ ,което следвало да
направят в срока по чл.131 ГПК.Ето защо тези действия и доказателства били преклудирани.Ответницата У. надарила децата си с имота,след
сключване договор за ОББ Д./Jeremie/ Овърдрафт по разплащателна сметка
от 26.09.2013г.,по който дарителката била поръчител.Това било безспорно и
правилно прието от съда.Неправилен бил изводът,че банката нямала качество на
кредитор в момента на сключване на сделката,тъй като дотогава кредитът бил
редовно обслужван.На второ място необосновано съдът приел,че не са настъпили
реални вреди за кредитора,тъй като кредитът бил обезпечен с банкова гаранция от ЕИФ
.последната не била достатъчна за погасяване на целия дълг.Заложените МПС били
на много ниска стойност и осребряването им не погасило дълга.Поддържа,че
съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД знанието за увреждане се презюмира
предвид родствената връзка на контрагентите.С допълнителна въззивна
жалба се представя нововъзникнало доказателствно-протокол
за опис на движимо имущество от 10.05.2019г. на ЧСИ С.Я. рег.№ 844 към КЧСИ,от
който е видно,че залогодателят-главен длъжник по процесния договор-не е предоставил заложените МПС за опис и
такъв не е извършен.Следователно,удовлетворението на кредитора е затруднено или
евентуално невъзможно.
Въззиваемата страна Н.У. оспорва
жалбата.Твърди,че ищецът не е ощетен,тъй като гаранцията на ЕИФ възлиза на 80%
от размера на главницата и
лихвите-думата 60 000 лв.Учредени били и особени залози върху два
автомобила на главния длъжник.Ето защо решението на първоинстанционния
съд било обосновано.Ищцата не е знаела за увреждането,тъй като по време на
сключване на сделката нямало увреждане.Описът на МПС бил неуспешен,защото местодомуването на вещите съгласно договора било
различно-гр.С.,бул.“В.Л.„ № 00.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира жалбата процесуално допустима и
основателна.
От приложения договор за ОББ Д.
овърдрафт по разплащателна сметка е видно,че същият е сключен на
26.09.2013г. между ищеца и „Н.Т. С.“ ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на
управление ***,представлявано от Н.И.У. с ЕГН **********,която има качество и
на „съдлъжник“.Банката е предоставила на
дружеството овърдрафт за оборотни
средства в размер до 75 000
лв.Срокът на договора е 12 месеца с възможност за удължаване до 31.12.2015г.
Ползването на сумата е уговорено да стане от 26.09.2013г. до 26.09.2014г. с
лимит 75 000 лв.За обезпечаване на вземанията за главница,лихви и
неустойки дружеството учредява особен
залог върху л.а. Опел Астра рег.№ СА….. и лек автомобил Опел Астра
с рег.№ СА …. с адрес на домуване гр.С., бул.“В. Л. „
№ 00, на стойност 31 000 лв., както и гаранция от ЕИФ/Европейския
инвестиционен фонд/ в размер на 80% от
главницата и лихвите на стойност 60 000 лв.-специален вид държавна помощ
по оперативна програма.Съгласно чл.9, в случай на извършено плащане по портфейлната гаранция, ЕИФ встъпва в правата на банката по
отношение на всички обезпечения до размера на извършеното плащане.Съгласно чл.4
от раздел Втори „Допълнителни условия“,Н.У. встъпва на осн.чл.121
и сл.ЗЗД вр.чл.101 ЗЗД в дълга на кредитополучателя и
отговаря солидарно с него за всички задължения по кредита,включително разноски
по събирането му.
На 17.11.2014г. банката е депозирала в
СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК ,в което
претендира просрочена главница в размер на 75 000 лв.,договорна лихва в
размер на 2103.85 лв. за периода от 01.08.2014г. до 16.11.2014г., ведно със
законната лихва от 17.11.2014г. до
изплащане на вземането.Приложено е извлечение от сметка.Претендират се разноски
1542.08 лв. за ДТ и 2023.87 лв. за адвокатско възнаграждение.Твърди,че
вземането е падежирало изцяло,тъй
като срокът на договора е изтекъл на 26.09.2014г. и не е продължен.Образувано е
гр.д. № 62931/2014г.,46 с-в и е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
29.12.2014г. за сумите по заявлението, срещу дружеството и съдлъжника.Банката
е инициирала изпълнително дело пред ЧСИ С. Я. с район на действие СГС и е
посочила обзпечителни мерки-запори върху ТВ на съдлъжницата, на банковите сметки на двамата длъжници, опис на заложените МПС.От приложения нотариален акт
е видно,че на 14.08.2014г. Н.У. е дарила на децата си Д.П.З. и И.П.З. *** с
площ 710 кв.м, съставляващ парцел пети за имот 383 в кв.62, ведно с двуетажна
масивна жилищна сграда със ЗП 62 кв.м със запазване на безвъзмездно право на
ползване докато е жива.Ответницата не е оспорила размера на задълженията за
главница и лихви , нито датата на която
кредитът е станал изискуем,тъй като заетата сума не е върната на кредитора.Твърди
само,че към датата на сключване на договора за дарение сумите не са били
изискуеми и тя не е знаела,че кредитът в бъдеще няма да бъде обслужван.Съгласно
чл.135, ал.2 ЗЗД, по презумпция се приема,че е налице знание за увреждането,
ако контрагентите са близки роднини.Ответницата не е оспорила успешно
презумпцията.В конкретния случай тя е
управлявала дружеството –кредитополучател и е била наясно с финансовото
му състояние и намерението да бъде погасяван дългът.Само месец и половина преди
изтичане да срока на договора тя е прехвърлила имота на децата си безвъзмездно,при
това запазвайки си правото на ползване.Знанието за увреждането е категорично
доказано.Неправилна е тезата,че към момента на сключване на сделката банката
нямала качество на кредитор-тя придобива
такова качество със сключване на договора.Не е необходимо вземането да е
ликвидно и изискуемо,за да възникне право на Павлов иск.Неправилна е тезата,че
фактически не е имало увреждане на кредитора,тъй като той ще получи стойността
на 80 % от дълга от гаранцията на ЕИФ и останалата част –от осребряване на
заложените автомобили.Това е така,защото самият акт на намаляване на
имуществото на длъжника чрез атакуваната безвъзмездна сделка представлява
реализирано увреждане, изразяващо се в намаляване на обезпечението.Длъжникът
отговаря пред кредиторите с цялото си имущество. Не е доказано,че е извършено
плащане от портфейлната гаранция. Съгласно условията
на Споразумението за гаранции,покриващи загуби на портфейл и чл.7
от договора за кредит,вземанията са само частично и условно
гарантирани.Съгласно чл.9 от договора, ЕИФ встъпва в правата на банката по
отношение на всички обезпечения.,до размера на извършеното плащане.Не се
спори,че срещу ответницата и дружеството-кредитополучател не са предприети
такива действия от ЕИФ.Регламентацията на отношенията с ЕИФ в договора за
кредит е подробна и не изключва отговорността на длъжника за вземанията на
кредитора в пълен размер.Ето защо не може да се приеме тезата на ответницата,че
дългът бил погасен до размера на гаранцията.
За да отхвърли иска,районният съд е
приел,че не са доказани предпоставките на чл.135 ЗЗД- към момента на сключване
на договора за дарение ищецът нямал качество на кредитор,тъй като сумите не са падежирали.Този аргумент
не почива на върху теоретическата основа на облигационното право и върху
съдебната практика.На второ място- липсвало увреждане,тъй като в бъдеще ищецът
имал възможност да получи сумата по гаранцията. Както бе посочено по-горе,
увреждането на кредитора се състои в самия акт на намаляване на имуществото на
длъжника чрез разпоредителната сделка.На трето място, разполагал с обезпечение
чрез особените залози върху МПС. Още в самия договор стойността им възлиза на
по-малко от половината от главницата/41%/. Нормално е за повече от шест години
–момента на вероятното им осребряване- те да се амортизират и обезценят в
голяма степен.В мотивите е посочена предпоставката на чл.135,ал.1 ЗЗД-„знание
за увреждането“, но не е коментирана в контекста на казуса,вероятно защото
съдът е приел,че няма увреждане,т.е. обект на „знание“.Случаят попада в ал.2 на
чл.135,тъй като дарените са низходящи на длъжницата.Поради качеството ѝ
на управител на дружеството-длъжник, тя е знаела,че се разпорежда със свое
имущество по време на действие на договор за кредит,по което е съдлъжница и договорът не е прекратен,т.е. не са погасени
задълженията по договора за овърдрафт разплащателна сметка.
По изложените съображения настоящият
състав намира,че решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото въззивамите страна следва да заплатят съдебни разноски за
първа инстанция по приложения списък-119,30 лв. държавна такса, 10 лв. съдебни
удостоверение ,10 лв. за вписване на ИМ и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение/439.30 лв./За въззивната
инстанция въззиваемата
страна е направила разноски 29.82 лв. държавна такса и претендира юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи
в размер на 100 лв.За двете инстанции въззиваемите
страна дължат на въззивника общо сумата1569.12 лв.
съдебни разноски.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 34 от 20.03.2019г.
по гр.д. № 484/2018г. на РС-Пирдоп и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за недействителна на осн.чл.135 ЗЗД по отношение на“О.“ АД, ЕИК…,със седалище и
адрес на управление ***, сделката,обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 131,том Втори, рег.№ 2237, дело № 291/2014г. по описа на нотариус Е.П.,рег.№
108 на НК,вписан с вх.рег.№ 1030/14.08.2014г.,акт № 13,том пети,дело 452/2014г.
по описа на СВ при РС Пирдоп,сключена между Н.И.У. с ЕГН ********** в
качеството на „дарител“, и от друга страна- Д.
П.З. с ЕГН ********** и И.П.З. с ЕГН ********** в качеството на „дарени“,с
предмет урегулиран поземлен имот ,находящ се в с. Ч.,на
ул.“С.К.“ № 00,с площ 710 кв.м,съставляващ парцел Пети за имот 383 в квартал
62,заедно с построената върху него двуетажна,масивна жилищна сграда със ЗП 62
кв.м.
ОСЪЖДА н.И.У. с ЕГН ********** с
адрес ***, Д.П.З. с ЕГН **********,живуща на адрес *** и И.П.З. с ЕГН **********с
адрес ***, да заплатят на „ОББ“ ЕАД, ЕИК…,със седалище и адрес на управление ***,
съдебни разноски за първата и въззивната инстанция в
размер на 1569.12/хиляда петстотин шестдесет и девет лева и 12 ст./на осн.чл.78,ал.8 ГПК вр.чл.7,ал.2,т.3
от Наредба № 1/2004г. на САК.
Решението не подлежи на обжалване
.
Председател:
Членове:1.
2.