Определение по дело №1926/2009 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                    /07.08.2009г, гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІІ отд., ХХVІ с-в, в закрито заседание на шести август две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.А.

 

като разгледа докладваното от съдията адм.д.№1926/09г по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от Д.И.П., ЕГН **********,***, против отказ, обективиран в писмо изх.№РД 9400-1010(1)/26.06.2009г на Кмета на Община Провадия, постановен по молба вх.№РД 9400-1010/08.06.2009г. на жалбоподателя. Д.П. твърди, че административният орган незаконосъобразно е отказал да оттегли предходната си заповед №954/11.07.2007г, с което е наредено изземването на недвижим имот – негова собственост. Настоява за отмяната на мълчаливия отказ, след което административният орган да бъде задължен да постанови заповед, с която да отмени предходната си такава в разумен срок. С жалбата е съединен и иск с пр.осн.чл.203 и сл. от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ с претенция административният орган да бъде осъден да заплати на жалб.П. обезщетение в размер на 500лв. за претърпени от незаконосъобразния му отказ неимуществени вреди, изразяващи се в изгубеното доверие към институцията Кмет на Община Провадия и изживените негативни емоции – фрустрация и обида от напразното очакване решеният спор да добие окончателен вид.

След като обсъди приложените към административната преписка доказателства и изложените от Д.П. съображения, съдът в настоящия си състав счита, че жалбата и искът му са процесуално недопустими в хипотезата на чл.159 т.4 от АПК.

С молба вх.№РД 9400-1010/08.06.2009г. до Кмета на Община Провадия жал.П. е изложил, че с негова Заповед №954/11.07.2007г. на осн.чл.65 ал.1 от ЗОС е наредено изземването от Д.П. на имот – публична общинска собственост съгл.АОС №994/07.04.2003г, находящ се в регулационните граници на гр.Провадия, съставляващ УПИ ХVІ, кв.126. От приложената заповед е видно, че основание за издаването й е факта, че Д.П. е разположил в същия имот ВПС – гараж с описани размери, в който твърди, че живее, т.е. прието е, че жалбоподателят владее общински имот без правно основание. В молбата е изложено също, че със Заповед №1160/01.08.2007г административният орган е отложил производството по изпълнение на заповедта за изземване до приключване на съдебното производство по жалбата на Д.И.П., която пък е обявена за нищожна с решение №508/27.03.2009г. по адм.д.№2118/2008г на АС-Варна. Позовавайки се на тези факти, жалбоподателят е поискал от административния орган да изпълни Заповед №954/11.07.2007г и да изземе от самия него описания там имот, освен ако не е отпаднало правото на собственост на Община Провадия върху него. С оспореното в настоящото производство писмо административният орган е изложил, че въз основа на решението по делото на АС-Варна и другото такова №778/17.09.2007г на ВКС по гр.д.№1060/2006г, Д.П. е признат за собственик на УПИ ХVІ-общ. в кв.126 по плана на гр.Провадия. Посочено е, че имотът не е общинска собственост, поради което изземването му е извън правомощията на Кмета на Община Провадия, от друга страна не са ясни и причините, поради които П. желае административния орган да изземе собствения му недвижим имот. Недоволен от този отказ, и с твърдения, че същият има за предмет отказ на сезирания орган да оттегли заповедта за изземването на имота му, жалбоподателят е поставил началото на настоящото съдебно производство.

От изложеното явства, че Д.И.П. няма правен интерес от предприетото оспорване. Съгл.чл.15 от АПК страни в административния процес могат да бъдат освен административният орган и прокурорът, и всички граждани или организации, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт, или за които те биха породили права или задължения. С молбата си, с която е поставено началото на производството, жалбоподателят е поискал от административния орган да извърши действие в негова вреда – да изземе от него имот, за който му е добре известно, че е негова лична собственост, защото е инициирал множество съдебни производства и окончателните актове, с които е признат за собственик на същия имот, са му добре известни. Отказът на административния орган да извърши действието в него вреда по никакъв начин не засяга права, свободи или законни интереси на жалбоподателя, и не поражда за него никакви нови права или задължения. Напротив – с този отказ правата му, и конкретно - правото му на собственост, прогласено с КРБ и ЗС, е защитено в максимална степен, и Д.П. не би могъл да претендира, нито да получи по-благоприятен от този отговор на молбата си. Впрочем сама по себе си и тя е депозирана при липса на правен интерес, доколкото няма за предмет защита и реализация, а увреда на собствения интерес на молителя. Поради това, и като е отказал да извърши претендираното от жалбоподателя действие в негова вреда, административният орган е съхранил правата му в пълен обем, което налага категоричен извод за недопустимост на жалбата на Д.П. против отказа на Кмета на Община Провадия поради липса на правен интерес. Такъв би бил налице единствено в обратната хипотеза – ако административният орган бе пристъпил към изпълнение при данните, че имотът не е общинска, а частна собственост, което вероятно е бил и целеният от жалбоподателя резултат.

Недопустимостта на жалбата против административния акт по см.чл.159 т.4 от АПК обуславя и недопустимостта на исковата претенция за обезщетение на вреди, претърпени от този акт, още повече, че от оспорения благоприятен акт за жалбоподателя е обективно невъзможно да произтекат вреди.

По изложените съображения съдът в настоящия си състав приема, че по отношение на настоящото съдебно производство е налице прекратителното основание на чл.159 т.4 от АПК – липса на правен интерес за жалбоподателя да оспорва благоприятния за него отказ, както и липса на процесуална легитимация да предяви иск за обезщетение на вреди от благоприятния за него акт. Горното квалифицира жалбата и исковата претенция като процесуално недопустими и безалтернативно налага прекратяване на образуваното по тях съдебно производство.

Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по цитирания текст, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

         

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№1926/09г по описа на Административен съд-Варна, ІІІ отд., ХХVІ с-в.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

Препис от определението да се връчи само на жалб.П..

 

 

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :