ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………
Гр.ПЛЕВЕН 06.07.2020 год.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ГРИГОРОВ
ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Банков ВЧНД № 397 по описа за 2020 год. и на основание данните по делото е закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
С определение № 79/29.05.20г., постановено в з.с.з.по НЧД № 103/20г. Районен съд-Левски на осн.чл.243,ал.6,т.1 от НПК е потвърдил постановление от 16.04.20г. на прокурор от РП-Левски по досъдебно производство № 581/19г. по описа на същата прокуратура, с което на осн. чл.199, във вр.с чл.243,ал.1,т.1, във вр.с чл.24,ал.1,т.1 от НПК е прекратено наказателното производство водено за престъпление по чл.144а, ал.1 от НК.
Недоволна от постановения съдебен акт е останала пострадалата, която го обжалва, като навежда доводи, че определението на ЛРС е неправилно. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на Районния съд.
Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, констатира следното:
Жалбата е подадена в установения от закона срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано на 13.11.2019 г. за това, че на неустановени дни през месец септември 2019 г. в гр. Левски, системно е следена Р.М.М. с ЕГН ********** *** и това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето й, или за живота или здравето на нейни ближни – престъпление по чл. 144а ал.1 от НК.
По досъдебното производство в качеството на свидетел е разпитана Р.М.М., която твърди, че се е запознала с А.преди около 3 години, че в началото били в добри отношения и тя не знаела, че А.е с психически отклонения, поради което тя контактувала с него. Твърди се, че винаги когато идвала в гр. Левски го виждала някъде /на гарата или по центъра/, че той й обяснявал, че е трудостроен, но тя не знаела причините за това. Твърди, че през лятото на 2018 г. се скарала с баща си и брат си и се махнала от дома си, като заживяла на поляната в селото, че докато била там А.постоянно идвал при нея и й досаждал, а тя се оплаквала на кварталния полицай и на кмета, които му направили забележка да я остави на мира, но въпреки това, А.продължил да идва и да стои при нея. Твърди, че от началото на месец септември 2019 г. А.започнал много системно да я следи и тормози, да идва дома й в с. ***, а като дойде в град Левски „той се лепва” за нея, чака я на гарата и тя самата се крие от него в различни блокове и където намери. Заявява, че когато той я срещне започва да говори с нея, за да завърже контакт, че й говорел цинизми. Посочва, че я следи и когато е ходила в болницата, че не й е отправял конкретни заплахи, но й „прави намеци” и нея я е страх. Твърди също така, че я е снимал с телефона си, че знае, че „той е освидетелстван и не можели да го съдят”, но нейното „желание е като не може да носи наказателна отговорност, същия да бъде изпратен на принудително лечение” и заявява, че се притеснява за здравето и живота си.
По досъдебното производство в качеството на свидетел е разпитан С.И.К.– служител РУ Левски, който е младши полицейски инспектор на с. ***, в което живее Р.М.. Свидетелят К.заявява, че М. се е оплаквала от А.И.от с. ***, като е твърдяла, че я тормози, че той лично е виждал няколко пъти А.заедно с Р., които „си говорят най-нормално и не личи той да я тормози по някакъв начин, дори демонстрират някакви приятелски отношения” – като това е било, след като преди това Р. се е оплаквала. Имайки предвид това, св. К.заявява, че лично е разговарял с Р. и й е казвал, „като се оплаква, защо продължава да се движи с А.”, а тя му казвала „че ще го осъди”. Свидетелят заявява, че миналата година /2018 г./ е видял Р. ***, като тогава пак е била с А.и не е личало той да я тормози, като двамата си говорели. След това св. К.отново я попитал какво прави с него, при положение, че се оплаква, а тя отговорила, че той идвал, без да го е викала. Св. К., обаче е категоричен, че по никакъв начин не е изглеждало Р.М. да е уплашена, нито пък А. И.е изглеждал агресивен. Заявява също така, че един път е предупреждавал А., да не ходи при Р., но той казвал, че тя му звъняла по телефона и той заради това идвал.
Предвид твърденията на М., че И.страда от психично заболяване, с постановление е назначена съдебно-психиатрична експертиза /л. 33-39 от ДП/, от заключението на която се установява, че А.И. И.страда от параноидна шизофрения, непрекъснато протичане и че е заведен на диспансерно наблюдение към *** „***” Плевен ЕАД с ЛАК № ***/*** г. Установява се, че към времето на процесното деяние психозата при И., приела във времето непрекъснато протичане се отнася към медицинския критерий за невменяемост – продължително разстройство на съзнанието – не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи и би следвало да му се признае невменяемост. Установява се също така, че И.не е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването, както и че психозата при И., приела непрекъснато протичане е медицинска пречка да участва в наказателно производство.
По досъдебното производство е назначена съдебно-психиатрична експертиза и по отношение на Р.М.М. /л. 41-49 от ДП/, от заключението на която се установява, че след психиатрично изследване на М. не са установени данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата, че се касае за „параноидно личностово разстройство”, че към времето на процесното деяние и към момента на експертизата при М. липсват данни за качествени нарушения на възприятия, паметов процес и мислене от медицинска гледна точка има съхранена свидетелска годност, но би следвало да се съобразят когнитични нарушения, които настъпват при конфликтни взаимоотношения и характеровите й особености, които я предразполагат да бъде преднамерена в отношението си към хора, с които е в спор, при подобни обстоятелства със склонност към неоснователни „конспиративни” обяснения на събитията от непосредственото обкръжение, включително и с прояви на вербална агресия в изрази им с неоснователни обвинения, които злепоставят източника на негативните й преживявания. Вещото лице е категорично, че е „препоръчително свидетелските й показания да се съпоставят със събраните доказателства по делото”. От заключението се установява също така, че за личността на М. са присъщи засилено преживяване за собствена значимост със завишена самооценка и егоцентрично отстояване на претенциите с упоритост, борбеност и неотстъпчивост, с повишена чувствителност към пренебрежение, критика и обиди от околните, поради засилено чувство за собствено достойнство, че при незачитане на претенциите й е предразположена към открита враждебност спрямо лица, които възприема като възпрепятстващи я да се чувства комфортно, че в подобни ситуации е склонна погрешно да тълкува като враждебни и оскърбителни действията на околните и борбено с непреклонно чувство за собствена правота да изисква от институции да възстановят „накърнените” й права, проявява злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления и е склонна да бъде преднамерена в отношението към околните, като не е изключено да изопачава реалността, когато не е удовлетворена, свръхангажирана с неоснователни „конспиративни” обяснения на събитията от непосредственото обкръжение или в света. От заключението се установява също така, че при М. не може да бъде обоснована хипотеза, че чрез следене е провокиран страх, че не е в безопасност, за което е подала сигнал и се води разследването.
По досъдебното производство са приложени писмени доказателства, от които се установява, че М. и преди образуване на настоящото производство е подавала сигнали и жалби, че А.И.системно я притеснява и преследва, и я заплашва със саморазправа. Представено е копие от постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 03.07.2019 г. по преписка вх. № 199/2919 г. на РП Левски, от което се установява, че преписката е образувана по повод депозирана жалба от Р.М.М. срещу А.И. И.с твърдение, че И.упражнява по отношение на нея системен психически тормоз, като системно я притеснява, преследва и заплашва със саморазправа. От постановлението се установява, че е извършена проверка по изнесените в сигнала факти и със същото е прието, че се касае до изострени междуличностни отношения между лица, които се познават по между си, с оглед сочената приятелска връзка между тях. Прието е, че не са установени достатъчно данни, които позволяват да се направи основателно предположение за извършено престъпление от общ характер по смисъла на чл. 211 ал.1 от НПК, нито друго основание за намеса на прокуратурата, поради което е отказано да се образува досъдебно производство по преписка вх. № 199/2019 г. В мотивите на цитираното постановление е изложено също така, че на 25.03.2019 г. от страна на РП Левски /отново по подадена жалба от Р.М.М. срещу А.И.И./ е внесено искане в РС Левски за задължително настаняване и лечение на лицето А.И.И.от с. *** по прокурорска преписка № 113/2019 г. по описа на РП Левски, като с определение № 77/08.04.2019 г. по чнд 109/2019 г. РС Левски е прекратил производството по делото на основание чл. 159 ал. 4 от Закона за здравето, което определение е потвърдено като правилно и законосъобразно с определение от 08. 05.2019 г. на Окръжен съд Плевен. Към досъдебното производство са приложени копия от искането на РП Левски, определението на РС Левски и определението на РП Плевен.
Посочените писмени доказателства и свидетелските показания на св. К.установяват поведение на М. идентично с описаното от вещото лице извършило съдебно-психиатричната експертиза на М.. Видно е, че М. е „свръхангажирана” с поведението на И., а от своя страна не предприема каквото и да било, за да ограничи контактите си с него и спокойно заявява на кварталния полицай /св. К./, че просто си говорят, без поведението й да съответства на типичната реакция при жертви на емоционално/психично насилие. От показанията на св. К.не може да се направи извод, поведението на И.да е безпокоило или да е създавало опасност по какъвто и да било начин за М., нито пък самата М. по някакъв начин да е демонстрирала поведение, указващо, че е застрашена безопасността й. Само декларативното заявление на М., в подаваните от нея жалби и сигнали, че И.я следи и й упражнява психически тормоз, като й отправя заплахи и „цинични изказвания” без да конкретизира същите /по вид, време и място/ и без да са подкрепени те с каквито и да било доказателства, не е достатъчно, за да се приеме, че срещите й с И.са могли да възбудят основателен страх за нея и близките й.
В този ред на мисли първоинстанционния съд е достигнал до извода, който се споделя и от настоящата инстанция, че по досъдебното производство няма събрани каквито и да било доказателства, от които да се направи категоричен извод, че М. е следена от А.И.и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето й, или за живота или здравето на нейни ближни, за да е налице извършено престъпление по чл. 144а ал.1 от НК. От показанията на разпитаните по досъдебното производство не се установява поведение на И., което да съответства на легалната дефиниция на „следене” съгласно разпоредбата на чл. 144а ал.2 от НК, нито пък са посочени други свидетели от М., които евентуално да установят едно такова поведение, ако бъдат разпитани.
Твърденията на самата М. подробно са обсъдени както от вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза, така и в постановлението на прокурора и определението на РС, като същите са обсъдени не само в тяхната цялост, но и в съпоставка с останалите събрани по досъдебното производство доказателства при което се е наложил извода, че не могат да бъдат кредитирани и да обосноват категоричен извод за противоправно поведение на И..
Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че жалбата е неоснователна, а постановеният от ЛРС съдебен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 79/29.05.20г., постановено в з.с.з.по НЧД № 103/20г. по описа на Районен съд-Левски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: